№ 13533
гр. ///, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110124465 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
138077/25.04.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 24.04.2024 г./, с която „///”
АД, ЕИК // е предявило срещу ЗАД „/” АД, ЕИК //, обективно кумулативно
съединени: 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за
сумата от 100,00 лева /частичен от общо претендирания размер от 1474,05
лева/, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „/ ХДрайв“, рег. № ///, вследствие на застрахователно събитие,
настъпило на 10.03.2023 г., в гр. ///, бул. Александър Малинов, реализирано по
вина на водача на лек автомобил „//“, с рег. № ///, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗАД „/” АД, ЕИК // към датата на
реализиране на ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 24.04.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на вземането и 2/ осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9,43 лева /частичен от общо
претендирания размер от 139,04 лева/, представляваща мораторна лихва за
периода 15.08.2023 г. – 23.04.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско”, а именно на 10.03.2023 г., в гр. ///, при
движение по бул. Александър Малинов, водачът на лек автомобил „//“, с рег.
1
№ ///, предприел маневра за смяна на лентите за движение, без да се съобрази
и пропусне попътно движещия се до него в лява пътна лента лек автомобил „/
ХДрайв“, рег. № ///, в резултат от което между двете превозни средства бил
реализиран удар, при който на лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № /// били
причинени увреждания. Поддържа, че след настъпване на застрахователното
събитие в „///” АД, ЕИК // е подадено искане за оценка на нанесените вреди на
собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на
реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек
автомобил „/ ХДрайв“, рег. № /// е било застраховано при ищеца по
застраховка „Каско“ – застрахователна полица №
0320229910022925/25.10.2022 г., със срок на застрахователно покритие от
26.10.2022 г. до 25.10.2023 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била
образувана преписка по щета № *********, като увреденият автомобил бил
прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на
процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество
в доверен сервиз на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по
увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца,
последният е заплатил сумата от 8890,75 лева. Поддържа, че вредите по МПС
– лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № ///, застрахован при ищцовото дружество,
са причинени от водача на лек автомобил „//“, с рег. № ///, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗАД „/” АД, ЕИК // към датата на
реализиране на ПТП. Поддържа, че ответното дружество е поканено да
заплати дължимата сума в общ размер от 8905,75 лева, включваща
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 8890,75 лева и 15,00
лева – ликвидационни разноски, както и че от страна на ответника е
извършено частично погасяване по заявената претенция в размер на 7431,70
лева.
Поддържа, че ответникът е в забава по отношение изпълнение на
задължението си да заплати в цялост претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение, като претендира и лихва за забава за периода
15.08.2023 г. – 23.04.2024 г., върху претендираната в производството главница.
Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 100,00
лева /частичен от общо претендирания размер от 1474,05 лева/,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
2
по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „/
ХДрайв“, рег. № ///, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
10.03.2023 г., в гр. ///, бул. Александър Малинов, реализирано по вина на
водача на лек автомобил „//“, с рег. № ///, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗАД „/” АД, ЕИК // към датата на реализиране на ПТП,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.04.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане
на вземането и 2/ сумата от 9,43 лева /частичен от общо претендирания размер
от 139,04 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. –
23.04.2024 г.
Претендират се разноски в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗАД
„/” АД, ЕИК // е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага
становище за неоснователност на предявените искове. Изрично се заявява, че
не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие,
обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /10.03.2023 г./, сключено
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „//“, с рег. № ///,
както и че от страна на ищеца към сервиза извършил ремонта - Ауто Бавария
ООД е извършено плащане в размер на 8890,75 лева.
Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение по
представената застрахователна полица № 0320229910022925 от 25.10.2022 г.,
като се поддържа, че видно от нея, застрахователната премия е разсрочена на
четири равни вноски, като по делото нямало представени доказателства за
това дали първата вноска от разсрочената премия, със заплащането на която
полицата следва да е влязла в сила е платена, както и няма данни дали на
определения падеж е заплатена съответната разсрочена вноска, в случая
втората на 25.01.2023 г., така че полицата да не бъде прекратена с оглед
изричния текст в договора в този смисъл, а именно, че покритието не влиза в
сила ако не бъде заплатена премията, както и че при неплащане на последваща
вноска полицата се прекратява след изчитане на 16-ия ден.
Оспорва се размера на вредите от настъпилото произшествие.
В тази връзка се сочи, че видно от талон част II, а и от останалите
писмени доказателства, като протоколи за оглед, фактури от сервиза и др., се
3
установявало в производството, че застрахования при шщцовото дружество
лек автомобил е с дата на първа регистрация 23.10.2017 г., т.е. към момента на
настъпване на застрахователното събитие той е бил в експлоатация от 5
години и 5 месеца. Поддържа се, че съгласно т.77 и следващите от ОУ на
ищцовото дружество, и по - специално т.78.3, леки автомобили над 5 годишна
възраст могат да се ремонтират в избран от застрахования сервиз, след
одобрение, в доверен сервиз на застрахователя или обезщетението се определя
по експретна оценка, респективно, че в официален сервиз на марката
производител, в случая БМВ, може да се ремонтират само автомобили до 3
години, съгласно т.78.1.1. от ОУ.
Във връзка с горното се поддържа, че видно от представените фактури
за извършения ремонт, същият е осъществен от Ауто Бавария ООД, за който е
било ноторно известно, че е официален сервиз за посочената марка
автомобили.
С оглед на изложеното, ответникът счита, че предвид възрастта на
автомобила и ОУ към застраховката, последният не е следвало да се
отремонтира в официален сервиз, а по един от определените в т.78.3 варианти.
Сочи се, че дори и да се приеме, че в застрахователния договор, в
отклонение на Общите условия, страните са договорили възможността
конкретно това застраховано МПС да бъде ремонтирано при щета в
официален за марката сервиз, то такава договорка между застраховащия и
застрахователя не може да обвърже делинквента, респективно неговия
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Оспорва се, че всички части описани за подмяна в описа на
застрахователя, както и извършените дейности и вложени части в двете
фактури са били необходими.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните
обстоятелства: че на 10.03.2023 г., в гр. ///, на бул. Александър Малинов,
между лек автомобил „//“, с рег. № /// и лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № ///
било реализирано ПТП, при което на последния са причинени увреждания, че
вината за реализиране на процесното събитие е на водача лек автомобил „//“, с
рег. № ///; че към датата на реализиране на процесното ПТП /10.03.2023 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „//“, с рег. № ///, е
била застрахована при ответното дружество; че от страна на ищеца към
сервиза извършил ремонта на лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № /// - Ауто
Бавария ООД е заплатена сума в размер на 8890,75 лева; че ищецът е предявил
пред ответното дружество суброгационна претенция за сумата от 8905,75
лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
8890,75 лева и 15,00 лева – ликвидационни разноски, по която ответното
дружество е погасило сума в размер на 7431,70 лева.
От събраните в производството доказателства се установи в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /10.03.2023
г./ за лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № /// е била сключена застраховка „Каско“
– застрахователна полица № 0320229910022925/25.10.2022 г., със срок на
застрахователно покритие от 26.10.2022 г. до 25.10.2023 г., както и че
застрахователните премии по същата /с настъпил падеж и дължими към датата
5
на процесното застрахователно събитие/, са били заплатени от застрахования.
Следва да бъде посочено, че предвид безспорното между страните
обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото
производство, ответникът е заплатил сумата от 7431,70 лева, следва да се
приеме на още едно основание, че се е осъществило признание на всички
обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с
правно основание.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на ответника, релевирани с подадения от негово име отговор на
исковата молба, касаещи липсата на валиден сключен договор за имуществено
застраховане между ищцовото дружество и собственика на увреденото при
процесното ПТП имущество.,
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № /// са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 10.03.2023 г., както и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на
размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил
„/ ХДрайв“, рег. № /// в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № /// и механизма на реализиране на
процесното застрахователно събитие.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило
в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили
описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
6
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „/ ХДрайв“, рег. № ///, към датата на
процесното събитие /10.03.2023 г./ е 5 години, 4 месеца и 15 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима
за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „/
ХДрайв“, рег. № ///, определена на база средни пазарни цени /към датата на
ПТП/ е в размер на 7504,12 лева. Установява се също, че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „/ ХДрайв“, рег. № ///, определена на база средни пазарни цени
/към датата на ПТП/, само от алтернативни доставчици е в размер на 7106,03
лева.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при
пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на
увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност
не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
7
същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г.,
І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав,
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
(увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото
те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност,
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 7504,12 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 15,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
7519,12 лева. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно частично
погасяване по заявената регресна претенция, като в полза на ищеца е
заплатена сума в размер на 7431,70 лева, която следва да бъде приспадната от
дължимото от ответника обезщетение по регресната претенция. Следователно
8
предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и
доказан до размера от 87,42 лева, частична претенция от пълния заявен от
ищеца размер от 1474,05 лева, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 100,00 лева, частично от пълния претендиран от ищеца
размер от 1474,05 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира следното:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на
30-дневен срок от представянето на всички доказателства, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че ищцовото дружество е
отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му задължение,
като същата е получена от последния на 14.07.2023 г. Следователно
ответникът е изпаднал в забава в изпълнението на задължението си за
изплащане на обезщетение по предявената регресна покана, считано от
15.08.2023 г. /доколкото 14.08.2023 г. е в ден неделя и по аргумент от
разпоредбите на чл. 72, ал. 1 вр. чл. 72, ал. 1 ЗЗД/ и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.08.2023
г. до 23.04.2024 г. включително, в размер на 8,25 лева /изчислена по реда на чл.
162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор за законна лихва на НАП/. За
посочената сума акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9,43
лева /частичен от общо претендирания размер от 139,04 лева/, искът следва да
се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
9
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева
и за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 400,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „/”
АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление гр. ///, ул. „//” № 16 следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца „///” АД, ЕИК //, със седалище и
адрес на управление гр. ///, бул. „///“ № 68 сумата от 524,56 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от иска.
От името на ответното дружество се претендират разноски в
настоящото производство, а именно за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата в производството експертиза в размер на 150 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано
възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в производството,
което съдебният състав намира за основателно.
Съдът намира, че в полза на ответното дружество, следва да се
определи адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата
наредбата, а именно в размер на 400 лева без ДДС или 480 лева с ДДС. При
определяне на размера съдът взе предвид липсата на каквато и да било
фактическа и правна сложност на делото /по претенцията за застрахователно
обезщетение е налице извънсъдебно плащане от страна на ответника, което
макар да е само частично, само по себе си представлява признание на
неизгоден за ответника факт, а именно, дължимостта на застрахователно
обезщетение/; спорен по делото бе единствено въпросът за размера на това
обезщетение; същевременно съдът отчита и обстоятелството, че за
осигуряване на адекватна защита на ответника в настоящото производство бе
депозиран, както отговор на исковата молба, така и явяване и участие в
насроченото по делото открите съдебно заседание активното процесуално
10
поведение на процесуалния представител на ищеца, както и приетите от СЕС
разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „///” АД, ЕИК
//, със седалище и адрес на управление гр. ///, бул. „///“ № 68 следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника ЗАД „/” АД, ЕИК //, със седалище и
адрес на управление гр. ///, ул. „//” № 16 сумата от 79,22 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „/” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление гр.
///, ул. „//” № 16 да заплати в полза на „///” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
управление гр. ///, бул. „///“ № 68, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата
от 87,42 лева /частична претенция от общо претендирания размер от
1474,05 лева/, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „/ ХДрайв“, рег. № ///, вследствие на застрахователно събитие,
настъпило на 10.03.2023 г., в гр. ///, бул. Александър Малинов, реализирано по
вина на водача на лек автомобил „//“, с рег. № ///, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗАД „/” АД, ЕИК // към датата на
реализиране на ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 24.04.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от
87,42 лева до пълния предявен размер от 100,00 лева /частичен от общо
претендирания размер от 1474,05 лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „/” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление гр.
///, ул. „//” № 16 да заплати в полза на „///” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
управление гр. ///, бул. „///“ № 68, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8,25
лева /частичен от общо претендирания размер от 139,04 лева/,
представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 23.04.2024 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
11
КЗ за разликата над уважения размер от 8,25 лева до пълния предявен размер
от 9,43 лева /частичен от общо претендирания размер от 139,04 лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „/” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление гр.
///, ул. „//” № 16 да заплати в полза на „///” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на
управление гр. ///, бул. „///“ № 68, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
524,56 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „///” АД, ЕИК //, със седалище и адрес на управление гр. ///,
бул. „///“ № 68 да заплати в полза на ЗАД „/” АД, ЕИК //, със седалище и адрес
на управление гр. ///, ул. „//” № 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
79,22 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12