О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в закрито съдебно заседание на трети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова,
административно дело № 328 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 – ал.8 от
Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Стар Газ-Н“, ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Д., представлявано от управителя Н.С.С.,
против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 55-ФК от 28.01.2020 година на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на акта по съображения за липса на констатации, които да обосновават наличието
на предвидените в закона предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение. Предявен е довод за незаконосъобразност и по съображения за
обусловеност на изпълнението от наличието на издадено наказателно постановление,
предвид разпоредбата на чл.187, ал.4, предл. първо от ЗДДС, уреждаща
възможността за прекратяване на мярката при доказано плащане на санкцията.
Искането е разпореждането да бъде отменено.
Ответната страна, Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не е изразил становище
по жалбата.
Съдът, въз основа на представените с
преписката доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт,
с оглед оспорването и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК,
приема следното:
Жалбата срещу разпореждането за
допускане на предварително изпълнение е подадена от адресата на акта,
следователно от надлежна страна, в указания от чл. 60, ал. 4 АПК срок – 03 февруари
2020 година, поради което производството е допустимо и съдът дължи произнасяне
по същество на искането.
Представената заповед № ЗЦУ-ОПР-16
от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП установява
компетентността на органа, издал оспорения акт.
Събраните по делото доказателства
установяват, че „Стар Газ-Н“ ЕООД стопанисва търговски обект по смисъла на
пар.1, т.41 от ДР ЗДДС – Бензиностанция „СТАР ГАЗ-Н“, находящ се в гр.
Игнатиево, промишлена зона, на който е извършена проверка на 15.01.2020 година от
органите по приходите, съвместно с органите на ГДБОП, РОМНСИБ, МВР към Митница
Варна и ЗАМТН и е съставен протокол № сер. АА 0355511 от същата дата. Проверяващите
констатират, че в обекта се извършва търговия с горива, като има монтирано и
въведено в експлоатация 1 бр. ЕСФП; на територията на обекта има три броя
резервоари – един надземен трайно прикрепен към земята и два подземни,
съответно с обем 5000 л., 4000 л., и 8000 л. Съдържанието на трите резервоара е
съответно дизел, бензин А-95 и LPG –газ.
Проверката установява, че нивото на наличното количество в резервоар №3 –
пропан –бутан е 4944 л., т.е. завишено спрямо дата 09.01.2020 г. в размер на
1959 л., за което няма доставка нито по нивомер, нито по документи. Съгласно
справка в информационните масиви на НАП има отразена доставка от „СИНЕРГОН
ПЕТРОЛЕУМ“ ООД към фирма „Стар Газ-Н“ ЕООД на пропан-бутан от 2180 л. от
07.01.2020 г., която не е отразена в системата на НАП по нивомер и документ от
фирмата –получател. По време на проверката и в указания на дружеството срок не
са представени документи за посочената доставка. При проверката е прието, че не
може да се определи действителното количество на горивото в резервоара.
Установена е и положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ –
1401.52 лв. и фактическата парична наличност от 1420.36 лева.
При направените констатации административният орган
приема, че дружеството не е спазило реда и начина за предаване на НАП по
установената дистанционна връзка на данните, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта
в нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. с
чл.118, ал.6 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС налага на
дружеството принудителна административна мярка запечатване на търговския обект
и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
При постановяване на предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка административният орган приема, че се налага защита на
особено важен държавен интерес – за законосъобразното регистриране и отчитане
на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект,
респективно, за правилното определяне на реализираните от търговеца доходи и
размера на публичните му задължения, при съществуването на опасност изпълнението
да бъде осуетено или сериозно затруднено и вероятност от закъснението на
изпълнението да настъпят значителни и трудно поправими вреди.
В заповедта не са изложени конкретни факти и
обстоятелства, свързани с дейността на дружеството, които да обосновават
разпореденото предварително изпълнение, освен конкретните констатации за
неспазване на реда и начина за предаване на НАП по установената дистанционна
връзка на данните за резервоар № 3 и положителната разлика между касовата и
фактическа наличност на парични средства в
размер на 18.84 лв. Общо са изложени съображения, че извършеното нарушение накърнява особено важния държавен
интерес за спазване на фискалната дисциплина и води до отклоняване от данъчно
облагане, което налага защита на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на ново нарушение.
В мотивите се съдържат съображения,
свързани с факти на неиздаване на касов бон при извършена продажба, които са
неотносими към процесния случай; общо са изложени съображения, основани на
предположение за осуетяване, респ. сериозно затрудняване на изпълнението на
мярката, както и предположения за възможна значителна или труднопоправима
вреда.
Със заповедта е разпоредено изпълнението
й да се извърши в срок до три дни от датата на връчването й, в случая - на 03.02.2020
година, преди изтичане на предвидения от закона тридневен срок за оспорване.
Препращащата
норма на чл.188 от ЗДДС задължава административния орган при допускане на
предварително изпълнение да съобрази предвидените в Административнопроцесуалния
кодекс условия. Това означава изпълнение на
материалноправните изисквания на чл.60, ал.1 от АПК. Административният
орган следва да обоснове в акта си, че предварителното изпълнение се налага, за
да се осигурят живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни и обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значително или трудно поправима вреда.
Преценявайки законосъобразността на оспореното
разпореждане с оглед събраните доказателства, съдът го намира необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в него
не са изложени мотиви, основани на конкретни факти и обстоятелства, които да
налагат предварително изпълнение, удовлетворявайки изискванията на чл.60, ал.1
от АПК.
Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със
значимостта на обществените отношения, на държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, както и с вероятността да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението, респ., от закъснението на изпълнението да настъпят
значителни и трудно поправими вреди, не могат да бъдат възприети като достатъчно
основание за допускане на предварително изпълнение, без излагане на конкретни
факти, които да обосновават подобни изводи. Позоваването на законовите критерии
не може да служи като фактическо основание за разпореждането. Оспореният акт не
съдържа конкретни факти и съображения, с изключение на констатацията при
проверката за неспазване на реда и начина за предаване на НАП по установената
дистанционна връзка на данните за резервоар № 3 и установената положителна
разлика на парични средства между касова и фактическа наличност, които да обосновават
извода за необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка, т.е. не
са изложени нарочни мотиви, свързани с конкретната дейност и поведение на
търговеца, и които да обосновават вероятността от настъпване на значителна или
трудно поправима вреда за фиска и късно изпълнение на ПАМ. Отсъствието на конкретно доказано основание за
предварителното изпълнение налага извод и за несъразмерност на постановените
процесуални действия от страна на административния орган.
При съществено нарушение на закона е
постановеното от органа предварително изпълнение преди изтичане на предвидения
от закона срок за оспорване по ал.5 на чл.60 от АПК.
Съдът
преценява като неоснователен предявения довод за необходимостта от наличие на
издадено наказателно постановление към деня на налагане на принудителната мярка
по съображения, че налагането на принудителна мярка не е поставено от закона в
зависимост от наличието на влязъл в сила санкционен акт. Основание за
налагането на принудителната административна мярка е обективният факт на
извършено нарушение, установен с допустимите от закона доказателствени
средства. Както налагането на мярката, така и нейното изпълнение са предмет на
самостоятелни, независими производства.
При изложените съображения за допуснато с оспорената заповед предварително изпълнение
на акта, без обосновано от страна на административния орган наличие на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, съдът преценява жалбата за
основателна, което обуславя отмяна на оспореното разпореждане.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
О П Р Е Д Е
Л И
:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 55-ФК от 28.01.2020 година
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект - Бензиностанция „СТАР
ГАЗ-Н“, находящ се в гр. Игнатиево, промишлена зона, стопанисван от ДЗЗД „КЕБУП 3“, стопанисван от„Стар
Газ-Н“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д.,
представлявано от управителя Н.С.С. и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/
дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и
чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност .
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7 / седем / дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: