РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Пловдив, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500259 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез процесуалния представител
юрисконсулт Г. Г. против Решение №316/24.10.2022г. постановено по гр.д.
№536/2021г. по описа на КРС, първи гр.с., с което се осъжда „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. П. С. ЕГН **********
от гр. ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 и чл. 22 от
ЗПК, сумата от 63.00 (шестдесет и три) лева, представляваща заплатена без
основание сума по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* и М. П. С. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С
постановеният съдебен акт в полза на М. П. С. с ЕГН ********** са
присъдени разноски за държавна такса в размер на 50. 00 лева и депозит за
вещо лице в размер на 150.00 лева, а в полза на адв. И. П. Н., с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9,
1
адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата - М. П. С. от гр. *** с
ЕГН ********** безплатно процесуално представителство по делото, в
размер на 300.00 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в
жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като
вместо това отхвърли иска като изцяло неоснователен. Претендират се
разноски съгласно представения списък с направени такива. Възразява се
относно размера на претендираните разноски на другата страна.
Въззиваемата страна М. П. С. ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. И. Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски – адвокатски хонорар в размер на 400лв по реда на
чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че
в съдържанието на договор за потребителски кредит № ***г., сключен между
страните, липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита.
Не е посочено изрично и какви елементи (компоненти) са били включени в
него и как се формира конкретният ГПР от 49.24, поради което потребителят
е бил поставен в обективна невъзможност да разбере какво е реалното
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ето защо и доколкото
целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита,а тези изисквания на посочената разпоредба в конкретният случай
не са били изпълнени от кредитора, то първоинстанционният съд е намерил,
че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент от
договора за кредит, което на основание чл. 22 от ЗПК води до
2
недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия
договор, поради противоречие с императивни норми на закона. Съгласно чл.
23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит
потребителят (кредитополучателят) дължи връщане на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът е посочил,
че от заключение на съдебно-счетоводната експертиза може да се направи
извод, че в посочения в договора за потребителски кредит ГПР от 49.24%. не
е включена сумата от 59.15 лв., представляваща такса за поръчителство по
договора за гаранция (поръчителство), сключен с „Фератум банк“, който
обезпечава договора за заем. Реално таксата за поръчителство оскъпява
кредита, което води до заобикаляне на императивното изискване на чл. 19, ал.
4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в
случая надхвърля допустимия петкратен размер на законната лихва..
Нищожността на договора за заем води до нищожност и на договора за
гаранция (поръчителство).. Поемането на задължение от потребителя да
заплати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на
кредитора, което води до явна нееквивалентност на насрещните престации,
тъй като срещу задължението за заплащането на възнаграждение на
поръчителя потребителят не получава реална насрещна престация.
Нищожните договори не произвеждат правно действие в отношенията между
страните и по общо правило на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат
за нищожен или бъде унищожен всяка от страните трябва да върне на другата
страна, всичко, което е получила от нея. Районният съд е установил от
събраните по делото доказателства, че сумата от 63.00 лв. се явява заплатена,
без основание сума по договор за потребителски кредит № ***г., поради
което същата подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
3
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит
№*** г., по силата на който на ищеца е предоставена от ответника в заем
сума от 700 лева, дължима на 18.03.2017г. с еднократно плащане, при 0.55 %
лихва и годишен процент на разходите по заема в размер на 49,24%. В чл.5
от процесния договор, е договорено, че заемът се обезпечава с
поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството.
Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в
него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2
4
от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. В конкретният случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител,
различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко
свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде
включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена
действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не
е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита.
Съгласно заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице Р. М., което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, в размера на
годишния процент на разходите по заема договорен от 49.24%, не е
включено възнаграждение за „поръчител“ от 59.15лв , тъй като гаранцията
се предоставя по отделен договор за поръчителство сключен с „Фератум
банк“ ООД. Ако в ГПР се включи такса възнаграждение за „поръчител“,
която е в размер на 59.15лв, то общия размер на ГПР по Договор за кредит
ще достигне 53867.75%.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от същия, за което се дължи
възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има
характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че с
процесната клауза на чл. 5 от договора за кредит, се създава задължението за
предоставяне на обезпечение, чрез предоставяне на гаранция от юридическо
лице, предложено от кредитодателя, което предпоставя допълнителни
разходи за потребителя, непосочени в договора.. Съгласно чл. 145 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид
5
всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на
сключването и всички клаузи, не само на договора, а и на друг договор, от
който той зависи. А съгласно легалната дефиниция в закона неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, каквото при процесния договор, в конкретната
разпоредба, с оглед посочените по-горе обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата на чл.5 от
сключения между страните договор за кредит е нищожна, но на основание чл.
22 от ЗПК гореизложеното обосновава недействителност не само на тази
клауза, но и недействителност на целия договор, поради противоречие с
императивни норми на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят дължи
връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Безспорно се установи, че сумата от 63.00 лв. се явява
заплатена без основание сума по договор за потребителски кредит № ***г.,
поради което така предявения иск се явява основателен.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника
на въззиваемия се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за
осъщественото безплатно представителство пред настоящата инстанция, на
осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, платимо от жалбоподателя. Съдът не намира
същото за прекомерно, от една страна предвид фактическата и правна
сложност на делото, а от друга - процесуалното участие на адв. И. Н. във
въззивното производство - депозиране отговор на въззивната жалба и
писмено становище преди проведеното открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №316/24.10.2022г. постановено по гр.д.
№536/2021г. по описа на КРС, първи гр.с
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20, представлявано от И. В.
Д. и Д. В. Н. да заплати на адв.. И. П. Н., с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, сумата от 400лв
/четиристотин лева/ възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство във въззивното производство на М. П. С. с ЕГН
**********, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7