Определение по дело №2276/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3065
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050702276
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

_______________

 

 

гр. Варна, 25 октомври 2022 г.

 

Варненският административен съд - VІІ състав, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втора  година в състав:

           

                                                            СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното адм. дело № 2276 описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172 ал. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/.

           

Образувано е по жалба на С.П.В. ***, чрез адв. И.З. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0819-001195/07.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, по чл. 171 т. 1 б.“б“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като не са изложени никакви твърдения за необходимостта от спирането й. Наведени са само твърдения за незаконосъобразност на акта. Съдът е указал на жалбоподателят изрично да заяви подавана ли е друга жалба срещу заповедта с оглед установяване допустимостта на искането за спиране. С молба с.д. № 15759/24.10.2022г. изрично е заявено, че жалбата, по която е образувано настоящото производство е е единствената и е срещу ЗППАМ № 22-0819-001195/07.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция.

От страна на ответника е постъпила административната преписка.

 

Разгледано по същество, искането за спиране на заповедта е неоснователно по следните съображения:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0819-001195/07.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е наложена за това, че на 07.09.2022г. около 00.26 ч. в гр. Варна, ***** до  ПВ „Почивка“ С.П.В. управлява собствения си лек автомобил „** с рег. №*****, след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено с технически средства Dreger Drug Test-5000 с фабричен № ARJM-0053, който с проба № 195 е отчел положителен резултат за амфетамини.

Не са представени доказателства за установяване на обстоятелства, които биха могли да мотивират искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.

По силата на  чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. за оправомощаване на полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“ Варна да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП – т. 1.8 от заповедта.

По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 172 ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60 ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба - чл. 172 ал. 6 от същия закон са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона и то с изрична правна норма и за административният орган няма задължение да доказва предпоставките по  чл. 60 ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в  чл. 60 ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него и недопускане водачи, употребили наркотични вещества или техни аналози, да управляват моторни превозни средства, съдът не намира основания за спирането на оспорената заповед  № 22-0819-001195/07.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166 ал. 4 АПК във вр. с чл. 172 ал. 6 ЗДвП, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на С.П.В., чрез адв. И.З. от АК-Сливен за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001195/07.09.2022 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       

 

СЪДИЯ: