№ 13144
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110126520 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от “Топло,я” ЕАД, Е,6, със седалище и
адрес на управление гр.София, ,Б, представлявано от Алек,ров, срещу М. К.
Ж. – в качеството му на наследник на Н. Ц. И..
В исковата молба се твърди, че М. К. Ж. бил клиент на “Топло,я” ЕАД,
в качеството му на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ.
На,4 и същият е потребявал топлинна енергия за абонатен № 51331,
инсталация *********, като не е заплатил начислените суми за процесния
период.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от
1118.28 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на дължимото; сумата от 216.34 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г.; сумата от 16.83 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 08.2020 г. до 04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането, лихва в размер на 3.92 лева за
периода от 15.09.2020г. до 28.03.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба. В
съдебно заседание ответника не оспорва, че е потребител на топлинна
енергия, оспорва размера на доставеното количество топлинна енергия и
сумите които са начислявани.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
1
вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Страните не спорят, че ответника е потребител на топлинна енергия
през процесния период в качеството му на собственик на недвижим имот с
адрес: гр. София, общ. На,4 и същият е потребявал топлинна енергия за
абонатен № 51331, инсталация *********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия се
равнява на 1861.03 лв., при определяне на която сума са взети предвид и
изравнителните сметки от фирма „ТЕР,Д.
Съдът приема, че за процесния имот на ответникът е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
С оглед диспозитивното начало предявеният иск за сумата от общо
1118,28 лв. се явява изцяло основателен.
Ответникът е заявил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца суми след преклузивния за това срок.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
2
главницата за цената на услугата дялово разпределение – 16,83 лв., тъй като
по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в
процесния период- по договор между ищцовото дружество и „Тер,Д за
извършване на услугата дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-
дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да
тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Предвид гореизложеното, съдът намира претенцията за 216.34 лв. за
основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне –
съответно за сумата от 3,92 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. За исковото
производство сторените от ищеца разноски, съобразно уважената част от
исковете, са в размер на 598,26 лв., заплатена държавна такса, депозити за
СТЕ, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК в размер на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Същият обаче не е направил
подобно искане към съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
3
150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, на „Т,я София“ ЕАД, Е,6, сумите както следва: Моли съдът да
осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 1118.28 лева -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., които суми са били
начислени за недвижим имот с адрес: гр. София, общ. На,4, с абонатен №
51331, инсталация *********, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане на дължимото; сумата от 216.34
лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до
28.03.2023 г.; сумата от 16.83 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 08.2020 г. до 04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 3.92 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата за дяловото разпределение, начислена за
периода от 15.09.2020г. до 28.03.2023 г.,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. К. Ж., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ, да заплати на „Т,я София” ЕАД, Е,6, сумата от 598,26 лв.,
представляваща разноски в производство
Решението е постановено при участието на „Термокомплект” ООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4