Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 30.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова,
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 295 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
"Р.-3"ООД- гр.Б.с, с ЕИК ………., чрез управителя е обжалвало с искане за отмяна изцяло Наказателно постановление № 11
/15.08. 2018 г. на директора на
ОПУ-София, А“ПИ“, респ.наложеното му със същото административно наказание “имуществена санкция в размер на
1 000.00 / хиляда / лв.” на основание чл.54, ал.1, вр. с чл.53, ал.1
от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2,т.1, б.“в“ от ЗП.
С
жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че за
констатиране на нарушението не е бил уведомен представител на
дружеството-жалбоподател, който да присъства при осъществяване на
административнонаказателната процедура, в т.ч. и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение.Твърди се, че не е изяснено и посочено мястото на извършване на нарушението.Сочи се,
че с НП се вменяват две нарушения на
дружеството, а наказание наложено
само за едно, респ. такова по чл.26, ал.2,т.1,б.“в. от ЗП“. Не било отразено
надлежно и съдържанието на понятието „експлоатация на рекламното съоръжение“. Счита, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния представител,
излага съображения за неоснователност на депозираната жалба. Прави с
искане да бъде потвърдено обжалваното НП.
РП
Елин Пелин, редовно призована за с.з.,
не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.
В
с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, оспорва издаденото НП
по подробни съображения, като излага и такива, че сочените в НП нарушение и наказание са такива приложими спрямо физическо лице, а в случая са намерили приложение по отношение на юридическото лице.
От
показанията на св.М. е видно, че случаят се отнасял за отнето разрешение за
експлоатация на рекламно съоръжение поради
неплащане на таксите към АПИ
за ползване на съоръжението. Не си спомня точното местоположение на рекламното
съоръжение, но локализацията му била отразена в съставени АУАН. Лично
свидетелят придвижил процедурата по премахване
на съоръжението в 15-дневен срок. Преди тази процедура имало такава по отнемане на разрешението за
експлоатация на конкретното съоръжение, която била приключила. В последствие
нямало процедура за подновяване на
разрешението за експлоатация на съоръжението. След обход установил, че
съоръжението си стои на мястото, поради
което свидетелят уведомил дружеството,
че това съоръжение е незаконно и в 15- дневенв срок следва да се премахне. След това пуснал
покана до управителя на дружеството да се яви, за да бъде съставен АУАН.тъй като не се явил
управител или упълномощен представител,
свидетелят състави АУАН в негово
отсъствие Свидетелят знае, че разрешителното на жалобподателя за ползване на
съоръжението било изтекло още през 2015 година.По време на огледа свидетелят не
е съставял констативен протокол.
В
показанията си св. И. твърди, че е имал
качеството на свидетел при съставянето на АУАН. Последният бил съставен за неизпълнение от страна на собственика на съоръжението на
подръжка и финансово, за дължими
такси. При съставянето на АУАН не
присъствал представител на дружеството- жалобподател.
От
показанията на св. Ц. е видно, че осъществява подръжка
и ремонт на АМ. В случая е бил свидетел
при съставянето на процесния АУАН.Акта е бил съставен поради изтекъл срок за ползване на билборд,
след което имало предупреждение. В случая бил нарушен срокка за премахване на рекламни материали, без свидетелят да може да каже, къде са били
поставени рекламните материали, но това било отразено в съставения АУАН и в
предписанията, които били давани на дружеството- жалбоподател.
По
допустимостта на жалбата:
Съдът
намира жалбата за процесуално допустима.Същата е подадена е от надлежна страна
и в установения от закона срок.
По
основателността на жалбата:
На Р-3"ООД- Бургас е съставен АУАН за това, че на 19.03.2018 г. експлоатира рекламно съоръжение
без разрешение за специално ползване на пътищата на АМ“Хемус“, км. 21+ 130 ляво
/преди прекилометриране км 12+870 ляво /. За нарушена законова разпоредба в
АУАН е посочено чл.26, ал.2,т.1, буква „в“ от Закона за пътищата.
Въз онова на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление ,в
което е посочено , че „ На 18.06.2018г. е извършено нарушение за това , че без разрешение за изграждане и
експлоатация от администрацията на А“Пътна инфраструктура“-ОПУ-София,
управляваща републикански път АМ“Хемус“,
21+ 130 ляво /преди прекилометриране км 12+870 ляво /, е изградено/експлоатира /от дружеството-жалбоподател/ рекламно съоръжение /билборд/, с което е нарушена разпоредбата
на чл.26, ал.2, т.1, б.“в“ от ЗП“.
На първо място
се констатира несъответствие в
АУАН с НП на посочената за дата на
нарушението, като в акта това е
датата 19.03.2018 година , а в НП за такава се сочи 18.06.2018 година.
На следващо място в АУАН ,
като обстоятелства при които е извършено нарушението се сочи, че жалбоподателят
екслоатира без разрешение за специално
ползване процесното рекламно съоръжение, а в НП е отразено, че „без разрешение за изграждане и експлоатация.....
е изградено/експлоатира рекламно съоръжение /билборд.../“. Следователно за
жалбоподателя възниква неяснота, за какво именно е привлечен към
административнонаказателна отговорност -
за изграждане на рекламно съоръжение без
разрешение или за експлоатация на рекламно съоръжение без
разрешение за специално ползване или и за двете нарушения, като се държи
сметка, че наложената с наказателното
постановление имуществена санкция от
хиляда лева в случая е една.
Административната
преписка не съдържа надлежни доказателства и за предхождащ процесния случай
разрешителен режим за специално ползване, от който дружеството – жалобподател да се е ползвало
по отношение на процесното рекламно съоръжение, така и такива относно изграждането на това съоръжение от
страна на „Р. -3“ООД-гр.Б.с. В тази връзка
гласните доказатлества сочат, че до
2015г. вероятно дружеството е имало
разрешение за ползване на рекламното съоръжение, но след това , поради
неплащане на дължими такси, разрешението за експлоатация било отнето /св. М./. Следователно възниква и въпросът
дали административнонаказателното
преследване е водено поради непремахване на съоръжението в предоставен за това
15-дневен срок /вж. показания на св. М./, или за изграждане на рекламно
съоръжение без надлежно разрешение и в
този смисъл вменяваното нарушение е
неточно и неясно формулирано за привлеченото към АНО лице, с оглед изискванията на чл.42
,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН.
Административнонаказателната
преписка /приета в цялост по делото/ не
съдържа доказателства, а такива не са
ангажирани и входа на съдебното дирене и относно твърдението изложено в АУАН и
с НП, че жалбоподателят експлоатира
процесното рекламно съоръжение към коя да е от датите 18.06 и/или 19.03.2018
година, респ. по никакъв начин АНО не е конкретизирал
имал ли е билборда рекламно съдържание (изображение) и какво именно е било, констатирано към
момента на огледа / 19.03.2018г. според съдържанието на АУАН или към 18.06.18г.-
според НП/. От събраните доказателства
не се установява жалбоподателят да е
поставил рекламни изображения на процесния билборд
или да е оказал поставянето
им върху
съоръжението.
Във връзка с възражението относно липса на посочване мястото на извършване на нарушениетто следва да се отбележи, че достатъчно ясно и конкретно е описанието на местоположението на процесното рекламно съоръжение, от което описание е възможна и точната и недвусмислена преценка относно компетентния съд / в случая РС – Елин Пелин/, който следва да разгледа жалбата против процесното наказателно постановление.
Не намира законодателна опора и възражението на жалбоподателя, че административният орган, преди да подходи към проверка и констатации / в случая по отношение на процесното рекламно съоръжение- билборд/, „е бил длъжен да уведоми заинтересованите страни“, респ. жалбоподателя за началото на процедурата и да му даде възможност да участва в нея.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентнен орган съдът намира, че приложените по делото доказателства не обосновават такъв извод.
На следващо място нарушаващо правото на защита по отношение на жалбоподателя е и факта, че спрямо него в НП за основание на налаганата санкция е посочено чл.54, ал.1, вр. с чл.53, ал.1 от ЗП, регламентиращо налагане на имуществена санкция спрямо юридическите лица в размер от 3 000.00 лв. до 8 000.00 лева за нарушенията по чл.53 ЗП /където изрично отразено нарушение на чл. чл.26, ал.2,т.1,б.“в. от ЗП/, но определения в НП размер на санкцията от 1 000.00 лева е относим към нарушенията по чл.52 от ЗП, към които препраща първата хипотеза на чл.54, ал.1 от ЗП.
С оглед горното настоящият състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати нарушения от категорията на съществените, които не биха могли да бъдат отстранени в настоящото производство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да се отмени, поради което и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 11
/15.08. 2018 г. на директора на
ОПУ-София, А“ПИ“, с което на "РИТЪМ-3"ООД- гр.Бургас, с ЕИК *********,
е наложено административно наказание “ имуществена
санкция в размер на
1 000.00 /хиляда / лева” на
основание чл.54, ал.1, вр. с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“в“ от ЗП.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд –София област в 14-дневен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: