№ 4900
гр. Варна, 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100501872 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от Н. К. И., ЕГН
********** и Г. П. И., ЕГН ... против Решение № 2363 от 24.06.2025г.,
постановено по гражданско дело № 6819/2024г. по описа на Районен съд –
Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците Н. К. И. и Г. П.
И. срещу ответника Община Варна положителни установителни искове с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор ..., находящ се в гр.Варна, община Варна, ул. „..." ..., с площ на
имота по кадастрална карта от 308 кв.м., с предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар
номер ..., при граници по кадастрална карта съседни поземлени имоти с
идентификатори №№ ..., ..., ... ..., ..., ..., на основание давностно владение,
продължило през следните периоди, а именно: - от 01.01.1996 г. до 30.05.2006
г.; - от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.; - от 08.03.2022 г. до 04.06.2024г. вкл.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирани лица в
първоинстанционното производство, отговаря на изискванията на чл. 260 и
261 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима.
Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания
акт. Твърди се, че не са събрани данни ответникът да е предприел действия
спрямо процесния имот, никога представители на Община Варна не са
посещавали имота, като същият е бил ограден от ищците и поддържан от тях
явно, несмущавано и необезпокоявано. Сочи се, че наследодателят на ищцата
К... М... и брат й Д... М... са вписани като собственици на недвижимия имот в
регистрите, считано от 1950г., последователно при всички приети след това
1
кадастрални планове. Поддържа се, че липсва конкретно правно основание
имотът да бъде актуван като държавен и общински. Според жалбоподателите
обстоятелството, че ищцата е подала молба за изкупуване на ид.ч. от
недвижимия имот, не променя факта, че той е нейна и на семейството й
собственост. Дори и да се приеме, че с тази молба е прекъсната давността, се
твърди, че това е станало само по отношение на Н. И.. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост,
евентуално да се уважи исковата претенция по отношение на Г. И..
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Община Варна, с който се оспорва същата като неоснователна.
Поддържа се, че процесният недвижим имот е бил държавна собственост,
заграбена от К... М... и Д... М... чрез построяване на незаконни сгради. Сочи
се, че правопораждащото вещно действие на актовете за държавна
собственост е доказано и не е оборено. Оспорва се, че разпоредбата на пар. 42
ЗОС представлява общо нормативно основание за трансформиране на
държавната собственост в общинска. Твърди се, че ищците – жалбоподатели
са били само държатели на имота. Искането е за оставяне на жалбата без
уважение. Претендират се разноски.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, съдът
намира, следното:
Жалбоподателите молят Община Варна да бъде задължена да
представи в оригинал молба от 12.05.1998г. със сочен автор Н. И., след което
да им бъде дадена възможност да оспорят авторството на молбата.
В случая искането се явява преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.
266, ал.1 ГПК. Препис от молбата от 12.05.1998г. е бил представен с отговора
на исковата молба. В първото открито съдебно заседание в
първоинстанционното производство жалбоподателите - ищци, са имали
възможност да релевират настоящото искане за представяне на молбата в
оригинал, респ. да оспорят авторството й. Видно от материалите по делото,
това не е сторено своевременно. Ето защо и доколкото не е налице хипотезата
на чл. 266, ал.2 или ал.3 ГПК, направеното с жалбата доказателствено искане
следва да бъдат оставено без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите Община
Варна да бъде задължена да представи в оригинал молба от 12.05.1998г. със
сочен автор Н. И., след което да им бъде дадена възможност да оспорят
авторството на молбата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
2
12.11.2025г. от 09:30ч., за която дата и час да бъдат призовани страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3