ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260192
гр. Пловдив,
15.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в закрито съдебно заседание на
петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 601 по описа на ПАС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Н.К.в качеството й на
защитник на подс. Г.С.К. срещу протоколно определение на състава на окръжния
съд по НОХД № 1596/2020 г. на ПОС, с което е била изменена мярката му за
неотклонение от парична гаранция в задържане под стража.
Цитираното дело от общ характер е било образувано пред
ПОС по внесен срещу подс. Г.С.К. обвинителен акт за деяние с правна
квалификация по чл. 354а, ал. 1, предл. 1
от НК.
К. не се е явил
в първото съдебно заседание, насрочено за 08.10.2020 г., като не е бил открит
на известните на съда адрес и телефон, за да бъде призован. В това заседание
мярката му за неотклонение е била изменена от подписка в парична гаранция в размер
на 1000 лева, вносима в 10 дневен срок. По жалба на адв. К. пред АС – Пловдив е
било образувано ВЧНД № 493/2020 г., като с определение № 260076 от 22.10.2020
г. определението на първия съд е било потвърдено с уточнението, че срокът за
внасяне на определената парична гаранция следва да бъде отчетен от датата на
проведеното открито съдебно заседание.
Подсъдимият К. не се явил пред Окръжен съд – Пловдив и
на 26.11.2020 г. За същото той не бил открит на нито един от двата известни на
съда негови адреси, като по делото постъпили докладни, че на единия от тях
живее неговата леля, а на другия баща му. При първата от тях лицето никога не
било живяло, а при втория, макар да е живяло, е напуснало адреса преди повече
от месец без да остави координати за връзка, тъй като е наркозависимо.
Първият
съд е установил, чрез прилагането по делото на различни справки, че подсъдимият
Г.С.К. не е актуализирал асресната си регистрация, не е напускал пределите на
страната ни и не е задържан в пенетенциарно заведение или следствен арест. С оглед обезпечаване на бъдещото производство
първият съд е наложил на подсъдимия най-тежката мярка за неотклонение –
задържане, като е обявил подсъдъмия К. за общодържавно издирване.
Определението на първия съд не е било преведено в
изпълнение поради неоткриването на подсъдимия, макар окръжният съд да е бил
информиран за номера на телеграмата, с която е било обядено общодържавното
издирване.
Жалбата на адв. К.се явява допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Правилно и законосъобразно първият съд е приел, че в
контекста на изложеното по-горе, подсъдимият не се е явил пред надлежния орган,
като е напуснал адреса си без да уведоми за това надлежния орган. С това е
демонстрирал недопустимо процесуално поведение в производство, в което
явяването му пред съда е задължително. Първоинстанционният съд обосновано е
приел, че при данните, с които е разполагал, е налице недобросъвестно поведение
и при по-лека мярка за неотклонение, съществува риск за нормалния ход на
производството по делото. Визираното от служебния защитник обстоятелство, че на
Г.К. не било връчено съобщение за предстоящото съдебно заседание, нито пък тя
била информирана дали предходната мярка на подсъдимия е била потвърдена от
Апелативен съд – Пловдив, също говори за неизпълнение от страна на подсъдимия
на задълженията му, произтичащи от процесуалното му положение на подсъдим,
поради което по-лека мярка очевидно не е в състояние да препятства отклонението
му от съдебните заседания, поради което не може да доведе до целените от
служебния защитник на подсъдимия последици по отмяна на определението за
мярката.
Понастоящем именно задържане под стража е в състояние
да обезпечи целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, които в случая не могат да се
постигнат с по-лека мярка. Следва отново да се посочи, че първоинстанционният
съдебен състав проявява необходимата процесуална активност за разглеждане на
делото в разумен срок, като същото е било отложено за 19.01.2021 г.
Във връзка с горното обжалваното определение се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.11.2020 г. по
НОХД № 1596/2020 г. на ПОС, с което е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия
Г.С.К. от парична гаранция в размер на 1000 лева /невнесена/ в задържане под
стража.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :