О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№755/2020г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.259 ГПК.
Образувано е по ВЖ на М.К.М., ЕГН **********, Варна,
чрез особения представител адв.Н.К. от ВАК, срещу решение
№5238/25.11.2019г., постановено по гр.дело №18587/2018г. на ВРС, 16 състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните в настоящото
производство, че ответникът М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца „МОГО БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район р-н
Изгрев, ж.к. Изток, ул. "Николай Хайтов" № 12, ет. 2, ап. 3,
представлявано от управителя Емил Вълканов Вълканов, чрез мл. адвокат Деница
Ивова Йовчева от САК, преупълномощена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "ВЪЛЧЕВ и
БОРИСОВ", peг. по ф. д. № 397/2009г. на СГС, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, бул. "Тодор
Александров" № 137, ет. 6, представлявано от управителя адвокат Борислав
Вълчев с адрес за призовавания и съобщения: гр.София 1309, бул."Тодор
Александров"№137, ет.6, суми по
Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г., както следва: сумата
от 1 312.97 лева - неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г., сумата от 18.09 лева - неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски, сумата от 910.56
лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
сумата от 540.00 лева - разходи за
възстановяване на лизинговия актив, или общо сумата в размер
на 2 781.62 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 17.09.2018г., до окончателното й изплащане, предмет на заповед
за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д.№13954/2018год. на ВРС.
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е неправилно и необосновано. Въззивникът сочи, че в хода на
производството не било установено по безспорен начин виновното неизпълнение на
договора от лизитгополучателя. Според въззивника, ищецът не е доказал отказът,
който е основание за възнаграждението по възстановяване на владение в размер на
540 лева с ДДС, за което е издадена фактура
от 26.03.2018г. на същата стойност както, че сумата се дължи от М.М.. В
представените с исковата молба писмени доказателства не е представен
приемо-предавателен протокол, който да удостоверява по несъмнен начин, че
лизинговата вещ е предадена от Мого България ЕООД на Фиксеад асистанс ЕООД, за
което ищецът е заплатил сумата от 540 лева. В процесната фактура от
26.03.2018г. не са индивидуализирани вещите, предмет на договора, а са посочени
само кодове. Във фактурата никъде не фигурира сума от 540 лева. Поради това
претендираната сума е недоказана и недължима.
На трето място, въззивникът
счита, че уговорената и претендирана неустойка в размер на три лизингови вноски
по силата на чл.15.5 от ОУ, категорично надхвърля обезпечителната,
обезщетителната и санкционна функция на неустойката. Твърди се, че същата е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Прави се довод, че лизингодателят по вече
разваления договор за лизинг получава имуществена облага в размер, който води
до неоснователното му обогатяване. Според въззивника, дори да се приеме, че
неустойката е действителна, то същата не се дължи тъй като неизправна страна по
договора е лизингодателя, а не лизингополучателя. Това е така, тъй като първият
не е предоставил достатъчен срок за изпълнение.
С ВЖ се претендира отмяна
изцяло на постановеното по ГД №18587/2018г. решение, а в условие на
евентуалност отмяна единствено в частта, в която е прието за установено, че М.М.
дължи на Мого България ЕООД 540 лева – разходи за възстановяване на лизингов
актив и 910.56 лева – неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя като неустойката бъде намалена на основание чл.92, ал.2 ЗЗД.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна – ищец по спора МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, чрез ю.к.К.Кръстева, за неоснователност на жалбата. Оспорва се
липсата на виновно неизпълнение на договора от страна на лизингополучателя като
в тази връзка страната се позовава на погасителния план с определени падежни
дани както и на изслушаната по делото ССЕ. Неоснователно се твърди, че е изпадането
в забава на кредитора поради липса на даден подходящ срок за изпълнение. В тази
връзка се сочи изричното правомощие на лизингодателя съгласно чл.13, ал.5
вр.чл.13, ал.6 от ОУ към процесния договор, да развали договора при забава в
плащанията повече от 5 дни без да дава допълнителен срок. Поддържа се
действителността на претендираната неустойка и клаузата на чл.15.5 от ОУ, която
е предвижда. Според страната, размерът на неустойката е съобразен именно с
въведените от ВКС критерии за определяне нейната обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Същата не води до неоснователно обогатяване на
лизингодателя и е обсъдена от първостепенния съд. Прави се довод, че с
прекратяване на договора за лизинг се нарушава негативния интерес на
лизингодателя, съответен на останалия период на първоначално уговореното
ползване. Твърди се, че това следва и от спецификата на договора за финансов
лизинг. /цит.съдебна практика относно спецификата на договора – реш.по гр.дело
№633/1995 на пети състав на ВКС и по гр.дело №1366/1994г. на 4 г.о. на ВКС/
Поради това се твърди, че уговорената неустойка покрива негативния интерес на
лизингодателя като не противоречи на закона и добрите нрави.
Във връзка с възраженията
на въззивника за липса на доказателства за отчетна сделка между Фиксеад и Мого,
страната сочи, че тези отношения излизат извън предмета на спора. Според
страната, по делото са представени достатъчно доказателства за това
правоотношение както и за сторените от Мого България разноски в размер на 540
лева, които ответникът дължи по силата на договора за лизинг. Поради това се
твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявените искове.
Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски, вкл.
ю.к.възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, при преценка
редовността на жалбата констатира, че същата е депозирана от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок. С
разпореждане от 09.04.2019г. съдът е назначил на ответника М. Кр.М. особен
представител адв.Н.К.Т.. При подаване на ВЖ от особения представител, не се
внася дължимата за производството държавна такса. С оглед приложения към
жалбата пощенски плик, се установява спазване на преклузивния срок за обжалване
на първоинст.решение. Редовна е както жалбата, подадена от особения
представител на ответника, така и отговора към същата.
Страните не правят
доказателствени искания.
Страните не сочат
процесуални нарушения на съда.
С оглед наличието на особен
представител на ответника, сега въззивник, на същия съдът определя
възнаграждение в размер на 400 лева, вносими от ищеца МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД, на
основание чл.47, ал.6 ГПК.
Въз основа на горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ищеца МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, София, чрез проц.си представител ю.к.Катя Кръстева, в 1 седмичен
срок от уведомяването да представи доказателства за внесен по сметка на ВОС
депозит за възнаграждение на особения представител за тази инстанция в размер
на 400 лева, на осн.чл.47, ал.6 ГПК вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
МРАВ.
УКАЗВА
на въззивника,
че при неизпълнение съдът ще постанови определение за принудително събиране на
сумата по чл.77 ГПК.
УКАЗВА
на жалбоподателя в съдебно заседание или с писмена молба с препис за насрещната
страна, да уточни дали изцяло обжалва решението или единствено в частта относно
неустойката по т.15.5 от ОУ и по отношение разходите на лизингодателя съгласно
т.8.7.10.
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
постъпила ВЖ вх.№93263/13.12.2019г. на М.К.М., чрез особения представител адв.Н.К.
от ВАК, срещу решение
№5238/25.11.2019г., постановено по гр.дело №18587/2018г. на ВРС, 16 състав,
с което е прието за установено в отношенията между страните в настоящото
производство, че ответникът М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца „МОГО БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район р-н
Изгрев, ж.к. Изток, ул. "Николай Хайтов" № 12, ет. 2, ап. 3,
представлявано от управителя Емил Вълканов Вълканов, чрез мл. адвокат Деница
Ивова Йовчева от САК, преупълномощена от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "ВЪЛЧЕВ и
БОРИСОВ", peг. по ф. д. № 397/2009г. на СГС, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, бул. "Тодор
Александров" № 137, ет. 6, представлявано от управителя адвокат Борислав
Вълчев с адрес за призовавания и съобщения: гр.София 1309, бул."Тодор
Александров"№137, ет.6, суми по
Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г., както следва: сумата
от 1 312.97 лева - неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № AG0000327 със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 09.08.2017г., сумата от 18.09 лева - неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски, сумата от 910.56
лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
сумата от 540.00 лева - разходи за
възстановяване на лизинговия актив, или общо сумата в размер
на 2 781.62 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 17.09.2018г., до окончателното й изплащане, предмет на заповед
за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д.№13954/2018год. на ВРС.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 15.07.2020Г. от
10.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: