№ 3917
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110211344 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба с вх. № УРИ433200-83835 от 23.07.2025 г. по описа на ОПП-
СДВР от Б. Д. Г., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-4332-
015328/02.07.2025 г., издадено от началник сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 6
вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон и при допускане на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят счита, че не са били налице предпоставките за издаване на
наказателното постановление. Твърди, че при навлизане в кръстовището е светнал жълт
сигнал на светофарната уредба, а когато вече се намирал вътре в кръстовището се е
съобразил с всички правила и е излязъл възможно най-бързо от него. Релевира още, че
наложената спрямо него държавна принуда ограничава правата му в по-голяма степен от
необходимото, тъй като го лишавала от възможността да извършва трудовите и семейни
задължения.
Моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Кондова, с
пълномощно по делото. В хода на съдебните прения юрк. Кондова моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила НП като законосъобразно и правилно, тъй като счита, че е
издадено от овластено лице, а описанието на нарушението е ясно и детайлно. Твърди, че
материалноправните предпоставки са били налице при издаване на НП, като релевира към
аргументите, изложени в представените от нея писмени бележки. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
В писмени бележки моли за потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно, издадено при спазване на производствените правила и при правилно
приложение на материалния закон. Счита, че нарушението е безспорно установено от
обективна и субективна страна, а наложеното наказание е пропорционално на нарушението.
СРП, редовно уведомена, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата на Б. Д. Г., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-
4332-015328/02.07.2025 г., издадено от началник сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“,
е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
На 12.06.2025 г., около 15:04 ч. жалбоподателят Б. Д. Г. управлявал марка „Форд“,
модел „Пума“ с рег. № СВ 3622 НО, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *********
по ул. „Милен Цветков“, с посока на движение от ул. „Резбарска“ към бул. „Ген. Владимир
Вазов“.
Жалбоподателят навлязъл в кръстовището на ул. „Милен Цветков“ и бул. „Ген.
Владимир Вазов“, като извършил маневра ляв завой и продължил движението си по бул.
„Ген. Владимир Вазов“ към ул. „Витиня“. Кръстовището било регулирано от светофарна
уредба, която работела в нормален автоматичен режим.
В този момент свидетелят Н. Л. – командир отделение при 05 РУ-СДВР бил на
работа, заедно с колегата си Г. П. Х., които изпълнявали служебните си задължения с
патрулен автомобил. Свидетелите възприели преминаването на жалбоподателя през
кръстовището и при излизане от кръстовището спрели същия за проверка.
При извършване на проверка свидетелят Лазаровски установил водача на
процесното МПС, като обяснил на жалбоподателя, че е констатирал извършено от него
нарушение на ЗДВП. Така, в резултат от констатацията си, свидетелят Лазаровски съставил
на жалбоподателя АУАН Серия GA, Акт № 3521920/12.06.2025 г. за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, тъй като приел, че Георгов не е съобразил поведението си със светлинните сигнали
на светофарната уредба и според него жалбоподателят бил преминал през кръстовището на
червен забранителен сигнал на светофарната уредба.
АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал с възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпило допълнително писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН, на 02.07.2025 г. началник сектор при СДВР,
отдел „Пътна полиция“, издал обжалваното Наказателно постановление № 25-4332-
015328/02.07.2025 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Наказващият орган
е приел, че нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влизане в сила на
Наказателно постановление № 23-4332-030964/2023 г.
Фактическите констатации на съда са в резултат на оценка на доказателствения
материал по делото, сред които са показания на свидетеля Н. Л., както и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си,
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
2
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН и в
Наказателното постановление фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
Съдът счита, че описанието на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и обстоятелствата
при извършването му са достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени всички
съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на
чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от
ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при което то е извършен,
посочени са нарушените законови разпоредба и нормите, въз основа, на които са определени
санкциите.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА №
3521920/12.06.2025 г. , който е съставен от командир отделение при 05 РУ-СДВР, в
съответствие с материалната и териториална компетентност на същия, съгласно чл. 189, ал.
1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-5215/21.06.2022 г.
Въз основа на него е издадено и процесното НП, което също е съставено от
надлежно оправомощено лице, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121к-
12547/12.09.2024 г.
С обжалваното Наказателно постановление, издадено от началник сектор към отдел
„Пътна полиция“ към СДВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Независимо от изложеното, описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
досежно извършените от Б. Г. действия, с които е осъществил нарушение по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, не се установи в хода на съдебното следствие.
От показанията на свидетеля Лазаровски се установяват обстоятелствата около
преминаването на управлявания от жалбоподателя автомобил през процесното кръстовище,
спирането на автомобила, извършването на проверка и съставяне на АУАН. Съдът обаче
3
намира, че изложеното от свидетеля досежно фактите, отнасящи се до извършването на
деянието – преминаване на червен забранителен сигнал на светофарната уредба - се явяват
недостатъчни за установяване по несъмнен и категоричен начин на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
АНО не е ангажирал никакви доказателства и с оглед обстоятелството, че АУАН
няма абсолютна, презуптативна или предварителна доказателствена стойност, то и
изложеното в него и в НП остана неподкрепено с доказателства твърдение на наказващия и
на контролния орган.
В хода на съдебното производство съдът служебно изиска от Столична община да
представи видеозапис от системата на „Оперативен дежурен център и видеонаблюдение“ от
кръстовището, образувано от ул. „Милен Цветков“ и бул. „Ген Владимир Вазов“ за времето
от 14:50 ч. до 15:20 ч. на 2.06.2025 г. В отговор от Столична община са уведомили съда, че
Столична община не разполага със система за видеонаблюдение на процесното кръстовище.
Съдът няма задължение да извършва принудителни действия спрямо АНО с цел да
установява описани от него факти и при положение, че последният очевидно не намира за
нужно да доказва административното обвинение, то същото остана недоказано.
Предвид всичко изложено съдът намира, че нарушението се явява недоказано от
обективна страна. По този начин наказващият орган е издал обжалваното НП при допуснато
нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Същият не
е направил искане за тяхното присъждане, поради което съдът и не дължи произнасяне в
тази насока. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, но поради отмяната на обжалваното наказателно
постановление искането се явява неоснователно.
ВОДИМ от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-015328/02.07.2025 г., издадено от
началник сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на Б. Д. Г., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4