О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 05.12.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III
„Б“ въззивен състав, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян
Трендафилов
като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. д. № 16011 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена в срок и
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК въззивна жалба вх. №
5050905/26.03.2018 г., уточнена с молба вх. № 11790/26.01.2018 г., подадени от ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу Решение № 35607 от 14.02.2017 г., постановено по гр. д. № 1629/2016
г. по описа на СРС, 81 – ви състав, в частта, с която са отхвърлени предявените
по реда на чл. 422 ГПК от жалбоподателя срещу И.П.П. и Г.П.П. искове с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 23.84 лв. за периода 31.03.2013 г. до
31.07.2015 г.
В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, като не се релевират
доказателствени искания. Искането до съда е да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД за периода от 31.03.2013 г. до 31.07.2015 г. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по
жалбата И.П.П. и Г.П.П. не са подали отговор на въззивната жалба.
Срещу Решение № 35607 от 14.02.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1629/2016 г. по описа на СРС, 81 – ви състав, в срока
по чл. 259 ГПК и в съответствие с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, е
подадена въззивна жалба с вх. № 5030170/28.02.2017 г. и от ответника Г.П.П.. С
молба вх. № 5033883 от 07.03.2017 г. и в срока по чл. 265 ГПК, И.П.П. се е
присъединил към подадената от Г.П. въззивна жалба.
В жалбата са развити оплаквания за недопустимост
и неправилност на първоинстанционното решение, като не са релевирани
доказателствени искания. Сочи се, че при определяне на разноските СРС е
присъдил по – голяма сума в тежест на жалбоподателя, а освен това съдът е
присъдил разноски като за адвокат, при положение, че ищецът по делото е бил
представляван от юрисконсулт. Ето защо моли съда да обезсили
първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално да отмени същото и да
отхвърли предявените от „Т.С.“ ЕАД искове. Претендира разноски и за двете
съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор
на въззивната жалба.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Х.и
Р.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Компетентен да се произнесе по направеното от
ответника Г.П.П. във въззивната жалба с вх. № 5030170/28.02.2017 г. искане по
реда на чл. 248 ГПК е първоинстанционният съд, като разрешаването на въпроса за
дължимите в производство пред СРС разноски предхожда развитието на въззивното
производство, поради което последното следва да бъде прекратено и делото да
бъде върнато на СРС, ГО, 81 с-в, за произнасяне по искането. Освен това съдът
констатира, че препис от първоинстанционното решение не е изпращан на третото
лице-помагач, поради което следва да му бъде изпратен препис от решението с
указание за възможността да подаде жалба в двуседмичен срок от получаването на
преписа.
Настоящото определение, като непреграждащо
хода на производството, не подлежи на обжалване.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по в.гр.д. №16011/2017 г. по описа
на Софийски градски съд, III „Б“ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски
районен съд, ГО, 81 с-в, за извършване на процесуални действия съгласно
мотивите на настоящото определение.
След приключване на производството по чл. 248 ГПК, делото да се изпрати на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадените въззивни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.