Р Е Ш Е Н И Е
260078/28.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Г.
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3361 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно
основание чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от П.Б.П., с ЕГН**********,*** и М.Б.П., с ЕГН**********,***,
и двамата чрез адв.Р.В.Д. от ВАК, с адрес *** срещу Е.Х.Т., с ЕГН**********,*** и С.Х.Т., с ЕГН**********,***.
Ищците твърдят, че са съсобственици при равни
квоти на Поземлен имот с идентификатор 83510.651.155 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен, одобрени със Заповед №РД-18-52 от
25.11.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Шумен,
местност „***“ с площ 1245 кв.метра
/хиляда двеста четиридесет и пет квадратни метра/, при съседи имоти с
идентификатор 83510.651.154; 83510.651.153; 83510.651.156 и 83510.651.167 и
построена в имота сграда с идентификатор
83510.651.155.1 с площ 80 кв.метра /осемдесет квадратни метра/. В исковата
молба излагат, че са придобили имота по наследство от своите родители и на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в
периода след смъртта на техните родители Б.П. И., починал на 21.08.2009 год. и Н.
Й. П., починала на 08.09.2013 год. Сочат, че от тогава имотите се владеят от
тях, като са присъединили към своето владение и владението на родителите си,
започнало на 16.10.1966 год. Тъй като не
разполагали с документ за собственост се обърнали към нотариус за извършване на
обстоятелствена проверка, като по този начин установили, че имотът е бил
предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба №181, том XIII, дело 1745 от 2014 год., купувачи по който били ответниците.
Считат, че доколкото продавачите по сделката не са били собственици на
имота, то и ответниците не са придобили правото на
собственост.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено спрямо ответниците, че са
собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
83510.651.155 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, с
площ 1245 кв.метра, в местността „***“, при съседи: 83510.651.154;
83510.651.153; 83510.651.156 и 83510.651.167 и построената в него сграда с
идентификатор 83510.651.155.1 с площ 80 кв.метра, като същите са го придобити
по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода след смъртта на родителите им Б.П. И., починал на 21.08.2009
год. и Н. Й. П., почина на 08.09.2013 год., от когато имотите се владеят от
тях, към което са присъединили и владението на своите родители, започнало на
16.10.1966 год.
В съдебно заседание ищците П.Б.П. и М.Б.П. се
явяват лично и с упълномощен представител -
адв.Р.В.Д. от ВАК, като поддържат иска изцяло, а в съдебно
заседание и в представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в
тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил
депозиран писмен отговор. В отговора ответниците
оспорват изцяло иска, като заявяват, че са собственици на имота по силата на
сочения нотариален акт за покупко-продажба. Твърдят, че праводателите
им – продавачите Х. С.Т., Д. Х. М., Е. З. Ч. и Д. С. Т. са наследници на общия
им наследодател Д. М. Д.. Приживе последният е закупил земеделски земи в
землището на гр.Шумен, местност „***“, като всички имоти били съседни един на
друг. С Решение по адм.дело №115/2008 год. ШАС
наследниците на лицето Д. М. Д. били признати за собственици, като сочат, че в
производството по посоченото административно дело е участвала и наследодателката на ищците – Н. Й. П. касателно
имот 651.155. Сочат, че след влизане в сила на посоченото решение със Заповед
на Областния управител е публикуван
одобрения ПНИ, включително и по отношение на процесния
имот с идентификатор 83510.651.155. Твърдят, че е била завършена
административната процедура на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл.20 и чл.28 а-в от ППЗСПЗЗ, във вр.
с чл.4б, ал.1, изр.първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти и издадена Заповед РД-25-1999 от 12.06.2012 год. на
Кмета на Община Шумен, вписана под акт №102, том 11, дело №2142 от 16.07.2012
год.
Оспорват твърдението на ищците, че са придобили
имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, като излагат конкретни
съображения в тази насока. С оглед на всичко изложено считат, че са
закупили имота от собственик и сделката е възпроизвела своя вещно-прехвърлителен
ефект, с оглед на което молят предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответниците Е.Х.Т. и С.Х.Т. се явяват лично и с упълномощен представител - адв.Р.К. от ШАК, като
поддържат отговора на исковата молба и молят иска да бъде отхвърлен изцяло. В представени по делото писмени бележки излагат
конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищците П.Б.П. и М.Б.П. са брат и сестра, като видно от удостоверение за наследници
изх.№2238/16.07.2019 год. двамата са наследници на Б.П. И., починал на
21.08.2009 год. и Н. Й. П., починала на 08.09.2013 год.
По силата на Протокол за извършени заменки на земите на частни стопани, работници и служители
във връзка с цялостното земеустрояване на гр.***от
09.03.1965 год. лицето Г. Н. И.по силата на извършена замяна на собствената на
последния ливада от 3 дек, получил собствеността върху нива от 2 дка в
местността „***“, при граници: път, М.
П.и наследници на П. В.. Впоследствие по силата на Предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 16.10.1966
год. родителите на ищците закупили от лицето Г. Н. И.1200 кв.метра от
собствените на последния 2 дка от посочения по-горе имот, като имота бил
индивидуализиран, като нива от 1200 квадратни метра, намираща се в землището на
гр.Шумен, местност „***“, при съседи: С.И. Г.,
Г. И.и път. С посочения договор страните се
задължили владението върху посочения имот да бъде предадено веднага на
купувачите, а впоследствие прехвърлянето да бъде уредено нотариално. В деня на
подписване на договора купувачите заплатили изцяло продажната цена на
продавачите.
Впоследствие по силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, даден по замяна срещу имот, включен в блок на
ТКЗС №70, том V, дело №1391/1974 год. лицето Г. Н. И.е бил признат за собственик на нива
от 2000 дка в землището на гр.Шумен, местност „***“, при съседи: М. Б. П.,
наследниците на П. В. Х. и път.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №106,
том VII, дело
№1709/1974 год. Г. Н. И.дарява на дъщеря си М. Г. Т.от посочената по-горе нива
от 2000 дка, намираща се в землището на гр.Шумен, местност „***“ при съседи на
целия имот: М. Б. П., наследници на П. В. Х. и път, само 800 кв.метра от имота,
с отделяне на тази площ от северната страна на общия имот, при граници на
дарената площ: път, М. Б. П. и Г. Н. И..
Впоследствие посочената част от имота в размер на 800 кв.метра по силата на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от Общински народен съвет №106 том IV, дело №1726/1983 год. е
била продадена на лицето А.М.Х., при описани граници на имота: път, М. Б. П. и Г.
Н. И..
В същото време с Протокол на ТПС Комисия от
08.03.1965 год. в т.19 от наследниците на Д. М. Д. са отстъпили множество
земеделски земи, между които и нива с площ 2800 дка, втора категория, без
допълнителна индивидуализация, като в замяна получават други имоти.
Впоследствие с Решение на ОСЗГ №10-А от 10.09.1992
год. на поземлена комисия, гр.Шумен е било възстановено правото на собственост
на наследниците на лицето Д. М. Д. по заявление вх.№212/10.09.1991 год. в съществуващи
/възстановими/ граници на множество
имоти, между които и нива от 2800 дка, трета категория, находяща
се в землището на гр.Шумен, местност „***“, посочена като имот №288, 288б от
кадастралния план, изработен през 1962 год.
Лицето Д. М. Д. е починал на 15.02.1957 год., като
видно от удостоверение за наследници изх.№4542/16.12.2014 год. негови
наследници са лицата Л. Х. М.– съпруга, починала на 11.04.1976 год.; Е. Д.Т. - дъщеря, починала на 04.09.1988 год.
/нейни наследници са Х. С.Т. – син и Д. С. Т. – син/ и Х. Д. М.– син, починал
на 16.03.1990 год. /негови наследници са Д. Х. М. – син, Л. Х. З.– дъщеря,
починала на 27.03.1994 год. и наследена от Е. З. Ч. – дъщеря/.
След тази дата едва през 2008 год. със Заповед
РД-15-52/10.04.2008 год. на Областния управител е бил изработен и одобрен ПНИ на
земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на §4 от
ЗСПЗЗ, като в същата попада и имот №288, посочен като съответен на имот 651.155
и 651.156 по ПНИ. Посочената заповед е била обжалвана от лицето Д. Х. М. по
отношение на всички имоти, възстановени с посоченото по-горе решение и същата
не е влязла в сила. С Решение №75 от 02.10.2009 год. по адм.дело
№115/2008 год. ШАС посочената заповед е била отменена в частта, касаеща множество имоти в тома число и имот 651.155 и
преписката е била върната на Областния управител на Област Шумен за решаване по
същество.
По силата на Заповед РД-25-1999 от 12.06.2012 год.
на Кмета на Община Шумен, вписана под акт №102, том 11, дело №2142 от
16.07.2012 год. е било възстановено правото на собственост на наследниците на Д.
М. Д. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор 83510.651.155 с площ
1245 кв.метра извън строителните граници на гр.Шумен, местността „***“, „***“,
при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 83510.651.154;
83510.651.153; 83510.651.156 и 83510.651.167. По делото липсват доказателства
дали същата е била обжалвана и дали е влязла в сила.
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба
№181, том XIII, дело 1745 от 2014 год. наследниците на лицето Д. М. Д. продали на ответниците Е.Х.Т. и С.Х.Т. множество недвижими имоти, между които и
поземлен имот с идентификатор 83510.651.155 с площ 1245 кв.метра, извън
строителните граници на гр.Шумен, местност „***“, „***“, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин
на трайно ползване-за вилна зона, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори 83510.651.154; 83510.651.153; 83510.651.156 и
83510.651.167.
От събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства се установява, че наследодателите на ищците са
изградили в имота водопроводна инсталация, като в тази връзка с Разрешение
№353/05.10.1986 год. на Б.П. И. било разрешено да построи водопроводна
инсталация в имот, представляващ лозе, местност „***“. Междувременно имота бил електрифициран, като в
същиs била
изградена селскостопанска сграда със застроена площ от 97 кв.метра и
идентификатор 83510.651.155.1.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Ч.Г. П., Н. Т.И. и А.Н.Х.,
от приетите като писмени доказателства по делото: Пълномощно, Удостоверение за
наследници изх.№2238/16.07.2019 год., Договор за продажба на недвижим имот от
16.10.1966 год., Протокол за извършените заменки на
земите на частни стопани, работници и служители във връзка с цялостното земеустрояване на гр.***от 09.03.1965 год., Удостоверение
за данъчна оценка, Фактури и квитанции, Квитанции за заплатени данъци и
такси, Нотариален акт за
покупко-продажба №181, том XIII, дело 1745 от 2014 год. и документ за заплатена държавна такса,
Пълномощно, крепостен акт за право за собственост №1709 по нот.
дело №629/1910 год., крепостен акт за право за собственост №2209 по нот. Дело №622/1909 год., Записка, вписана под №157 от 06.06.1919 год. за покупка по частен договор за имот,
Нотариален акт №395 от 1919 г. по Р №3412, нот.дело
№993/1919 г.; Нотариален акт №12 по Р №563, нот.дело
№219 от 1915 г.; Нотариален акт №59 по Р №698, нот.дело
№119 от 1924 г.; Нотариален акт №59 по Р №1547, нот.дело
№502 от 1923 г.; Нотариален акт №8 от 13.02.1924 по публичен търг; Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №50 от 16.02.1924 г.; Договор за
покупко-продажба на лозе от 12.02.1910 г.; Продавателен акт от 06.08.1909 г.;
Продавателен акт от 21.11.1912 г.; Продавателен акт от 28.09.1910 г.; Договор за продажба на недвижим имот от
05.04.1910 г.; Продавателен акт от 03.03.1925 г.;
Продавателен акт от 04.09.1909 г.; Продавателен
акт от 14.01.1911 г.; Продавателен акт от 10.11.1910 г.; Продавателен акт от 20.06.1915
г.; Протокол от 08.03.1965 г.; Решение №10А от 10.09.1992 г.; Удостоверение за
наследници изх.№4542/16.12.2014 г.; Решение №75/02.10.2009 год. на ШАС по АД
№115/2008 год., Протокол от съдебно заседание на ШАС от 26.02.2009 г., Протокол
от съдебно заседание на ШАС от 08.09.2009 г., Техническа експертиза; Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №181, том XIII, рег. №8801, дело №1745 от 2014 г.; Скица на
поземлен имот №7478/29.05.2012 г.; Справка по лице от Служба по вписванията,
крепостен акт за право за собственост №1862 по нот.
Дело №298/1898 г., материалите, съдържащи се в адм.дело
№115/2008 год. по описа на ШАС, скица на поземлен имот №15-1059771/21.11.2019
год., нотариален акта за
дарение на недвижим имот № 106, том VII, дело № 1709/1974 г., нотариален акт на
недвижим имот № 106, том IV, дело № 1226/198 г., нотариален акт за собственост
на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС № 70, том
V, дело № 1391/1974 г., фактура № 862/12.11.1987 г., фактура № 13985/25.10.1982
г., фактура от 26.05.1983 г., фактура № 10150/18.12.1980 г., разрешително №
353/05.10.1986 г., фактура № 03340/05.10.1986 г., фактура № 885/12.11.1985 г.,
фактура № 1801/02.10.1984 г. и фактура № 225887/12.04.1998 г.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода
на съдебното производство съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице проследява отразяването на имота в регистрите на Община Шумен, като дава заключение, че в действащия
план от 1964 год. имотът е с №288 и с площ, статут и граници, описани в имотните ведомости, че през 1986 год. е изработен нов
план, който не е бил одобрен и в него процесния имот е с №952, като за пръв път
има отразена масивна стграда, че в кадастралната карта на гр.Шумен поземлен имот с идентификатор 83510.651.155 в местност
«***», вид територия земеделска
е с плрощ 1245 кв.метра, че
в имота има изградена сграда с идентификатор
83510.651.155.1 с площ 97 кв.метра.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдет кредитирани показанията на свидетелите Ч.Г. П., Н. Т.И. и А.Н.Х.. Същите почиват на техни
преки наблюдения над процесния имот, като в
продължение на много години всеки един от тях е възприемал, както състоянието
на имота, така и поведението
на ищците и техните наследодатели. В същото време показанията им са
непротиворечиви, последователни и кореспондират, както помежду си така също и с
останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съдът намира, че следва да бъде напълно
кредитирана и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, доколкото
същата проследява имота в годините, съгласно имотните ведомости и дава
конкретен и пълен отговор на поставените въпроси. Заключението на вещото лице
кореспондира и с останалия събран по делото доказателствен
материал и отразява обективното състояние на имота към момента на
експертизата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
С оглед на предявения положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на процесния недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 83510.651.155 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, с площ 1245 кв.метра,
в местността „***“, при съседи: 83510.651.154; 83510.651.153; 83510.651.156 и
83510.651.167 и построената в него сграда с идентификатор 83510.651.155.1.
От материалите по делото и
по-конкретно от представения като писмено доказателство по делото предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 16.10.1966 год. се установява, че на датата на сключване на
договора – 16.10.1966 год. на купувачите по същия е било предадено владението
върху имот, представляващ нива от 1200 кв.метра, намиращ се в землището на
гр.Шумен, местност „***“, при съседи: С.И.а Г.,
Г. И.и път. Не се спори между страните по делото, че
предмет на продажбата по договора е била част от имот, целия в размер на 2
/два/ дка, който продавачът Г. Н. И.е
получил по силата на Протокол за извършени заменки на
земите на частни стопани, работници и служители във връзка с цялостното земеустрояване на гр.***от 09.03.1965 год. в резултат
на извършена замяна на собствената на
последния ливада от 3 дек именно срещу
нива от 2 дка в местността „***“,
при граници: път, М. П.и наследници на П. В.. Останалата част от същата тази
нива /800 кв.метра/ е била дарена от лицето Г. Н. И.на неговата дъщеря М. Г. Т.,
като разпоредителната сделка е била обективирана в
посочения по-горе Нотариален акт за дарение на недвижим имот №106, том VII,
дело №1709/1974 год., а впоследствие същата тази част от имота по силата на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот от Общински народен съвет №106 том IV, дело
№1726/1983 год. е била продадена на трето лице - А.М.Х..
Отново от събраните в хода на
съдебното производство доказателства и
най-вече от гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите Ч.Г. П., Н. Т.И. и А.Н.Х. се установява, че
от момента на предаване на владението върху имота на наследодателите на ищците
– 16.10.1966 год. до тяхната смърт същите са го ползвали трайно, непрекъснато и
необезпокоявано. В този смисъл свидетелят Ч.Г. П., собственик на съседния имот
в съдебно заседание на 10.06.2020 год. заявява, че от 50 години се познава с
ищците и през цялото време местото е било обработвано от техните родители, като
същите са изградили ел.инсталацията, заедно с неговия баща, а впоследствие са
поставили мрежа, засели са овощни дървета, изградили са постройка, която е
следвало да бъде довършена, че други хора освен ищците и техните родители не са
посещавали имота и не са имали претенции към него. В същата насока са и
показанията на свидетеля А.Н.Х., който заявява, че е закупил съседния на ищците
имот през 1983 год. и от тогава е виждал единствено ищците и родителите им да
идват в имота, да се грижат за него, като именно те са прокарали ел. и в и к
инсталация, като не е виждал други хора в имота и не е чувал някой да оспорва
собствеността на ищците.
В подкрепа на изложеното са и
показанията на свидетеля Н. Т. И., който също свидетелства, че познава
родителите на ищците и в частност техния баща Б.от 1962 год., като лично му е
съдействал за закупуване на спорния имот през 1965-1966 год. Впоследствие често
е посещавал имота на празници, като заявява, че лично наследодателите на ищците
са се грижили за него, като са го облагородили, изградили са постройка с негова
помощ, изкопали са първоначално кладенец, а след това са прокарали вода и
ел.енергия.
С оглед на изложеното се
налага извода, че наследодателите на
ищците са владели имота на основание сключения предварителен договор, считано
от 16.10.1966 год. Владението им е било трайно, непрекъснато и необезпокоявано
от страна както на ответниците, така също и на което
и да е трето лице и е продължило до смъртта на всеки един от тях. След смъртта
на наследодателите на ищците, последните са продължили да ползват имота също
трайно, непрекъснато и необезпокоявано до момента, в който са узнали за
извършената разпоредителна сделка в полза на ответниците,
която е била извършена на 22.12.2014 год., като владението им продължава и до
настоящия момент.
В подкрепа на изложеното са и
част от представените по делото писмени доказателства, от които се установява,
че на 05.10.1986 год. в полза на лицето Б.П. И. е било издадено Разрешение №353
да построи водопроводна инсталация в имота, представляващ лозе в местността „***“, както и че Б.П. И. и
Н. Й. П. са декларирали имота в данъчната служба и са заплащали съответните
данъци за него.
В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно константната съдебна практика по въпроса
владението се демонстрира и с публични действия като подобрения на имота,
декларирането му и др. В този смисъл е Решение №973 от 21.12.2009 год. на ВКС
по тр.д. №4321/2008 год., I г.о., ГК, Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС
по гр. д. №
603/2012 г., I г. о., ГК и
др.
С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че ищците са придобили собствеността върху спорния
недвижим имот въз основа на давностно владение от
тяхна страна /в периода след смъртта на техните родители – съответно 21.08.2009
год. – за Б.П. И. и 08.09.2013 год. – за Н. Й. П./, към което са присъединили и
давностното владение на своите праводатели,
считано от 16.10.1966 год. до тяхната смърт.
При преценка на изложеното
съдът съобрази обстоятелството, че между наследодателите на ищците и лицето Г.
Н. И.е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, в който
имота е бил индивидуализиран по действащата към този момент правна уредба – чрез
посочване на площ на имота, местонахождение и граници. Договорът е бил сключен
в предписаната от закона писмена форма и съгласно изрично посоченото в него
владението върху имота е било предадено на купувачите с подписване на договора,
когато е било извършено и заплащането на цялата покупна цена по сделката.
Посоченият предварителен договор има
достоверна дата, която не е била оспорена от страна на ответниците, нито с отговора на исковата молба, нито
по-късно. Единственото направено възражение от тяхна страна в този смисъл е че
представения предварителен договор не е документ за собственост и че същият не
е бил вписан в съответните регистри.
В този смисъл съдът не
кредитира твърдението на ответниците, изложено в
отговора на исковата молба, че придобивна давност не
е текла в полза на ищците и техните наследодатели поради факта, че давност за
имоти, попадащи в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ започва да тече от момента на
индивидуализиране на новообразуваните имоти.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно константната
съдебна практика е допустимо дори придобиването
на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ на
основание петгодишен давностен срок по чл.79,
ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен
срок е бил петгодишен. В този смисъл е Тълкувателно решение №10 от 05.12.2012 год.
на ВКС по тълк. д. №10/2012 год. на ОСГК. Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е
приета и обнародвана с ДВ №107/18.11.1997 год., като от посочената дата до
момента на предявяване на исковата молба е изтекъл срок който е повече от
двадесет години.
В същото време съдът съобрази обстоятелството, че ответниците се лигитимират като собственици на имота по силата на Нотариален акт за покупко-продажба №181, том XIII, дело 1745 от 2014 год. и на предхождащите ги Решение №10А от 10.09.1992 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници и Заповед №РД 25-1199/12.06.2012 год. на Кмета на Община Шумен, твърдейки че преди закупуване на имота в полза на продавачите по сделката е била проведена и приключила административна процедура на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл.20 и чл.28а-в от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл.10 от ЗСПЗЗ
е основният текст, който определя обхвата на реституцията на земеделските земи
чрез посочване на начините на отнемането на собствеността. Общо изключение за
реално възстановяване на собствеността е предвидено в разпоредбата на чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ, според която когато земеделските земи, подлежащи на
възстановяване, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не
позволяват реално връщане на имотите, собствениците се обезщетяват по тяхно
искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. Разпоредбата на чл.18з,
ал.3 от ППЗСПЗЗ е частен случай на общото изключение по чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на
собствеността по чл.10,
ал.13 от ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи
от ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации, или от други държавни или общински органи /решение № 92/06.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г. на ВКС, І-во г. о. /. Според чл.18з,
ал.3, изр. 2-ро от ППЗСПЗЗ условие за запазване на собствеността от лицата,
получили имот по замяна по реда на отменения Закон за трудовата
поземлена собственост, е имотът да е застроен или да е извършена
разпоредителна сделка със земята, получена при замяната. Застрояването,
съответно разпореждането, следва да предхождат влизането в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 год.
В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №57/05.05.2015 год. по гр.д. №6431/2014 год. на ВКС, ІІ-ро г.о., Решение №223/13.10.2014
год. по гр.д. №1945/2014 год. на ВКС, І-во г.о. и
др.
В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че част от получения от
лицето Г. Н. И.имот в размер на 800 кв.метра е бил предмет на разпоредителна
сделка – първо, обективирана в нотариален акт за
дарение, а по-късно и продажба от името на надарената в полза на трето лице. В
същото време върху останалата част от същия този имот, получен в резултат на
замяната е била изградена постройка. В този смисъл е заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което изрично посочва, че в
изработения нов план през 1986 год. процесният имот е
посочен под номер 952 и в него има отразена масивна сграда. Въпреки, че планът
от 1986 год. не е бил приложен отразеното в него е доказателство, че към
момента на изготвяне на плана – 1986 год. в имота вече е имало застрояване,
чрез изграждане на посочената постройка. В подкрепа на изложеното е и
обстоятелството, че в кадастралната карта също е отразено, че в имот с
идентификатор 83510.651.155 има изградена масивна сграда със застроена площ 97
кв. метра и идентификатор 83510.651.155.1.
А с оглед на изложеното се
налага извода, че доколкото е било налице изключението, визирано в разпоредбата
на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ с оглед на извършената разпоредителна сделка с част
от имота и застрояване в другата част от
същия, е било налице условието за запазване на собствеността от лицето, получило
имота по замяната по реда на отменения Закон за трудовата
поземлена собственост. В настоящия случай както застрояването, така също и разпореждането предхождат влизането в сила на
посочената разпоредба от ППЗСПЗЗ
обн. ДВ бр.18 от 26.02.1999 год.
Тълкуването на чл.10,
ал.13, изр. посл. от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.18з,
ал.3 от ППЗСПЗЗ налага извода, че позоваването на придобивна
давност в случай, като настоящия е допустимо, тъй като получен по замяна, имотът е станал лична
собственост на приобретателя и същият не е подлежал
на реституция.
По изложените по-горе съображения относно действието по време на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ следва да се приеме, че ответниците не са в състояние да се легитимират като собственици на процесния имот на основание земеделска реституция, тъй като към момента на провеждане на същата не са притежавали право на възстановяване на собствеността, и следователно проведената и приключила административна процедура, касаеща същия този имот не е възпроизвела своето правно действие, доколкото е приключила след влизане в сила на разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и при действието на предвидените в тази разпоредба изключения от правилото за реституция. Издаденият в тяхна полза индивидуален административен акт е постановен при липса на материална компетентност на органа като предпоставка същият да породи присъщия си конститутивен ефект чрез възникване на собственически права в полза на неговите адресати. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно решение №136 от 03.11.2017 год. на ВКС по гр.дело №4813/2016 год., I г.о., ГК, Решение №246 от 06.03.2012 год. на ВКС по гр.д. №1200/2010 год., IIг.о., ГК и др.
От материалите по делото и
по-конкретно от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът, получен от лицето Г. Н. И.в резултат на замяната, обективирана в
Протокол за извършени заменки на земите на
частни стопани, работници и служители във връзка с цялостното земеустрояване на гр.***от 09.03.1965 год. е идентичен с
имота, предмет на Нотариален акт за покупко-продажба №181, том XIII, дело 1745
от 2014 год. и на предхождащите го Решение №10А от 10.09.1992 год. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници и Заповед №РД 25-1199/12.06.2012 год. на Кмета на Община
Шумен.
Следователно с оглед на
изложеното се налага извода, че ищците са придобили процесния
имот по силата на давностно владение, което от тяхна
страна е било явно, трайно и необезпокоявано в периода след смъртта на техните
родители – съответно 21.08.2009 год. – за Б.П. И. и 08.09.2013 год. – за Н. Й. П.,
към което са присъединили и давностното владение на своите
праводатели, считано от 16.10.1966 год. до тяхната
смърт.
А с оглед на изложеното
предявения от тяхна страна положителен установителен
иск за собственост се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло,
като се приеме за установено в отношенията между страните, че П.Б.П., с ЕГН**********,*** и М.Б.П., с ЕГН**********,***
са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
83510.651.155 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, с
площ 1245 кв.метра, в местността „***“, при съседи: 83510.651.154;
83510.651.153; 83510.651.156 и 83510.651.167 и построената в него сграда с
идентификатор 83510.651.155.1 с площ от 80 кв.метра и площ, посочена в КК и КР
– 97 кв.метра, като същите са го придобити по наследство и изтекла в тяхна
полза придобивна давност в периода след смъртта на
родителите им Б.П. И., починал на 21.08.2009 год. и Н. Й. П., почина на
08.09.2013 год., от когато имотите се владеят от тях, към което са присъединили
и владението на своите родители, започнало на 16.10.1966 год. и продължило до
тяхната смърт.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода
на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените
от тяхна страна разноски в настоящото производство в общ размер на 2146.08 лева,
включващи държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П.Б.П., с ЕГН**********,*** и М.Б.П., с ЕГН**********,***,
и двамата чрез адв.Р.В.Д. от ВАК, с адрес *** и Е.Х.Т., с ЕГН**********,*** и С.Х.Т., с ЕГН**********,***,
че П.Б.П., с ЕГН********** и М.Б.П., с ЕГН********** са собственици на: Поземлен имот с идентификатор
83510.651.155 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, с
площ 1245 кв.метра, в местността „***“, при съседи: 83510.651.154;
83510.651.153; 83510.651.156 и 83510.651.167 и построената в него сграда с
идентификатор 83510.651.155.1 с площ от 80 кв.метра и площ, посочена в КК и КР
– 97 кв.метра, като същите са го придобили по наследство и изтекла в тяхна
полза придобивна давност в периода след смъртта на
родителите им Б.П. И., починал на 21.08.2009 год. и Н. Й. П., почина на
08.09.2013 год., от когато имотите се владеят от тях, към което владение са
присъединили и владението на своите родители, започнало на 16.10.1966 год. и
продължило до тяхната смърт.
ОСЪЖДА Е.Х.Т., с ЕГН**********,*** и С.Х.Т., с ЕГН**********,*** да
заплатят солидарно на П.Б.П., с ЕГН**********,*** и М.Б.П., с ЕГН**********,***,
и двамата чрез адв.Р.В.Д. от ВАК, с адрес *** сумата
от 2146.08 лева /две хиляди сто
четиридесет и шест лева и осем стотинки/, включваща държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: