РЕШЕНИЕ
№ 265
гр.Бургас, 18.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
28 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2998 по описа на съда за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Електроразпределение Юг ЕАД ЕИК:*** с
адрес *****. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – юрисконсулт
Ц.П..
Орган, издал административния акт (АО), е началникът на Регионален
отдел „Национален строителен контрол“, РОНСК Бургас. Същият взема участие в производството чрез
пълномощник – главен експерт юрист Й.А..
Предмет на оспорване е заповед № ДК19-Б-3/03.10.2018г. на
АО с която на основание чл.178 ал.5 ЗУТ вр. с чл.222 ал.1 т.6 и 7 ЗУТ са
забранени достъпа и ползването на неприет по установения ред строеж : БКТП
1х800 kVA, 20/0.4 kV в УПИ І-10447, 10409, 10449 (ПИ 67800.10.726 по
кадастралната карта) в м.Ачмалъци, землище на гр.Созопол, кабел 20 kV от с.м. до нов БКТП в УПИ І-10447, 10409, 10449 и външно електрозахранване
1 kV за „Жилищни сгради за сезонно ползване“ в УПИ І-10447,
10409, 10449 (ПИ 67800.10.726 по кадастралната карта) в м.Ачмалъци, землище на
гр.Созопол. Определен е срок до 12.10.2018г. за доброволно изпълнение на
заповедта по опразване на строежа, обезопасяване и охрана. Разпоредено е
прекъсване на захранването на строежа с електроенергия. Посочено е, че
заповедта подлежи на предварително изпълнение на основание чл.217 ал.1 т.3 ЗУТ.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че имотът, в който е разположен процесния трафопост е поземлен имот
с идентификатор 67800.10.726 по кадастралната карта на гр.Созопол, собственост
на Виктори Проджектс ЕООД *** с управител Д. Г., а имотите, през които
преминава трасето на кабелите 20 kV са общинска
собственост, второстепенна улица, имот с идентификатор 67800.10.662 по КК на
гр.Созопол и имот на Виктори Проджектс ЕООД, през който преминава трасето на
кабелите 1 kV. Прието е, че строежът е собственост на
Електроразпределение Юг ЕАД гр.Пловдив, въз основа на представен нотариален акт
за учредяване право на строеж от собственика на земята. Констатирано е, че
строежът е сграда с размери 3/2.10 м., кабел 20 kV с дължина 7м., външно електрозахранване с дължина 191м. до „Жилищни сгради
за сезонно ползване“ в УПИ І-10447, 10409, 10449 (ПИ 67800.10.726 по
кадастралната карта) в м.Ачмалъци, землище на гр.Созопол. Строежът е завършен
през 2018г. Прието е за установено, че строежът се ползва от жалбоподателя.
Прието е за установено, че строежът е трета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.3
б.Б ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.
Прието е за установено, че липсва издадено разрешение за ползване на строежа.
В жалбата се оспорва едно единствено обстоятелство от
констатациите на АО – това, че строежа се ползва. Поради липсата на установено
ползване на строежа жалбоподателят счита обжалваната заповед за материално
незаконосъобразно и иска отмяната и от съда. Иска се присъжд0ане на разноските
по делото. Представят се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване -
заповед № ДК19-Б-3/03.10.2018г. на АО, от който се установява издаването и.
Представен е препис от акт № Б-51/25.09.2018г., съставен
от М. И., главен инспектор в РОНСК Бургас, в присъствието на двама свидетели,
също инспектори в РОНСК Бургас. В акта, въз основа на който е издадена
обжалваната заповед, е посочена фактическа обстановка, съпоставима с тази по
заповедта. В акта е посочено и това, че при посещението на строежа и за да
формират извода си, че трафопоста се ползва, длъжностните лица са взели предвид
включено осветление в захранвания обект, както и „издаващ се характерен звук от
трафопоста“.
По делото са приложени множество доказателства във връзка
със собствеността на поземления имот и строежа, както и във връзка с законното
му изграждане до етапа преди издаване на разрешение за ползване. Тъй като
сочените обстоятелства не са спорни по делото съдът не намира за необходимо
подробното обсъждане на събраните в тази насока доказателства.
Като свидетел по
делото е разпитан Д.К., електромонтьор-проектант, отговорник на обекта,
служител на дружеството жалбоподател. Свидетелят потвърждава, че строежа е
изграден изцяло, но не се ползва, тъй като все още няма издадено разрешение за
ползване. до захранвания обект е налично временно захранване от друг трафопост.
като свидетел по делото е разпитана и актосъставителя М.
И.. Същата потвърждава пред съда отразените в акта констатации. По-конкретно
потвърждава, че с колегите си при проверката са чули бръмчене от процесния
трафопост и същевременно са видели включено осветление в захранваната сграда,
т.е. тя била населена. Това дало основание на проверяващите да формират извод,
че строежът се ползва, което отразили и в акта.
По делото е назначена съдебна електротехническа
експертиза, извършена от вещото лице Л.Б.. При посещението си на място вещото
лице е констатирало, че процесният трафопост е технически готов за въвеждане в
експлоатация, но реално не е присъединен към захранвания обект – „Жилищни
сгради за сезонно ползване“ в поземлен имот 67800.10.726. Жилищните сгради са
електроснабдени чрез трафопост, намиращ се в поземлен имот 67800.45.482,
посредством кабел за временно захранване. При изслушването в съдебно заседание
вещото лице е дало допълнителни сведения относно начина на захранване на
жилищните сгради. Пояснило е, че временният кабел е с по-малко сечение от
постоянния и не може да захрани обекта при пълно натоварване. Временният кабел
предоставял 90 киловата на имота, а според проекта постоянното захранване
следвало да е 1034 киловата.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от началника на
РОНСК Бургас, който е компетентен орган по смисъла на чл.178 ал.5 ЗУТ. Според тази норма на
закона компетентен да издаде оспорената заповед е началникът на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице. По делото е представен заверен препис от
заповед РД-13-180/11.08.2014г. на началника на ДНСК, с чиято т.5 са възложени
правомощия на началниците на РОНСК да забраняват ползването на строежи е части
от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване.
Основателно е оплакването на жалбоподателя за
противоречие на оспорената заповед с материалноправни разпоредби по смисъла на чл.146
т.4 АПК, което се явява в резултат на неправилно установяване на фактите от АО.
Съгласно приложимите в процесния случай разпоредби на чл.178 ал.5 и чл.222 ал.1
т.6 и 7 ЗУТ две са основните предпоставки за материално законосъобразно
издаване на заповедта – ползване на строежа и липса на разрешение за това. В
случая няма спор, че разрешение за ползване не е издадено. Не е доказано обаче ползването на
строежа. Проверяващите лица са видели включено осветление в захранвания обект,
като са били наясно, че има налично временно захранване. Чутото от инспекторите
„бръмчене“ от трафопоста не може да се разглежда като сериозно основание за
формиране на възприетите фактически изводи, а е следвало да се възприеме като
данни, въз основа на които да се потърси
съдействие от съответните технически лица, чрез които да установи налице ли е
ползване на трафопоста по предназначение. Бездействието на инспекторите в тази
насока е довело до недоказаност на същественото по делото обстоятелство, което
е в тежест на АО, съгласно чл.170 ал.1 АПК. Предвид изложеното оспореният
административен акт се явява незаконосъобразен и по повод подадената жалба
следва на основание чл.172 ал.2 АПК да се отмени от съда.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК, РДНСК Югоизточен район следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ДК19-Б-3/03.10.2018г. на началника на Регионален отдел „Национален строителен
контрол“ Бургас, по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД ЕИК:*** с адрес *****.
ОСЪЖДА РДНСК Югоизточен
район да заплати на Електроразпределение
Юг ЕАД, 550лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :