Решение по дело №1268/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260032
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20192130101268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260032 / 12.3.2021г. година                        град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На  двадесет и четвърти февруари   две хиляди двадесет и първа  година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер...1268....по описа за............2019…...............година

          Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба  от Ж.Д.Ж.  с която същият  чрез неговия пълномощник и процесуален представител адв.  Ц.Х.С. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 153 ал.1 от Закона за енергетиката срещу   Топлофикация  София ЕАД гр. София .Със същият иск горепосочения  ищец моли  съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник Топлофикация  София ЕАД гр. София , че не му  дължи общата  парична сума в размер на 2246, 88   лв.  по издадената от дружеството фактура № ********** от 31.05.2019 г. , което задължение представлява доставена от същото дружество топлинна енергия до имот находящ се в гр. София  ж.к. Дружба – 1 , бл. 109 вх. 4 ап. 12  с абонатен № 121441.   

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично , но и чрез неговия процесуален  представител поддържа така предявения   от него иск  и иска уважаването му изцяло , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът  в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК  е подал отговор по исковата молба с която е  предявен горепосочения отрицателен установителен иск срещу него  и по този начин  е взел становище по същия иск  в същия отговор   като счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло , ведно с всички законни последици от това, по съображения изложени в отговора на исковата молба.      

Същият    ответник   редовно призован  не се явява негов законен или процесуален представител  в съдебно заседание , но чрез писмени молби поддържа становището си по така предявения срещу него иск  и по този начин моли той да бъде отхвърлен изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявеният от ищеца Ж.Д.Ж. иск е отрицателен установителен иск  и е за признаване на установено по отношение на Топлофикация София ЕАД , че същият не й дължи описаните  във фактура № ********** с дата на издаването й – 31.05.2019 г. суми  не само за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. , но и следните суми : сумата от 205 лв.  представляваща дължима се месечна вноска , сумата от 2041, 88 лв. представляваща просрочена към 14.06.2019 г. главница и  сумата от 142, 56 лв. представляваща обезщетение за забава към дата 14.06.2019 г. или общата парична сума от 2246, 88 лв. по- горепосочените пера, тъй като горепосочения ищец твърди в исковата си молба , че не е абонат на ответното дружество.  

По делото е приет като доказателство  нотариален акт за дарение на недвижим имот    със запазено вещно право на ползване  № 94  том II рег. № 14833 дело № 252 / 28.12.2010 г.  от съдържанието на който се установява , че ищецът Ж.Д.Ж. е дарил на дъщерите си  Чубринка Жекова Жекова и Пепа Жекова Андреева  следният негов недвижим имот находящ се в гр. София жк. Дружба  бл. 109-110 вх. Г , представляващ апартамент № 12 на четвърти жилищен етаж , като същият си е запазил вещното право на  ползване върху същия имот , пожизнено и безвъзмездно. С горепосочената фактура респ. съобщение към фактура № ********** с дата на издаването й – 31.05.2019 г. адресирана до ищеца  е , че с нея ответното дружество претендира заплащането на следните суми , а именно : сумата от 0, 00 лв.   за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. , но и следните суми : сумата от 205 лв.  представляваща дължима се месечна вноска , сумата от 2041, 88 лв. представляваща просрочена към 14.06.2019 г. главница и  сумата от 142, 56 лв. представляваща обезщетение за забава към дата 14.06.2019 г. или общата парична сума от 2246, 88 лв. по- горепосочените пера.

          По делото са представени документи за главен и допълнителен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите в имота , представляващ процесния апартамент № 12 от 09.05.2017 г. и от 08.03.2019 г. от съдържанието на които се установява , че уредите за измерване на консумирана в апартамента  топлинна енергия и битова гореща вода не са отчели потребление включително и за месец май , тъй като и част от тях- водомерите  са затапени.  

Част от доказателствената съвкупност по делото са гласните доказателствени средства , събрани посредством разпита  на свидетеля Иван Тодоров Иванов , който потвърждава пред съда , че познава ищеца с който са съседи в село Черница , , като след като ищеца се пенсионирал през 2009 г. или 2010 г.  отишъл да гледа родителите си – Добри Ж. *** , а след като починали останал да живее лятото там , а през зимата при дъщерите си в гр. Виена и оттогава досега живеел по този начин , като не живеел в процесния апартамент , който прехвърлил в собственост на дъщерите си , нито пък в същото жилище имало наематели .Същият свидетел твърди още и обстоятелствата , че в имота, собственост на дъщерите на ищеца  по този начин никой не живеел от много години , като в същият не живеели и неговите дъщери , които живеели постоянно в Австрия в гр. Виена и само лятно време идвали на море в България като живеели в къщата на майка си находяща се в село Равда.      

Съдът намира , че за процесния период е приложим Законът за енергетиката , обнародван в Държавен вестник , бр. 107 от 9.12.2003 г. , в сила от 05.03.3004 г. .Според разпоредбата на чл. 149 ал.1 от Законът за енергетиката / ЗЕ / продажбата на топлинна енергия  се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата , между производител и топлопреносното предприятие , производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия  за небитови нужди , топлопреносното предприятие  и асоциации на клиентите за топлинна енергия в сграда – етажна собственост , топлопреносно предприятие  и доставчик на топлинна енергия , доставчик на топлинна енергия  и клиентите  в сграда – етажна собственост .Продажбата на топлинна енергия  от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди  се осъществява при публично  известни общи условия , приети по предложение  на топлопреносното предприятие  и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150 ал.2 от ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия на публикуват  одобрените от комисията  общи условия  най- малко в един централен и в един местен всекидневник  в градовете  с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване , без да е необходимо  изрично писмено приемане  от потребителите. Чл. 150 ал.3 от ЗЕ предвижда , че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия  потребителите които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление , в което да предложат специални условия , като предложените от потребителите и приети от топлопреносните  предприятия специални условия  се отразяват  в писмени допълнителни споразумения. Съобразно разпоредбата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ , всички собственици и титуляри  на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост , присъединени към  абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение , са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово  разпределение по чл. 140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си  и да заплащат цена на отоплителна  енергия  при условията и по реда , определени в съответната наредба по чл. 36 ал.3 . Разпоредбата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ в актуалната редакция , приложима за процесния период , определя субектите , имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие .Според параграф 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката „ битов клиент „  е клиент , който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Изискването  топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост да бъде извършвано  само след отправено искане от потребителите  на топлинна енергия е уредено в чл. 133 ал.2 от ЗЕ , според който  не е необходимо съгласие на всички етажни собственици , като присъединяването на  сградата към топлопреносната мрежа  става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост при квалифицирано мнозинство от 2 / 3  от всички собственици и титуляри  на вещно право на ползване в сградата, като се изисква  същото мнозинство  и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата , съобразно чл. 153 ал.2 от ЗЕ.      

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 2 / 2016 г. на ОСГК  с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия  в сгради  под режим на етажна собственост  като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана , за отношенията  в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект , явяващ се самостоятелен  потребител на услугата „ доставка на централно отопление „. Поради особения правен субект- сграда в режим на етажна собственост е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и отприсъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието , че при доставката на централно отопление  в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик / той не би могъл да получи енергията, без да ползва  сградната инсталация  като обща част / , а от мнозинството етажни собственици , които по общо правило  могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката , законодателят приема , че потребител на услугата  е цялата етажна собственост , затова титулярът на прававърху отделни обекти може да откаже заплащането  на доставено против волята  му централно отопление в тези обекти , но не може да откаже заплащането  на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия  при доставката на централно отопление в сградата.

От горепосоченото представено по делото писмено доказателство – нотариален акт № 94 том II рег. № 14833 дело № 252 / 28.12.2010 г. за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване  се установи , че ищецът при извършването на същата разпоредителна сделка е запазил за себе си вещното право на ползване  върху процесния апартамент № 12. Съдът намира обаче , че посредством другите представени по делото писмени доказателства, както и от  гласните доказателствени средства –показанията на св. Иванов , които съдът кредитира като обективни , непосредствени , житейски логични  и последователни , които се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства , а освен това тъй като свидетелят не е заинтересован  от изхода на делото , ищецът безспорно доказа , че още през 2010 г. преди смъртта на баща си  се е преместил да живее  в село Черница , при възрастните си родители за да ги гледа , като и към настоящия момент още живее там, а през зимата при своите дъщери в гр. Виена, където е и адресно регистриран, считано от 14.03.2016 г.  на ул. Рудолф Нуреев Променаде 3/ 11/ 6.От документите посочени по- горе  за главен и допълнителен отчет  на показанията на  уредите за дялово разпределение и водомерите в имота , представляващ процесния апартамент № 12 от 09.05.2017 г. и от 08.03.2019 г. и от показанията на св. Иванов , че в същото жилище никой не живее и следователно съдът намира , че по делото  безспорно се установи , че ищецът макар и да притежава  вещното право на ползване върху същия имот , то той не упражнява същото право , поради което той не се явява легитимирана страна  по материалното правоотношение  за доставка  на топлинна енергия  за битови нужди  касателно процесния недвижим имот. Прави последното ищецът  няма качеството на потребител  на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката  и не се намира в облигационни  отношения с доставчика на тази услуга в сградата режим на етажна собственост. Затова и ответното дружество не може да има никакви претенции за заплащане на същите услуги от ищеца , издавайки процесната фактура , предмет на делото и които претенции са описани в нея, включително и за 2019 година. Същото не се доказа  и от ответното дружество , въпреки задължението му затова , нито с поисканата от него съдебно техническа и съдебно – счетоводни експертизи , последните  от които изследваха  някакъв произволно посочен от ответната страна период от месец май 2015 г. до месец април 2018 г. който период няма нищо с посочените периоди и суми по процесната фактура,   и се отнася за друго дело, а именно – гр.д. № 747 / 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат , по което последният съд е постановил решение № 9 от 09.01.2020 г. , което е отменено с решение № IV – 144 от 22.07.2020 г. на Окръжен съд Бургас постановено по въззивно гр.д. № 947 / 2020 г. по описа на същия съд .Затова съдът намира , че не следва да обсъжда същите заключения на вещите лица.     

Тъй като по този начин  се установи , че по делото ответната страна въпреки задължението й затова  не е ангажирала никакви доказателства , че ищецът има  качеството на потребител  на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката  и се намира в облигационни  отношения с доставчика на тази услуга в сградата режим на етажна собственост, както и обстоятелствата , че по този начин ищецът дължи , както и размера на претендираните суми по горепосочената фактура респ. съобщение към фактура № ********** с дата на издаването й – 31.05.2019 г. адресирана до ищеца  с която това дружество претендира заплащането на следните суми , а именно : сумата от 0, 00 лв.   за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. , но и следните суми : сумата от 205 лв.  представляваща дължима се месечна вноска , сумата от 2041, 88 лв. представляваща просрочена към 14.06.2019 г. главница и  сумата от 142, 56 лв. представляваща обезщетение за забава към дата 14.06.2019 г. или общата парична сума от 2246, 88 лв. по- горепосочените пера за действително потребена топлоенергия , вкл. и по изравнителните сметки за такава, то съдът намира , че така предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, ведно със законните последици о това – присъждане на действителните направени от ищцовата страна разноски по настоящото дело. По този начин следва да бъде разгледано и искането на ищеца  да му бъдат заплатени и направените от него съдебни разноски по настоящото дело .Същият е представил справка , респ. списък по чл. 80 от ГПК на направените от него съдебни разноски по настоящото дело , като е посочила , че е заплатила държавна такса по настоящото дело в размер на сумата от 100 лв., изплатила е адв. хонорар в размер на сумата от 500 лв.  и е заплатила пътни разноски за адвоката й в размер на общата сума от 171, 22 лв. Действително по делото ищецът е заплатил съдебни разноски по делото в размер на сумата от 89, 88 лв. представляваща държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 200 лв., като за други направени от нея разноски същата не е представила доказателства. Съдът намира, че поради това не следва да й бъде присъдена сумата от 171, 22 лв. представляваща пътни разноски направени от адвоката на ищцовата страна Ц.С. тъй като тези не се считат за разноски по делото , а и с оглед на липса на доказателства за направените такива , а на същата следва да й бъде присъдени сумите от 89, 88 лв. заплатена държавна такса и сумата от 200 лв. платено адв. възнаграждение , тъй като за други разноски и респ. за по- голям размер от последните  , ищцовата страна не е представила доказателства. По този начин на същата следва да й бъде присъдена сумата от 289, 88 лв. направени от нея съдебни разноски по делото на основание чл. 78 ал.1 от ГПК . Ответната страна е поискала присъждане на разноски по настоящото дело , но съдът намира, че същите не следва да й бъдат присъдени с оглед уважаването на горепосочения така предявен срещу нея иск..      

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Топлофикация София ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София ул. Ястребец 23 Б , че Ж.Д.Ж.  с ЕГН ********** *** , същият със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – гр. София  бул. Витоша  1 А Търговски дом кантора 103 чрез адвокат Ц.Х.С.  САК не й дължи общата парична сума от 2246, 88 лв.  представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за имот находящ се в гр. София  община Искър  ж.к. Дружба – 1 , бл. 109 вх. 4 / Г /  ап.12  по  фактура респ. съобщение към фактура № ********** с дата на издаването й – 31.05.2019 г. заплащането на следните суми , а именно : сумата от 0, 00 лв.   за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. , сумата от 205 лв.  представляваща дължима се месечна вноска , сумата от 2041, 88 лв. представляваща просрочена към 14.06.2019 г. главница и  сумата от 142, 56 лв. представляваща обезщетение за забава към дата 14.06.2019 г..

ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София ул. Ястребец 23 Б да заплати на Ж.Д.Ж.  с ЕГН ********** *** , същият със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – гр. София  бул. Витоша  1 А Търговски дом кантора 103 чрез адвокат Ц.Х.С.  САК сумата от 289, 88 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото  гр. дело № 1268/ 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат , като отхвърля искането на Ж.Д.Ж.  с ЕГН ********** *** , същият със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – гр. София  бул. Витоша  1 А Търговски дом кантора 103 чрез адвокат Ц.Х.С.  САК за осъждането на Топлофикация София ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София ул. Ястребец 23 Б да му заплати пълният претендиран от него размер на направени от него съдебни разноски до пълния му предявен размер от 771, 22 лв. като неоснователно. 

ОТХВЪРЛЯ искането на Топлофикация София ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. София ул. Ястребец 23 Б за присъждането на направените от същото дружество съдебни разноски  по настоящото гражданско дело № 1268 / 2019  г. по описа на Районен съд Карнобат  като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: