Мотиви към Присъда от 06.03.2014 година,
постановена по НОХД № 649/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против
Ф.С.Б. /F. S. B./, родена на *** година
в гр.ххх, Сирия, живуща в с.гр., гражданство Сирия, без образование,
безработна, неомъжена, неосъждана, е
повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 08.03.2013 година в района между 245 и 247 гранична
пирамида в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, влязла
през границата на страната от Република Турция в Република България без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано
по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.279,
ал.1 от НК, като с оглед на събраните по делото доказателства, в случай, че
съдът намери, че са налице предпоставките на чл.279, ал.5 от НК, предвид подадената от подсъдимата молба за
закрила, същата да не бъде наказвана.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимата, редовно призована за съдебното
заседание чрез служебния си защитник
адв. Г.Х.. Подсъдимата не е намерена с цел лично призоваване и връчване на
книжата по делото на установеният въз основа на изисканите от съда официални
справки от ДАБ при МС и от Дирекция „Миграция” при МВР. Участващият в хода на
съдебното производство служебен защитник на подсъдимата не оспорва, че същата с
деянието си е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъпление, наказуемо по чл.279, ал.1 от НК, като пледира приложението на
чл.279, ал.5 от НК - след като подсъдимата бъде призната за виновна, предлага
същата да не се наказва.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата в хода на ДП и в хода на
съдебното следствие не е представила документ за самоличност, като същата е
заявил следната самоличност в хода на ДП: Ф.С.Б. /F. S. B./, родена на ***
година в гр.ххх, Сирия, живуща в с.гр., гражданство Сирия, без образование,
безработна, неомъжена, неосъждана.
Поради съществуващите в Сирия постоянни
военни конфликти и свързаните с това опасности за живота и здравето й, подсъдимата
заедно със семейството на брат си напуснала Сирийската арабска република на
15.11.2012 година, като първоначално се установила заедно с близките си в гр.
Истанбул, Република Турция в апартамент под наем. Поради трудностите, които
срещали там , подсъдимата и близките й решили да тръгнал за Република България,
с цел да потърсят закрила от българската държава. Братът на подсъдимата се
свързал с неустановено по делото лице, на което заплатил сумата от 5000 долара,
в замяна на което това лице качило подсъдимата и семейството й на автобус от гр.
Истанбул за гр. Одрин, където ги очаквало друго непознато за тях лице.
Последният ги качил в автомобил и ги превозил до турско – българската граница,
като водил лицата до българската територия, след което се върнал обратно.
Подсъдимата и близките и продължили да вървят пеш, като на 08.03.2013
година в района между 245 и 247 гранична пирамида в землището на с. Голям
Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, подсъдимата влязла през границата на
страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта.
В землището на
с. Голям Дервент подсъдимата и другите лица от групата, с която се придвижвала бил
забелязан от граничните власти и задържан. При задържането не представила
документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че подсъдимата
не
е осъждана.
От изисканата
и приложена по делото справка от ДАБ при МС се установява, че подсъдимата не е регистрирана в ДАБ при МС.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимата, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля Д. съдът
не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими
към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимата, дадени в
хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се
съдържа самопризнание за извършеното деяние от обективна страна. Доколкото не
се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимата за
достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата Ф.С.Б. /F. S. B./, родена на *** година в гр.ххх, Сирия, живуща
в с.гр., гражданство Сирия, без образование, безработна, неомъжена, неосъждана,
е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 08.03.2013 година
в района между 245 и 247 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент,
община Елхово, обл. Ямбол, влязла през границата на страната от Република
Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимата Ф.С.Б. е
осъществила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без
да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимата не е имала необходимата виза,
удостоверяваща правото й за влизане в страната ни, изискуема както с оглед нейното
гражданство, така и с оглед държавата,
от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Д. и
самопризнанията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната
граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по
смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял
наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за
по-ефикасна защита на границата. Така очертани обективните белези на престъпния
състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е
целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимата е била
наясно с обстоятелството, че за влизането й в Р България са необходими
съответните визови документи, както и за
липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен
това е съзнавала, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието й е била формирана представата за противоправния
характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за
да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимата Ф.С.Б. /F. S. B./ за виновна в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимата. До този правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите й за
осъществяване на деянието, като данни в тази насока се съдържат в дадените от
подсъдимата в хода на ДП обяснения и
приложените по делото писмени доказателства
По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище
се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита
на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата
на чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда
в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в
аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от
Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към бежанците и
убежището, и международноправните актове като на международно ниво статутът на
бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г.,
допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ
бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г.
Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в
рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола
или и по двамата документа, в т.ч. е и държавата по произход на подсъдимият –
Сирийската арабска република. В цитираната Конвенция, в чл.31, параграф 1, е
залегнало относимото отпадане на наказуемостта за извършено според националното
ни законодателство престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията,
договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно
влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо
от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или
пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят
незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и
пребиваване на територията на страната. В приложимото национално
законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е
разгледал в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила
и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10
във връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България.
Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002
година, определя условията и реда за предоставяне
на особена закрила на чужденци
на територията на Република България,
както и техните права и задължения, като
по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от
преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност
към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. Хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или
да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен
или международен въоръжен конфликт.
Процедурата за
предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която може
да бъде в устна,
писмена или друга форма. В настоящия
случай се установи, че подсъдимата е напуснал пределите на държавата си по
произход заедно със семейството си, с намерение да потърсят закрила и сигурност
на територията на Република България. Видно от обясненията на подсъдимата,
дадени в хода на ДП, същата е живеела в гр. ххх, САР, като поради трайният
военен конфликт и съществуващата несигурност за живота й е напуснала държавата
си по произход. Непосредствено след влизането си в пределите на Република
България, при разпита й в хода на ДП подсъдимата е изложила причините, поради
които е влязла на територията на страната ни и е направила искане за закрила. Тези нейни изявления, съдът
намира, че следва да се ценят като молба за закрила по смисъла на ЗУБ. При
преценката за приложимостта на материалноправната норма на чл.279, ал.5 от НК,
съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила,
каквато в случая съдът приема, че е налице, така и причините, мотивирали чуждия
гражданин да осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на
доказателствата по делото съдът прие, че подсъдимата е напуснала страната си по
произход – Сирийската арабска република, поради това, че там е била изложена на
реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота
и личността й като физическо лице, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен
конфликт. Ноторно известно на настоящият съдебен състав е, че в Сирия се води
гражданска война и е налице усложнена
обстановка в държавата по произход на подсъдимия. От изнесените данни на ООН,
към началото на 2013 година броят на загиналите надвишава 60 000 души,
повечето от които цивилни, като в тези данни не е включен броят на хилядите
лица, които са изчезнали, след като са били задържани. Ежедневно се съобщават
за десетки нови жертви и ранени, както и за множество напълно разрушени населени
места. Именно в тази връзка, в препоръките си от месец декември 2012 година по
отношение на бягащите от Сирийската арабска република лица, са и дадените от
ВКБООН препоръки държавите да гарантират на същите достъп до международна
закрила и свързаните с това права, включително закрила срещу връщане. През
месец юли 2012 година Международният комитет на Червеният кръст е стигнал до
заключение, че конфликтът в Сирия може да бъде определен като немеждународен
въоръжен конфликт, което означава, че международното хуманитарно право трябва
да се прилага за всички области, в които има военни действия. Според изнесените
данни хуманитарната ситуация в Сирия продължава да се влошава и в момента около
четири милиона сирийци, засегнати от конфликта, се нуждаят от хуманитарна
помощ. ВКБООН е характеризирал бягството на цивилни от Сирия като бежански
поток, като сирийските граждани и лицата, които постоянно са пребивавали там,
ще продължат да имат нужда от международна закрила до момента , в който
положението в Сирия се подобри и се създаде възможност за доброволно завръщане.
Поради ситуацията на насилие в Сирия и получаваната от там информация, не могат
да бъдат изпълнени критериите за вътрешно разселване и тази алтернатива в
момента е неприложима за цялата територия на страната.
Горното мотивира съда
да приеме, че подсъдимата е извършила деянието по чл.279, ал.1 от НК –
незаконно влизане през границата на страната ни, единствено с целта да потърси
закрила на територията на страната ни, поради съществуващата в държавата й по
произход реална опасност за от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи
срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие, вследствие на
въоръжен конфликт.
Предвид на
гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимата Ф.С.Б. /F. S. B./ за
виновна в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, на основание чл.279, ал.5 от НК вр. чл.27, ал.2 и ал.3 от Конституцията на
Република България, вр. чл.31, параграф 1 от Конвенцията за статута на
бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ
бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/15.10.1993г., в сила за Република България от
10.08. 1993г./, не я наказа.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: