№ 242
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20232100102097 по описа за 2023 година
По делото е предявен иск от П. А. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски
№ 5, ет. 1, ап. 1, адвокат Димитър Стоянов срещу М. Ю. С., гражданин
на ***, роден на **********г. в Р., с международен паспорт *** №***,
издаден на ***., имащ статут на постоянно пребиваващ в страната
чужденец с ЛНЧ ***, с регистриран административен адрес в
страната: ***, със съдебен адрес: гр. София, бул. Македония № 6, ет. 4,
ап. 17, адвокат Венцислав Димитров.
Ищецът твърди, че страните по делото се познават от около десет
години, като ищецът е извършвал за ответника услуги, включително
намиране на безлихвен заем от трето лице. С оглед тези отношения и
предвид на коректността на ответника при връщането на заема на това
трето лице, ищецът твърди, че през 2021г. страните са постигнали
устна договорка за предоставяне от ищеца на ответника на безлихвен
заем в размер на 100 000 евро, който да бъде върнат от ответника до
края на 2021г. С оглед така постигнатата договорка ищецът твърди, че
е превел по банкова сметка на ответника следните суми на обща
1
стойност от 97 984,13 евро, а именно:
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 15 948,61 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро
Ищецът твърди, че до падежа на задължението, който е на
31.12.2021г. ответникът не му е върнал заемната сума, с оглед на което
се иска осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата от
97 984,13 евро, представляваща невърната сума по договор за заем и
сумата от 42 655,97 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.01.2022г.-22.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата.
В условията на евентуалност, при неуважаване на заявената
претенция за връщане на сумата по заемното правоотношение, сумата
се претендира на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за
задълженията и договорите, а именно като сума получена при
изначална липса на основание.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът твърди различна фактическа обстановка на
отношенията между страните. Оспорва се твърдението за сключен
между страните договор за заем за сумата от 100 000 евро. Ответникът
не оспорва факта на получаване по неговата банкова сметка на
посочените от ищеца в исковата молба суми на посочените дати, но
твърди, че са получени на друго основание. Твърди се, че ищецът е
специалист е областта на ядрената енергетика и сумите са получени
по силата на сключен между ответника и „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ.
2
ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска № 15, офис 8
договор, като ищецът П. А. Р., ЕГН ********** е управител и
едноличен собственик на капитала на това дружество. Твърди се, че
уговорката между страните е била, възнаграждението на ответника да
се заплаща от дивидентите, които ищецът получава от дейността на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по делото главен иск е с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, а именно за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата 97 984,13 лева, представляваща
дадена в заем сума, съгласно сключен между страните устен договор
за заем в началото на 2021г. Акцесорният към него иск е с правно
основание основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
а именно за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 42
655,97 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
01.01.2022г.-22.12.2023г. върху невърната заема сума.
За да е основателна претенцията за връщане на платена сума на
посоченото от ищеца основание-договор за заем, негова е
доказателствената тежест да установи, че такъв договор е сключен.
Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за
сключен при постигане между страните на съгласие за предаване на
заемната сума, поемане на задължението за нейното връщане и самото
предаване на сумата. При установеност на тези обстоятелства е
налице сключен договор за заем. Няма законово изискване за форма за
действителност за сключването на договор за заем, но при липса на
писмен договор, сключването му следва да се докаже с всички
3
допустими доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК, не е допустимо установяването на договори на стойност над
5 000 лева, освен ако са сключени между съпрузи, роднини по права
линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до
втора степен. Допустими са свидетелски за установяване на такива
договори и при изрично съгласие на страните за това.
По настоящото дело е безспорно, че между страните не е
сключван писмен договор за заем. Страните не спорят, че ответникът
е получил от ищеца по банков път суми на обща стойност от
97 984,13 евро, а именно:
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 15 948,61 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро,
За така получените от ответника суми са представени писмени
доказателства-четири броя преводни нареждания с посочените дати и
посочените суми, с посочено основание за плащането-личен
трансфер. По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
която е установила, че са осъществени въпросните четири превода от
лична сметка на ищеца по лична на ответника, като ищецът е
декларирал по чл. 66, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари, че произходът на средствата, които превежда, са от разпределен
дивидент от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В
АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД.
Въпреки доказаността на така извършените банкови преводи от
ищеца на ответника, съдът намира, че ищецът не установи по делото
валидно сключен между него договор за заем.
На първо място, по твърдение в исковата молба, договорът за заем
е един, сключен в началото на 2021г. и е размер на 100 000 евро.
4
Предвид на вече споменатия реален характер на договора за заем и
установеността на четири направени плащания от ищеца на
ответника, няма как да се касае за един договор за заем, защото за
сключени договори за заем, може да се приемат датите и стойността
на всеки от четирите превода, направени от ищеца. Видно е, че
ищецът няма твърдения за сключени четири договора за заем, а за
един такъв. При непредаване на сумата от 1000 000 евро в началото на
2021г., между страните, няма как да има сключен договор за заем, а се
касае за обещание от страна на ищеца да даде сумата на ответника.
На второ място съдът намира, че събраните по делото
доказателства не установяват заемни правоотношения между
страните, като извършените плащания от страна на ищеца установява
само факта на получаване на сумите от ответника, но не и
основанието за това. Съдът е приел за недопустими исканите от
ищеца свидетелски показания за установяване на заемното
правоотношение между страните и в тази връзка, разпита на св. Д.Ш.
по отношение на факта на сключване на процесния договор не следва
да се вземат предвид като годно доказателство на основание чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК, при наличие на изрично противопоставяне на
ответника за събирането им. Още при насрочване на делото, съдът се е
мотивирал, че събирането на гласни доказателства за установяване на
договора за заем, който е над 5 000 лева, е недопустимо, предвид и
несъгласието на ответника. Съдът е запознат с цитираната от ищеца
съдебна практика, обективирана в решения на ВКС по гр. дело №
167/2011г. на четвърто гражданско отделение и гр. дело № 2117/2016г.
на четвърто гражданско отделение. В цитираните съдебни актове е
прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице
е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво
основание е направено това, за останалите елементи на договора няма
забрана за установяването им със свидетелски показания. Налице е и
5
съдебна практика, като например решения на ВКС по гр. дело №
922/2016г. на четвърто гражданско отделение; гр. дело № 6182/2015г.
на четвърто гражданско отделение; гр. дело № 873/2022г. на четвърто
гражданско отделение, в които е прието, че основанието за даване на
паричната сума не следва да се презумира, а при оспорване на
сключен договор за заем, ищецът следва да докаже както че е предал
сумата, така и задължението, което е поето от другата страна за
нейното връщане. Съгласно цитираната практика, ограничението по
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е
приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености;
ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са
допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен,
както и каква е била действителната обща воля на страните; при
изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да
изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът
на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му. Свидетелските показания
са недопустими обаче за доказване на извършването на
волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на
стойност над 5 000 лева, освен ако ответникът е дал изрично съгласие
за това. В тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема
/или съществуването на старо задължение при новация/, но също и
постигнатото съгласие за връщането й, което не може да стане със
свидетелски показания.
Съдът намира, че въпреки наличието на противоречива съдебна
практика, разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е напълно ясна, че
свидетелските показания не са допустими за установяване на
твърдяния от ищеца договор за заем, който безспорно е над 5 000 лева,
6
защото елемент от фактическия състав за сключването на договора е
не само плащане на твърдяната сума, а и доказаност на волята на
получилия сумата, че я получава като заем и се задължава да я върне.
По настоящото дело, посредством писмените доказателства се
установи само плащане от страна на ищеца на ответника на сумите по
четирите банкови превода, но не и волята на ответника, че ги приел
със задължението да ги върне. С оглед на което ищецът не доказа
твърдението си за сключен договор за заем и претенцията му за
връщане от страна на ответника на сумата в размер на 97 984,13 евро
на посоченото основание е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По делото е предявен акцесорен иск за присъждане на мораторна
лихва по отношение на главницата по твърдяния договор за заем.
Ищецът търси от ответника сумата от 42 655,97 лева, представляваща
лихва за забава за периода 01.01.2022г.-22.12.2023г. върху търсената
главница по заемното правоотношение. Предявеният иск е с правно
основание основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед становището на съда за неоснователност на главния иск за
търсене на процесната сума на основание сключен между страните
договор за заем, неоснователна е и предявената претенция за
мораторна лихва и искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на становището на съда за неоснователност на предявения
иск за връщане на сумата на заявеното договорно основание, следва да
бъде разгледана по същество предявената евентуална претенция, за
връщане на сумата на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Предявения от ищеца иск в тази връзка е с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите,
която предвижда, че който е получил нещо при изначална липса на
основание, дължи неговото връщане.
Предвид на безспорно установеното по делото, че ищецът е
превел по банков път на ответника общо сумата в размер на 97 984,13
7
евро, чрез четирите банкови превода, в тежест на ответника е да
установи по делото, че е получил тези суми на основанието, което е
посочил, а именно, че се касае за заплатено му възнаграждение за
извършена работа за търговско дружество, на което собственик е
ищеца по делото.
С оглед доказване на твърдяните факти, ответникът е представил
пълномощно, видно от което е бил упълномощен от 06.07.2020г. да
представлява „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В
АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД безсрочно,
включително да сключва договори от името на дружеството.
Съдът констатира, че по делото са представен идентични по
съдържание допълнително споразумение № 1 към споразумение за
сътрудничество и консултантски услуги 03.07.2020г., като ответникът
е представил същото на лист 65-67 от делото с негов подпис от името
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД като пълномощник с
пълномощно от 06.07.2020г. Представеният от ищеца документ е на
лист 167-170 от делото, но носи подписа на представляващия
дружеството и ищец по делото.
Същото важи и за представения от ответника на лист 57-59 от
делото споразумение за сътрудничество между турската фирма
„MRC” и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В
АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, който по
съдържание е идентичен с представения документ от ищеца на лист
171-175 от делото, но споразумението, представено от ответника е
подписано от него като пълномощник, а споразумението представено
от ищеца е подписано от него, като представляващ дружеството.
По делото, на лист 63-65, ответникът е представил договор за
консултантски услуги № MRC/030720-01 от 25.08.2020г., видно от
който „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В
АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, като
8
възложител е възложила на ответника да я консултира в качеството му
на експерт в атомната енергетика. Уговорено е, че конкретните задачи
ще бъдат конкретизирани в допълнителни споразумения, сключени
към този договор, като с допълнително споразумение ще се определя
възнаграждението на консултанта, както и с допълнителен протокол,
подписан между страните, ще се приема извършената работа от
консултанта. Така представения договор от ответника е подписан
лично от него като консултант и като пълномощник на възложителя.
Ищецът е представил идентичен по съдържание договор на лист 185-
189 от делото, но от името на възложителя, договорът е подписан от
ищеца, като представляващ дружеството.
По делото на лист 69-70, от ответникът е представено
допълнително споразумение за плащания към договор за
консултантски услуги № MRC/030720-01 от 25.01.2021г.
Допълнително споразумение, със същото съдържание е представено и
от ищеца на лист 195-197 от делото, като отново разликата е в лицата
които са подписали от името на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И
ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА
АЗИЯ“ ЕООД.
От представените от ответника писмени доказателства за
споразуменията му с представляваното от ищеца дружество, на лист
68 от делото е наличен приемо-предавателен протокол № 1 от
15.11.2020г., видно от който протоколът е съставен за приемане на
работа, свързана с изпълнението на становище относно основните
положения и организацията на инсталирането на технологично
оборудване на примера на Беларуската атомна електроцентрала,
изграждаща се в Източна Европа. От този протокол няма представен
документ с идентично съдържание от ищеца. Този протокол е
подписан от името на възложител от ответника като пълномощник на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД. Видно от
9
съдържанието, този приемо-предавателен протокол № 1 е съставен
във връзка с договор за консултантски услуги № MRC/030720-01 от
25.08.2020г. и допълнително споразумение № 1 BAAIO към договор за
консултантски услуги № MRC/030720-01.
Няма представен от ищеца и документ с идентично съдържание
на представеното от ответника на лист 71-72 допълнително
споразумение № 1 BAAIO към договор за консултантски услуги №
MRC/030720-01.
По делото са разпитани свидетелите на ответната страна.
Свидетелят М. установява, че ответника има нужната квалификация и
опит в строителството на ядрени централи. Свидетелят мисли, че
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД е създадена от
ответника с цел сключване на договори с турската компания „MRC“, с
цел изграждане на няколко реактора в Т., като ответникът е участвал
като консултант в този проект. Свидетелят Г. също установява, че
ответникът е участвал като консултант по изграждането на АЕЦ в Т.,
като работата му е била възложена от българско дружество, което
свидетелят не познава. Свидетелят М. заявява, че за консултанските
услуги на ответника се е дължало възнаграждение в размер на
100 000-150 000 евро и е касаело консултиране по том 1, том 2 и том 3.
Свидетелят М. заявява, че за консултантските услуги на ответника се е
дължало възнаграждение в размер на около 100 000 евро и
консултирането е касаело том 1, том 2 и том 3.
Свидетелката на ищцовата страна Шопова обслужва счетоводно
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД и в тази връзка
заявява, че е наясно, че това дружество е възлагало на ответника
услуги по инспекция на качеството на материалите, които са ползвани
при строителството на реакторите на АЕЦ в Т.. Свидетелката заявява,
че няма неизплатени задължения на ответника като консултант на това
10
дружество.
По делото е извършена допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, видно от която представеното по делото допълнително
споразумение № 1 към споразумение за сътрудничество и
консултантски услуги 03.07.2020г. е осчетоводено в счетоводството на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, като по него са
издадени четири фактури: фактура № **********/26.08.2020г. на
стойност 22 960 американски долара, касаеща работа по модела на
Беларската атомна електроцентрала-том 1, фактура №
**********/02.10.2020г. на стойност 26 590,90 американски долара,
касаеща работа по модела на Беларуската атомна електроцентрала-том
2 и фактура № **********/26.08.2020г. на стойност 100 004,90
американски долара, касаеща работа по модела на Беларуската атомна
електроцентрала-том 1,2 и 3. Всички фактури са разплатени от
турската компания „MRC“ и сумите са постъпили по сметката на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД. Вещото лице е
констатирало още девет осчетоводени фактури по допълнителни
споразумения по договора между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И
ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА
АЗИЯ“ ЕООД и турската компания „MRC“, които също са разплатени
между страните.
Съдът намира, че при съвкупна преценка за всички писмени и
гласни доказателства, безспорно се установи по делото, че ответникът
има опит в ядрената енергетика и като такъв е ползван като
консултант от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В
АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД.
Консултирането е свързано с оглед сключения между „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ.
ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД и турската компания „MRC“
11
споразумение за сътрудничество и консултантски услуги 03.07.2020г.
във връзка с изграждането на турска АЕЦ.
Тъй като ответникът твърди, че процесните суми е получил от
ищеца като възнаграждение по представения от него на лист 63-67 от
делото договор за консултантски услуги № MRC/030720-01 от
25.08.2020г. релевантно за спора е, дали има такъв валидно сключен
договор, дали се установява, извършените от ищеца четири банкови
превода, да са направени в изпълнение на този договор и защо след
като договорът е сключен между представляваното от ищеца
дружество и ответника, плащането е направено не от дружеството, а
от ищеца в лично качество. Съдът намира за доказано по делото, че
такъв договор за консултиране е валидно сключен, за което
свидетелства представения от ищеца договор на лист 185-189 от
делото. Съдът вече е констатирал по-горе в решението си, че е налице
идентичност на съдържанието на представения от ответника договор,
с представения от ищеца, като има разлика само в това, кой е
подписал договора от името на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И
ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА
АЗИЯ“ЕООД. Ищецът е оспорил действителността на представения
от ответника договор, като счита, че ответникът не е имал право да
подписва договора. Съдът намира за основателно възражението на
ищеца, че представения от ответника договор за консултантски
услуги № MRC/030720-01 от 25.08.2020г. е недействителен в
хипотезата на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Видно от
представеното по делото пълномощно на ответника, с което той е
упълномощен да сключва договори от името на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ.
ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, няма изрично упълномощаване,
че може да сключва договори със себе си. Сключвайки този договор,
ответникът е излязъл извън правата, които има по пълномощното и
след като упълномощителя не потвърждава това негово действие, то
12
този договор е относително недействителен по отношение на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД. Така констатираното
обаче по отношение на представения от ответника договор е
ирелевантно, тъй като ищецът, с представянето на валидно
подписания от дружеството договор за консултантски услуги №
MRC/030720-01 от 25.08.2020г., потвърждава, че такова съглашение
между това дружество и ответника има.
Ответникът твърди, че плащанията по този валидно сключен
консултантски договор се установяват с представените от него на лист
68-70 приемо-предавателен протокол № 1 от 15.11.2020г. и
допълнително споразумение за плащания към договор за
консултантски услуги № MRC/030720-01 от 25.08.2020г. от
25.01.2021г. С тези две споразумения е приета работата на ответника
по том 1, том 2 и том 3 е определено възнаграждение за плащане в
размер на 100 615 евро, като за трите задачи сумите са съответно:
15 900 евро, 42 000 евро и 21 600 евро и едно окончателно плащане в
размер на 21 115 евро. С допълнителното споразумение са посочени
сметки, по които може да се извършва плащане за ответника и се
определя, че плащането става в 10-дневен срок след издаване на
фактура и надлежно приемане на работата. И приемо-предавателния
протокол и допълнителното споразумение са подписани от името на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД от ответника, в
качеството му на пълномощник. С оглед на вече казаното по
отношение на договора за консултантски услуги и предвид на
оспорването от страна на ищеца, а същият е законен представителна
дружеството, на валидността на тези съглашения, съдът намира, че
същите са относително недействителни по отношение на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ.
ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2
13
във вр. чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, при превишаване на упълномощителната
власт на ответника, тъй като същият няма право да договаря със себе
си. По делото няма представен валидно сключен приемо-предавателен
протокол № 1 от 15.11.2020г., с който всъщност е приета работата на
ответника и е определено възнаграждение. Съдът следва да отбележи
също така, че дори и въпросния приемо-предавателен протокол да
беше валидно сключен, ответникът не доказа връзката на лично
направените от ищеца плащания на ответника с дължимо
възнаграждение по договора за консултиране на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ ОТРАСЪЛ.
ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД. Няма събрани доказателства,
установяващи твърдението на ответника, че е налице споразумение, с
което плащането на възнаграждението, което търговското дружество,
дължи на ответника, ще се изплатят от ищеца. Още по-малко има
доказателства, че уговорката е, че тези разплащания ще стават от
получените дивиденти от ищеца от дейността на дружеството,
каквото е наведеното от ответника твърдение. Твърденията на
ответника, че всъщност той е искал да учреди търговско дружество,
но в крайна сметка това е направено от ищеца с регистрацията на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД е правно ирелевантно,
след като дружеството е еднолична собственост на ищеца и същият го
представлява и няма никакви доказателства ответникът да е
съдружник в това дружество и съответно да има право на дивидент от
същото. Освен това при разпределяне на дивиденти от дейността на
едно дружество, плащането на такива става от дружеството към
съдружниците, а по настоящото дело се установява, че процесните
плащания на ответника са направени от ищеца-физическо лице, а не в
качеството му на представител на дружеството. В тази връзка
ирелевантни са и свидетелките показания на свидетелите на
ответника, които работейки с ответника по проекта на изграждане на
АЕЦ в Т., са считали, че дружеството, с което турската компания е
14
имала сключен договор, е на ответника, след като това не се подкрепя
от установената фактология. Пак от тези свидетелски показания не
може да се установи, че процесните плащания, касаят заплащане на
възнаграждението на ответника за консултантските услуги, защото
както беше коментирано по-горе, плащането следва да е от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ИНЖЕНЕРИНГ В АТОМНИЯ
ОТРАСЪЛ. ИЗТОЧНА ЕВРОПА АЗИЯ“ ЕООД, съобразно договор за
консултантски услуги № MRC/030720-01 от 25.08.2020г. от
25.01.2021г. и доказателства за конкретно приетата работа и
дължимото за нея възнаграждение, което не се установи от ответника
с представения приемо-предавателен протокол № 1 от 15.11.2020г.
Само за пълнота следва а се отбележи, че има и разлика в стойностите
на възнаграждението по цитирания протокол и процесните плащания,
което е още една индиция за липса на връзка между тях.
С оглед така изложеното до тук по евентуалния иск, съдът намира,
че ответникът не доказа твърдяното от него основание за получените
от ищеца суми и дължи тяхното връщане, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на евентуалния иск, което е станало с
приемането му проведеното открито съдебно заседание на 22.10.2024г.
до окончателното им изплащане.
-разноски
На основание чл. 72, ал. 1 от ГПК за разгледания евентуален иск
не се дължи държавна такса.
С оглед становището на съда за основателност на предявения
евентуален иск, то право на разноски има само ищеца, като в тази
връзка съдът се позовава на съдебната практика на ВКС, обективирана
в определение № 681 от 15.11.2019 г. по ч. т. д. № 657/2019 г., II т. о.,
определение № 284 от 06.04.2012г. по ч. гр. дело № 238/2012г. на
четвърто гражданско отделение и определение № 477 от 04.11.2016г.
по ч. т. дело № 1218/2016г. на първо търговско отделение. Ищецът е
представил списък на разноски, като с оглед представените
15
доказателства за направа на разноски следва да се уважат разноските
за заплатена държавна такса в размер на 9 371,85 лева, за заплатена
адвокатки хонорара в размер на 6 500 лева и разноска за съдебни
удостоверения в размер на 11,30 лева. Не следва да приема като
доказана разноската за 40 лева-обезпечаване на бъдещ иск, като няма
доказателства за това. С оглед на така приетото, ответникът дължи на
ищеца сумата от 15 883,15 лева-направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 5, ет. 1,
ап. 1, адвокат Димитър Стоянов срещу М. Ю. С., гражданин на ***,
роден на **********г. в Р., с международен паспорт *** №***,
издаден на ***., имащ статут на постоянно пребиваващ в страната
чужденец с ЛНЧ ***, с регистриран административен адрес в
страната: ***, със съдебен адрес: гр. София, бул. Македония № 6, ет. 4,
ап. 17, адвокат Венцислав Димитров, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 97 984,13 евро, платена на части по банков път,
както следва:
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 15 948,61 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро и дължима на
основание сключен между страните договор за заем и сумата от
42 655,97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
97 984,13 евро за периода 01.01.2022г.-22.12.2023г.
ОСЪЖДА М. Ю. С., гражданин на ***, роден на **********г. в
Р., с международен паспорт *** №***, издаден на ***., имащ статут на
16
постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ ***, с регистриран
административен адрес в страната: ***, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Македония № 6, ет. 4, ап. 17, адвокат Венцислав Димитров да
заплати на П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 5, ет. 1, ап. 1, адвокат
Димитър Стоянов, на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от
ЗЗД, сумата от 97 984,13 евро, платена на части по банков път, както
следва:
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро
-на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 15 948,61 евро
-на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро и която сума е
дължима при изначална липса на основание за извършените
плащания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.10.2024г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М. Ю. С., гражданин на ***, роден на **********г. в
Р., с международен паспорт *** №***, издаден на ***., имащ статут на
постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ ***, с регистриран
административен адрес в страната: ***, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Македония № 6, ет. 4, ап. 17, адвокат Венцислав Димитров да
заплати на П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 5, ет. 1, ап. 1, адвокат
Димитър Стоянов, сумата от 15 883,15 лева, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
17