Решение по дело №275/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на К. С. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител, против решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждената част от недвижим имот, собственост на жалбоподателя, представляваща поземлен имот с [идентификатор] и площ от 2,580 дка, начин на трайно ползване – нива, находящ се в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], общ.Русе, обл.Русе, местността „Дрибака“ и определен размер на обезщетението от 2864 лева.

В жалбата и в хода на устните състезания жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди, че в хода на административното производство били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в оценителския доклад осреднената цена [рег. номер]./дка за землището на [населено място], общ.Русе била определена въз основа на сделки с имоти с различни характеристики и начин на трайно ползване от тези на неговия имот. Поддържа, че оспореният акт противоречи и на материалния закон, тъй като в отклонение от практиката на Европейския съд по правата на човека обезщетението не е определено към датата на отчуждаването – към 04.04.2025 г., а към датата на възлагане на оценката. В хода на устните състезания се поддържа само искането за изменение на оспореното решение на МС в частта относно определеното за отчуждената част от имота обезщетение, а не за отмяна на административния акт в тази част. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в представените на основание чл.38, ал.4 от ЗДС становища с вх.№ 2225/09.05.2025 г. и вх.№ 2536/19.05.2025 г. излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Счита, че липсва законово основание да се възприема варианта на оценка, изготвен от вещото лице, при който са използвани сделки – пазарни аналози за период от една година преди датата на приемане на оспореното решение на МС. Възразява, че периодът, в който следва да са сключени сделките, е установен в самия закон – 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, която в случая е изготвена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване – чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС. В тази връзка се позовава и на практика на ВАС. Възразява, че друго не следва и от решението на ЕСПЧ от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх.№ 2154/07.05.2025 г., в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище с вх.№ 2211/09.05.2025 г., в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5 от ЗДС, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание на 20.05.2025 г. счита решението на МС за валиден и законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал.1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс. По делото (на л.55 – л.56)

са представени писмо с изх.№ 94-00-2063/07.04.2025 г. и обратна разписка (известие за доставяне) за връчване на пратка PS 1040 815YM4 O. Видно от отбелязването в обратната разписка, на 16.04.2025 г. на жалбоподателя е връчено посоченото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което той е бил уведомен за отчуждаването на имот с [идентификатор] (169.65) с оспореното решение на Министерски съвет. Жалбата срещу този акт е подадена на 29.04.2025 г. директно в съда, където тя е регистрирана с вх.№ 1981 от същата дата, т.е. в преклузивния 14 – дневен срок за това по чл.38, ал.1 от ЗДС.

Следва да се отбележи, че след извършена от съда служебна справка на интернет страницата на Конституционния съд на Република България 1 по к.д. № 4/2025 г., образувано по искане на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗДС (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., посл. изм. и доп., бр. 102 от 2023 г.), в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“, беше установено, че понастоящем липсва постановено определение, с което съгласно чл.19, ал.1 от ЗКС Конституционният съд да е допуснал искането за разглеждане по същество, което би представлявало основание за спиране на производството по делото - чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК и предвид приетото в решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС. Следователно понастоящем делото е родово и местно подсъдно на Административен съд – Русе.

Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По – конкретно в приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], общ.Русе, обл.Русе, колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателя, част от който се отчуждава (която част представлява поземлен имот с [идентификатор]), е посочен под позиция № 41.

Съдът констатира, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с изготване на оценителския доклад. Тези нарушения обаче са отстраними, поради което същите не могат да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение само на това основание, тъй като са отстранени посредством назначената от съда съдебна оценителска експертиза.

Разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС поставя изричното изискване равностойното парично обезщетение да бъде определяно въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Според § 1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Легално определение на понятието „землище“ е дадено в § 1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ - това е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

Видно от оценителския доклад, изготвен в административното производство от оценителя „Бачовски Консулт“ ООД [населено място], за землището на [населено място], общ.Русе, обл.Русе осреднената цена от 1110 лева/дка е изведена въз основа на три сделки, описани в таблицата, представляваща Приложение № 7.2 към доклада. В тази таблица изрично е отбелязано, че начинът на трайно ползване на имотите по две от общо трите сделки ( по-конкретно на имоти с идентификатори 51679.112.3 и 51679.146.2) е не нива, какъвто е начинът на трайно ползване на имота на жалбоподателя, а ДВТН (друг вид трайно насаждение). Различният начин на трайно ползване – нива по отношение на имота на жалбоподателя (с код 2500 съгласно Класификатора за начините на трайно ползване на поземлените имоти, предавляващ Приложение № 3 към чл.14, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри) и друг вид трайно насаждение (с код 2660 съгласно същия класификатор) води до извод, че имотите няма подобни характеристики по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС, поради което и оценителят „Бачовски Консулт“ ООД е допуснал съществено нарушение на закона като е използвал като пазарни аналози за определяне на осреднените цени сделки с имоти, които макар да се намират в същото землище – в землището на [населено място], общ.Русе, са с различни, а не с подобни характеристики. Както вещото лице обосновано сочи в заключението си, начинът на ползване на имотите с идентификатори 51679.112.3 и 51679.146.2 по две от общо трите сделки, а именно „друг вид трайно насаждение“, не съответства на характеристиките на отчуждаваните имоти в същото землище преди влизане в сила на ПУП-ПП, тъй като те са с начин на трайно ползване – нива, а посочените два имота имат характеристиките по-скоро на гора, отколкото на нива – залесени и частично обрасли с храсти. При това положение в използвания от оценителя в административното производство период – от 15.09.2022 до 15.09.2023 г. остава само една допустима сделка, която може да бъде използвана като аналог (с предмет поземлен имот с [идентификатор]), само който имот е с начин на трайно ползване нива. При това положение, доколкото според § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки, то и съгласно чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС равностойното парично обезщетение принципно би следвало да бъде определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. От заключението на вещото лице обаче става ясно, че ако обезщетението бъде определено по този ред, то би възлизало на 1935 лева, т.е. в размер, по-нисък от определения с административния акт, изчислено въз основа на средна цена от 750 лв./дка. Същевременно обаче съдът намира, че този ред за определяне на обезщетението също е неприложим, тъй като това би било в отклонение от задължителното за съдилищата и за всички държавни органи решение на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, според което размерът на обещетението следва да бъде определян към датата на отчуждаване на имота, както и поради това, че би довело до използването на началните цени, посочени в таблицата към чл.3, ал.1 от тази наредба, които не са актуализирани от датата на приемането ѝ през далечната 1998 г. и чието прилагане в отчуждителните производства е изрично критикувано в посоченото решение на ЕСПЧ. По-подробни аргументи в тази връзка ще бъдат изложени във връзка с преценката за съответствие на оспорения акт с материалния закон.

Извън посоченото процесуално нарушение на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с оценителския доклад съдът не констатира други допуснати съществени процесуални нарушения.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх.№ 98-03-59/23.01.2025 г. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП – ПП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган. Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. По – конкретно представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски Консулт“ ЕООД [населено място]. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11435/15.09.2023 г. (на л.120 от преписката, гръб) на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег.№ *********/08.08.2023 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, със съответната оценителска правоспособност.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх.№ 98-03-59/23.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г., т.е. той е представен един месец и една седмица преди да бъде направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл.34, ал.4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх.№ 90-03-59/2025 г., одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеното с жалбата писмено доказателство – препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], т.VII, рег. № 10374, дело № 996/21.10.2002 г. на нотариус Г. Г. с район на действие РС – Русе, се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, описан в нотариалния акт като нива с площ от 7 дка, трета категория, представляваща поземлен [имот номер] по картата на възстановената собственост (КВС), находяща се в местността „Дрибака“ в землището на [населено място], общ.Русе. От заключението на вещото лице е видно, че с одобрения ПУП-ПП за трасето на бъдещата автомагистрала собственият на жалбоподателя имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Русе, идентичен с [имот номер] по КВС, описан в нотариалния акт, е разделен на два имота с идентификатори и площи, както следва: 51679.169.470, с площ от 4,422 дка и 51679.169.509, с площ от 2,580 дка. Именно последният поземлен имот с [идентификатор] и площ от 2,580 дка е предмет на отчуждаване с оспореното решение на МС. Следователно по безспорен начин е установен идентитета между отчуждавания и част от притежавания от жалбоподателя недвижим имот.

При преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен. В тази връзка разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА изрично предвиждат, че нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен като ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. От своя страна чл.5, ал.1 и ал.2 от АПК гласят, че когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт, както и че когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.

Разпоредбата на чл.5, ал.2 от АПК е израз на правилото на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество (judgements англ. език; arrêts фр.език), постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“, § 1 от която гласи: „Βисогодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна“.

В чл.1 от ЕКПЧ е регламентирано задължението на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея права. Този текст предвижда следното: „Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея. Чл.5 от Протокол № 1 към ЕКПЧ от 20.03.1952 г., в сила от 18.05.1954 г., а по отношение на Република България в сила от 07.09.1992 г., гласи, че Βисокодоговарящите страни ще считат членове 1, 2, 3 и 4 на този Протокол като допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се прилагат съответно.

Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Pincová and Pinc v. Czech Republic, § 53, Gashi v. Croatia, § 41; Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia GC, § 111; Guiso-Gallisay v. Italy (справедливо обезщетение) GC, § 103; Moreno Diaz Peñaand Others v. Portugal, § 76).

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15) 2, имащо задължителен характер за Република България по силата на чл.46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около [населено място] приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

Тук е мястото да се отбележи, че наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, последно с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г. При нито едно от измененията обаче не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от този подзаконов нормативен акт. Единственото изменение в тези цени е направено по силата на § 2 от ПМС № 123/15.06.1999 г., издадено на основание § 4, ал.2 от ПЗР на Закона за деноминация на лева, съгласно който текст във всички нормативни актове на Министерския съвет и в приложенията към тях, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., какъвто акт е и посочената наредба, всички числа в стари левове са заменени с намалени 1000 пъти числа в нови левове.

Нещо повече, пред Комитета на министрите на Съвета на Европа, във връзка с 1443-то заседание на този орган през месец септември 2022 г., който, съгласно чл.46, § 2 от ЕКПЧ, следи за изпълнението на окончателните решения на ЕСПЧ, Република България е представила план за действие (action plan) № DH-DD(2022)876/23.08.2022 г. във връзка с изпълнението на решението по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15) 3. В т.3 от плана за действие е посочено, че българското правителство обмисля различни възможности за предприемане на общи мерки за изпълнението на това решение на ЕСПЧ, а в т.2, във връзка с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи правителството изрично е признало, че от приемането си през 1998 г. наредбата, в относимите ѝ части, не е била изменяна. Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл.3, ал.1 от наредбата, с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени.

На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74) , че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена.

В § 68 вр. § 28 и § 20 от същото решение ЕСПЧ приема, че не е явно необоснован и произволен подходът, според който само един сравнителен имот е недостатъчен за установяване на пазарна стойност, в който смисъл е и нормата на § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС. Според този текст осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Като достатъчни и уместни причини за изключване на някои видове имоти от кръга на тези, които могат да бъдат ползвани като аналози се приемат и обстоятелствата, свързани с това, че някои от имотите са ипотекирани съвместно в един договор, без посочване на техните индивидуални стойности. В § 80 от същото решение Съдът в Страсбург сочи, че националните органи по принцип са в по-добра позиция отколкото един международен съд за оценка на местните нужди и условия и че по въпроси на общата социална и икономическа политика, включително градско и регионално планиране, националната политическа власт трябва да получи особено широка граница на преценка (виж Вистинс и Перепьолкинс, § 98). Поради това ЕСПЧ отбелязва, че не е готов да приеме, че фактори като определените по-горе, ограничаващи правото на преценка на органите, включително съдилищата, по принцип са в нарушение на член 1 от Протокол № 1. По-специално Съдът не твърди, че такъв подход не би могъл, когато има достатъчно сравними имоти, отговарящи на съответните критерии, да доведе до установяване на справедлива пазарна цена и по този начин до присъждане на „равностойно“ обезщетение.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето (към 1998 г.) начални цени по чл.3, ал.1 от наредбата, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, понастоящем не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС.

При това положение съдът намира, че нормата на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тълкувана в светлината на решението на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди, на основание чл.5, ал.4, изр.второ от Конституцията на Република България и чл.5, ал.2 от АПК има предимство пред противоречащото му национално законодателство и по-конкретно пред изискването на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС сделките-аналози да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, както и пред това по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС относно определянето на цените на земеделските земи по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.

По тези съображения съдът счита, че размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

За разлика от възприетия от административния орган период – от 15.09.2022 до 15.09.2023 г., през който, по изложените по-горе съображения, липсват поне две сделки – аналози с предмет имоти с подобни характеристики (със същия начин на трайно ползване), то за периода от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. вещото лице е открило две сделки, които могат да бъдат използвани като аналози, описани в Таблицата за използваните сделки като пазарни аналози, част от заключението. Останалите извършени през същия период 10 сделки правилно са изключени, тъй като касаят имоти в урбанизираната територия, в горска територия или имоти с различен начин на трайно ползване или такива, които макар да представляват ниви, са в няколко различни землища, но с вписана в акта обща цена. Въз основа на посочените две сделки – аналози вещото лице е извело осреднена цена за 1 дка земеделска земя – нива в землището на [населено място], общ.Русе за периода от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. в размер на 2824,98 лева. Съобразно площта на отчуждената част от имота на жалбоподателя от 2,580 дка, представляваща поземлен имот с [идентификатор], равностойното парично обезщетение, на което последният има право, възлиза на 7288 лева, а не на 2864 лева, в какъвто размер то е определено с административния акт.

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като оспореният административен акт бъде изменен като размерът на паричното обезщетение, определено на жалбоподателя за отчуждената част от собствения му имот, представляваща поземлен имот с [идентификатор], с площ от 2,580 дка, начин на трайно ползване – нива, находящ се в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], общ.Русе, обл.Русе, бъде увеличен от 2864 лева на 7288 лева (закръглено до цяло число левове).

Жалбоподателят е направил деловодни разноски в общ размер от 760 лева, за които е представил и списък, както следва: 10 лева – държавна такса, 450 лева – заплатен първоначален и допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице и 300 лева – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие № 035467/28.04.2025 г. ( на л.8 от делото), имащ в тази част характера на разписка, удостоверяваща посоченото обстоятелство (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Размерът на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с правната и фактическа сложност на делото и не следва да бъде намаляван.

Поради това и с оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от общо 760 лева – деловодни разноски. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.40, ал.3 от ЗА.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на К. С. И., с [ЕГН], решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждения поземлен имот, собственост на жалбоподателя, с [идентификатор] (169.65), площ от 2,580 дка, начин на трайно ползване – нива, находящ се в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], общ.Русе, обл.Русе, като

УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 2864 лева на 7288 лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от министър – председателя Р. Ж., да заплати на К. С. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1, ет.3, сумата от 760 лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: