Решение по дело №1461/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260006
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20185310101461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  23.02.2023г.                гр. А.

 

А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА       

 

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гр.дело № 1461 по описа за 2018г. и като обсъди:

 

            Производство по реда на чл. 247 от ГПК.

            С протоколно определение от 14.12.2022г. по в.гр.д. №1442/2022г. на Окръжен съд Пловдив е констатирано, че между мотивите към постановеното решение по настоящото дело и диспозитива е налице противоречие относно размера на предявената претенция по сметките,  като делото е върнато за преценка относно наличието на очевидна фактическа грешка.

            Постъпило е становище от В.И.К., с което моли да бъде поправена грешка в решението, касаеща размера на претенцията по сметки.

            Постъпило е становище от Е.З.Б., с която счита, че няма пречка да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка.    

 След като разгледа постъпилата молба, съдът намира за установено следното:

По делото е постановено решение № 260016 от 07.02.2022г., с което са отхвърлени претенциите по сметките, предявени от В.И.К., ЕГН ********** ***, против Е.З.Б., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от общо 7625 лева (седем хиляди шестстотин двадесет и пет лева), от които 4475 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща половината от стойността на извършените от него ремонтни дейности през 2015г. в самостоятелен обект в сграда № 00702.508.11.1.72, а именно: изграждане на кухненска тераса с тухли, поставяне на нов алуминиев прозорец, вътрешна изолация, окачен таван на стойност 800 лева за материали; изграждане с тухли на кухнята, смяна на алуминиев прозорец, подмяна на ел. инсталация, подмяна на подова настилка с поставяне на нов ламинат, поставяне на нови кухненски шкафове на стойност 1300 лева за материали; поставяне на външна изолация на тераса и кухня на стойност 2000 лева за труд и материали; подмяна на подава настилка в спалнята с поставен нов ламинат, частична вътрешна изолация и ново осветление на стойност 500 лева; поставяне на вътрешна изолация в хола на стойност 400 лева, окачен двоен таван, подмяна на ламинат на стойност 300 лева, подмяна на ел. инсталация и осветление на стойност 350 лева за материали; шпакловка на терасата на хола и поставяне на плочки на пода на стойност 200 лева; за труд на майсторите за ел.инсталация и осветление - 200 лева; за труд за поставяне на ламинат – 300 лева; за труд на майстор за вътрешна изолация, шпакловка, окачени тавани, боядисване – 2600 лева, включително стойността на боята; и 3150 лева (три хиляди сто и петдесет лева), представляваща обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на съсобствената вещ за периода от месец октомври 2016г. до 16.05.2019г., равно на половината от пазарната наемна цена.

Същото отразява действителната воля на съда, видно от мотивите към съдебния акт, в които е посочено, че се претендира именно този размер, като същият е разгледан и обсъден при преценка на събраните доказателства. Ето защо не е налице очевидна фактическа грешка.

За пълнота следва да се отбележи, че така разгледаният размер на претенциите, посочен както в мотивите, така и в самото решение, е и предявеният размер. В молбата на страната от 15.05.2019г. се твърди, че В.К. е  вложил общо 8950 лева за извършване на сочените от него подобрения, като претендира половината от тази сума или 4475 лева. Същата съставлява сбор от стойността на направените разходи, посочени по пера, който е верен. Освен това се претендира и сумата от 3150 лева, представляваща половината от наемната цена на делбения имот за процесния период. Или общо претендираната сума е 7625 лева – точно както е посочено в решението. Ето защо не само, че не е допусната очевидна фактическа грешка, но и не е предявена претенция за заплащане на сумата от 8950 лева, а за половината от нея.

С оглед на горното настоящият състав счита, че е допусната неточност в молбата на В.К. от 11.07.2022г., депозирана пред Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 1442/2022г., в която се твърди, че размерът на претенциите е 8950 лева. Това е стойността на вложените труд и материали за СМР, които страната твърди, че е извършила с лични средства. Предмет на претенцията в действителност е половината от нея. Ето защо и на основание чл. 247 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

           

 ОТХВЪРЛЯ искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № № 260016 от 07.02.2022г., в частта му, с която са отхвърлени претенциите сметките, предявени от В.И.К., ЕГН ********** ***, против Е.З.Б., ЕГН ********** ***, като вместо за заплащане на сумата от общо 7625 лева (седем хиляди шестстотин двадесет и пет лева), се счита за заплащане на сумата от общо 8950 лева (осем хиляди деветстотин и петдесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: