№ 26
гр. Разград, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора С. С. Осм.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 153 от 12.11.2021 г. постановено по гражданско дело №
20213310100603 по описа за 2021 година на РС – Исперих, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Н. АХМ. ХЮС. с ЕГН-
**********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 9 – 13,
кантора 29, като отказва да допусне промяна на имената на молителя.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят Н. АХМ. ХЮС.,
с постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Подайва, ул.
Шести септември № 32, който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат
С.П. от АК - Шумен. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно.
Излага подробни съображения. Прави искане решението да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което молбата му по чл. 19 ЗГР да бъде
уважена.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни не
депозират отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
1
въззиваемата стана – Община Исперих не се явява и не изпраща
представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
представителят на Окръжна прокуратура – Разград, излага становище в
съдебно заседание за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана
срещу него се явява процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по
същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на
събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им,
въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от
районният съд, която се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на районния съд.
С оглед наведените в жалбата оплаквания, следва да се има предвид
следното:
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че:
Молителят е роден на 30.12.1974 г. Съставен е Акт за раждане № 825
от 31.12.1974г. в гр. Исперих /л.10 РС/, в който молителя е записан с имената
А.Д.А. а имената на родителите му са били Р.И.Я. – майка и Д.А.Я. - баща.
След влизане в сила на Закона за имената на българските граждани, имената
на молителя са били променени на Н. АХМ. ХЮС. на основание § 2 от ПРЗ на
ЗИБГ /отм./. Имената на баща му са променени от Д.А.Я. на А. Х. Я..
Видно от приложените от молителя Удостоверение за раждане /л. 9
РС/ и Свидетелство за съдимост /л.11 РС/, е че родителите на молителя и към
настоящия момент са с имена Р.И.Я. – майка и А. Х. Я. – баща.
Въззивната инстанция споделя правния извод на районния съд, че не
са налице предпоставките на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация,
допускащи исканата от молителя промяна. Разпоредбата предвижда, че
промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз
основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Нито една от визираните предпоставки в закона
не е налице в конкретния случай. Не са налице важни обстоятелства, каквото
твърдение се излага, налагащи промяната.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
2
носенето на турско-арабски имена му създава затруднения във връзка с
приемането на християнската религия. Липсват доказателства имената му да
са пречка за приемането на християнската религия. Християнството се
изповядва от хора в целия свят, независимо от техните именни традиции.
В обобщение може да се заключи, че не са събрани доказателства,
сочещи на затруднения и усложнения от личен и административен характер,
породени от носенето на турско-арабските имена на ищеца. Имената са
основни данни в гражданската регистрация на едно лице и тяхната промяна
не следва да се допуска без основателна причина.
В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен съд –
Разград по сходни казуси - Решение №72 от 10.07.2009г. по в.гр.д. №
164/2009г. по описа на Окръжен съд Разград, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 170 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1886/2009 г., III г. о., ГК.
Поради гореизложеното, обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд, на осн. чл. 271, ал.1
ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 12.11.2021 г. постановено по
гражданско дело № 20213310100603 по описа за 2021 година на РС –
Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3