№ 141
гр. В., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГГ.П.Й
при участието на секретаря И.СТ.К.
като разгледа докладваното от ГГ.П.Й Гражданско дело № 20251300100087
по описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН
**********, с адрес за кореспонденция *** с. К., ул. ....., обл. С. чрез Л. Ц. М.,
адвокат при САК, сл. адрес 1113 С., ул. **** срещу Република България чрез
Министъра на финансите,1040 С., ул. ”***” .
Ищцата депозира тази искова молба срещу Република България чрез
Министъра на финансите по повод на тормоза и униженията, които
претърпяла и продължавала да търпи като гражданка на Република България.
Твърди ,че в продължение на 12 години била подложена на множество
унижения, подигравки, дискриминация и нечовешко отношение затова, че е
обикновен човек и няма пари нито за подкупи, нито за оцеляване.
През периода от 2005 г. до 2014 г. били потъпкани човешките и
гражданските й права и била принудена да оцелява без никакви средства и
чрез клошарство - при неописуема мизерия и ”ровене” в кофите за боклук и
всякаква гадост.
Оставена била без пенсия, без социални помощи и била отнета
инвалидната й група поради недадени подкупи, борела се вече от 2 /две/
десетилетия за право и справедливост - поради формализма, корупцията,
”безхаберието” и безразличието на държавни институции и длъжностни лица
към нея и към нейните граждански и човешки права.
1
Всичко това - в "демократичната държава” Република България, която е
член на Европейския Съюз.
I. ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ
1/ Президентство на РБ - Администрация на Президентството на РБ - не
обръщали внимание на молбите й, подадени до Президенството, при което не
получавала отговори и съответно очаквано съдействие.
Обърнала се 2 /два/ пъти към Комисията за опрощаване на несъбираеми
държавни вземания към Президентството на Република България - през
октомври 2004 г. и през юни 2007 г. - за опрощаване на здравните и
осигуровки. Твърди, че тази комисия не извършила проверки относно
здравословното й състояние и незаканосъобразното отнемане на инвалидната
й група /втора/ от страна на НЕЛК поради невъзможността й да плаща
подкупи, вследствие на което била осъдена от П.ския административен съд и
ВАС по посочени по-долу дела - за да бъдат защитени интересите на
административни органи НЕЛК и Съвета на гр. Ч. , но не и нейните интереси
на гражданка на РБ.
2/ Вицепрезидентство на Република България - твърди, че от тази
институция не било обърнато внимание на жалбите й и те били оставени без
разглеждане, като фактически не й било обърнато внимание като жалваща се
срещу незаконосъобразното й осъждане от АССГ, ВАС и П.ския
административен съд.
3/ Министерски Съвет на Република България - твърди, че от тази
институция не било обърнато внимание на жалбите й относно тежкото й
положение, по които не получила отговори и съдействие в продължение на
повече от 10 години, и така фактически не й обърнали внимание.
4/ Народно Събрание на Република България - на многобройните и
жалби и молби нито й се отговорило, нито й била оказана помощ и съдействие
от страна на председателя на НС или който и да било депутат, и така
фактически не й обърнали внимание.
5/ Омбудсман на Република България - фактически отказал помощ и
съдействие като на гражданка на РБ.
II. ИНСТИТУЦИИ ОТ ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
1/ Министерство на финансите - твърди, че същото е отговорно за
2
заплащане на високи заплати и бонуси на ”елитни ръководители” на РБ,
"вариращи” в размери от 30 000, 40 000 и 50 000 лв. - и в същото време
лишаването й като гражданка на РБ от елементарни средства за живот и
принуждаването й да живее от заеми, клошарство и средства на свои близки и
подаяния. За периода 2005 г.– 2009 г. била оставена без пенсия, социални
помощи, инвалидна група, медицинска помощ, хоспитализация и
медикаменти - независимо от задълженията за "финансов контрол”,
упражняван от това министерство.
2/ Министерството на труда и социалната политика - твърди, че същото
”прилагало” неправомерна и тенденциозна ”социална политика” спрямо
"социално слаби” лица от ромски произход , а на нея отказвали неправомерно
социална помощ, което било един вид дискриминация на българка в българска
държава. Служители на АСП се подигравали с нея и пренебрегвали правата й
в делата на Адм. съд - гр. П., с което й причинили лишаване от социални
помощи.
3/ Министерство на Здравеопазването - в самото министерство
получили нейни молби и жалби, на които не отговорили.
Твърди, че в това министерство били "наясно” с "практиката” на ТЕЛК и
НЕЛК да се ”дават” и "отнемат” инвалидни групи в зависимост от "даване”
или "недаване” на подкуп - и в кои градове става това. Твърди, че тази
"практика” била дискриминация на граждани на РБ и конкретно спрямо нея по
признак "възможности за даване на подкуп”. Твърди, че била унизена и
ощетена в приемната на Министерството на здравеопазването от съответната
дама доктор, която я уверявала, че ще получи съдействие лично от министъра
на здравеопазването - само да има търпение и да изчака една седмица - и така
чакала не една седмица, а 365 дни, принудена в тази ситуация да търпи
страшни болки. Твърди, че от Здравната каса се "източвали” с хиляди левове, а
нейните здравни осигуровки 900 лв., заплатени от нея чрез заеми с лихви -
никой не ги върнал. Твърди, че доктори, от които зависела, не се подчинявали
на съдебни решения и не се подвеждали под отговорност за извършени
фалшификации на медицински документи, които не била правела и не била
подавала.
Твърди, че по нареждане на Министерство на здравеопазването "вещите
лица” 8 /осем/ години поддържали фалшификациите на НЕЛК, а именно 46 %
3
ТНР, отнели инвалидната и група II от 83,8 % ТНР, 73 % ТНР, 74, 5 % ТНР, и
я оставили на 46 % ТНР. Тя била оставена на 46 % ТНР без инвалидна група
поради недадени подкупи в НЕЛК, при което й се заканили, че щели "да я
нагласят добре”, така че да ги запомни за цял живот, като и отнемали
проценти и я оставили съвсем без инвалидна група. Те удържали на думата си.
Твърди, че болни хора се ощетявали, като им се отнема правото на
инвалидна група /с цел икономии/, какъвто бил нейния случай - а от друга
страна се "давали” инвалидни групи на лица, които могат да дават подкупи.
4/ Агенция за Социално Подпомагане /АСП/. Оставена била без
социални помощи от ДСП - Ч. и ДСП - П., отказана й била социална помощ за
оцеляване за храна от 2005 г. до 2013 г., както и да си закупи необходимите
лекарства - само инхалаторът й струвал от 120 до 180 лв.Тя имала 141
диагнози, поради което се нуждаела от поддържащи лекарства. Не
придвижили и документите й за опростяване на дължими здравни осигуровки.
Годините 2002, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013,
2014 - тоест 12 години - била лишена от всякакви социални помощи.
5/ Национална Експертна Лекарска Комисия /НЕЛК/ - гр. С..
Твърди, че била отнета незаконно инвалидна група за период от 12 г.,
поради чакани, но недадени подкупи от нея. Конкретно - амбулаторният й
картон бил взет, вдигнат нависоко и разклатен с листите надолу, и след като
"не паднало нищо" от тези листи - последвали закани, заплахи, обиди,
подигравки, иронии - и накрая били извършени фалшификации със
"съдействието” на доктори, министерство и съдилища.
Твърди, че меродавното Експертно Решение за здравословното й
състояние и съответна ТНР е ЕР № 0378 / 19.03.2001г. - 83,8 % ТНР.
Твърди, че било извършено закононарушение /и може би престъпление/
с експертно решение ЕР № 1271 / 12.05.2005 г., което се укривало от нея и се
"вмъквало” в медицинското й досие без нейно знание.
Твърди, че не били признати 25 бр. медицински документи за влошеното
й здравословно състояние и че са "задраскани” умишлено 74,5 % ТНР, като
до 2010 г. й оставили незаконно на 46 % ТНР.
Твърди, че 12 години й била отнета незаконно инвалидната й група
заради недадени подкупи на доктори – оставили я на втора инвалидна група
4
от 46 % ТНР; след 10 години съдебни дела НЕЛК й ”дал” на 21.12.2013 г.
инвалидна група от 66 % ТНР.
Твърди, че НЕЛК издал следните незаконосъобразни актове: ЕР № 1166/
2005г. за 46 % ТНР, отнели й 73 % ТНР, ”за да се научи”, че при ТЕЛК и
НЕЛК не се ходи ”с празни ръце”; ЕР № 1165 / 2007г. с 46% ТНР; ЕР № 0446 /
2009г. с 46 % + 6 % = 52 % ТНР; ЕР № 0823 / 2013г. с 66% ТНР - и поради тази
причина НОИ не й заплащал за никаква инвалидна група за период от време
2005 г. – 2020 г.
Твърди, че от НЕЛК не изпълнили Решение № 10002 / 22.10.2007 г. на
ВАС и Решение № 10373 / 09.07.2013г. на ВАС, задължаващи ги да издадат
компетентно Експертно Решение съобразно здравословното й състояние и
съответна ТНР.
Това били "експертизите” и "защитата”, която получила от тази
институция като гражданка на Република България.
6/ Национален Осигурителен Институт /НОИ/. Оставена била без
пенсия от НОИ - гр. П.. Твърди, НОИ че не се подвежда под отговорност,
въпреки извършените фалшификации на медицински документи, незаконно
отнемане на инвалидната й група, отнемане на трудов стаж от 29 г. на 18 г., 10
м. и 24 дни, присвояване на пенсията й и оставянето й без средства за
съществуване поради увреждащи интересите и здравето й действия и
бездействия на служителите му от клоновете в градовете П., Д., В. и гр. С. -
заради чакани, но недадени от нея подкупи на длъжностни лица.
Претърпяла фактически "отказ от лечение” поради отнети здравни
осигуровки от НОИ - гр. П.; отказ да й се даде направление от личния лекар
заради спрени здравни осигуровки от НОИ - гр. П.; обсебени били парите й за
пенсия за месеците април, май и юни 2010 г. - никой от НОИ не го било грижа;
през 2014 г. НОИ умишлено спрял единствения й доход от 100 лв. - никой не
го било грижа.
7/ Национална Агенция за Приходите /НАП/. Твърди, че и отнели
заплатените от нея здравни осигуровки за периода 2000 до 2009 г., поради
което претърпяла много обиди и унижения от личния й лекар и Белодробна
болница - гр. Р., обл. В..
8/ Национална Здравноосигурителна Каса /НЗОК/. Твърди, че й бил
отказан свободен и равнопоставен достъп до медицинска помощ като на
5
осигурено лице, след като заплатила 900 лв. здравни осигуровки за периода
2000 г.– 2009 г. - които обаче никой не ги върнал и така останала без
медицинска помощ, без прием за хоспитализация.
9/ Белодробна болница - гр. Р., обл. В.. Помолила ги да й окажат
съдействие, че въздухът не й стига, а медицинската сестра на име Теменужка
я изгонила по най-груб и безогледен начин, въпреки че била тежко болна със
заплаха за здравето и живота й, поради което й били отнети инвалидната
група и здравните осигуровки - без да направят справки и да й дадат
възможност да контактува с директора на болницата.
III. СЪДЕБНА ВЛАСТ
- Адм. дело № 114 / 2008 г. на Районен съд - гр. П.. Твърди, че делото
било опорочено и прекратено, след като изпълнила всички изисквания на съда
да представи необходимите документи /над 50 бр./, и въпреки това съдът не и
осигурил защита и не я освободил от държавна такса.
Впоследствие Окръжен съд - гр. П. потвърдил лишаването й от защита и
отказа за освобождаване от държавна такса.
- Адм. дело № 115 / 2008 г. на Районен съд - гр. П.. Твърди, че делото
било опорочено поради заплахите на съда към нея, че трябва да плаща големи
суми за вещо лице или за глоби, и поради това да си помисли и да се откаже от
делото - с което й бил причинен стрес.
- По адм. дело № 115 / 2008 г. и адм. дело № 369 / 2010 г.. на П.ския
административен съд - твърди, че П.ската окръжна прокуратура ”заема
неправомерно страната” на административни органи, както и Върховна
административна прокуратура - при което се "пренебрегвало” преднамерено
ЕР № 1271 / 2005 г., отричали, че ищцата била лишена от правата и на
инвалидна група, пенсия и пари в продължение на 8 години.
- Адм. дело № 369 / 2010 г.. на адм. съд - гр. П.. Твърди, че съдът
присъдил незаконно в полза на ответника, независимо, че вещото лице
представило заключение в нейна полза.
- Решения по адм. дело № 115 /. 2008 г.; адм. дело № 369 / 2010 г. на
П.ския административен съд; адм. дело № 12740 / 2009 г. на ВАС, с което били
отменени съдебни решения по адм. дело № 156 / 2009г. на ВАС и адм. дело №
115 / 2008 г. на П.ския административен съд. Твърди, че във всички тези
случаи на съдебни производства съдебната система я лишила от право на
6
справедлив процес, като отказала да бъдат защитени правата й срещу ДСП и
Съвета на гр. Ч. по повод лишаването й от социални помощи и непридвижване
на документите й за опрощаване на здравни осигуровки - оставили я без
помощи, лекарства и средства за оцеляване като гражданка на Република
България.
- Гр. дело № 632 / 2013 г. на ОС - гр. П.. Твърди, че делото било
напълно опорочено поради изопачаване на закона и дискриминационно
отношение спрямо нея, при което делото било гледано формално, защото
съдът бил наясно предварително как трябва да се реши това дело.
- Адм. дело № 833 / 2008 г. на АССГ. Твърди, че това дело било
опорочено до степен нищожност, при което съдът "потвърдил” 46 % НТР,
като така ”потвърдил” и фалшификациите на НЕЛК.
- Адм. дело № 2957 / 2008 г. на АССГ- срещу М-во на
здравеопазването - твърди, че делото било опорочено от страна на
министерството чрез "договаряне” с нейния защитник по делото.
- Адм. дело № 6687 / 2008 г. на АССГ. Твърди, че делото било
опорочено, при което не били протоколирани обясненията й за
закононарушения, извършени от страна на доктори от НЕЛК, които довели до
отнемане на инвалидната и група заради недадени подкупи.
- Адм. дело № 1683 / 2009 г. на АССГ. Твърди, че делото било
опорочено до степен на нищожност и архивирано, при което съдът взел
участие в неправомерни действия заедно с НЕЛК и М-во на здравеопазването
и превишил пълномощията си; липсвало уведомяването й като заинтересувана
страна за актовете на съда и придвижване на делото до ВАС, но били
извършени разпореждания за изпълнение от страна на съда, които засягат
интересите й като гражданка на РБ - взети били документи от делото и без
нейно знание било издадено ЕР № 0446 / 07.10.2009 г. с незаконосъобразните
52 % ТНР - и това го изпращали за изпълнение до НОИ.
- Адм. дело № 1062 / 2010 г. на АССГ. Твърди, че делото е напълно
опорочено до степен нищожност, при което съдът ”неглижирал” незаконни
действия на служители от Министерство на здравеопазването и доктори от
НЕЛК и НОИ по неправомерно отнемане на инвалидната й група, а тя била
осъдена да плаща хиляди лева на ответниците, като съдът я осъдил да заплати
ДТ, която не било ясно как е изчислена, така че да бъде 40 пъти повече от
7
допустимата - без да даде пояснения как са направени тези изчисления.
- Твърди, че следните дела на АССГ били опорочени, при което
съдът фактически отказвал да образува и води дела срещу адм. органи: адм.
дело № 711 / 2012 г. (и до днес не се разглеждало); адм. дело № 8336 / 2011 г.
(умишлено прекратено); адм. дело № 1683 / 2009 г.; адм. дело 142 1062 / 2010
г. (съдът не протоколирал казаното от нея и оправдал ответниците);
- Адм. дело № 4955 / 2011 г. на АССГ. Твърди, че това дело било
тотално опорочено до степен нищожност и абсурдност, при което се крещяло
в съдебната зала пред 30 души присъстващи и й се ”лепнало” публично
медицинска диагноза за това, че имам "дързостта” да защитава правата си.
- Адм. дело № 148 / 2014г. на АС - гр. С.. Твърди, че това дело е
опорочено, на база на дадени от НЕЛК нереални проценти ТНР, като
впоследствие от НОИ - гр. П. и отнели пенсията и я оставили без средства.
- Адм. дело № 5627 / 2010г. на ВАС. Твърди, че делото било напълно
опорочено, като съдът и прокуратурата ”укрили” истината, че е живяла без
никакви средства - не по нейна вина; съдебният състав не протоколирал
обидите на прокурор от ВАП към нея /нарекъл я ”лъжкиня” и ”мръсна
лъжкиня” и да отрече, че е живяла осем години ”като животно”, лишена от
всякакви средства за оцеляване/; не й разрешили да обжалва пред 5-членен
състав определението да внесе ДТ при внесени 200 броя удостоверения, молби
и декларации - подиграли се с нея; така "укрили” закононарушения и /може
би/ престъпления на административни органи, отхвърлили иска й и я осъдили
незаконно.
- Адм. дело № 2563 / 2011г. и адм. дело № 5314 / 2013г. на ВАС -
твърди, че тези дела на ВАС били опорочени поради процесуални нарушения,
формализъм и пренебрегване на гражданските и права и интереси.
- Адм. дело № 5051 / 2011 г. на ВАС. Твърди, че делото било
опорочено до степен нищожност, тъй като била дискриминирана в съдебната
зала чрез подигравки и унизително отношение, защото си търсела правата и
пишела истината за ТЕЛК, НЕЛК, НОИ и длъжностни лица на отговорни
постове – тя гладувала и мизерувала, а те си подсигурявали огромни доходи -
кой ”яде” парите на болните; съдът потвърдил решението на АССГ, в т.ч.
осъждането й да плати ДТ, която е 40 пъти повече от допустимата по закон.
- Адм. дело № 13063 / 2011 г. на ВАС. Твърди, че делото било
8
опорочено, тъй като излъгали, че иска да се гледа делото в отсъствие на нейн
служебен адвокат, решили делото в нейна вреда и се подиграли с нея.
- Адм. дело № 2909 / 2012 г. на ВАС. Твърди, че делото е опорочено,
тъй като я накарали да плаща държавна такса, след като била внесла 200 бр.
удостоверения, молби и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, но тъй като в съда
не четат, решили делото в нейна вреда и я дискриминирали.
- Адм. дело № 5666 / 2015 г. на ВАС. Твърди, че делото било
опорочено, като не била уважена подадената молба от 72 стр., както и 200 бр.
документи и доказателства за закононарушения.
- Твърди, че по обжалваното от нея адм. дело № 1062 / 2010 г. на
АССГ, делата на ВАС, водени от тричленен, петчленен и седемчленен състав
били опорочени, при което правата й на гражданка не били защитени, искът
бил отхвърлен, а ответниците-фалшификатори на медицински документи и
чакащи подкупи били оправдани; никой в съда не четял писаното от нея и
внесените от нея документи; предупреждавали я, че ако продължи да говори
ще извикат охрана да я изведе от залата.
- Гр. дело № 805 / 2008 г. на Врачанския окръжен съд. Твърди, че
делото било опорочено и прекратено, след като й били отнети незаконно
здравните осигуровки и била изхвърлена /както си била болна/ от медицински
сестри при Белодробна болница - гр. Р..
- Гр. дело № 632 / 2013г. на ОС - гр. П.. Твърди, че делото е напълно
опорочено поради изопачаване на закона и дискриминационно отношение
спрямо нея, при което делото било гледано формално, защото съдът бил
наясно предварително как трябва да се реши това дело.
- Гр. дело № 53314 / 2009 г. на СРС. Твърди, че това дело е
опорочено процесуално от вещите лица и умишлено "забавено” в течение на 7
г.
- Гр. дело № 10347 / 2010 г. на СРС. Твърди, че делото е опорочено
чрез умишлено забавяне и протакане от страна на съда и лишаването й от
информация за хода на това дело.
- Гр. дело № 10883 / 20Юг. на СРС. Твърди, че делото е опорочено
чрез пренебрегване на правата й и отказ да й бъде предоставяна информация.
- Гр. дело № 40275 / 2010 г. на СРС. Твърди, че делото е опорочено
9
поради това, че е срещу директора на НОИ и други длъжностни лица, и в
продължение на четири години се "протака”, лишена била от адвокатска
защита и не била освободена от държавна такса, и в крайна сметка не се знае
къде било "хвърлено за боклук” това дело.
- Гр. дело № 3025 / 2011г. на СРС. Твърди, че делото било опорочено
с прикриване на закононарушения и фалшификации от страна на НЕЛК, НОИ,
НЗОК, като ответниците били оправдани необосновано.
- Гр. дело № 4978 / 2011 г. на СРС. Твърди, че делото било
опорочено и умишлено забавено от движение; съдът допуснал "театрална
сцена” с участието на ответницата и адвокати и дискриминация спрямо нея.
- Гр. дело № 13453 / 2012г. на СРС. Твърди, че делото било
опорочено и скрито така, че да няма достъп до него.
- Гр. дело № 7612 / 2010 г. на СГС. Твърди, че делото било напълно
опорочено, при което съдът не допуснал това дело до разглеждане, за да
"спаси” вещи лица, МЗ и НЕЛК, не я освободил от ДТ, не й дал възможност за
адвокатска защита, не признал представените от нея 200 бр. документи, около
200 стр. от документи били унищожени, и в крайна сметка това дело срещу
вещи лица било прекратено.
- Гр. дело № 11518 / 2012 г. на СГС. Твърди, че делото е опорочено
чрез необосновано предоставяне на служебен адвокат от НБПП на вещо лице,
а на ищцата й се отказал такъв, и впоследствие претендирали необосновано
пари от нея - 2 450 лв. Тя имала всички законови права за правна помощ, а
това вещо лице нямало - но претендирали пари от нея и я изкарвали луда.
- Гр. дело № 387 / 2013г. на СГС. В това дело внесла меродавно
удостоверение № 336 / 06.12.2011 г. от специалист психиатър, че е психично и
клинично здрава. Претърпяла обида и клевета затова, че отстоява правата си
по съдебен ред, искали да я вкарат принудително в лудница, а съдът
постановил решението си в полза на ответника и я осъдил да му заплати 360
лв. заради гаврата с нея.
- Гр. дело № 1481 / 2013 г. на СГС. Твърди, че това дело е
опорочено, при което съдът ”по принцип” не допуснал неговото разглеждане,
тъй като било насочено срещу държавни институти и техни длъжностни лица,
при което всички съдии от СГС, на които било възложено делото, си
направили отвод.
10
Тя претърпяла много обиди и подигравки по това дело от страна на съда
и работещи в него длъжностни лица, и самото дело след дълго умишлено
забавяне отишло неизвестно за нея къде.
- Твърди, че следните гр. дела на СГС са умишлено опорочени и
"объркани”, за да не им бъде даден ход и да бъдат прекратени: гр. дело №
7612 / 2010 г.; гр. дело № 14814 / 2012 г., гр. дело № 10809 / 2012 г., гр. дело №
7491 / 2012 г., гр. дело № 10883 / 2010 г., гр. дело № 10888 / 2010 г.;
Излага част от "борбата й за справедливост” чрез съдебната система:
- 29 административни дела в адм. съд - гр. П., АССГ и ВАС;
- 27 граждански дела в съда - гр. П., СРС, СГС, САС и ВКС;
- прокурорски преписки на П.ската РП и ОП, СРП, СГП и САП, по
които нямало положителен резултат за мен;
- жалби до Конституционния Съд на РБ, на които не и се отговаряло;
- молби по вх. номера и неприключени дела, по които чака 10 години
;
- явявала се на 300 о.с.з. на българските съдилища, оставена без
никакви средства, при което я вкарали в разходи за заеми - само за да
защитавам погазените си човешки и граждански права;
- без нейно знание се измъквали документи, предоставени на АССГ,
издало се от НЕЛК без нейно знание ЕР № 0446 / 07.10.2009 г. и го изпратили
за изпълнение до НОИ -гр. П. без нейно знание.
- прокурор от ВАП я нарекъл "лъжкиня” и "мръсна лъжкиня” затова,
че описва добросъвестно истината с ЕР № 1271 / 12.05.2005 г.;
- при нейни дела съдиите редовно присъждали срещу нея в полза на
ответниците-закононарушители, издавали се изпълнителни листа срещу нея -
и така се оказвала потърпевша затова, че отстоява правата си чрез българското
правораздаване.
Твърди ,че съдебни магистрати /прокурори и съдии/ не обръщали
внимание на това, което пише, твърди и представя като документи и
доказателства, които те не четели и не я изслушвали, а имали "предварителна
нагласа” към нея и към исковете й, допускали лъжи и "извъртания” на
участници в делата, които изопачавали закона и изопачавали
действителността, тъй като ставало въпрос за доктори, администратори и
11
висши администратори - и така от ищца и потърпевша от корумпираността и
закононарушенията тя се превръщала във "виновна и осъдена” затова, че е
обикновен човек и че не може да дава подкупи, търси справедливост и
законност и има "дързостта” да защитава по съдебен път правата си срещу
тях.
Съдебната зала не била "театър” или "цирк”, за да се подиграват с нея, да
не обръщат внимание на правата и интересите й, да се гаврят с нея, обиждат и
дискриминират като българска гражданка.
Твърди, че доктори чакали подкупи и извършвали фалшификации, като
издавали неправилни и незаконосъобразни ЕР /експертни решения/, давали
%-ти ТНР, групи инвалидност, отнемали %-ти ТНР, групи инвалидност,
заради подкупи - съдът не ги съдел.
Вещи лица, администратори и директори вършели закононарушения -
съдът не ги съдел.
Юристи лъжели и заблуждавали - съдът не ги съдел.
Твърди, че чл. 132 от Конституцията на РБ защитавал държавни
служители за извършени от тях закононарушения, и по тази причина
длъжностни лица в съдебната власт не се подвеждали под отговорност.
Но тя пита - ако те имат законова защита, защо отхвърлят нейните
искове и гражданските й права на законова защита, защо я осъждат да бъде
лишена 12 години от средства за оцеляване и да заплаща хиляди лева на
"невинни” затова, че е потърсила защита от държавата.
Твърди, че била принудена да води дела за защита на правата си на
гражданка на РБ, при което: била лишена от социални помощи, от инвалидна
група, от пари, от актуализации, от увеличения, от "коледни” от
правителството, оставена без никакви средства за оцеляване поради това, че е
обикновена гражданка и няма възможност да дава подкупи; понесла
психически и морален тормоз, загуба на време и средства; присъствала на 300
бр. открити съдебни заседания и понесла "дискриминация” от лишаването й
от правото на справедлив съдебен процес и защита от страна на държавата;
била осъждана да плаща на ответници хиляди лева затова, че й причиняват
вреди и била "длъжна" да ги търпя; понесла множество нецензурни
квалификации, откровени обиди, подигравки, заплахи и пр. от страна на
участници в тези съдебни производства, в това число от магистрати в
12
съдебната власт - за да не си "усложняват” живота с нея и за да не си
"развалят” отношенията помежду си и с администрацията - а къде са правата й
за това, че 12 години била ощетявана и оставена без пенсия, социални помощи
и каквито и да било средства за издръжка и без защита от правозащитните
органи в "правовата” държава Република България?!
Твърди, че 12 години била оставена "като животно” без средства за
оцеляване заради недадени от нея подкупи - без пари, без социални помощи,
без инвалидна група, без здравни осигуровки, без лекарства, без храна –
довели я до жалко и унизително състояние да живее от заеми и клошарство,
при ужасна мизерия и ровене в кофите за боклук за парче хляб, където се
натъкнала дори на разфасовано човешко тяло, от което и се завил свят и
припаднала, получила контузия на гръбначния стълб и на прешлените, и до
днес й се завивал свят и й притъмнявало пред очите.
След 8 /осем/ години й се "дала” пенсия от 60 лв., но не и за инвалидна
група; после направили тази пенсия 100,86 лв., но не и за инвалидна група.
Пита кой чиновник, магистрат, висш администратор или политик живее
със 60 лв. или 100,86 лева на месец?!
Пита в кой кодекс или закон на Република България е прието, че тя като
българска гражданка трябва да гладува, да мизерува и да страда, а тези, за
които дава гласа си, за да ръководят - да бездействат и да си получават
големите заплати и привилегии?!
Твърди ,че българската държава в лицето на своите административни и
съдебни органи я оставила общо 17 години в глад и мизерия, от които:
- 12 години била оставена незаконно без инвалидна група;
- 12 години била лишена незаконно от социални помощи;
- за 2014 г. умишлено бил спрян единствения й доход от 100 лв.;
- 12 години била оставена да "оцелява както може" без доходи.
Това била"защитата” на нейните човешки и граждански права, която
получила в "демократичната” и "правова” държава Република България.
Счита, че това отношение към нея произтичало от "игнориране” на
социалната функция на държавата, което било в пряка връзка с упадъка на
държавността и морала, както и с липсата на ефективен контрол спрямо
държавни институции, държавната администрация и длъжностни лица на
13
заплата от държавния бюджет.
V. ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Ищцата претендира имуществени вреди, причинени й в периода от 2002
г. до 2012 г., както следва:
- лишена от инвалидна група в продължение на 10 г.;
- лишена от здравни осигуровки от 01.01.2000 г. до 31.10.2009 г.;
- лишена от реалните й пенсии за полагащата й се реална инвалидна
група в продължение на 10 г. - от 2002 до 2012 г. - 50 000 лв.
- лихвите върху горната сума;
- лишена от коледни добавки, дадени от правителството на БСП - 3
000 лв.; лихвите върху тях;
- лишена от увеличение на пенсията от предшестващото
правителство - 5 000 лв.; лихвите върху тях;
- НОИ - гр. П. спрял парите от пенсионния й картон уж за отмяна на
пенсията й и така присвоили 302 лв. за месеците 04, 05 и 06 на 2010 г., които
и до днес не били й върнати; след това от м. юли 2010 г. започнала да получава
пенсия от 100,86 лв., но формално я водели с инвалидна група 52 % ТНР за
заблуждение на съда; НОИ - гр. П. "присвоил” 5 000 лв. от "горницата” на
трета група за 2002, 2003 и от 2005 до 2012 г.
- лишена била от всякакви средства за оцеляване в продължение на 8
г. в периода 2002 – 2010 г.;
- разходи за пътуване и явяване на дела за периода от 2002 до 2012 г.
- явяване на о.с.з. общо 300 пъти - с пари, взети от заеми.
- пътуване двупосочно до НЕЛК 64 пъти - транспортни разходи
плюс дневни х 150 лв.;
- разходи транспортни плюс дневни за: пътувания до гр. В.; до гр. П.
двупосочно - 30 пъти; до гр. С. - до Президентството и Приемната, до
Министерство на здравеопазването - няколкократно; за удостоверение всяко
година от гр. Ч.; за удостоверение от НОИ гр. П.; транспортни разходи за
срещи с адвокати - многократно; транспортни разходи за срещи с вещи лица -
многократно; транспортни разходи за проверка и вземане на документи -
многократно; общо транспортни разходи за 10 години, възлизащи на 70 000
лв.; лихви върху тях;
14
- разходи за: копиране на документи за българските съдилища от
периода 2002 г.– 2012 г. - за 10 години разходи за не по-малко от 10 000 лв.; за
препоръчани писма; лекарства; частни прегледи; потребителски разходи;
- храна, вода, ток и пр.; потребителски такси и пр.
- заплатени от нея здравни осигуровки от 01.01.2000 г. до 31.10.2009
г.
- 657,51 лв. плюс 180 лв. плюс 837,51 лв. Отказана й била
медицинска помощ и лечение в продължение на 120 дни, считано от
18.10.2004 г., държали се с нея болната грубо и безцеремонно, след като била
здравно осигурена, с инвалидна група със 73 % ТНР и ЕР № 1481 /
20.06.2003г. до 10.06.2005 г. - при което я накарали да плаща на НОИ и НЗОК
- гр. П. с пари, взети назаем , без да й дадат никакъв документ.
Пита какво от тези разходи "покривала” пенсията й от 100,86 лв.?!
Те били ”покрити” от заеми, които трябвало да връща, тъй като била
принудена да отстоява човешките си и граждански права в Република
България. Твърди, че докато живее в мизерия и глад, от потърпевша и ищца
ставала подсъдима и осъдена, "елитните” администратори получавали по 40
000 лв. заплати и 50 000 лв. бонуси - откъде тези пари?!
Претендира имуществени вреди, причинени и в периода от 2005 до 2022
г., общо 18 г., годишно както следва:
- от неплатена реална пенсия по инвалидност по Експертно Решение
№ 0378 / 2001г. - 83,8 % ТНР - 12 м. х 400 лв. = 4 800 лв.; транспортни разходи
общо отиване 300 лв. и връщане 300 лв.; коледни добавки 70 лв.; великденски
надбавки добавки 70 лв.;
всичко годишно - 5 540 лв.;
всичко за периода 2005 – 2022 г.: 5 540 лв. х 18 г. = 99 720 лв.
- от платени от нея здравни осигуровки от 2 000 лв. за периода от
2005 до 2009 г., които никой не ги върнал, или общо 101 720 лв.
- законна лихва върху сумата от 101 720 лв., изчислена за периода
след 2009 г. към 2022 г., или общо имуществени вреди за 124 284 лв.
Претендира имуществени вреди от българската държава, причинени и за
периода от 2002 г. до 2022 г., или общо 21 години, в размер на обща сума от
250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/.
15
VI. ПРИЧИНЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Ищцата претендира неимуществени вреди, причинени й в периода от
2002 г. до 2012 г ., както следва:
- претърпяла нечовешко отношение: подигравки, иронии, обиди,
закани, заплахи, демонстративно дискриминационно отношение, блъскали я,
изхвърляли я, затръшквали врати зад нея, изхвърляли я от болница в много
тежко състояние, отправяли й покани за даване на подкуп, незаконосъобразно
задържане на медицинската й документация от 13 до 15 месеца - от НОИ и
НЕЛК; на писаните й жалби до директори и М-во на здравеопазването не
получавала отговори; заканвали се, че ще я лишат и от това, което и били
”дали”;
- твърди, че са фалшифицирани нейни медицински документи и че
са "вписани” в медицинския й картон без нейно знание;
- твърди, че "тарифата” за даване група инвалидност е 1000 лв. -
така че "няма подкуп - няма група!”;
- твърди, че НОИ - гр. П. укрил ЕР № 1271 / 2005г.; същото
направил и прокурор от ВАП, като я обиждал в о.с.з. - твърдял, че лъже и я
наричал "мръсна лъжкиня”.
- твърди, че директорът на НЕЛК и М-ра на здравеопазването
ставали съучастници в извършените фалшификации от НЕЛК и НОИ - гр. С.;
- твърди, че с тази "практика” я лишавали от правото й на живот и от
правото й на лечение, визирани в законите и Конституцията на страната, както
и в ЕКПЧ.
- твърди, че съдебната система не защитила човешките и
гражданските й права, като я лишила от правото й на справедлив съдебен
процес в гражданските и административните дела, поради формализъм и
незачитане на правото и морала в държавата, както и незачитане на ЕКПЧ;
- причинени й били неимуществени вреди: тревоги, болки,
страдания, безпокойство, притеснения; оставена болна, без пари, без
инвалидна група, без социални помощи от ДСП и от Съвета - гр. Ч., оставена 8
/осем/ пълни години от 2002 г. до 2010 г. без всякакви средства за живот и за
поддържащи лекарства, на заеми и клошарство в мизерия и ужасни нечовешки
условия; причинили й виене на свят, високо кръвно, висока утайка, висока
16
кръвна захар, болки в гръдната област, болки в сърдечната област, с кашлица,
не можела да стоя на крака, не можела да диша нормално - в резултат на
всичко това сега губела съзнание по 5-6 пъти на месец и била с травми на
гръбначния стълб и прешлените.
Твърди, че увреждането на здравето й и причинените й морални вреди
били поради бездействието, "безхаберието” и безотговорността на
длъжностни лица от държавните органи, държавната администрация и
съдебната система, посочени подробно по-горе, към жалбите, молбите и
усилията й да получи справедливост и защита на правата си.
Претендира неимуществени вреди, причинени й в периода от 2002 г.до
2022 г., или общо 21 години от болки, тревоги, безпокойство, стрес, страх,
психическо напрежение, гаври, подигравки, обиди, закани, заплахи, глад,
мизерия, прилошаване от глад и мизерия, лишаване от средства за оцеляване,
отказ от прегледи и лечение, унизително отношение и дискриминация - или
общо неимуществени вреди за 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/.
VII. ОБЩО ПРИЧИНЕНИ ВРЕДИ
Ищцата претендира обезщетение от българската държава за причинени
й имуществени и неимуществени вреди в периода от 2002 до 2022 г., или общо
21 години , на обща сума от 500 000 лв. /петстотин хиляди лева/, които били в
пряка причинно-следствена връзка с унизителното, формално, нечовешко и
дискриминационно отношение на лекари, медицински персонал, държавни
чиновници и администратори в здравеопазването и магистрати в съдебната
система, както и висши държавни служители, посочени по-горе - всички на
държавни длъжности и получаващи заплати и възнаграждения от бюджета на
българската държава.
Иска да бъде постановено решение , с което да осъди българската
държава да й изплати обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 500 000 лв. /петстотин хиляди лева/
които са в пряка причинно-следствена връзка с унизителното, формално,
нечовешко и дискриминационно отношение на лекари, медицински персонал,
държавни чиновници и администратори в здравеопазването и магистрати в
съдебната система, както и висши държавни служители, посочени по-горе -
всички на държавни длъжности и получаващи заплати и възнаграждения от
бюджета на българската държава.
17
Постъпил е в срок отговор на исковата молба от ДЪРЖАВАТА,
представлявана от А.В. - министър на финансите,чрез юрисконсулт Л.Ч.К., с
Пълномощно № П-41/06.06.2023 г. гр. С., ул. „***** (л.180-184 от т.3)
Поддържа се ,че исковата молба е нередовна е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. В исковата молба
ищцата твърдяла, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди в
периода от 2002 г. до 2022 г., които са в пряка причинно-следствена връзка с
унизително, формално, нечовешко и дискриминационно отношение на лекари,
медицински персонал, държавни чиновници и администратори в
здравеопазването и магистрати в съдебната система, както и висши държавни
служители, получаващи заплати и възнаграждения от бюджета на българската
държава, като претендира обезщетение от българската държава в общ размер
на 500 000 лв.
Сочи се ,че в обстоятелствената част на исковата молба се излагали
оплаквания от различни юридически лица,в това число Президентството,
Министерския съвет, Народното събрание, Омбудсманът, Министерството на
финансите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството
на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане, НЕЛК, НОИ, НАП,
НЗКО и Белодробна болница, гр. Р.. Ищцата претендирала и вреди от
правораздавателната дейност на съдилищата във връзка с водени от нея
съдебни производства. Наведени били и твърдения за осъществена
дискриминация. Конкретно се твърдяло, че й била отнета незаконно
инвалидната група за 12 години, през които е била лишена от всякакви
социални помощи. Също така заявявала, че й бил определен по-нисък процент
инвалидност, отколкото в действителност би следвало да й бъде определен
спрямо представените от нея медицински документи. Твърдяла , че е лишена
от пенсия и от здравно осигуряване, поради което й била отказана и
медицинска помощ. Твърдяла , че било нарушено правото й на справедлив
съдебен процес, както и че повечето от постановените съдебни актове по
делата, по които била страна, били опорочени поради процесуални нарушения
и други пороци до степен „нищожност“ на съдебните актове. Наведени били и
твърдения за нанесени обида и клевета спрямо ищцата.
Както в теорията, така и с трайно установената съдебна практика на
18
ВКС се приемало, че ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него
правно естество на правото, т.е. да квалифицира правото. В обстоятелствената
част на исковата молба страната следвало обаче да индивидуализира спорния
предмет. Това се извършвало с посочване на основанието и петитума на иска,
като основанието включвало фактите, от които произтича претендираното с
исковата молба материално право. Изхождайки от така установената трайна
съдебна практика, в настоящия случай се обръща внимание на
обстоятелството, че посочените от ищцовата страна фактически твърдения не
могат да се подведат под хипотезата на правната норма на чл. 49 от ЗЗД. За
ангажиране отговорността на ответника по силата на чл. 49 от ЗЗД било
необходимо да се докаже че при или по повод на възложената от него работа,
лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищеца, каквито
твърдения в исковата молба нямало. От изложените в исковата молба
фактически твърдения също така не ставало ясно на какво основание ищцата
искало да се ангажира отговорността на държавата в процесния случай и
съответно на какво основание ищцата твърдяла, че държавата следва да
отговаря за евентуално причинените й вреди - като възложител на работа по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД или на друго основание; противоправното поведение
на кой правен субект ищцата твърдяла, че й е причинило твърдените в
исковата молба вреди - на държавата или на изброените държавни органи и
конкретно на кой държавен орган евентуално държавата е възложител; в какво
се изразявало противоправното поведение на този правен субект. Поради
изложеното се поддържа, че исковата молба не отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК и че същата е нередовна.
Поради изложените съображения и с оглед ефективното организиране
на правната защита на държавата, представлявана от министъра на финансите
,се иска на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК да се остави исковата молба без
движение до изясняване на претенцията на ищцовата страна.
2. На следващо място се поддържа,че предявеният иск е процесуално
недопустим пред настоящия съд с оглед разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и
110. Предвид изложеното се прави възражение за местна неподсъдност и се
иска производството по делото пред Окръжен съд - В. да бъде прекратено и
19
делото да бъде изпратено на местно компетентния съд - Софийски градски
съд.
3. В случай ,че съдът намери исковата претенция за редовна и
допустима пред Окръжен съд - В., то се оспорват изцяло по основание и
размер предявените срещу държавата, представлявана от министъра на
финансите искове, като се поддържа,че същите за недопустими от една
страна, а от друга неоснователни, необосновани и недоказани.
3.1. Твърди се ,че посочената разпоредба на чл. 7 от Конституцията не
можела да обоснове ангажиране на отговорността на държавата,
представлявана от министъра на финансите. Конституционната норма можела
да намери приложение единствено в случаите, когато провъзгласеното
субективно право не било реално развито в законов или подзаконов
нормативен акт. Посочената правна норма, макар и да провъзгласява един
основен принцип за обществото, имащ отношение и към принципа на
правовата държава, представлявала една декларативна норма, която няма
пряко приложение. В основата на принципа на чл. 7 от Конституцията лежало
разбирането, че който възлага на другиго извършването на някакви действия и
извлича ползите от това, следва да търпи и негативите от тези действия и да
носи отговорност за тях, когато те причиняват вреди. В Конституцията този
принцип бил развит от гледна точка на държавата, която възлага на нейни
органи и длъжностни лица определени правомощия. Същият принцип стоял и
в основата на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ). Следвало да се има предвид, че фактическите състави на
отговорността на държавата според чл. 7 от Конституцията и чл. 1 от
посочения закон изцяло се припокривали, поради което безспорно било, че
нормата на закона осигурява реализацията на конституционния принцип и го
прави практически приложим. Верен бил и изводът, че държавата носи
отговорност за незаконосъобразните актове и действия на длъжностни лица,
но само в лицето на правосубектния държавен орган, с който тези длъжностни
лица се намират в трудови или служебни правоотношения. Следователно, от
държавата като самостоятелен правен субект и от нейните органи не можело
да бъде търсена отговорност на основание чл. 7 от Конституцията.
Посочените изводи се потвърждавали и от Тълкувателно решение № 3/2005 г.
на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, т. 6.
20
3.2. Процесуална недопустимост на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД.
Сочи се ,че за да се обоснове основателността на предявения иск
следвало да се установи, че е налице а) осъществено противоправно деяние
/действие или бездействие/, б) наличието на вина, в) настъпила вреда и г)
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Вината като елемент от фактическия състав на генералния
деликт се предполагала до доказване на противното. Безспорно в теорията и
съдебната практика било възприето, че държавата е особен субект на правото
с многоотраслова правосубектност, но като такъв не можела да формира вина.
Поради тази принципна невъзможност за наличие на вина като елемент от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на държавата искът на това
самостоятелно основание бил недопустим и не следвало да бъде разглеждан.
Независимо че процесуалният представител на ищеца не се позовавал на
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, за пълнота на изложението следвало да се
отбележи, че държавата, представлявана от министъра на финансите, не била
пасивно легитимирана да отговаря по иск, обоснован с гаранционно-
обезпечителната й отговорност. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговоря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Предпоставките за възникване на тази
гаранционно-обезпечителна отговорност били: вреди, причинени на
пострадалото лице, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по
чл. 49 от ЗЗД да е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за
причинените вреди. От текста на закона било видно, че за ангажиране на
отговорността на възложителя за причинени вреди, необходима предпоставка
е възлагането на съответната работа на другиму. Държавата, представлявана
от министъра на финансите, нямала качеството на възложител на работата на
посочените в исковата молба държавни органи и институции, както и на
лекарите, медицинския персонал, държавните чиновници и администратори в
сферата на здравеопазването и на магистратите, нито имала правомощия
пряко да им предоставя изпълнение на властнически функции, дейности и
правомощия. „Възлагането” по смисъла на чл. 49 от ЗЗД предполагала
наличие на трудовоправни или служебни отношения между възложителя,
чиято отговорност се ангажира, и лицето, причинило вредите (работник или
служител). Този извод се подкрепял и от трайната съдебна практика: Решение
21
№ 750 от 15.У1.1992 г. по гр. д. № 377/92 г., IV Г. О., Решение № 274 от
1.II.1971 г. по гр. д. № 2486/70 г., I Г.О.; Определение № 12/13.01.2010 г. по
ч.гр.д. № 3/2010 г. на ВКС, III Г.О.; Определение № 58/3.02.2014 г. по ч.гр.д..
№ 3089/2013 г., I Г. О. на ВКС; Определение № 22 от 21.01.2013 г. по ч. гр. д.
№ 653/2012 г., I Г. О. на ВКС. Определение № 4304 от 05.03.2013 г. по в.ч.г.д.
№ 16364/2012 г. на Софийски градски съд, в сила от 05.03.13 г. В случая
функциите, правомощията и задълженията на съдиите не се осъществявали по
силата на някакво „възлагане” от държавата чрез министъра на финансите, а
се извършвали в съответствие със Закона за съдебната власт. По отношение на
искове за вреди, причинени от забавено разглеждане на дела по чл. 49 от ЗЗД
компетентен да отговаря бил съответният съд, в който разглеждането на
делото е било забавено и в този смисъл било Решение № 579 от 10.12.2010 г.,
постановено по гр. д. № 377/2009 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС. Възлагането на
работа в сферата на здравеопазването се осъществявало в съответствие със
Закона за лечебните заведения. По отношение на искове за вреди, причинени
от лекарски грешки ,отговорността се носела от лечебното заведение, което
представлявало обособена структура, в която лекари или лекари по дентална
медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и
немедицински специалисти осъществяват всички или някои от дейностите по
диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и
изчерпателно в чл. 2 от Закона за лечебните заведения. Лечебното заведение
било обявено от закона за юридическо лице и осъществявало дейността си
чрез своя персонал- физически лица с медицинска правоспособност, които
непосредствено обслужват пациентите. Лечебното заведение имало правното
положение на работодател или възложител на работа на посочените по-горе
медицински и немедицински специалисти и ако последните причинят
противоправно и виновно вреди на пациенти при или по повод упражняване
на своята дейност, те носели гражданска отговорност за техните действия или
бездействия.
По отношение на претендираните неимуществени и имуществени вреди
съдебната практика безспорно била приела, че на обезщетяване подлежат
вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
твърдяното неправомерно поведение, респективно следвало да се установи, че
същите са в резултат на твърдяното нарушение на посочените разпоредби
и/или на извършени процесуални нарушения в хода на съдебните
22
производства пред съответните съдебни инстанции.
В исковата молба не се сочели и достатъчно обстоятелства,
позволяващи да се направи обоснован извод за наличието на адекватна
причинна връзка между твърдяно противоправно поведение и преките,
непосредствени вреди, причинени на ищеца.
Поддържа се ,че по исковете за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане, причинени в процеса на осъществяване на държавни властнически
правомощия, държавата не отговаряла самостоятелно, а чрез своите органи, с
които длъжностните лица, причинители на вредите, са в трудови или
служебни правоотношения. Затова легитимирани ответници по предявените
искове били държавните органи, от незаконни актове на длъжностни лица на
които са причинени вредите, предмет на исковете, а не самата държава като
институция. В този смисъл било и Определение № 12 от 13.01.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3/2010 г., III ГО, ГК, постановено в производство по чл. 274, ал.
3, т. 1 от ГПК вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.
Освен това, за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл. 49 от ЗЗД, преди всичко следвало да се установи противоправно
поведение на длъжностното лице, което да е предприето въпреки установена в
закона забрана за неговото извършване или съответно противоправно
бездействие при законово задължение за предприемане на съответното
действие. Следователно било необходимо при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца да бъдат доказани всички елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 и по чл. 49 от ЗЗД.
3.3. Неоснователно и необосновано било наведеното твърдение относно
допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Държавата била създала
многобройни процесуални гаранции за спазването на този принцип. В
исковата молба не било конкретизирано по какъв начин правото на ищеца на
справедлив, публичен и безпристрастен съдебен процес е било накърнено и в
каква връзка това нарушение следвало да се намира с твърдения деликт, с
оглед изложените описание на факти и обстоятелства.
Искът за обезщетение на вреди от нарушено право на разглеждане и
решаване на приключило дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията
било с правна квалификация чл. 26 ЗОДОВ и се разглеждало по особения ред
на закона.
23
Освен това се оспорва надлежната процесуална легитимация на
държавата, представлявана от министъра на финансите. Процесуалната
легитимация на страните била абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно (чл. 101, ал. 1 от ГПК). Надлежен ответник по иска за
обезщетение на вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на
приключило дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията бил съответният
„правосъден орган, причинил вредите като процесуален субституент на
държавата“ ( Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г.,
111 г.о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова).
В тази връзка, производството срещу държавата, представлявана от
министъра на финансите, било недопустимо и на това самостоятелно
основание.
Твърди се ,че съгласно чл. 65 от Закона за съдебната власт всички
съдилища били юридически лица на бюджетна издръжка и се представлявали
от административния ръководител или друго определено лице. Следователно,
функциите, правомощията и задълженията на съдилищата и съдиите не се
осъществявали по силата на някакво „възлагане” от държавата, а се
извършвали в съответствие със Закона за съдебната власт.
На следващо място се прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземането, предмет на настоящото дело. Съгласно чл. 110 от
ЗЗД всички вземания, за които законът не предвижда по-дълъг срок, се
погасяват с изтичането на 5-годишна давност, като за вземания от
непозволено увреждане давността започвала да тече от откриването на дееца.
По отношение на посочените имуществени и неимуществени вреди
следвало да се отбележи, че по делото не се представяли и сочели надлежни
доказателства за възникването на сочените вреди, поради което същите се
явявали изцяло недоказани. Не били ангажирани и доказателства за размера
на претендираните вреди.
Доколкото главните искови претенции били неоснователни,
неоснователни били и акцесорните претенциите за изплащане на лихва, като
размерът на претендираните лихви бил недоказан и се иска да се отхвърли
изцяло иска в тази му част.
С оглед на изложеното се иска да се отхвърлят отхвърлите изцяло като
неоснователни, необосновани и недоказани предявените от С. Г. П. искове
24
срещу държавата, представлявана от министъра на финансите.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се иска да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на делото или при
отхвърляне на иска.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
С определение №214/28.04.2025 г. по настоящото гр.д.
№20251200100087 по описа на Окръжен съд-В. Съдът е разпоредил :
1.ДА СЕ ИЗИСКАТ служебни справки от Администрацията на
Президента на Република България ,Министерски съвет на Р
България,Народно събрание на Р България,Омбудсман на Р България относно
броя на подадените от ищцата жалби и молби и ,както и преписи от молбите и
отговорите към тях.
Постъпило е писмо изх.№1863/29.05.2025 г.от Администрацията на
президента от ищцата по делото,към което са приложени преписи от молбите
,жалбите и отговорите по тях ,подадени от Администрацията на президента
както следва (л.52-155 от делото ,т.1):
1. Жалба с вх. № 94-05-1/ 08.01.2019 г. от г-жа С. П. - 10 листа;
2. Писмо с рег. № 94-05-1/ 01.08.2019 г. от Администрация на
президента - 1 лист;
3. Жалба с вх. № 94-05-1 (2)/ 12.02.2019 г. от г-жа С. П. - 12 листа;
4. Жалба с вх. № 94-00-36(1)/ 12.02.2019 г. от г-жа С. П. - 3 листа;
5. Писмо с рег. № 94-00-36/ 15.02.2019 г. от Администрация на
президента - 1 лист;
6. Жалба с вх. № 94-00-36(4)/ 04.10.2019 г. от г-жа С. П. -
6 листа;
7. Жалба с вх. № 94-00-36(5)/ 04.10.2019 г. от г-жа С. П. -
4 листа;
8. Жалба с вх. № 94-00-36(6)/ 04.10.2019 г. от г-жа С. П. -
25
3 листа;
9. Жалба с вх. № 94-00-36(7)/ 04.10.2019 г. от г-жа С. П. -
4 листа;
10. Жалба с вх. № 94-00-36(8)/ 04.10.2019 г. от г-жа С. П.-2 листа;
11. Жалба с вх. № 94-00-36(9)/ 04.10.2019 г. от г-жа С. П. - 2 листа;
12. Жалба с вх. № 94-00-36(10)/ 04.10.2019 г. от г-жа С. П. - 5 листа;
13. Писмо с рег. № 94-00-36/ 08.10.2019 г. от Администрация на
президента - 1 лист;
14. Писмо с рег. № 94-00-36/ 08.10.2019 г. от Администрация на
президента - 3 листа;
15. Жалба с вх. № 94-00-36(14)/ 23.10.2019 г. от г-жа С. П. - 5 листа;
16. Писмо с рег. № 94-00-1199/ 22.06.2021 г. от Администрация на
президента - 1 лист;
17. Жалба с вх. № 94-00-1199/14.06.2021 г. от г-жа С. П. - 22 листа;
18. Жалба с вх. № 94-00-863/ 01.06.2023 г. от г-жа С. П. - 12 листа;
19. Писмо с рег. № 94-00-863/07.06.2023 г. от Администрация на
президента - 1 лист;
20. Молба с вх. № 94-05-64/ 27.11.2023 г. от г-жа С. П. - 4 листа;
21. Писмо с рег. № 94-05-64/11.07.2024 от Администрация на
президента - 1 лист.
От Омбудсмана на Република България е получено писмо вх.
№1892/30.05.2025 г. ,в което се сочи ,че съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за организацията и дейността на омбудсмана книжата на
омбудсмана са неприкосновени и не подлежат на проверка и изземване, а
кореспонденцията между омбудсмана и лицата, които се обръщат към него с
жалби и сигнали, е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да
бъде използвана като доказателствено средство в никакви производства.
Предвид горното се сочи,че в институцията на омбудсмана има
постъпила само една жалба от г-жа П., регистрирана с №3309/2011 г. Жалбата
е изпратена до председателя на Народното събрание, Народното събрание,
президента и омбудсмана и касае недоволство от съдебни актове, които според
жалбоподателката са неправилни. Допълнително се излагат и оплаквания от
26
тежко здравословно и финансово състояние, свързани с актовете на съда и
прокуратурата.
С оглед така изложените оплаквания, г-жа П. е информирана, че на
основание чл. 22, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на
омбудсмана жалбата й е извън правомощията на омбудсмана.
Посочено е, че омбудсманът се застъпва с предвидените в Закона за
омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или
нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските
органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да
предоставят обществени услуги.
Също така е отбелязано, че съгласно основните принципи на правната
система и чл. 9, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на
омбудсмана правомощията на омбудсмана не се отнасят до осъществяването
на съдебната власт от съда, прокуратурата и следствието.
Информирана е, че съдилищата в Република България са част от
съдебната власт, която е независима и при осъществяване на своите функции
съдиите се подчиняват само на закона (чл. 117, ал. 2 от Конституцията на РБ).
От Народното събрание е постъпило писмо вх.01887/30.05.2025 г. (л.1
т.2 ),с което Съдът се уведомява за това ,че в Народното събрание са
постъпили десет жалби от С. Г. П.. Същите са получени в периода 2006 г. -
2024 г.
Преписка по жалба рег. № ПГ-6194-С-77/02.05.2006 г., от г-жа П.,
относно решение на НЕЛК и отказ на социални грижи за подпомагане е
унищожена с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение, съгласно действащата нормативна уредба в Република България.
С оглед на гореизложеното са предоставени заверени копия на преписки
по жалби от г-жа С. Г. П. рег. № ПГ-1194-С-106/08.07.2011 г. - 13 л., № ПГ-
2194-С-25/08.02.2012 г. - 18 л., № ПГ-1194-С-8/08.02.2021 г. - 20 л., № ПГ-46-
1194- С-40/16.09.2021 г. - 30 л., № ПГ-47-2194-С-32/25.02.2022 г. - 37 л., №
ПГ-48-2194-С- 13/21.11.2022 г. - 24 л„ № ПГ-49-4194-С-30/27.03.2024 г. - 46
л.(т.2 от делото).
27
Постъпило е писмо вх.№1889/30.05.2025 г. от Администрацията на
Министерския съвет (т.3 ,л.1) ,в което се сочи ,че на името на г-жа С. Г. П., в
отдел „Приемна“ в дирекция „Правителствена канцелария“ на Министерския
съвет са образувани две преписки - № 3356/04 и № 2206/21.
1. По преписка № 3356/04 са налични 12 броя документи, от които три сигнала
от гражданката, входирани съответно на: 02.11.2004 г. 27.05.2005 г. и
15.10.2009 г. (последният с приложения).
Във връзка с първия сигнал са изпратени писма, отправени до
компетентните институции - Министерството на вътрешните работи (МВР) -
от 17.11.2004 г. и 19.01. 2005 г., както и до Агенцията за социално подпомагане
(АСП) от 17.11.2004 г., подписани от главен експерт в дирекция
„Правителствена информационна служба“, с искане за преценка на законовите
възможности за оказване на съдействие.
По преписката са постъпили отговори от АСП - изх. № 0311 от
04.01.2005 г., подписан от изпълнителен директор и от МВР - изх. Ж №
2967/04 от 08.02.2005 г., подписан от началника на сектор „Жалби,
предложения и сигнали“ в дирекция „КИАД“ - МВР. Въз основа на
направените в тях констатации и предвид искането във втория сигнал на
гражданката от 27.05.2005 г„ е изготвен обобщен отговор до г-жа С. П. - изх.
№ 3356/04 от 13.06.2005 г„ подписан от началника на отдел „Приемна“.
На поставените въпроси в третия сигнал, входиран на 15.10.2009 г. с
писмо, подписано от началника на отдел „Приемна“, са изискани проверка и
становища от компетентните институции - Министерството на
здравеопазването (МЗ), кмета на община Ч. и директора на дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) при община Ч.. Получени са отговори от ДСП
при община Ч. - изх. № 301-01 от 22.03. 2010 г„ подписан от директор и от МЗ
- изх. № 94-С-168-05 от 26.04.2010 г. (с приложения), подписан от главен
секретар.
2. По преписка № 2206/21 са налични 8 броя документи, от които три
сигнала от г-жа П., входирани съответно на: 20.10.2021 г., 14.02.2022 г. и
25.02.2022 г.
На първия сигнал е изготвен и изпратен отговор изх. № 2206/21 от
21.10.2021 г, подписан от началника на отдел „Приемна“.
Последващите два сигнала са изпратени до „А1 България“ ЕАД на
28
07.02.2022 г. и до Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) на
08.03.2022 г., с писма, подписани от началника на отдел „Приемна“, с копие до
гражданката, с искане за проверка и предоставяне на отговори. След
предприетите действия е постъпил такъв от А1 България“ ЕАД - изх. № 1238
от 28.02.2022 г., подписан за пълномощник на изпълнителните директори,
както и писмо от „Холдинг БДЖ“ ЕАД - изх. № 04-08-9 от 23.03.2022 г.,
подписано от изпълнителен директор, в отговор на препратения им от МТС
сигнал. Г-жа П. е адресат на същите.
Към писмото са приложени преписи от документите (т.3 ,л.1).
II.ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Министерство на
Здравеопазването за подадени от ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН
********** жалби и молби,както и да се представят преписи от жалбите и
молбите и отговорите на тях.
Постъпило е писмо вх.№1911/02.06.2025 г. от Министерство на
здравеопазването (т.4 1л.1 ) ,към което са приложени заверени копия на
всички административни преписки, свързани с подадени жалби от г-жа С. Г.
П., както следва:
1. Жалба с вх. № 97-612/07.12.2022 г. от г-жа С. Г. П. - 28
стр.;
2. Писмо с изх. № 97-612/14.12.2022 г. до Регионална здравна
инспекция - С. с копие до Върховна касационна прокуратура - 1 стр.;
3. Писмо с вх. № 97-612/16.01.2023 г. от Регионална здравна
инспекция - С. и регистрационна карта - 3 стр.;
4. Жалба с вх. № 94-6715/02.12.2020 г. от г-жа С. Г. П. - 5
стр.;
5. Писмо с изх. № 94-6715/04.12.2020 г. до Регионална здравна
инспекция - С. с копие до г-жа С. П. - 1 стр;
6. Писмо с вх. № 94-6715/31.12.2020 г. от Регионална здравна
инспекция - С. и регистрационна карта - 2 стр.
От писмо изх.№ 03-1548-7/16.01.2022 г.на Министерство на
29
здравеопазването,РЗИ-С. (т.4 ,л.25-26) се установява ,че г-жа С. Г. П. е била на
лечение в ДПБ „Д.Г.К.“ Р. еднократно от 26.05.2022 г. до 01.08.2022 г.
Постъпила е в болницата с протоколно определение на Районен съд - С. за
изготвяне на стационарна съдебнопсихиатрична експертиза. При
постъпването си е подписала декларация за информирано съгласие за
болнично лечение. С Решение № 268/09.06.2022 г. г-жа П. е настанена на
задължително лечение за срок от 45 дни. Поставена е диагноза:
„Персистиращо налудно разстройство. Параноиден синдром“. Проведено е
лечение със „Сперидан“, „Хлорпротиксен“ и „Акинетон“, в резултат на което е
изписана след изтичане на срока на задължителното лечение в подобрено
състояние. Препоръчана е терапия за дома по същата схема на
лечение.Личният лекар на г-жа П. съобщава, че пациентката не е посещавала
кабинета й от 2014 г. и е здравно неосигурена, по тази причина не разполага с
информация за състоянието й към момента.
Направената справка в електронните услуги за проверка на
здравноосигурителен статус показала, че г-жа С. П. е с прекъснати
здравноосигурителни права и че няма внесени здравни осигуровки за
последните 2 години, както и непълни за още 4 години назад. Въпреки
навършените години за пенсиониране по възраст - 73 г., по някаква причина г-
жа П. не е пенсионирана и вероятно живее без доходи.
РЗИ - С. сезира Дирекция „Социално подпомагане“ - С. за проучване на
случая и оказване на съдействие на г-жа П..
III.ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Агенцията за Социално
Подпомагане /АСП/ - гр. С. относно броя и размера на социалните помощи,
поискани и получени от ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН ********** за
годините 2002, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014
- тоест общо за 12 години.
Постъпило е писмо вх.№1848/28.05.2025 г. от Агенцията за социално
подпомагане ,от което е видно ,че след извършена проверка в Интегрираната
информационна система и в архивните бази данни на дирекция „Социално
подпомагане" - Ч. е установено следното:
Ищцата С. Г. П. е била обект на подпомагане за периода - 2002 г., 2003 г.,
2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г.,
30
както следва:
1. За периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. на лицето е отпусната
целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления и
съоръжения и/или медицински изделия: цифров слухов апарат на основание
чл. 42 от ППЗИХУ през м. 05.2008 г. в размер на 406,00 лева и батерии за
слухов апарат (20 бр.) на основание чл. 42 от ППЗИХУ през м. 05.2008 г. в
размер на 24,00 лева.
2. За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. на лицето е отпусната
целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления и
съоръжения и/или медицински изделия: цифров слухов апарат на основание
чл. 42 от ППЗИХУ през м. 09.2014 г. в размер на 406,00 лева и батерии за
слухов апарат (20 бр.) на основание чл. 42 от ППЗИХУ през м. 09.2014 г. в
размер на 24,00 лева.
IV.ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Национална Експертна
Лекарска Комисия /НЕЛК/ - гр. С. относно:
а/ Експертните Решения, издадени за ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл.
П.,ЕГН ********** през периода 2001 – 2022 г., тоест 2022 г., и основанията за
тяхното издаване;
б/ изпълнението от страна на НЕЛК на Решение № 10002 / 22.10.2007 г.
на ВАС и Решение № 10373 / 09.07.2013г. на ВАС, задължаващи ги да издадат
компетентно Експертно Решение съобразно здравословното и състояние и
съответна ТНР.
5.ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Националния Осигурителен
Институт /НОИ/ - гр. С. относно:
а/ причините за намаляване на трудовия стаж на ищцата от 29 години
на 18 години, 10 месеца и 24 дни;
б/ каква пенсия "фактически” е получавала ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл.
П.,ЕГН **********за периода от 2002 г. до 2022 г., тоест 21г., и на какво
основание е била изчислявана.
в/ по какви причини не са платени пенсии за месеците април, май и юни
2010 г.;
г/ по какви причини през 2014 г. бил умишлено "спрян” единствения
доход на ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН ********** от 100 лв.
31
6.ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Националната Агенция за
Приходите /НАП - гр. С. относно заплатени от ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл.
П.,ЕГН ********** здравни осигуровки за периода от 2000 г.до 2009 г. - какви
осигуровки е заплатила и как се водят .
Постъпило е писмо вх.№1844/18.05.2025 г. от НАП ,ТД на НАП Велико
Търново ,от което е видно ,че след извършена справка в информационната
система на Национална агенция за приходите за наличието на данни за
заплатени здравни осигурителни вноски от С. П. с ЕГН , за периода от 2000 г.
до 2009 година лицето е внесло здравни осигурителни вноски в размер на
552.54 лв. като самоосигуряващо се лице на основание чл. 40, ал. 5 от Закона
за здравното осигуряване (т.1 л.47).
7.ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Националната
Здравноосигуритерна Каса /НЗОК/ - гр. С. относно причините, поради които
на ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН ********** е отказан свободен и
равнопоставен достъп до медицинска помощ ,ако такъв е отказан .
Постъпило е писмо изх.№11-00-39/22.05.2025 г. от РЗОК-П. (т.1 л.44 )
със следното съдържание :
Личен лекар на С. Г. П. с ЕГН **********, за периода от 30.11.2004 г. до
21.01.2014 г. е бил д-р Й.Г.Й., адрес на практиката: гр. Ч., ул. "****" ****, по
договор № 150378 от 05.10.2023 г. с РЗОК - П..
Личен лекар на С. Г. П. с ЕГН **********, за периода от 22.01.2014 г. до
настоящия момент е д-р Н.И.Д., адрес на практиката: на територията на РЗОК
- С..
Осъществената смяна на личния лекар от лицето е поради смяна на
адреса на същото.
Лицето е с прекъснати здравноосигурителни права от 30.09.2014 г.
Постъпило е писмо изх.№6947/29.05.2025 г. от Министерство на
здравеопазването ,Национална експертна лекарска комисия (л.36 от т.4 ),с
което съдът се уведомява за следното :
Издаденото ЕР №0823/02.12.2023 г. на специализиран състав по
белодробни болести при НЕЛК е в изпълнение на Решение №10373/09.07.2023
г. постановено по адм. д.№5127/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение при
ВАС .След извършена справка в действащата информационна система се
32
установило, че пред административния орган НЕЛК не е разкривано друго
административно производство по преосвидетелстването на лицето С. Г. П. с
ЕГН**********.
Относно отправеното изискване за предоставяне на други/последващи
издадени актове на органите на медицинската експертиза по отношение на
освидетелстваното лице и за посочен времеви период ,считано от 2001 г. до
2022 г. включително се уведомява Съда, че при административния орган
НЕЛК не се съхранява Медицинска експертна документация /МЕД/ на
освидетелстваните лица, поради което и е налице невъзможност да бъде
изпълнено така даденото от страна на съда указание. В тази насока и с оглед
спецификата на МЕД на лицата, съобразно производствените правила по см.
на чл.108, ал.1 от Закона за здравето /33/ във вр. с чл.55 и сл. от Правилника за
устройство и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/, съставянето, съхраняването и движението на
административните преписки по освидетелстване на лицата се осъществява от
Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ на съответната
област и се предоставя за служебно ползване на Министерството на
здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, НОИ и
неговите териториални поделения, НЕЛК, съдебните органи, прокуратурата и
органите на МВР, по реда на чл.60 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Към писмото са приложени :
1. Копие от писмо с вх.№НЕЛК-6328/20.05.2025 г.
2. Заверено копие от ЕР на НЕЛК №0446/07.10.2009 г.
3. Заверено копие от ИД №1040 00DYZZ V
4. Заверено копие от ИД №1040 00DXX0 Т
5. Заверено копие от ИД №1040 00JCAV М
6. Заверено копие от ЕР на НЕЛК №0823/02.12.2013 г.
7. Заверено копие от ИД №1074 000ZKL X
8. Заверено копие от ИД №1074 000ZKM У
9. Заверено копие от ИД №1074 000ZKJ V
10. Заверено копие от ИД №1074 000ZKKW
11. Паметна бележка с посочен адрес за кореспонденция
33
12. Заверено копие от пълномощно
VIII.ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Белодробната болница - гр.
Р., обл. В., относно това кога е лекувана ищцата С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН
********** и от какви заболявания .Да се приложат съответните документи.
От събраните по делото доказателства Съдът констатира ,че през
исковия период ищцата С. П. многократно е сезирала най-различни държавни
органи с молби със сходно съдържание –оплаква се от тежкото си материално
положение и се жали от престъпно ,незаконосъобразно или недобросъвество
отношение на различни държавни служители ,магистрати и пр.Съдът
констатира ,че на всички подадени молби и жалби са подадени отговори от
сезираните държавни институции .В тези отговори е посочено в зависимост
от конкретните обстоятелства ,че :
-сезираният орган е некомпетентен ;
-сезираният орган е некомпетентен и че молбата се изпраща на
компетентния орган ;
-в много случаи молбата е изпратена на компетентния орган с указания
да се извърши разследване на случая и да се окаже съдействие на ищцата
(обикновено при отпускане на пенсия ,социални помощи и пр.).
При така установената фактическа обстановка съдът прие за
установено от правна страна следното :
Исковете срещу първата група държавни институции (висши държавни
институции)са неоснователни ,тъй като по делото не се установиха
противоправни действия на тези институции (администрация на
президента,вицепрезидент,Министерски съвет,Народно събрание
,Омбудсман).Претенциите срещу тези институции се изразяват най-общо в
това ,че не било обърнато внимание на нейните жалби ,че не получила
отговори и съдействие.От приложените документи е видно ,че всяка една от
тези институции е отговаряла своевременно на подадените молби .Следва да
се отбележи,че исканията към тези институции като правило се изразяват в
извършване на действия извън правомощията им.
Исковете срещу втората група държавни институции ( институции от
34
държавната администрация )са неоснователни ,тъй като по делото не се
установиха противоправни действия на тези институции (Министерство на
финансите,Министерство на труда и социалната политика,Министерство на
здравеопазването,Агенция за социално подпомагане ,Национална експертна
лекарска комисия,Национален осигурителен институт,Национална агенция по
приходите,Националназдравноосигурителна каса,Белодробна болница –
гр.Р.,обл.В.).Претенциите срещу тези институции се изразяват най-общо в
това ,че не било обърнато внимание на нейните жалби ,че не получила
отговори и съдействие.Много от оплакванията имат характер на лични
преценки относно голямата ножица между жизнения стандарт на различни
слоеве от обществото,относно дискриминиране на определени групи от
обществото ,правят се най-общи съждения относно източване на Здравната
каса.От приложените документи е видно ,че всяка една от тези институции е
отговаряла своевременно на подадените молби .Следва отново да се
отбележи,че исканията към тези институции като правило се изразяват в
извършване на действия извън правомощията им.Оплакванията срещу НЕЛК
и НОИ общо взето си припокриват и се изразяват в твърдения ,че погрешно е
определен процентът на трайната нетрудоспособност и оттам-размерът на
дължимата пенсия.От материалите по делото е видно ,че процентът на трайна
нетрудоспособност е определян от компетентните държавни институции
,след което е проверяван по надлежният ред от компетентните
административни съдилища ,вкл.ВАС .Извън компетентността на Окръжен
съд-В. е да проверява законосъобразността на влезли в сила съдебни актове
,постановени в системата на административното правораздаване.
Исковете срещу третата група държавни институции ( съдебната власт
)са неоснователни Ищцата твърди ,че завела голям брой дела-около 39
бр.административни дела и 27 бр.граждански дела ,както и че инициирала
множество прокурорски преписки.Твърди ,че съдебните актове били
незаконосъобразни ,че била лишена от адвокатска защита ,че съдии
неправомерно си давали отводи и че всички дела умишлено били опорочени и
объркани .
Окръжен съд-В. отново намира за необходимо да подчертае ,че не
притежава компетентност да проверява законосъобразността на влезли в сила
съдебни актове ,постановени от административни и граждански
съдилища.Такова правомощие не притежава нито един държавен орган
35
съгласно Конституцията на Р България.
Чл. 7 от Конституцията не може да обоснове ангажиране на
отговорността на държавата, тъй като тази норма може да намери
приложение единствено в случаите, когато провъзгласеното субективно право
не е развито в законов или подзаконов нормативен акт. В основата на
принципа на чл. 7 от Конституцията лежало разбирането, че който възлага на
другиго извършването на някакви действия и извлича ползите от това, следва
да търпи и негативите от тези действия и да носи отговорност за тях, когато те
причиняват вреди. Държавата носи отговорност за незаконосъобразните
актове и действия на длъжностни лица, но само в лицето на правосубектния
държавен орган, с който тези длъжностни лица се намират в трудови или
служебни правоотношения,поради което от държавата като самостоятелен
правен субект и от нейните органи не може да бъде търсена отговорност на
основание чл. 7 от Конституцията.
Окръжен съд-В. споделя доводите на ответната страна относно това ,че
държавата, представлявана от министъра на финансите, не е пасивно
легитимирана да отговаря по иск , обоснован с гаранционно-обезпечителната
й отговорност по чл. 49 от ЗЗД .Държавата, представлявана от министъра на
финансите, няма качеството на възложител на работата на посочените в
исковата молба държавни органи и институции, както и на лекарите,
медицинския персонал, държавните чиновници и администратори в сферата
на здравеопазването и на магистратите, нито има правомощия пряко да им
предоставя изпълнение на властнически функции, дейности и правомощия.
С оглед гореизложеното предявените искове за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК С. Г. П. от гр.
Ч., обл. П.,ЕГН **********, с адрес за кореспонденция *** с. К., ***, обл. С.
следва да бъде осъдена да заплати на Р България,представлявана от
Министъра на финансите,1040 С., ул. ”***” направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното Съдът
36
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН **********, с адрес
за кореспонденция *** с. К., ***, обл. С. чрез Л. Ц. М., адвокат при САК, сл.
адрес 1113 С., ул. **** срещу Република България чрез Министъра на
финансите,1040 С., ул. ”***” за осъждане на Република България да й изплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 250 000 лв. и
неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. /петстотин хиляди лева/ ,които
вреди са в резултат на унизителното, формално, нечовешко и
дискриминационно отношение на лекари, медицински персонал, държавни
чиновници и администратори в здравеопазването и магистрати в съдебната
система, както и висши държавни служители .
ОСЪЖДА С. Г. П. от гр. Ч., обл. П.,ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция *** с. К., ***, обл. С. да заплати на Р
България,представлявана от Министъра на финансите,1040 С., ул. ”***”
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис .
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
37