Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260052
гр. ВРАЦА, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 05.02.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
в присъствието на секретар МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия
СИМЕОНОВА в.гр.дело N 428 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Областна дирекция на МВР, гр.Враца, чрез главен юрисконсулт Д.П., против
Решение № 139/29.07.2020 г. по гр.д.№ 379/2020 г. на Районен съд-Мездра, с
което жалбоподателят е осъден на
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР да заплати на А.Т.Л., ЕГН **********, сумата от 1775.67 лв., представляваща
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2020 г. до окончателното
и изплащане, сумата от 251.61 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от възникване на всяко едно от задълженията до
предявяване на иска, както и сумата от 400 лв. представляваща направени
деловодни разноски, както
и на основание чл. 78 ал. 6 ГПК да заплати в полза на МзРС сумата от общо 271.03 лв., от които
121.03 лв. държавна такса и 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и е
необосновано. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приел, че е
налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, и следва да бъде приложено
общото гражданско законодателство като положеният от ищеца нощен труд следва да
бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Навеждат се доводи, че ищецът е
държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по
аргумент от т.2 на същата законова разпоредба неговите служебни правоотношения
се уреждат единствено със ЗМВР, а не с нормите на общото законодателство като
ЗДСл и КТ. Посочва се, че в чл.178, ал.1 ЗМВР изчерпателно са изброени
дължимите допълнителни възнаграждения, а в чл.179, ал.1 и ал.2 от същия закон е
предвидено, че се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта от 22:00 до 6:00 часа и за полагане на труд по време на официални
празници и за времето на разположение при условия и ред, определени с наредба
на министъра на вътрешните работи. Развиват се съображения, че съгласно ЗМВР на
служителите на МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд на смяна за
разлика от лицата, работещи по трудови правоотношения, и от държавните
служители по ЗДСл, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, поради
което при служителите на МВР съотношението между дневен и нощен труд е равно на
1 и е недопустимо прилагането на коефициент 1,143, тъй като по този начин би се
достигнало до дублирано заплащане на положените часове нощен труд - веднъж с
изплатеното допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на част и втори път - с
направената трансформация. Жалбоподателят счита, че по делото не са събрани
доказателства, че ищецът е работил над рамките на установеното за него работно
време по график, поради което не може да иска заплащане на извънреден труд.
Изтъква, че дори и да се приеме, че за положения нощен труд следва да бъде
извършено преизчисление в дневен с коефициент 1,143, то това би дало основание
да се претендира възнаграждение в увеличен размер, каквото обаче не поискано,
тъй като е предявен иск за заплащане на извънреден труд. В жалбата се изразява
несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за поставяне на служителите от
МВР в неравнопоставено положение спрямо тези по КТ, като се сочи, че първата
група служители има множество привилегии, с каквито втората група не разполага.
Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима по отношение на нощния труд, полаган от
служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно изброените предпоставки
за увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Развиват се съображения,
че при евентуално приложение на общото гражданско законодателство, следва да
бъде приложена и разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските в редакцията му - ДВ бр.41/2017 г., тъй като за точното
приложение на закона съдът следи служебно. Изложените в жалбата доводи се подкрепят
с позоваване на практиката на районни и окръжни съдилища. Въззивникът моли за
отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна А.Т.Л.,
чрез пълномощника му адв.С.Г., в който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Навеждат се доводи, че в законодателството няма забрана за приложението
на чл.9, ал.1 НСОРЗ по отношение възможността за преизчисляване на положените
часове нощен труд от служители на МВР. Посочва се, че тази възможност следва и
от международни актове, по които РБ е страна и които не допускат различно
третиране на гражданите по отношение правото им на труд - напр. чл.52 от
Хартата за основните права на ЕС. Посочва се, че възприемането на становището
на въззивника означава поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение спрямо останалите работници и служители. Извършва се позоваване на
мотивите към т.23 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
както и на практика на районни и окръжни съдилища в страната. Въззиваемият моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, съгласно инкорпориран в
отговора списък по чл.80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
След извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Обжалваното решение е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на същото.
В отговор на наведените във въззивната жалба доводи е необходимо да се
добави и следното:
Между страните не се спори, че през процесния период – от
01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. са
били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът А.Т.Л. е изпълнявал
длъжността "***"
в РУ на МВР Мездра към ОД на МВР Враца, както и че е полагал труд на смени с продължителност 12 часа при 5-дневна
работна седмица от 8 работни часа на ден, като е полагал и нощен труд от 22:00
часа до 06:00 часа.
Основният спорен въпрос е свързан с това дали при отчитане
и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Дневното работно време е
обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06.
00 ч. – виж чл.
140, чл.
141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна
допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на
нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална
закрила /чл.
140, чл.
140а, чл.
149 и чл.
261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата
през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази
част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква
по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на
почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен
живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с
дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време
/подневно или сумирано/ – виж чл.
9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово
възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е
установен в чл.
8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в
по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила
от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време
от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от 27.03.2012 г.
на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV ГО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.
179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч., а в чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал.
6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г. / е
предвидено,
че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица – чл.
187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. ДВ, бр. 81 от
2016 г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период – чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22:00
ч. и 6:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период – чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл.
187, ал. 9 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. ДВ, бр. 81 от
2016 г. /, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г.,
в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г.
В чл. 3, ал. 3 от Наредбата
е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00
ч. и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл.
31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период/. Това обаче не следва да се
тълкува като въведена забрана или изключение от правилото, установено в КТ и
издадените подзаконови нормативни актове. Посоченият пропуск в приложимата
наредба е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. Да
се приеме противното означава служителите на МВР да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането
на допълнителни възнаграждения. Това тълкуване е в съответствие с основния
принцип на равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед
на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съгласно
нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22:00 ч. и 06:00 ч., се ползват със
специална закрила по КТ. При
липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до
изменението на чл.
187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в Наредбата, издадена по
чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при
сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и
физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от
денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици,
което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14
ЕКЗПЧОС /така Решение
№ 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., ІV ГО/. В този смисъл
неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неприложимост на
установения в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд.
Приложението
на правилото на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0. 25 лв. за всеки отработен час през нощта. Съгласно нормата на чл. 8 от
НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лева. Тази уредба налага извод, че двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнатраждение за
нощен труд. Ето защо наведените от ответника доводи, че ако се допусне
заплащане и на възнаграждение, определено по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като на
ищеца вече е заплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд в
размер на 0, 25 лева на час, са неоснователни.
При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място /чл.
9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл.
187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност от 8 часа на работното време, установена при подневно отчитане
на работното време на държавните служители в МВР, е първата от двете величини,
необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тези
величини настоящият съдебен състав приема следното: За работещите на 8-,
12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта
между 22:00
ч. и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /чл.
187, ал. 3, изр.3 ЗМВР в приложимата редакция/. От тази норма е видно, че
8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за
случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не
за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на
отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че в процесния период
разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР предвижда нормална продължителност на нощното
работно време от 8 часа. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за
неоснователни, тъй като посочената норма урежда единствено правото на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като посочва
часовия диапазон, в чийто рамки положеният труд се счита за нощен. Нито в тази
разпоредба, нито в разпоредбата на чл.187 ЗМВР /в относимата към процесния
период редакция/ не се урежда нормалната продължителност на работното време
през нощта при подневно отчитане. Ето защо при подобна празнота в специалния
закон следва да се приложи общото правило на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и
нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за
подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.
На следващо място трябва да
бъде отбелязано,
че съгласно чл.
143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период – чл.142 КТ. Както вече бе
посочено, работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира
с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчитане, нормата свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се
установява в полза на работодателя за работници и служители, които извършват
работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл.154а КТ/, но
изчисляването му се основава на продължителността, установена при подневното
отчитане на работното време / арг. чл.
142, ал. 1 КТ/ - т.
2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013
г., ОСГК.
Подневното отчитане на работното
време служи за база при определяне на следните компоненти и особености,
характерни за сумираното отчитане на работното време: 1/нормата на работното
време за периода на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на
трудовото възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на
извънреден труд, положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на
работното време и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни при
определяне на трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск,
размерът на обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9,
ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Определеният по този начин трудовия стаж не може да е
по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането. В чл.
18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. Съответно в чл.
96, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано
изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от Наредбата
/редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. / е
предвидено,
че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове
в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не се извършва,
когато за работното място е установено намалено работно време, както и когато
трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл.
26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. , при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното
работно време. Посочената Наредба не предвижда превръщане на нощните часове в
дневни с кофициент 1. 143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и
заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за
приложимост на установения в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и
доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1. 143, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е
от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, че през процесния период ищецът е
положил нощен труд в размер на 1 703
часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно
време възлизат на 1 946.70
часа. Възнаграждението за разликата от 243
часа и 70 мин. – разлика между положен нощен труд
и преизчисления с коефицент 1. 143, е в общ размер на 1 775,67 лева, а обезщетението за забава
в размер на законната лихва е 251,61 лева.
В обобщение
на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове за
главница и мораторна лихва са изцяло основателни и доказани в увеличения им
размер, съгласно допуснатото в първата инстанция изменение на исковете на
основание чл.214, ал.1 ГПК. Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора и предвид изричното
искане в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/29.07.2020 г. по гр.д.№ 379/2020 г. на
Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл. 273,
вр. чл.
78, ал. 1 ГПК Областна дирекция на МВР, гр.Враца, ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400
/четиристотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване
и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........