Решение по дело №3545/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3970
Дата: 8 ноември 2024 г.
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20243110103545
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3970
гр. В., 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110103545 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от В. К. В. срещу „Д. - О. з.“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 4545,79 лв.
(след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 18.10.2024 г.), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. „***“, с рег. № ***, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 19.02.2024 г. на път 208 посока от гр. А. към гр. В., причинено по
вина на водача на л.а. „***“, с рег. № ***, застрахован при ответника, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 19.02.2024 г. около 15,30 часа на път 208 58
км + 500 м. на разклона за с. Т. собственият на ищцата автомобил „***“, с рег. № ***
бил блъснат от лек автомобил „***“, с рег. № ***, управляван от Х. Х., който при
наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не
пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил на ищцата, навлязъл на път
208 и го блъснал. Сочи, че за настъпилото ПТП били уведомени контролните органи,
които след като посетили мястото на ПТП съставили протокол за ПТП с № 1838527,
като в него за виновен посочили водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***. Навежда
довод, че автомобилът, управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ от ответното застрахователно дружество, със срок на
действие 08.05.2023 г. – 07.05.2024 г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Твърди, че на 20.02.2024 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис - заключение по щета № 43080312400266 г. В описа като увредени
детайли били посочени предна броня, лайсна предна броня лява, лайсна предна броня
лява, калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, дюза за фар лява, фар за мъгла
преден ляв, основа преден калник ляв, кутия въздушен филтър, шенкел преден ляв,
амортисьор преден ляв, носач преден ляв длн заден, носач преден ляв, защитна кора
под ляв фар, решетка преден капак лява, емблема преден капак, рог преден ляв,
1
капачка дюза десен фар, тампон двигател преден десен и конзола двигател д. пр.
Пояснява, че като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 2357,67
лв., с която не могат да се покрият щетите на автомобила. В тази връзка извършил
проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени
автомобили. От така направеното проучване установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 5200 лв. Счита, че дължимото
застрахователно обезщетение, което следва да му изплати ответникът, е в размер на
2842,33 лв. след приспадане на заплатената до момента сума от 2357,67 лв. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „Д. - О. з.“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „***“, с peг.
№ ***, действаща към момента на застрахователното събитие от 19.02.2024 г.,
настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм, както и обстоятелството че е
подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка № 43080312400266.
Потвърждава заявеното от ищцата, че е извършен оглед на автомобила, за което е
съставен опис-заключение по щета, съдържащ увредените детайли на автомобила.
Поддържа, че определената сума от 2357,67 лв. е преведена на собственика на
автомобила на 19.03.2024 г., срещу която при застрахователя не е постъпило
възражение. Оспорва предявения иск по размер и твърди, че претендиратата от ищцата
сума не отговаря на средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди.
Оспорва извършването на ремонт на процесния автомобил, съотв. заплащането му. В
този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебни разноски. Със становище от 17.10.2024 г. ответникът релевира
възражение, че съобразно заключението на вещото лице по назначената СТЕ в случая
е налице тотална щета, поради което съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ предпоставка за
изплащане на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства
за прекратяване на регистрацията му, но такива няма по делото, а и липсва твърдение
от ищцата за такова прекратяване. Счита, че е налице и недължимост на
претендираните лихви за забава върху главницата, поради непредставянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключенията по назначената съдебна автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 7371/01.07.2024 г.,
в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
18.10.2024 г., че между водачът на л.а. марка „***“, с peг. № *** и ответника – „Д. - О.
з.“ ЕАД към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
което е настъпило на 19.02.2024 г. около 15,30 часа на път 208 58 км + 500 м. на
разклона за с. Т., като водачът на лек автомобил „***“, с рег. № ***, управляван от Х.
Х., при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, не пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил „***“, с рег.
№ ***, собственост на ищцата, навлязъл на път 208 и го блъснал, за което
застрахователят бил уведомен на 20.02.2024 г., извършил оглед, констатирал
получените щети от процесното ПТП в опис-заключение по щета № 43080312400266 и
изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 2357,67 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по
делото писмени доказателства – Свидетелство за регистрация – Част І, Протокол за
ПТП с № 1838527 от 19.02.2024 г., Опис-заключение по щета с №
2
43080312400266/20.02.2024 г. и уведомление за щета от 20.02.2024 г.
Според заключението на допусната и неоспорена от страните САТЕ,
извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства, се
установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила съгласно опис на
застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за части,
труд и боя е 6903,46 лв. Посочена е и общата стойност за възстановяване на
автомобила, съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по
средни пазарни цени за труд и без участие на автосервизи, представляващи официални
вносители на определена марка автомобили възлиза на 6224,56 лв. с ДДС. Вещото
лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, съобразно
характеристиките на автомобила и извършеното проучване, че действителната
стойност на лек автомобил „***“ с ДК№ *** към датата на събитието 19.02.2024 г. е
била 8464,80 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищцата, като й е причинил сочените
имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищцата следва да докаже, че е представила на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди.
Както бе изяснено по-горе, безспорно е по делото, че през релевантния
период е било налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на лек автомобил ***“, с
peг. № ***, и ответника – застраховател. От събраните писмени доказателства, както и
от заключението на вещото лице по назначената САТЕ, категорично се установява
настъпването на процесното застрахователно събитие, механизмът на увреждането и
причинените вреди на автомобила. По несъмнен начин се доказа и че процесният
вредносен резултат е необходима, закономерна, естествена последица от настъпването
на релевантното ПТП. Деянието на водача на лек автомобил ***“, с peг. № ***, е
противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата,
уредени в чл. 50, ал. 2 ЗДвП – на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена
от ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са
осъществени в обективната действителност.
При претенция за заплащане на имуществени вреди релевантна за
3
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59
от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК.
Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело
№ 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за
застраховането прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно
превозно средство представлява увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи досежно разходите за ремонт на увредения автомобил и средната
пазарна стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства, извършило е подробно
пазарно проучване и убедително е отговорило на поставената задача, предмет на
допуснатата САТЕ.
При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“
по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като съгласно заключението на САТЕ размерът на
разходите за необходимия ремонт дори в по-икономически изгодния вариант в
неоторизирани сервизи (6224,56 лв.) надвишава 70% от действителната стойност на
увредения автомобил, определена като пазарната му стойност към датата на ПТП
(8464,80 лв.), а именно възлиза на 73,53%. Доколкото именно действителната стойност
на повредения автомобил е възприета като горна граница и в специалната норма,
уреждаща обезщетението в полза на трето увредено лице при тази задължителна
застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на ищцата не може да надхвърли така
установената от експерта действителна стойност на МПС по пазарна цена към момента
на застрахователното събитие, а именно 8464,80 лв. От тази стойност следва да се
приспадне доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 2357,67
лв., поради което дължимата от ответника сума е 6107,13 лв. С оглед принципа на
диспозитивното начало, искова претенция следва да бъде уважена до пълния предявен
размер от 4545,79 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и
обемът на дължимата защита се определят от страните).
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Според константната съдебна практика на ВКС по искове на
увредения срещу застрахователя по застраховка „Каско“ законна лихва се дължи,
считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
4
прекратяване на регистрацията на автомобила. В случая е предявен иск от увреденото
лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач, поради което законна лихва по иска с правно основание чл. 432 КЗ се дължи
след уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от
увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-
ранната дата) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като
застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи
законна лихва върху обезщетението за собствената си забава, като дължимостта на
лихвата не е поставена в зависимост от наличието на допълнителни обстоятелства. В
този смисъл Определение № 50513/24.07.2023 г. по т.д. № 858/2022 г. на ВКС, I т.о.
Следователно, доколкото ищцата е подала уведомление до застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и е претендирала заплащане на обезщетение, но
такова й е изплатено в недостатъчен размер, застрахователят, който не е определил
справедливото обезщетение, дължи законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на претенцията – 20.02.2024 г. С оглед принципа на диспозитивното
начало, лихвата за забава следва да бъде присъдена от началната дата, посочена от
самата ищца, а именно датата на предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в
размер на сумата от 1231,83 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса,
депозит за САТЕ и за адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно
своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищцата в размер на 900 лв.,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото
същият е към минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. §2а от ДР от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза
на 905,50 лв. Макар съдът да не е длъжен да се съобразява със същата, предвид
постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед липсата на
друг нормативен акт, съдът счита, че следва да използва Наредба № 1/2004 г. за
своеобразен ориентир при остойностяване на възнаграждението на адвокатските
услуги, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. - О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4545,79 лв.
(четири хиляди петстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „***“, с рег. №
***, при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на 19.02.2024 г. на път 208 посока от гр.
А. към гр. В., причинено по вина на водача на л.а. „***“, с рег. № ***, застрахован при
ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 22.03.2024 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „Д. - О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на В. К. В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1231,83 лв.
(хиляда двеста тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
5
– В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6