О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№867/2020г.,
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по ВЖ вх.№33452/03.06.2020г. на
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ СОТИР КОСТОВ, ЕИК *********, представлявана
от Владимир Минев срещу решение
№1588/07.04.2020г., постановено по
ГД №12296/2019г. на ВРС, 8 състав,
с което съдът е отхвърлил предявения от „Потребителна кооперация „Сотир Костов““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Долни чифлик, Фуражен цех, срещу Н.А.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 12, ал.
2 от Закона
за арендата в земеделието за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 11 275 лв. /след
допуснато изменение на иска вместо
първоначално предявения в размер на 6280 лв./, представляваща
увеличената стойност на поземлен имот
с идентификатор 21912.115.63 по
КККР на гр. Долни чифлик, одобрени
със Заповед №
РД-18-1530/24.08.2018 г. на ИД на
АГКК /с кадастрален номер по предходен план
115063, обособен в парцел
63 от масив 115 по плана за
земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/,
с площ 3487 кв. м.,
в резултат на извършените от ищеца със съгласието
на ответника по прекратен договор
за аренда № 73/30.03.2004
г. подобрения в имота през периода 2004-2005 г. – засадени ябълкови дръвчета от сортовете
„Айдърет“ и „Флорина“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението
е неправилно, необосновано,
постановено в противоречие
с материалните и проц.норми.
Обжалва се изцяло. Претендира се отмяната му
ведно с уважаване на иска и присъждане
на сторените разноски.
В жалбата се излага, че съдът
правилно е определил правната квалификация на иска както
и правилно е приел прекратяване на договора с изтичане на срока му
на 29.03.2019г. Правилно е преценил,
че при прекратяване
на договора, съгласно чл.12, ал.2 от ЗАЗ, за арендодателя възниква задължение да заплати на
арендатора сумата, с която се е увеличила
стойността на обекта вследствие на извършените със съгласие на
арендатора подобрения.
Твърди се, че съдът
необосновано е приел, че към сключване
на договора на 30.03.2004г. овощната градина е била създадена и яб.дръвчета са били засадени от
предходен арендатор Интерфрукт Камчия АД. Изводите си съдът неправилно
е базирал изцяло на свидетелските показания на св.Ст.И.
и св.П.К., както и на посочените
други писмени доказателства – фактура от 01.04.2003г., анекс от 30.03.2004г.към договора за аренда. Поддържа се,
че до подписване
на договора за аренда не
е била засадена овощна градина. Изводът на съда противоречи
на заключението и на вещите лица
по т.4 от СТЕ. Цитира се приложението на Наредба за
базисните цени на трайните насаждения
и заприхождаването на яб.дръвчета в счетоводството на ищеца като
ДМА през 2007г. Подобренията, чиято
стойност се претендира, са яб.дръвчета, част от овощна градина
в м.Али кочевото, цялата от 220 дка.
Твърди се, че съдът
не е съобразил чл.4, ал.2 от Наредбата относно
създаване на трайните насаждения и срока за това.
Твърди се, че показанията
на св.Парашкевова не противоречат на останалите събрани
по делото доказателства, а напротив, са съобразени със
СТЕ и писмените доказателства.
Според въззивника, съдът не е съобразил, че подобренията не се изразяват
в разходите за закупуване на дръвчетата,
а само като плодоносни дръвчета /трайни насаждения представляват подобрение. Твърди се, че дръвчетата
са закупени и внесени от ПК Сотир
Костов през 2003г. Поддържа се, че към
31.12.2004г. няма създадена овощна градина, още по-малко
с остатъчна стойност. Такава е създадена през 2007г. след влизане
на дръвчетата в период на плододаване.
Поддържа се, че съдът
е извършил неправилна преценка показанията на св.И. и св.К., които
са заинтересовани от отхвърляне иска
на ПК. Неправилно съдът е извършвал изчисления на стр.6 от решението без
да прецени,че
предмет на иска са дръвчета
в един от обединените парцели, а не в цялата овощна
градина. Необосновани са изводите на съда относно
характера на имота към 2004г. както и относно
възрастта на дръвчетата. Твърди се, че периода на плододаване
ще продължи до 2023г. Поддържа се, че градината не е амортизирана. Погинали са само 5 от общо 690 дръвчета,
след прекратяване на договора и поради
бездействие на собственика. Необоснован се твърди, че е извода на
съда, че при уважаване на
иска би се
стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца.
Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата
от насрещната страна Н.А.Н. чрез адв.К.К., за неоснователност
на жалбата. Претендира се потвърждаване на съд.решение. Претендират се разноските.
Твърди се, че решението
на съда е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че към 2004г. в имота на
ответника вече е била налице овощна
градина. Ищецът не е доказал, че през 2004-2005г. е засал в имота
яб.дръвчета със съгласието на ответника.
Към датата на договора
имотът е бил нива. Ищецът не е представил
и доказателства за съгласие на арендатора
съгласно чл.12 от ЗАЗ.
Цитира се раздел IV от
договора и чл.9, ал.2 от
ЗАЗ. Не е представен от
ищеца план.-проект за създаване на
овощна градина. Не са представени никакви доказателства, че именно ПК е сторила разходи за извършване засаждането
на имота с трайни насаждения – яб.дръвчета. Съдът е извършил задълбочен
анализ на всички доказателства по делото. Поради изложеното се твърди
неоснователност на жалбата.
При преценка на жалбата,
съдът намира, че същата отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена
е от надлежна страна, в преклузивния срок и съобразно изискванията към въззивните жалби. Спазена е процедурата по администриране на жалбата. Производството е допустимо.
Не се правят доказателствени
искания.
По същество не се
излагат обосновани твърдения за проц.нарушения
на съда. Оплакванията срещу начина на
обсъждане на събраните доказателства представлява такова срещу правилността на постановеното съдебно решение.
С оглед на изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№33452/03.06.2020г.
на ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
СОТИР КОСТОВ, ЕИК *********, представлявана от Владимир
Минев срещу решение №1588/07.04.2020г., постановено
по ГД №12296/2019г. на ВРС,
8 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от
„Потребителна кооперация „Сотир Костов““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Долни чифлик, Фуражен цех, срещу Н.А.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 12, ал.
2 от Закона
за арендата в земеделието за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 11 275 лв. /след
допуснато изменение на иска вместо
първоначално предявения в размер на 6280 лв./, представляваща
увеличената стойност на поземлен имот
с идентификатор 21912.115.63 по
КККР на гр. Долни чифлик, одобрени
със Заповед №
РД-18-1530/24.08.2018 г. на ИД на
АГКК /с кадастрален номер по предходен план
115063, обособен в парцел
63 от масив 115 по плана за
земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/,
с площ 3487 кв. м.,
в резултат на извършените от ищеца със съгласието
на ответника по прекратен договор
за аренда № 73/30.03.2004
г. подобрения в имота през периода 2004-2005 г. – засадени ябълкови дръвчета от сортовете
„Айдърет“ и „Флорина“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА производството по делото в съдебно
заседание на 23.09.2020г.
от 10.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ
СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: