Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 04.11.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в публично заседание на първи октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 487 по описа за
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК и 463 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на П.С.П. против действия на ЧСИ В. П., извършени по изпълнително
дело № 474/2019 г., а именно вписване на възбрана, извършване на опис и оценка
и изнасяне на публична продан на недвижим имот, за който прилага нотариален акт.
Сочи, че е придобил недвижимия имот, обект на съдебноизпълнителни действия,
преди образуване на изпълнителното производство – през
По
делото е постъпила и жалба от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД против действия на
ЧСИ В. П., извършени по изпълнително дело № 879/2019 г. Твърди, че
жалбоподателят не е бил уведомяван нито за факта за преминаването на
изпълнителното производство при ЧСИ Петров, нито за извършените от последния изпълнителни
действия, в частност изготвената оценка на изнесените на публична продан
недвижими имоти. Сочи, че са налице висящи производства с правно основание чл.
422 от ГПК относно заповедите за изпълнение, въз основа на които е образувано
изпълнителното производство. Релевира, че част от имотите, предмет на публичната
продан, не са собственост на длъжниците, а на трето лице. Моли обжалваните
действия да бъдат отменени.
Налице е
жалба и от С. П.С. против действия/бездействия на ЧСИ В. П., извършени по
изпълнително дело № 474/2019 г. Сочи, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението
срещу недвижимо имущество, собственост на трето лице - П.С.П., който не е
длъжник в настоящото производство. Твърди, че на 02.05.2019 г. лизинговите вещи
са били върнати на взискателя. Счита, че са нарушени правата му, тъй като не е
бил уведомен, че изпълнителното дело е било прехвърлено на друг съдебен
изпълнител, че е нарушена разпоредбата на чл. 430 от ГПК, като не му е бил
назначен особен представител и че не са му били връчени изготвените оценки на изнесените
на публична продан недвижими имоти. Оспорва определените цени, тъй като са
по-ниски от пазарните. Релевира, че е налице пропуск и по отношение на ПДИ, тъй
като в нея не е посочено, че предстои изврършване на опис на недвижимото му
имущество. Твърди, че не се е укривал и има постоянен адрес във Велико Търново.
Моли обжалваните действия да бъдат отменени.
В
законоустановения срок са постъпили три отговора от взискателя, съответно за
всяка една от жалбите, в които се сочи, че са неоснователни. Твърди, че
съобщенията не са връчвани, тъй като управителят на дружеството се е укривал.
По отношение на третото лице сочи, че в службата по вписванията фигурира друго
лице като собственик на имота, както и че описаният в жалбата имот не е
идентичен с този, който е изнесен на публична продан. С оглед на изложеното
моли трите жалби да бъдат оставени без уважение.
Съдът
съобрази, че по делото е приложена и жалба с вх. № 12000 от 01.04.2019 г. на „Банка ДСК“ ЕАД
срещу Постановление за разпределение от 27.03.2019 г. на постъпили суми по
наложения запор на банковите сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ ЕАД. Жалбоподателят излага
подробни мотиви за неправилност на обжалваното постановление, тъй като постъпилите
суми са с произход вземания на длъжника „Агропродукт Стойкови“ ЕООД към „Банка
ДСК“ ЕАД, обезпечени с особен залог. Счита, че на основание чл. 136, т. 3 от ЗЗД в качеството си на заложен кредитор се явява привилигирован кредитор спрямо
взискателя, като преди привилегията на въззивника са единствено вземанията на
въззиваемия за разноски, които са в пряка връзка с обезпечението и способа на
изпълнение. Моли обжалваното разпределение да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, като вместо него сумата в размер на 12 104,89 лв. се
разпредели в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, а първоначалния взискател получи сума в
размер на 18 лв., представляваща разноски за налагане на запор на банковата
сметка.
По
делото са изготвени и приложени подробни мотиви от ЧСИ Р. Д., в които се сочи,
че жалбите на П.П., С.С., „Агропродукт Стойкови“ ЕООД и „Банка ДСК“ ЕАД са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
В
съдебно заседание П.П., „Агропродукт Стойкови“ ЕООД и С.С. не се явяват, като
се представлява от адв. Т.Ц., който поддържа изложеното в трите жалби.
„Банка
ДСК“ ЕАД се представлява от юрискосулт В. Венков, който поддържа жалбата и моли
обжалваното разпределение да се отмени като незаконосъобразно и противоречащо
на Тълкувателно решение 2/2013 г. на ВКС. Релевира, че ползващи се с първа по
ред привилегия са само направените разноски за образуване на изпълнителното
дело, налагане на запора и адвокатско възнаграждение съобразно с правната
сложност на делото и конкретното действие по изпълнението, във връзка с което е
постъпила сумата.
Жалбата
от П.П. е подадена от лице с правен интерес - трето лице – собственик на
недвижим имот, предмет на съдебноизпълнителни действия, в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1, предл. последно от ГПК – тоест от узнаване на обжалваните
действия, доколкото жалбоподателят е трето лице и няма данни да му е връчено
съобщение за обжалваните действия – а именно насочено изпълнение срещу владяна
от него недвижима вещ - вписване на възбрана, извършване на опис и оценка и
изнасяне на публична продан, като е заплатена държавна такса за разглеждането
ѝ, поради което се явява редовна и процесуално допустима.
Жалбата
от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД е подадена от лице с правен интерес - длъжник, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдия изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 485 от ГПК, като е заплатена държавна такса за
разглеждането ѝ, поради което се явява редовна и процесуално допустима.
Жалбата
от С.С. е подадена от лице с правен интерес - длъжник, в законоустановения срок по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител – отказ
на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК, като е
заплатена държавна такса за разглеждането ѝ, поради което се явява
редовна и процесуално допустима.
Жалбата
на „Банка ДСК“ ЕАД е подадена от лице с правен интерес - присъединен кредитор,
в законоустановения тридневен преклузивен срок по чл. 460 от ГПК - арг. от
разпоредбите на чл. 463, ал. 1 и ал. 2 ГПК –
разпределението е предявено на 27.03.2019 г., а жалбата е подадена на 01.04.2019
г., като е заплатена държавна такса за разглеждането ѝ, поради което е
редовна и процесуално допустима.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнително
дело № 20189030400499 по описа на ЧСИ И.
Л., с рег. № 903, с район на действие Окръжен
съд – Ловеч, е образувано по молба на „Златекс“ ООД в качеството му на
взискател – лизингодател по договор за финансов лизинг, срещу „Агропродукт
Стойкови“ ЕООД, Д.С. и С.С., в качеството им на длъжници, във връзка със
задължения в размер на 174 379,20 лв. – главница, и 34,881 лв. – законна
лихва, неустойка и разноски, произтичащи от два изпълнителни листа, издадени на
07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 759/2018 г. и ч. гр.д. № 758/2018 г. Към молбата е приложено пълномощно и договор
за правна помощ, видно от последния взискателят е заплатил по банков път сумата
в размер на 7500 лв. за процесуално представителство.
По
искане на взискателя на 20.12.2018 г. бил наложен запор върху банковите сметки
на длъжниците в „Банка ДСК“ АД, като налична банкова сметка *** „Агропродукт
Стойкови“ ЕООД /т. I, л. 203 и 410 от изп. дело/.
На
07.01.2019 г. „Банка ДСК“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че следва да бъде
конституирана като присъединен взискател по право по отношение на вземанията
ѝ срещу „Агропродукт Стойкови“ ЕООД в размер на 145 112,12 лв.,
обезпечени с особен залог върху вземанията на дружеството по сметки в банката
/т. I, л. 144 от изп. дело/. Към молбата са приложени декларация по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ,
заявления за вписване на договора за залог, 2 бр. потвърждения за вписване в
Централния регистър на особените залози от 05.01.2017 г. и 07.06.2017 г. и
Удостоверение № 1097494/07.06.2017 г. за
вписване на длъжник - „Агропродукт Стойкови“ ЕООД, в Централния регистър на
особените залози.
По
делото са изготвени покани за доброволно изпълнение и връчени на длъжниците: получено
лично от С.С. на 12.02.2019 г. /т. I, л. 211 от
изп. дело/, получена лично от Д.С. в качеството му на представител на „Агропродукт
Стойкови“ ЕООД на 12.02.2019 г. /т. I, л. 229 от изп. дело/. С поканите длъжниците са уведомени
за наложения запор върху банковите им сметки в в „Банка ДСК“.
На
основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ във връзка с чл. 427 от ГПК по молба на взискателя
„Златекс“ ООД изпълнителното дело е предадено на ЧСИ Велислав Петров, с рег. № 879, за продължаване на изпълнението, като е
преобразувано под № 20198790400474.
На
07.03.2019 г. и 08.03.2019 г. съдебният изпълнител изготвил и изпратил уведомления
до „Агропродукт Стойкови“ ЕООД и до С., в които е отбелязано, че делото е
преобразувано под нов номер и с нов съдебен изпълнител и че на 28.03.2019 г. ще
бъдат предприети действия по опис на подробно индивидуализирано в уведомленията
движимо и недвижимо имущество. В двете уведомления е отбелязано, че е налице
отказ да бъдат получени от длъжниците.
С
Протокол от 27.03.2019 г. съдебният изпълнител е приел, че длъжниците следва да
се считат за редовно уведомени на основание чл. 42, ал. 3 от ГПК, след като ги
е уведомил по телефон.
С
Протокол от 27.03.2019 г. /т. II,
л. 545 от изп. дело/ е извършен опис на следния недвижим имот:
Поземлен имот, с идентификатор № 20688.500.990, находящ се в с.
Дерманци, община Луковит, област Ловеч, одобрен със Заповед
РД-18/1905/28.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: с. Дерманци, ул. „Христо Ботев“, с площ от 923 кв.м., трайно
предназначение на територията: урабнизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до
С
Постановление от 27.03.2019 г. за разпределение на постъпилите суми /т. II, л. 547 от изп. дело/ съдебният
изпълнител постановил, че разпределя сумата в размер на 12 764,82 лв.,
постъпила от запор на банкова сметка *** „Агропродукт Стойкови“ ЕООД в „Банка
ДСК“ ЕАД, както следва: в първи ред съгласно чл. 136, т. 1 от ЗЗД – 641 лв. –
60 лв. на основание т. 4 – 5 бр. от Тарифата към ЗЧСИ, 24 лв. на основание т. 5
– 1 бр. от Тарифата към ЗЧСИ, 36 лв. на основание т. 13 от Тарифата към ЗЧСИ,
521,93 лв. на основание т. 26 от Тарифата на ЗЧСИ; във втори ред съгласно чл.
136, т. 1 от ЗЗД – 12 122,89 лв. в полза на взискателя. Съдебният
изпълнител приел, че присъединеният кредитор „Банка ДСК“ АД съгласно чл. 136,
т. 6 от ЗЗД следва да се постави в четвърти ред, като поради изчерпване на
събраната сума не са му разпределени средства.
На
19.04.2019 г. е била изготвена пазарна оценка за недвижимия имот с идентификатор № 20688.500.990, като вещото лице е определило цена в размер на 70 200
лв.
Видно от
приложените по делото обявление и протокол за разгласяване публичната продан на
недвижимия имот с идентификатор № 20688.500.990 била насрочена за времето от 14.07.2019 г.
до 14.08.2019 г. Съобщение за насрочената продан е връчено на длъжниците по
реда на чл. 47 от ГПК, тъй като не са намерени на адресите по делото.
Към
жалбата на П.П. е приложен Нотариален акт № 154, том IV, рег. № 3294, дело № 397/2016 г. по описа на Б. М., с
рег. № 591, с район на действие Районен
съд – Луковит, видно от който Д.С. е прехвърлил на П.П. собствеността върху
недвижим имот, находящ се в с. Дерманци, обл. Ловеч, с адм. адрес: ул. „Христо
Ботев“ № 3, представляващ поземлен имот с
кадастрален номер 990, в квартал 66, по плана на с. Дерманци, община Луковит,
област Ловеч, целият с площ по актуална скица от около 960 кв.м., а по документ
за собственост с площ 867 кв.м. ведно с построените в имота полумасивна жилищна
сграда, триетажна масивна сграда жилищна сграда, паянтова стопанска постройка и
два навеса, както и всички подобрения и приращения в имота, при граници и
съседи: улица от две страни, ПИ 989, УПИ VIII-991.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
По
отношение на жалбата на П.П.:
По делото не се спори,
че жалбоподателят е бил във владение на процесния имот при предприемане на
действията по изпълнението – по делото липсват данни, от които да се установи,
че спрямо имота е наложена възбрана, и че се явява трето лице по смисъла на чл.
435, ал. 4 от ГПК. Така съдът следва да прецени дали процесния недвижим имот,
предмет на изпълнението, е собственост на П., към момента на изпълнителните
действия. Следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК съдът
не се ограничава само до процесуалната редовност на обжалваните действия, а
обхваща и въпроса за собствеността на възбранената вещ, като това е обяснимо доколкото
се цели осигуряване на защита на лице, което не е страна в изпълнителното
производство. В конкретния случай от представеното пред настоящата съдебна
инстанция писмено доказателство – нотариален акт, се установи по безспорен начин, че изнесеният на
публична продан недвижимия имот с
идентификатор № 20688.500.990 е собственост на П.П..
Изпълнителното производство е образувано на 12.12.2018 г., поради което следва
да се приеме, че към датата на налагане на възбраната имотът не е бил
собственост на длъжниците, а на жалбоподателя. Неоснователно е възражението на
взискателя, че имотът се е водел на името на Д.С. в Службата по вписванията,
доколкото от приложения нотариален акт се установява по безспорен начин, че
същият е вписан в Служба по вписванията с вх. № 1033 от 10.06.2016 г. , Акт № 23, том III, дело № 436/2016 г. Налице е константна
практика на ВКС, че квадратурата не е решаващ индивидуализиращ белег на имота,
поради което констатираните несъответствия не са основание да се приеме, че са
налице два отделни имота. В този смисъл са например Решение № 202 от 04.07.2003
г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; Решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр.
д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; Решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. №
364/2009 г. на ВКС, I ГО; Решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г.
на ВКС, IV ГО. Неправилно е съждението на съдебния изпълнител, че отбелязването
в Агенцията по геодезия, картография и кадастър надлежно установява право на
собственост. В тази насока следва да се посочи, че за установяване правото на
собственост меродавна е единствено извършената справка по партида на имота в
Службата по вписвания, което съдебният изпълнител е задължен да направи и на
основание чл. 484, ал. 2 от ГПК. С оглед на посоченото жалбата на П.П.
се явява основателна и следва да бъде уважена, а насочването на изпълнението,
обективирано в Протокол за опис от 27.03.2019 г. и обявление за разгласяване на
публична продан за времето
от 14.07.2019 г. до 14.08.2019 г. по отношение на Поземлен имот, с идентификатор № 20688.500.990, находящ се в с. Дерманци, община Луковит,
област Ловеч, одобрен със Заповед РД-18/1905/28.11.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Дерманци, ул. „Христо Ботев“,
с площ от 923 кв.м., трайно предназначение на територията: урабнизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до
По отношение на жалбата на С.С. и
„Агропродукт Стойкови“ ЕООД:
Неоснователни са наведените в двете жалби
твърдения, че жалбоподателите не са били уведомени за прехвърлянето на делото
на ЧСИ П., както и за изготвената оценка от вещото лице. Видно от приложените
уведомления последните са отказали да ги получат, което е принудило съдебният
изпълнител да ги призове по реда на чл. 42, ал. 3 от ГПК – надлежно
удостоверено с протокол от 27.03.2019 г. Видно от разпоредбата на чл. 484, 3 от ГПК в описа се посочва и денят за предявяване на оценката, като в този случай
страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали
са присъствали на описа. Така при наличие на опис съдебният изпълнител не е
длъжен да изпраща нарочни съобщения за предявяване на изготвената оценка. В чл.
435 от ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които
подлежат на проверка от съда, като между тях не фигурира неспазването на
нормата на чл. 430 от ГПК. Съдът следва да отбележи, че при изпълнение на
процедурата предвидена в чл. 47 от ГПК съдебният изпълнител следва да съблюдава
и т. 4 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че компетентен
да назначи особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е не съдебният
изпълнител, а съответният районен съд. В процесния случай, доколкото длъжниците
веднъж са били надлежно уведомени, следва да намери приложение хипотезата на
чл. 41 от ГПК, като С. е следвало да уведоми съдебният изпълнител за
настъпилата промяна в неговото местоживеене. Що се касае до всички наведени
твърдения касателно висящи граждански производства, същите са неотносими към
настоящото изпълнително производство, поради което и не следва да се обсъждат.
По отношение на жалбата на „Банка
ДСК“ АД:
Съгласно разпоредбата
на чл. 460 от ГПК предпоставките за извършване на разпределение са: 1. по
делото да е събрана сума от ЧСИ; 2. наличие на повече от един взискател; 3.
събраната сума да не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. В
процесната хипотеза и трите условия са налице, така с оглед факта, че събраната
сума в размер на 12 764,82 лв. е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител, съблюдавайки нормата на чл. 136 и сл. от ЗЗД,
е следвало да извърши разпределението, като най-напред отдели сумите за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено
от ОСГТК по т.д. № 2 по описа за
В процесната хипотеза посочените в първи ред разноски се ползват с предвидената
по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД привилегия, доколкото същите са
направени във връзка с изпълнителното действие. Що се отнася до сумата в размер
на 12 122,89 лв. разпределена на първоначалния взискател, неясно остава
защо същата се ползва от горепосочената привилегия. Както вече се посочи,
привилегията по чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД е
приложима само по отношение на направените разноски от взискателя във връзка с
конкретното изпълнително действие – в случая разноските за образуване на
изпълнително дело – 20 лв. / т. 1 от Тарифата на ЗЧСИ / и за налагане на запор
– 15 лв. /т. 9 от Тарифата на ЗЧСИ/. Така
сумата в размер на 12 087,89 лв. следва да се разпредели на „Банка ДСК“
ЕАД, доколкото се явява привилигирован кредитор на основание чл. 136, т. 3 от ЗЗД
– последната е заложен кредитор по учреден особен залог върху вземанията на
длъжника към банката, а събраната сума произтича от запор върху банкова сметка ***
„Банка ДСК“ ЕАД. По отношение на адвокатски хонорар настоящата инстанция прие,
че същият е уговорен като цяла сума, по делото са извършени и предстои да бъда
извършени множество други действия във връзка с много по-скъпи вещи, поради
което на настоящия етап не следва да се разпределя сума за адвокатско
възнаграждение.
С оглед установената частична незаконосъобразност
при разпределяне на сумата в общ размер на 12 764,82 лв., разпределението
следва да бъде изменено по следния начин:
В първи ред – вземането в полза на „Златекс“ ООД следва
да се потвърди само по отношение на сумата в общ размер на 35 лв. - 20 лв. / т.
1 от Тарифата на ЗЧСИ / и за налагане на запор – 15 лв. /т. 9 от Тарифата на ЗЧСИ/, а по отношение на сумата в
размер на 12 087,89 лв. следва да се отмени, доколкото посоченото вземане
не се ползва с привилегията чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. С оглед на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД сумата в размер на
12 087,89 лв. следва да се разпредели на „Банка ДСК“ ЕАД.
В останалата част разпределението като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 и 4 и 463 от ГПК,
Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ насочването
на изпълнението, обективирано в Протокол за опис от 27.03.2019 г. и обявление
за разгласяване на публична продан за времето от 14.07.2019 г. до 14.08.2019 г. по
отношение на Поземлен
имот, с идентификатор № 20688.500.990, находящ се в с.
Дерманци, община Луковит, област Ловеч, одобрен със Заповед
РД-18/1905/28.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: с. Дерманци, ул. „Христо Ботев“, с площ от 923 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба „Агропродукт Стойкови“
ЕООД против действия на ЧСИ В.П., извършени по изпълнително дело № 879/2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от С. П. С. против
действия на ЧСИ В. П., извършени по изпълнително дело № 879/2019 г.
ИЗМЕНЯ Постановление
за разпределение на постъпилите суми от 27.03.2019 г., изготвено от В.
Петров – ЧСИ при Окръжен съд – Ловеч по изп. дело № 20198790400 както
следва:
В първи ред
– вземания с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – за разноски по принудителното изпълнение – сумата в полза на „Златекс“ ООД следва да се намали до 35 лв. - 20 лв. /
т. 1 от Тарифата на ЗЧСИ / и за налагане на запор – 15 лв. /т. 9 от Тарифата на ЗЧСИ/.
Във втори ред - вземания
с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД –
сумата в размер на 12 087,89 лв. следва да се разпредели на „Банка
ДСК“ ЕАД – заложен кредитор по учреден в полза дружеството особен залог върху
вземанията на „Агропродукт Стойкови“ ЕООД.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
за разпределение на постъпилите суми от 27.03.2019 г., изготвено от Ве. П. – ЧСИ при Окръжен
съд – Ловеч по изп. дело №
20198790400 в
останалата му част.
Решението
в частта относно обжалваното разпределение може да се обжалва с въззивна жалба
пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:1………………………..
2………………………..