Решение по дело №2117/2019 на Районен съд - Велико Търново

        Р Е Ш Е Н И Е

       №

       гр. Велико Търново, 18.06.2020г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесети май две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

Секретар: Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 2117 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***, находящ се в с. ***, общ. П. Тръмбеш, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от 03.09.2018г. до 03.01.2019г. ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 335, 50 лв., в която е включена и такса за възстновяване, за което са издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 6, 03 лв., считано от падежа на всяка фактура до 05.03.2019г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 789/2019г. на ВТРС срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 335, 50 лв., представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект и такса възстановяване по фактури издадени в периода 19.10.2018г. – 21.01.2019г., ведно със законната лихва, както и сумата от 6, 03 лв. мораторна лихва върху нея. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, поради липсата на безспорни доказателства за дължимост на претендираните задължения.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От заявления с № 3794384/25.05.2015г. и № 3794387/25.05.2015г., както и от договор № 3794384/09.06.2015г. се установява, че ответникът е сключил договори за достъп и пренос и за продажба на ел. енергия за обект, находящ се в с. ***, общ. П. Тръмбеш, дом № ***. В тази връзка липсва спор между страните, че ответникът е клиент на ищцовото дружество относно продажбата на ел. енергия за този имот, за който има разкрита партида с абонатен № *** и клиентски № ***. Нямо спор по делото, че в облигационните отношения между страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи 16-39/.

От представените по делото писмени доказателства - справка за потребление към 12.06.2019г., извлечения за фактури и плащания към 12.06.2019г. и четири броя фактури издадени в периода 19.10.2018г. – 21.01.2019г., се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника сумата от 335, 50 лв., включваща стойността на потребена в процесния обект ел. енергия за периода 03.09.2018г. – 03.01.2019г. и стойността на такса възстановяване /19 лв./ За тези суми, както и сумата от 6,03 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 05.03.2019г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 439/05.04.2019г. по ч.гр.д. № 789/2019г. на ВТРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От заключението на изслушаната по делото ССчЕ, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че на основание процесните фактури за консумирана ел. енергия и такса възстановяване ответникът има към ищцовото дружество просрочено и неплатено вземане в общ размер на 335, 50 лв. От заключението се установява още, че крайната цена фактурираната ел. енергия по процесните фактури, отговаря на цените за продажба на ел. енергия, утвърдения с Решение на ДКЕВР № Ц-19/01.07.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 2 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.

От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че между страните съществува валидно облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. ***, общ. П. Тръмбеш, дом № ***, сключен при публично известни ОУ. Последните са част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните, доколкото са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Ответникът, като носител на правото на собственост върху процесния имот е потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ и на чл. 4, ал. 1 ОУ на ДПЕЕ. В тази връзка е сключил договор за присъединяването му към електроразпределителната мрежа /договор № 3794384/09.06.2015г./. и през исковия период е закупувал ел. енергия за собствени битови нужди. Макар и представените от ищеца доказателства /извлечения и фактури/ да имат характеристиката на частни свидетелстващи документи, ценени в своята съвкупност, наред останалите по делото обстоятелства, същите безпротиворечиво установяват факта на консумиране на ел. енергия в процесния обект за спорния период.

Ответната страна не е оспорила представените по делото фактури относно отразените в тях количества ел. енергията и тяхната стойност. Съдът кредитира изцяло същите и счита, че ищецът като краен снабдител на ел. енергия по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника фактурираното количество ел. енергия, което реално е потребено от него, в качеството му на краен клиент. Получаването на престацията по договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за ответника задължение да заплати на доставчика стойността на потребената от него ел. енергия в срока разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението на падежа поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Няма спор по делото, че длъжникът не е извършил плащане по процесните 4 бр. фактури на падежните дати, поради което е останал задължен за сумата от 316, 50 лв., представляваща стойност на консумирана ел. енергия, начислена по цени на ДКЕВР. Обстоятелство, което категорично се установява от изслушаната по делото ССчЕ. Във връзка с уговореното и по аргумент от чл. 84 ал. 1 ЗЗД с изтичането на срока за изпълнение длъжникът е изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде допълнително канен. Съгласно заключението на вещото лице дължимото от него обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 05.03.2019г. възлиза на сумата от 6, 13 лв.

Макар и ответникът да не е платил сумата от 19 лв., представляваща такса за възстановяване, същата не е дължима от него, тъй като това вземане произтича от договорна клауза с неравноправен характер. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и без да е релевирано нарочно възражение от страните по делото. С клаузата на чл. 21 ал. 1 ОУ на ДПЕЕ на потребителя се възлагат разходите за прекъсване и възобновяване на ел. снабдяването в обекта му в случаите, когато преустановяването е по негова вина. Цитираната клауза от ОУ противоречи на разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 ЗЕ. Според последната разпоредба енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието е длъжно да възстанови снабдяването, като друго условие за възстановяването, освен – отстраняване на причините за прекъсване на ел. снабдяването по чл. 123 ал. 1 ЗЕ, не се поставя. В посочената правна регламентация, липсва законово основание за доставчика да търси заплащането на разноски за прекъсване и възстановяване на снабдяването, такова не е предвидено и в клаузите на договора за продажба, уреждащи задълженията на потребителя /чл. 17 ОУ на ДПЕЕ/. При това положение съдът намира, че разпоредбата на чл. 21 ал. 1 изр. 2 ОУ на ДПЕЕ е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон /Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. ТК I т.о. ВКС/. Нищожната клауза не може да породи валидно вземане за ищеца, поради което претенцията му за заплащане на сумата от 19 лв., като стойност на такса възстановяване се явява неоснователна.

Дори клаузата на ОУ на ДПЕЕ относно начисляването на такса възстановяване да е действителна, в случая не е спазен уредения в нея фактически състав, който поражда вземането й. Съгласно чл. 123 ЗЕ и чл. 20 ОУ на ДПЕЕ крайният снабдител може временно да преустанови снабдяването с електрическа енергия при неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Нормата на чл. 20 ал. 2 ОУ на ДПЕЕ вменява задължение на ищеца да отправи писмено предизвестие до потребителя, с което да укаже, че ако не последва изпълнение в предвидения в ОУ срок, ще последва прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. По делото не бяха представени доказателства за изпълнението на това задължение от страна на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че доставчикът е извършил прекъсването на снабдяването в нарушение на ОУ. Съгласно чл. 21 ОУ на ДПЕЕ и чл. 124 ЗЕ възстановяването на снабдяването с електрическа енергия се извършва след отпадане на основанията за прекъсването. Ако последното е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след заплащане на направените разходи за прекъсване и възобновяване/чл.21 ОУ на ДПЕЕ in fine/. Не се представиха доказателства за постигнато споразумение между ищеца и ответника за разсрочване на дължимата сума или заплащане на последната от ответната страна. Следователно основанието, на база на което е извършено прекъсването на снабдяването не е отпаднало и таксата за възстановяване е неправомерно начислена. Не бе доказано дали действително е възстановено снабдяването на въпросния имот. Напротив от представеното извлечение за фактури и плащания по делото се установява, че след датата на прекъсването не е имало потребление на електроенергия и са издавани фактури с нулеви стойности.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 316, 50 лв. – главница, представляваща общия размер на потребената ел. енергия в процесния обект за периода 03.09.2018г. – 03.01.2019г. Относно вземането за мораторна лихва, с оглед на диспозитивното начало в процес, претенцията следва да бъде уважена до предявения размер от 6, 03 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 05.03.2019г., а не до размера на 6, 13 лв., изчислен от вещото лице. За горницата над уважения размер от 316, 50 лв. до пълния предявен размер или за сумата от 19 лв. – такса възстановяване искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 75 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за особен представител, 150 лв. – депозит за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, с оглед фактическата и правна сложност на делото или общо 525 лв. Съразмерно с уважената част от иска в негова полза следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 495, 79 лв. респ. за заповедното производство в размер на 70, 83 лв.

Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Л.О., с ЛНЧ: ********** и с паспорт № ***, с адрес: с. ***, общ. П. Тръмбеш, дом № *** дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: *********, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, сумата от 316, 50 лв. /триста и шестнадесет лева и петдесет стотинки/ – главница, представляваща общ размер на стойността на незаплатена ел. енергия за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в с. ***, общ. П. Тръмбеш, дом № ***, за което за съставени фактури в периода 19.10.2018г. – 21.01.2019г. и СУМАТА от 6.03 лв. /шест лева и три стотинки/ – мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяка една фактура до 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на главницата, за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 439/05.04.2019г. по ч.гр.д. № 789/2019г. на ВТРС, КАТО отхвърля предявения иск в частта му за установяване дължимостта на сумата от 19 лв., представляваща такса за възстановяване на захранването, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Л.О., с ЛНЧ: ********** и с паспорт № ***, с постоянен адрес:***. Тръмбеш, дом № *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 495, 79 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и 79 стотинки/ – съдебни разноски за исковото производство, както и СУМАТА от 70, 83 лв. /седемдесет лева и осемдесет и три стотинки/- съдебни разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: