№ 3855
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110106614 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба насочена против Р. Д. С.-С., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 331.25 лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата, 62.05лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. –
21.11.2023г., 27.55лв. – дялово разпределение за периода 01.10.2020г – 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата
и 6.61 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020г. – 21.11.2023г.
С определение от 19.02.2025г., като трето лице – помагач е конституирана
фирмата „Д.“ Е. /л.79/
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите
условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени
с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 30
дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ООД съобразно
сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е
искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител, е
депозирал отговор, с който заявените претенции се оспорват като неоснователни.
Формулирано е възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот с абонатен № 25****, представляващ ап. 8, находящ се в
/адрес/.
От приложеното на л. 108 по делото копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че процесното
жилище е закупено през 1983г. от Н.Ч. и Д.Ч..
От приложеното на л. 18 по делото копие на удостоверение за наследници е
2
видно, че Д.Ч. е починал на 28.07.2000г. От справката от НБД „Население“ /л.92/ се
установява, че е починала и Н.Ч., като техен наследник е ответникът Р. Д. С.-С. /
дъщеря/
По изложената аргумент и на основание чл. 5 ЗН следва извода, че през исковия
период ответникът, в качеството й на собственик на процесното жилище, е
притежавала качеството потребител на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва
целия блок, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи за сметка
на топлопреносното дружество. От заключението се установява, че през периода
20/21г. не е осигурен достъп, а за периода 21/22г. няма показания за отоплителни тела.
Въпреки неосигурения достъп за процесния период не е начислявана ТЕ за отопление
на имот. Експертът е посочил, че през 20/21г. е пропусната да бъде начислена ТЕ за
отопление и ТЕ за БГВ. В заключение вещото лице сочи, че изчисленията извършени
от ФДР за ТЕ за отопление на сградна инсталация са извършени в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г..
От представените от „Д.“ Е. документи /л. 108 и сл./ се установява, че
дружеството е извършило услуга дялово разпределение през исковия период.
Така изложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да бъде разгледано релевираното възражение, че част от
вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
06.02.2024г., респективно погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди
3
06.02.2021г.
С оглед изложеното следва извода, че погасено по давност е вземането за
топлинна енергия за периода 01.07.2020г. – 30.11.2020г. и вземането за дялово
разпределение за периода 01.10.2020г. 30.11.2020г.
За останалата част от периода м.12.2020г. – 30.04.2022г. стойността за доставена
ТЕ, видно от заключението на вещото лице е 307.86лв., за която част искът се явява
основателен, като над тази суми до максимално предявения размер от 331.25лв. или за
разликата от 23.39лв. искът е неоснователен.
Видно от заключението на вещото лице стойността на дяловото разпределение
за периода, който не е погасен по давност м.12.2020г. - 30.04.2022г е 24.65лв., за която
част искът се явява основателен, като над тази сума, до максимално предявения
размер от 27.55лв. или за разликата 2.90лв. искът е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, което не е погасено по давност е 54.46лв., за която
сума акцесорната претенция се явява основателна, като над тази част до максимално
предявения размер от 62.05лв. или за разликата от 7.59лв. акцесорната претенция се
явява неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 427.46лв., уважената част е в
размер на 386.97лв., респективно отхвърлената част е в размер на 40.49лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1400.00лв., от които
200.00лв. – държавна такса, 400.00лв. – депозит особен представител, 700.00лв. –
депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1267.38лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. С.-С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 307.86лв. – доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2020г. – 30.04.2022г. до обект с
абонатен № 25****, представляващ ап. 8, находящ се в /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 06.02.2024г. до окончателно изплащане
на сумата, 54.46лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 21.11.2023г. и 24.65лв.
– дялово разпределение за периода м.12.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законна лихва
4
от датата на подаване на исковата молба 06.02.2024г. до окончателно изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за
сумата от 23.39лв. за периода 01.07.2020г. – 30.11.2020г., иска за мораторна лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия, в частта , за сумата от 7.59лв.,
иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от 2.90лв. за периода 01.10.2020г.
- 30.11.2020г. и иска за сумата от 6.61 лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 16.12.2020г. – 21.11.2023г., една част като погасени по
давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Д. С.-С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1267.38лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5