Решение по дело №266/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 288
Дата: 16 декември 2021 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20217270700266
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 16.12.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                Председател:  Кремена Борисова

                                                      Членове:   Христинка Димитрова

                                                                         Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от съдия М. Стергиовска КАНД № 266 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Б. И. Я. ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.А., срещу Решение № 147/17.08.2021г., постановено по АНД № 1188/2021г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-000145/03.02.2021год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Б. И. Я. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевира доводи за несъставомерност на деянието поради отсъствие на субективният елемент, а именно, че не е бил уведомен от собственика за служебно прекратената регистрация, както и, че не е знаел и не е могъл да узнае за това обстоятелство.

Сочи, че служебното прекратяване на регистрацията на МПС не е равнозначно на липса на регистрация, доколкото МПС управлявано от касатора е имало регистрационни табели, поставени на съответните места.

С оглед изложеното моли съда за отмяна на въззивното решение и наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 21-0869-000145/03.02.2021год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Б. И. Я. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

На 18.03.2020г. С.М.С.закупил лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № **********, като в едномесечен срок от придобиването му визиран в разпоредбата на чл. 145 от ЗДвП не регистрирал автомобила на свое име в КАТ, а продължил да го управлява. Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал.15 от ЗДвП на 25.06.2020г. регистрацията на превозното средство била служебно прекратена. На 29.06.2020г. Б. И. Я., помолил С. да му услужи с автомобила си за да пазарува. След като получил автомобила той се отправил по ул. „Алеко Константинов в посока бул. „Симеон Велики“, където около 11.40ч. бил спрян за извършване на проверка от дежурен екип на КАТ – Шумен. След извършена служебна проверка, проверяващите установили, че управлявания от Я. автомобил е собственост на С.М.С.от 18.03.2020г., видно от договор за покупко-продажба № 2255/18.03.2020г.., като МПС с рег. ********** не е регистрирано по надлежния ред в двумесечен срок от сключването на гореспоменатия договор и същото е с прекратена регистрация от 25.06.2019г. За констатираното бил съставен АУАН сер. GA № 251771/29.06.2020г., за нарушение по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. По подадено възражение Я. получил уведомление заведено под рег. № 869000-7631/09.07.2020г., че същото е приложено към материалите по преписката, като последната ще бъде докладвана в ШРП за преценка относно извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По така изпратените материали била образувана преписка вх. № 5183/20г. на ШРП. На 13.01.2021г. преписката била приключена с отказ за образуване на наказателно производство и върната на ОД МВР гр. Шумен с оглед преценка за търсене на административна отговорност. Въз основа на приключилата преписка и съставения АУАН на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН въз основа на който било издадено Наказателно постановление № 21-0869-000145/03.02.2021год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Б. И. Я. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наложените наказания. За да достигне до извод за законосъобразност на санкционния акт и по същество съдебният състав счел, че приобщените писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин приписаното на водача нарушение, поради което потвърдил оспореното наказателно постановление. 

Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи досежно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на касатора. В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни сочените отменителни основания от касатора.

По делото безспорно се установява, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственика в двумесечен срок от придобиването му, не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. Действително, съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая обаче, регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № І – 45/ 2000 г., при която хипотеза не съществува задължение собственикът на автомобила да бъде уведомяван преди прекратяване на регистрацията. Поради това настоящият състав намира, че не е нарушена процедурата, регламентирана с Наредбата, и по никакъв начин не са нарушени правата на наказаното лице, което е именно собственикът на автомобила.

Ето защо дори и нарушителят да не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена и нарушението да е извършено непредпазливо, извършеното се явява нарушение по ЗДвП и е наказуемо, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН и разпоредбите на специалния закон – ЗДвП. В тази насока първоинстанционния съд е направил законосъобразни изводи, че е осъществено от обективна и субективна страна вмененото на наказаното лице нарушение, като се е произнесъл подробно по съображенията на жалбоподателя за извършено деяние без вина. Именно поради липсата на пряк умисъл за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК РП – Шумен е отказала да образува досъдебно производство, но правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвид по-ниската степен на обществена опасност на деянието и предвидената наказуемост по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН и за деянията, извършени по непредпазливост.

Правилен и законосъобразен е и решаващият извод на предходния съдебен състав относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение. По делото са приобщени необходимите доказателства,  задълбочения преглед на които навежда на единствено възможния правен извод за наличие на предпоставките по ангажиране отговорността на касатора.

Показанията на свидетелите правилно са били ценени като обективен и незаинтересован източник на правнорелевантна информация. АНО е издирил съответните правни норми, квалифицирайки поведението на водача в унисон със закона, определяйки и размера на административното наказание при стриктното съблюдаване на разпоредбата на чл.175, ал.3 предл. първо от ЗДвП. 

В обобщение на изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, доколкото не са налице сочените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/17.08.2021г., постановено по АНД № 1188/2021г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..         ЧЛЕНОВЕ: 1……………….

 

                                                                                                      2. ………………

 

 

       ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.12.2021 г.