Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 268 25.01.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на единадесети януари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Димитрия Гаджева
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12237 по описа на съда за 2016
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
против П.П.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос
на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за
отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ
се в ******, имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв
бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. С оглед сключения при Общи условия договор за покупко -
продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач
доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия, е разпределил за имота на ответника в качеството му на собственик на
топлоснабден имот и потребител, топлинна енергия на стойност 401.92 лева през периода от
01.05.2013 г. до 30.09.2015 г., която същият не заплатил. Твърди се, че
начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Предвид забавата в плащането, се дължала и
сумата от 70.37 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва за периода 01.07.2013 г. – 05.07.2016 г.
Ответникът не бил изпълнил
задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по частно гр. дело № 9439/2016 г. на ПРС, ІІ бр. с-в,
длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал възражение за недължимост на
вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил
настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 06.07.2016 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
настоящото и заповедното производство.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.П.Г., е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Излага, че предявеният иск е основателен, но тъй като е пенсионер по
болест, с два инсулта и получава само пенсия в размер под минималната работна
заплата, моли за отсрочване за изплащане на дължимата сума за по-дълъг период
от време. Твърди още, че е заплатена сума, дължима за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г. вкл.
На
05.12.2016 г. в деловодството на съда е постъпила молба с вх. №
63619/05.12.2016 г. от ответника П.П.Г., с която същият заявява, че сумата,
която дължи за периода 01.05.2013 г. до 30.09.2015 г. вкл., на стойност 401.92
лева, както и задължение за сумата от 70.37 лева, т.е. всички суми по исковата
претенция са заплатени на 03.12.2016 г., ведно с приложени към същата копия на
вносните бележки за цитираните суми.
В открито съдебно заседание,
проведено на 11.01.2017 г., представителят на ищцовото дружество признава, че
ответникът е погасил претендираните с исковата молба неплатени суми. Заявява,
че ответникът е заплатил дължимите суми в хода на производството, след подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2016 г., вкл. след подаване на исковата
молба в съда – 10.09.2016 г., поради което счита, че ответникът със своето
поведение е дал повод за завеждане на делото. Искането е да се отхвърлят
исковете, поради извършено плащане. Претендират се направените в заповедното и
в исковото производство разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявения иск е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения от него
период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за
посочения в исковата молба обект, както и да докаже, че е бил изправна страна
по договора, като докаже вземанията си и по размер.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване във връзка с възраженията си в
отговора, т.е. да докаже, че е извършил плащания в срок.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № *****/2016 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5604 от 07.07.2016
г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 401.92 лева
– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в ******, с ИТН ****, за периода 01.05.2013 г. –
30.09.2015 г., както и сумата от 70.37 лева – представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.07.2013 г. до 05.07.2016 г., ведно със законна лихва от
06.07.2016 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В
срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
Не се спори по делото, че П.П.Г. е потребител на топлинна енергия на обект,
находящ се в ***.
Ето защо съдът приема, че между
страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна
енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по
смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на
закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно
страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква
по силата на закона, поради което в случая безспорно
се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Страните по делото не спорят, а и
от приетите като писмени доказателства по делото - Препис – извлечение от
сметка по партидата на абоната, както и от Справка за доставена топлинна
енергия по количество и стойност за клиента П.П.Г., се установява, че П.П.Г. за
обект на
потребление, находящ се в *****, с ИТН ****, за периода от
01.05.2013 г. до 30.09.2015 г. има задължения за доставена топлинна енергия на
стойност 401.92 лева, както и задължения за сумата от 70.37 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 01.07.2013 г. – 05.07.2016 г.
Не се спори по делото, а и с оглед изявлението на
процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на
11.01.2017 г., а и видно от представените писмени доказателства – касови бонове
от 31.10.2016 г. и от 12.11.2016 г. /л.28-31/ и касови бонове от 19.10.2016 г.,
от 03.12.2016 г. и от 12.11.2016 г. /л. 39- 50/, се установява, че процесните вземания за главница в размер на 401.92 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в ******, за периода 01.05.2013 г. – 30.09.2015
г., както и обезщетение за забава за периода от 01.07.2013 г. до 05.07.2016 г.
в размер на 70.37 лева, са платени с плащания,
извършени, съответно на 19.10.2016 г., 31.10.2016 г., 12.11.2016 г. и
03.12.2016 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания са възникнали в
полза на ищеца, но същите са били погасени чрез плащания, извършени на
19.10.2016 г., 31.10.2016 г., 12.11.2016 г. и 03.12.2016 г. В тази насока
извършените от ответника плащания на сумите имат характер на извънсъдебно
признание за този факт. Признанията на ищеца пък за доброволно плащане се
ползват с доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти. Ето
защо следва да се приеме, че процесните вземания са възникнали в полза на
ищеца, но са били погасени чрез плащане. Последното обстоятелство следва да
бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Поради погасяване на вземанията, исковете към датата на
съдебното дирене в настоящото производство се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, както по отношение претендираната главница, така и по
отношение на акцесорния иск за мораторно обезщетение.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Съдът намира, че в процесния
случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата
на сочената разпоредба. Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, от
които по несъмнен начин да се установи, че е платил сумата, с която да са
погасени процесните вземания, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.07.2016 г.. Напротив, от представените от ответника доказателства, се
установява, че плащанията са извършени на 19.10.2016 г., 31.10.2016 г., 12.11.2016 г. и 03.12.2016 г., т.е. на дати, следващи подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което и съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.
Ето защо, съдът намира, че в
полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.
Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 700 лева, от
които 375 лева – разноски в настоящото исково производство, включващи сумата от
75 лева – държавна такса, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 325
лева- разноски в заповедното
производство, включващо сумата от 25 лева – държавна такса по ч.гр.д. №
9439/2016 г. на ПРС, ІІ бр.с. и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо и съдът намира, че
въпреки отхвърлянето на исковете, поради погасяване на търсените суми в хода на
процеса, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ
размер на 700 лева, от които 375 лева – разноски в настоящото исково производство,
както и 325 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9439/2016
г. на ПРС, ІІ бр.с.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради извършено в хода на процеса
плащане, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, против П.П.Г., ЕГН **********,***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че П.П.Г. дължи на ищеца следните суми: сумата от 401.92 лв. /четиристотин и един лева и
деветдесет и две стотинки/ – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *****, с ИТН *****, за
периода от 01.05.2013 г. до 30.09.2015 г. и сумата от 70.37 лв. /седемдесет лева и тридесет и седем стотинки/ -
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2013 г. до
05.07.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2016
г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 5604/07.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****/2016 г. по описа на ПРС, ІІ бр. състав.
ОСЪЖДА П.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37, сумата от общо 700
лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски, от които сумата от 325 лева – деловодни разноски
за производството по частно гр. дело № 9439/2016 г. на ПРС, ІІ бр. с-в и сумата от 375 лева – деловодни разноски по настоящото
гр.д. № 12237 по описа за 2016 г. на ПРС, ІХ-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала.
ПП