РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 13.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на първи юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря М.Т.,
като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№113 по описа за 2016 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.344, ал.1 т.1, т.2, т.3 / вр. чл.225, ал.1 / КТ,
чл. 242 вр. 128 т.2 КТ, чл.224 КТ, чл.86 ЗЗД .
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от В.И.С. с ЕГН **********
, адрес: *** против „” ЕООД, с ЕИК, седалище и адрес на управление:,
представляван от Т.Х.П.. Посочва се в
исковата молба, че ищцата била назначена на трудов договор в ответното
дружество, както и че на 15.12.2015г. получила по пощата заповед №005/30.11.2015г.,
с която на основание чл.190, ал.1 т.2 и т.7 била освободена от работа за
неявяване на работа през два последователни работни дни – на 26.11.2015г. и на
27.11.2015г. Посочва се още в исковата
молба, че на 26.12.2015г. се явила заедно със свои колеги на работа, но
сградата била затворена. По аналогичен начин процедирала и на 27.12.2015г. като на 30.12.2015г. пуснала по пощата молба
за освобождаване. Съдът приема, че в исковата молба е допуснала техническа
грешка при изписването на месеца, в който е подадена молбата за напускане и
явяването на работа от служителите на дружеството. Твърди се, че обяснения не били искани от
ищцата. Иска се от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да
го възстанови на предишната работа, да бъде осъден ответника да му изплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, както и неизплатените трудови възнаграждения. Претендират се и
направените разноски.
На
основание чл.131 ГПК препис от исковата молба
и приложенията към нея са изпратени на ответника по делото. В законовия
срок е постъпил отговор от ответника, в
който оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не
се явява. Представлява се от пълномощник
адв. Ц.А. ***, който поддържа исковата
молба и моли съда да постанови съдебен
акт, с който да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.
Ответникът редовно
призован не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Безспорно по делото е и се
установява, от представеното от ответника и неоспорено от ищеца заверено копие
на трудов договор №012 / 14.10.2015г.
, че между „” ЕООД, в
качеството на работодател, от една страна и В.И.С., в качеството на работник, от друга страна, съществувало трудово правоотношение.
Не се спори и относно
обстоятелството, че работника изпълнявал
в дружеството длъжността „машинен оператор” в шивашки цех, находящ се в гр., както и че работното
време на работника било
определено на осем часа, а трудовия договор бил сключен за
неопределен срок. Било уговорено трудово възнаграждение в размер на 380
лв. с периодичност на изплащане до 25-то
число на следващия календарен месец и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател. Съгласно чл. 6 от договора срока за предизвестие на трудов договор
е 30 дни. В тази насока е
представеното заверено копие на трудов договор №012
/
14.10.2015г. и останалите писмени доказателства, съдържащи се в трудово
досие на работника, представени от ответника
след указания на съда по реда на чл.190 вр. чл.161 ГПК, а именно: заверено
копие на допълнително споразумение към трудов договор №912/14.10.-2015г.; заверено
копие на длъжностна характеристика; заверено копие на служебна бележка за
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, заверено копие на справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ , заверено копие от
проведен начален инструктаж, заверено копие от искане от 12.10.2015г. за
назначаване на работа, извлечение от касова книга относно платен аванс,
заверено копие на молба за освобождаване от работа по чл.327,ал.1т.2 КТ от дата
26.11.2015г.
Безспорно по делото е
и обстоятелството, че била издадена
заповед № 005/30.11.2015г. от управителя
на „==” ЕООД – Т.Х.П., с която на ищцата за нарушение на трудовата дисциплина
по реда на чл.190, ал.1 т.2 и т.7 КТ вр. чл.188 т.3 КТ за неявяване на работа
два последователни работни дни – 26.11.2015г. и 27.11.2015г. било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и на основание чл. 330, ал.2
т.6 КТ трудовото правоотношение с нея било прекратено.
Оспорва се от
ответника изложеното от ищеца в исковата молба, че заповедта за дисциплинарно
уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение със С. била получена по
пощата от ищцата на 15.12.2015г. т.е. е подадена е в срока по чл.358, ал.2 т.3 КТ.По делото не
се представиха доказателства за датата
на връчване на заповедта от страна на ответника, поради което съдът приема, че
исковата молба е подадена в срок.
Спори
се между страните прекратено ли е трудовото правоотношение между страните /
предвид направеното изявление от ищеца, че е подал молба за освобождаване,
считано от 26.11.2015г. на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ преди получаване на
заповедта за дисциплинарно уволнение/, на какво основание, законосъобразна ли е
издадената заповед № 005/30.11.2015г. от
управителя на „==” ЕООД, дължи ли работодателя
обезщетение за оставане на служителя без работа, както и неизплатени на работника трудови възнаграждения,
за какъв период и в какъв размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е
назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице , срещу името на
ищцата В.И.С. във ведомостта за
работни заплати за м. Ноември
има начислена работна заплата за 18 работни дни с брутно трудово възнаграждение
341,34 лв. брутно трудово възнаграждение и сума за получаване 267,41 лв. Видно от
заключението на вещото лице размера на обезщетението по чл.225 КТ възлиза на
2495,08 лв. Съдът кредитира заключението на съдебно - икономическата
експертиза, като неоспорено от страните и като изготвено от лице, в чиято
компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
По делото са приобщени и писмени доказателства.
От правна страна се
установи следното:
Съдът,
като съобрази наведените в исковата молба твърдения, приема, че е сезиран с иск
с правна квалификация чл. 344, ал.1 т.1 КТ / иск за отмяна на
незаконно уволнение/ , чл.344, ал.1 т.2 КТ / иск за възстановяване на заемана
предходна работа преди уволнението/, чл.344, ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 КТ и иск по чл.242 вр. чл. 128 т.2
КТ и свързаното с тях искане по чл.78, ал.1 ГПК за
присъждане на направените деловодни разноски.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1 т.1 КТ.
Видно от представените от ответника редица разписки за ползвани
куририерски и пощенски услуги, но в нито
една от тях вкл. в разписката на л. 50 от делото, върху документа не е изписано
с какво съдържание е пратката респ.доставката или писмото, поради което същите
не мога да бъдат годно докозателство за обстоятелството връчена ли е с тях или
не процесната заповед № 005/30.11.2015г., искане до работника за даване на
обяснения респ. получаването на такива.
Видно от материалите по делото с
придружително писмо и опис вх.№2623/27.05.2016г.
са представени документите съдържащите се в трудовото досие на работника, а
именно: трудов договор №012 от 14.10.2015г.,
заверено копие на допълнително споразумение към трудов
договор №912/14.10.-2015г.; заверено копие на длъжностна характеристика;
заверено копие на служебна бележка за проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве, заверено копие на справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ , заверено копие от проведен начален
инструктаж, заверено копие от искане от 12.10.2015г. за назначаване на работа, извлечение
от касова книга относно платен аванс, заверено копие на молба за освобождаване
от работа по чл.327,ал.1т.2 КТ от дата 26.11.2015г. Сред документите в трудовото досие липсва
обяснение на работника и служителя дадено по реда на чл 193 от КТ в писмена форма, както и покана да даде
такова обяснение в писмена форма.
По делото не се приобщиха и гласни
доказателства на работника и служителя да е поискано обяснение в устна форма с
оглед спазване на процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ.
Гореизложеното обуславя извод, че работодателя не доказа при условията на
пълно и главно доказване, че е изпълнил изискването на чл.193, ал.1 КТ и не е
поискал обяснение от работника /служителя за извършените от него дисциплинарни
нарушения преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, поради което
съдът следва да отмени наказанието без да разглежда спора по същество. В тази
насока е и съдебната практика /решение № 494 от 18.06.2010 г. на ВКС по
гр.д.№ 1687/09 г. ІІІ г.о. ГК, решение № 343 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№
799/09 г. ІІІ г.о. ГК /всички по реда на чл.290 ГПК, решение
№ 322 от 05.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 301/09 г. ІІІ г.о. ГК и редица др./, в които е подчертано, че е от съществено значение обясненията да достигнат
до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно
той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказанието. В
решение № 137 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 982/11 г. ІІІ г.о. ГК /по
чл.290 ГПК/ е посочено, че „Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективни елементи на изпълнителното деяние или правната квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията”. В този смисъл
обясненията, които се искат от работника, трябва да имат определен предмет – да
се отнасят до нарушението, за които работодателят следва да реши дали
работникът ще бъде санкциониран.
По
изложените по-горе съображения съдът счита, че работодателят не е изпълнил
императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ, което е абсолютно основание по
чл.193 ал.2 КТ за отмяна на дисциплинарното наказание. Ответникът, при негова
доказателствена тежест, която му е указана в доклада на съда, не представи
никакви безспорни и категорични доказателства, че работодателят или
оправомощено от него лице е изслушал или поискал писмени обяснения от ищеца за
конкретно извършено нарушение на трудовата дисциплина и това е станало преди
налагане на заповедта за дисциплинарното наказание.
С
оглед разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ съдът ще отмени дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество.
Следва да бъде обсъдено и наведеното твърдение от ищеца,
че е подал „молба за освобождаване” на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ преди да
получи заповедта за дисциплинарно уволнение свързано както с иска по чл.344,
ал.1 т.1 Кт тако и с този по чл.344, ал.1 т2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 т.2 КТ „ работникът
може да прекрати трудовия договор писмено без предизвестие,работодателят забави
изплащането на трудовото възнаграждение
или на обезщетение по този кодекс или на общественото осигуряване”.
По делото липсват
доказателства за датата на получаване от
работодателя на молбата от 26.11.2015г. на ищцата за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ от страна на работодателя.
При получена от работодателя молбата преди датата на
издаване на заповед № 005/30.11.2015., то при вече прекратено трудово правоотношение, последващото издаване на заповед за прекратяване на
трудово правоотношение представлява нищожно изявление поради липса на предмет,
тъй като трудовото правоотношение е вече прекратено /В този смисъл е
Определение № 124/19.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5288/2008 г. на ВКС, II г.о/, поради което съдът приема, че молбата е получена от
работодотеля след издаване на заповед № 005/30.11.2015г. Безспорно по делото молбата е получена
от ответното дружество и това обстоятелство се установява от факта, че
същата е налична по трудовото досие на работника. Наличието на молбата от 26.11.2015г. обуславя извод, че
към датата на постановяване на съдебното решение трудовото правоотношение е
прекратено, поради което иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изхода по отношение на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ, както и
изложените по-горе изводи относно приложението на чл.327, ал.1 т.2 КТ, то съдът приема за неоснователен иска за
възстановяване на предишната работа, тъй като съдът приема, че този иск предпоставя трудово правоотношение,
което би продължило да съществува, ако не беше незаконното уволнение, която
предпоставка в случая не е налице.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ:
Разпоредбата на чл.225 ал. 1 от КТ предпоставя правонарушение (незаконно
уволнение), вреда (оценявана с неполученото трудово възнаграждение за максимален
срок от шест месеца) и причинна връзка
между тях. Докато при конститутивните искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1 и т. 2 от КТ, процесуалното задължение за доказване е в тежест на
работодателя, по осъдителния иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр.
с чл. 225 ал. 1 от КТ – е за работника.
По делото не се представиха доказателства /декларация, саморъчно подписана
от ищцата, че ищцата не работи и не получава
възнаграждение по трудов договор, или друг документ/, от които следва да се заключи,
че не получава доход от друго правоотношение.
Ето защо съдът приема
иска по чл. 344, ал.1 т.3 КТ за неоснователен
и недоказан.
По иска с пр.основание чл.242
вр. чл.128 КТ
Безспорно
по делото е, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответния търговец на длъжността "машинен оператор ". Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното възнаграждение за извършената
работа, а чл. 242 от КТ установява принципа на възмездност на положения труд по
трудово правоотношение.
Ищцата е
престирала труд по правоотношението, изпълнявала е трудовите си задължения,
което е породило насрещното задължение на работодателя за заплащането на труда.
От заключението на вещото лице се установи, че
размерът на неизплатеното трудовото възнаграждение за месец ноември 2015г. възлиза на 267,41 лв.
Следователно
работодателят не е изпълнил основното си задължение по трудовото
правоотношение, съгл. чл. 128 от КТ - да заплати на ищцата - работник в
установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Поради това ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 267,41
лв. трудово възнаграждение за месец ноември 2015г.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Червен бряг: държавна
такса върху исковете по чл. 344, ал.1 т.1 КТ в размер на 30 лв.; държавна
такса в размер на 50 лв. за иска по чл.242 вр.чл.128 т.2 КТ или общо
сумата от 80 лв., както и деловодни
разноски за вещо лице в размер на 150 лв. или общо сумата от 230 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК следва
ищцата да бъде осъдена на държавна такса върху отхвърления иск по чл.225 КТ в
размер на 99, 80 лв.
По отношение на направените деловодни разноски за адвокатски възнаграждения
от страна на ищеца, то същите са в
размер на 420 лв. за адвокатско възнаграждение, но не следва да бъдат възлагани
на ответника поради липса на доказателства за извършено плащане. Видно адв.пълномощно
и договор за правна помощ №0000521/25.04.2016г., пълномощника на ищцата се е договорил за възнаграждение в размер на 420 лв., но обстоятелството, че е заплатено не е отразено
в документа. В тази насока е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по
т.д.№ 6/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което условие за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение е те да са действително направени и съответно това обстоятелство да е
удостоверено. В конкретния случай това не е
направено.Ето защо искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 12 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.357,
във вр. чл.344, ал.1, т.1 от КТ ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В.И.С. с ЕГН **********
, адрес: ***, със Заповед № 005/30.11.2015г. от управителя Т.Х.П. на „==” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ==, и ОТМЕНЯ Заповед № 005/30.11.2015г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 344, ал.1 т.2 КТ на В.И.С. с
ЕГН ********** , адрес: ***, за
възстановяване на
заеманата от нея длъжност преди прекратяване на трудовия й договор със Заповед № 005/30.11.2015г. от
управителя на „==” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ==, представлявано от Т.Х.П., а именно на
длъжността "машинен оператор” в
шивашки цех, находящ се в гр. == “ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал.1
т.3 КТ на В.И.С. с ЕГН **********,
адрес: ***,против „==” ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ==, представлявано от Т.Х.П. за осъждане на сумата от 2495,08 лв., представляваща обезщетение по чл.225 КТ за
оставане без работа поради незаконно уволнение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 242 вр. чл.128 КТ «„==” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ==, представлявано от Т.Х.П., да заплати на
В.И.С. с ЕГН **********, адрес:
***, сумата от 267,41 лв. / двеста шестдесет и
седем лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.11.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК «==” ЕООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ==, представлявано от Т.Х.П., да заплати по сметка на Районен съд – гр.Червен бряг държавнии такси върху
уважените искове в размер на 80 лв., както и деловодни разноски за вещо
лице в размер на 150 лв. или общо сумата от 230
/ двеста и тридесет / лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.И.С. с ЕГН ********** , адрес:
***, на основание чл.78, ал.1 ГПК да бъде осъден ==” ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ==, представлявано от Т.Х.П., да заплати на С.
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: