Присъда по дело №527/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 163/25.09.2024 година, постановена по НОХД
№ 527/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 108/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимият Х.А.А. /H.A.A./, гражданин на Сирийска Арабска Република, е обвинен в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 09.08.2024 г. в района на
гранична пирамида № 196, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован чрез защитника си по реда на чл.180, ал.3 от
НПК и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.Данаил
Андреев Йорданов от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – - Ана
Саракостова – зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа
повдигнатото против подсъдимия Х.А.А. обвинение в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на
доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия Х.А.А. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено
наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия
Х.А.А., в лицето на адв.Йорданов в хода на устните прения не оспорва авторството на
деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните
доказателства. Пледира при индивидуализиране на наказанията по вид и размер спрямо
подсъдимия Х.А.А., че са налице условията за определянето на предвиденото наказание
лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно: - под предвидения в
престъпния състав минимален размер, като бъде наложено 6 месеца лишаване от свобода,
което да се отложи за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, а по отношение на
кумулативно предвиденото наказание глоба прави искане за определянето й в минимален
размер.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият Х.А.А. е роден на 01.01.1986 г. в гр. Дел Алзор, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази страна. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в
качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК,
същият поради войната и несигурността в държавата си по произход, преди 6 месеца е
напуснал родината си – Сирийска Арабска Република, като е влязъл нелегално в Република
Турция и се установил в гр.Истанбул. Намерението му е било да се придвижи до Р. България,
до гр.София. Тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да
влезе на територията на страна от Европейския съюз, чрез свои познати се свързал с
каналджия в гр.Истанбул, с който се уговорил срещу сумата от 2 500 евро да го преведе
нелегално от Р Турция в Р България до гр.София.
В началото на м.август 2024г. била събрана в гр.Истанбул група от 6 човека,
1

сирийски граждани, между които бил и подс. Х.А.А., която била извозена от гр.Истанбул до
гр.Одрин. В гр.Одрин групата била настанена в квартира при други техни сънародници.
На 09.08.2024г. /петък/ сутринта групата от 6 човека била качена в автомобил и
извозена до гориста местност, в близост до турско-българската граница. Там подсъдимият и
5-мата му спътници били оставени при друга група от 9 човека и така двете групи от общо
15 човека с двама водачи, тръгнали пеша през гората към турско-българската граница.
Вървели няколко часа и надвечер стигнали до възпрепятстващото съоръжение. Единият от
водачите направил отвор в съоръжението и по този начин на 09.08.2024г. подсъдимият
Х.А.А. влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България в
района на гранична пирамида № 196, находяща се в землището на с.Воден, общ. Болярово,
обл.Ямбол. По същия начин влезли и останалите 14 чужди граждани заедно с двамата
водачи.
След това подсъдимият Х.А.А. и останалите 14 негови спътници продължили пеша
към вътрешността на страната, водени от двамата водачи. Вървели няколко дни и на
11.08.2024г. стигнали до място, находящо се в близост до асфалтов път, където според
водачите трябвало да изчакат пристигането на автомобил, който да ги вземе и откара до
гр.София. Същият ден 2 часа по-късно на мястото пристигнал л.автомобил, тъмен на цвят и
спрял. Единият от двамата водачи избрал 6-ма от групата, между които бил и подсъдимият
Х.А.А. и им казал да се качат в автомобила. Шофьорът без да слиза, подканил с махане на
ръце подсъдимият и останалите 5 лица, посочени от водача да се качат в автомобила. След
това автомобилът потеглил. Половин час по –късно автомобилът спрял на подаден от
граничен полицай сигнал за спиране със стоп палка.
Междувременно, на същата дата – 11.08.2024г. разпитаният по делото като свидетел
С.Р. Ц. – на длъжност „ст.полицай“ в 01 сектор ППДММ при ЗЖУ-Плевен /командирован в
началото на м.08.2024г. в ГПУ-Болярово при РД“ГП“гр.Елхово/, застъпил дневна смяна за
времето от 09.00 часа до 21.00 часа, като бил назначен ГПН заедно с друг негов колега от
ЗЖУ-Плевен. Привечер двамата служители на ЗЖУ-Плевен се намирали на път 5308 в
района на разклон за с.Поляна, общ.Стралджа, когато забелязали приближаването на
л.автомобил с чуждестранна регистрация, с посока на движение от с.Поляна. Поради това
св.Ц. подал сигнал за спиране със стоп палка по образец на водача на МПС, който изпълнил
разпореждането и спрял автомобила. След като се представил св.Ц. поискал документите на
водача, както и тези на автомобила. Водачът, който бил молдовски гражданин представил
личните си документи, както и тези на автомобила, който бил сив на цвят. След това двамата
служители на ЗЖУ-Плевен извършили физическа проверка и на автомобила, в който
установили 3 лица на задната седалка и 3 лица в багажника на автомобила, като и 6-мата
били мъже, без документи за самоличност, отговарящи на рисковия профил на нелегален
мигрант и се самоопределили за сирийски граждани. След това по надлежния ред св.Ц.
докладвал на ОДЧ на ГПУ-Болярово и на старшия на екипа и по разпореждане изчакали на
място пристигането на колеги от ГПУ-Болярово, които задържали подсъдимият и 5-мата му
спътници, както и шофьора и лекия автомобил. Всички били конвоирани до ПВНЗЛ на ГПУ-
Болярово, за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното от свидетеля Д.Т.Х. /ст. полицай във втори екип ГОДГ
при ГПУ-Болярово към РД“ГП“-Елхово/ на 11.08.2024г. около 20.00 часа, по време на
дневната му смяна, започваща от 09.00 часа до 21.00 часа, прохождане на обратната следа,
въз основа на получено разпореждане във връзка със задържана група чужди граждани,
отговарящи на рисковия профил на нелегален мигрант на разклона на с.Поляна,
общ.Стралджа, е било констатирано нарушение на държавната граница в района на 196
гранична пирамида, намираща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол. При
проверка на граничното възпрепятстващо съоръжение, св.Х. е установил отвор /срез/ в
долната му част, както и следи на повече от едно лице, с направление от Р. Турция към
2

вътрешността на страната ни. За констатираното по съответния ред, св.Х. докладвал на
Командира на отделението. Така всъщност било установено, че подсъдимият и спътниците
му са преминали турско-българската граница в района на 196 гранична пирамида, находяща
се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - Х.А.А. /H.A.A./, роден на 01.01.1986 г., в гр.
Дералзор, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, с
адрес в гр. Дералзор, Сирийска Арабска Република, с начално образование, женен,
безработен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия
орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във
фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид
липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на
подсъдимия.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо с рег.№ 105450-5556 от 29.08.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец, се
установи, че подс.Х.А.А. е бил изведен на 28.08.2024г. от СДВНЧ-Любимец поради
подадена молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Харманли – ДАБ-
МС.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
240813005000342597 от 13.08.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
Х.А.А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите С.Р. Ц. – на длъжност „ст.полицай“ в 01 сектор ППДММ при ЗЖУ-Плевен
/командирован в началото на м.08.2024г. в ГПУ-Болярово при РД“ГП“гр.Елхово/ и Д.Т.Х. /ст.
полицай във втори екип ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на
съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Ц. и Х., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Х.А.А. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като едно от 6-те лица, чужди граждани, самоопределили
се за сирийски граждани, установени в спрения за проверка от св.Ц. на разклона за с.Поляна,
общ.Стралджа л.автомобил, сив на цвят, които впоследствие били задържани и откарани в
ПНЗЛ при ГПУ-Болярово.
Показанията на разпитаните свидетели Ц. и Х. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Х. факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част напълно
кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено на
09.08.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото
съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.Х. при прохождане на
3

обратната следа, както и подс. Х.А.А. в самопризнанията си сочи и направлението на
движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с
установените от св.Х. на 11.08.2024г. около 20.00 часа следи в района на гранична пирамида
№ 196, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол. От своя страна
изложените от свидетеля Ц. в показанията му обстоятелства, са пряко относими към
мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен заедно с още 5-ма
чужди граждани, самоопределили се за сирийски граждани, в купето и багажника на
л.автомобил, с чуждестранен номер, спрян за проверка с подаден сигнал за спиране със стоп
палка на разклона за с.Поляна, общ.Стралджа, като л.автомобил се е движил в посока от
с.Поляна. Показанията на св.Ц. са относими и към последвалото задържане на подсъдимия и
5-мата му спътници, както и на шофьора на л.автомобил и конвоирането им до ПНЗЛ в ГПУ-
Болярово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 108/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 11.08.2024
година, Протокол за обиск на лице от 11.08.2024г., декларация от подсъдимия, Приемо –
предавателен протокол от 12.08.2024 г., Евродак-дактилоскопна карта, както и
представеното от прокурора Уведомително писмо с рег. №105450-5556/29.08.2024 г. на
Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият Х.А.А. /H.A.A./, роден на
01.01.1986 г., в гр. Дералзор, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска
Арабска Република, с адрес в гр. Дералзор, Сирийска Арабска Република, с начално
образование, женен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е
осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 09.08.2024 г. в района
на гранична пирамида № 196, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
Х.А.А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 09.08.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни - открит заедно с още 5-ма чужди
граждани, самоопределили се за сирийски граждани в купето на л.автомобил, движещ се в
посока от с.Поляна, общ.Стралджа, спрян за полицейска проверка на разклона за селото с
подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
4

дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Х.А.А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата преди около 6 месеца родината си по произход – Сирийска арабска
република. С оглед на това придвижване на подсъдимия преди 6 месеца от държавата си по
произход и нелегалното му преминаване на територията на Р. Турция и предприетото
впоследствие на 09.08.2024г. придвижване от Р. Турция и влизане нелегално на територията
на Р. България, не са налице основанията да се приеме, че Х.А.А. е влязъл на територията на
страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по
причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата
му по произход – Сирийска арабска република, която е напуснал преди 6 месеца. Поради
това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. Х.А.А. са били мотивирани
по причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на
закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия,
навяват на извода, че Х.А.А. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република
България и се придвижи до гр.София, където желаел да се установи. По делото не са налице
каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че подсъдимият е бил преследван в
родината си по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в
хода на БП като обвиняемо лице липсват съобщаване на факти, които биха могли да
представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в
случай на вътрешен или международен конфликт. Предвид на тези си съображения съдът,
независимо от наличните по делото данни за подадена молба за международна закрила пред
компетентната ДАБ при МС, прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата
на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не
попада в приложното поле на този фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и
от обстановката в държавата по произход на подсъдимия - Сирийска арабска
република, в която макар и да има размирици, въоръжени сблъсъци и несигурност, то
липсва безогледно насилие, характеризиращо наличие на всеобхватен въоръжен конфликт,
признат от международната общност и то в такава степен, че да е недопустимо повсеместно
вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х.А.А. /H.A.A./, гражданин на
Сирийска Арабска Република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Х.А.А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
5

опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при наличие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия
Х.А.А. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК минимум от 3 години
лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на
основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание
глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото
материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Х.А.А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването
на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Х.А.А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Х.А.А. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Разноски:
При този изход на делото и по правилата на наказателния процес, на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Х.А.А. бе осъден да заплати направените във фазата на
съдебното производство, платими в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово разноски в размер на 80.74 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда
пътни разноски на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Симеон Ц., както и
5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
7

Номер на акта:	163
Дата:	25 септември 2024 г. (в сила от 11 октомври 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200527
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №527/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите