Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.09.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Андрей
Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 2191 описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод подадена от „У.Б.“
АД- ***- длъжник по изпълнително дело № 20178530400936 на частен съдебен
изпълнител А.Д., рег.№ 853 на КЧСИ, с район на действие- СГС, жалба срещу издадено от ЧСИ на
7.12.2017 г. постановление за разноските, обективирано в изпратена до
жалбоподателя покана за доброволно изпълнение, с което в негова тежест са
поставени разноски по изпълнителното дело, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя, и е определена пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, несъответна на заявения по изпълнителното дело материален
интерес.
Взискателят
по изпълнението И.Н.К.- чрез адв. Т. Т., оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Частният съдебен изпълнител по изп.
дело № 20178530400936- А.Д., излага мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20178530400936 на ЧСИ А.Д., рег.№ 853 на КЧСИ, е образувано
по молба на взискателя И.Н.К.- чрез адв. Т. Т., подадена на 7.12.2017 г., с
приложен към нея изпълнителен лист от 20.11.2017 г., издаден въз основа на
решение по гр.д.№ 47111/ 2015 г. на СРС, ГО, 145 състав /гр.д.№ 6707/ 2017 г.
на СГС, ГО, ІІІ- Б въззивен състав/, с което „У.Б.“ АД- *** /жалбоподателят/ е
осъдено да заплати на И.Н.К. /взискателя/ сумата 9 360.71 лв. на основание
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 6.08.2015 г. до
окончателното й изплащане, и сумите 963.52 лв.- разноски за първоинстанцонното
производство, и 200 лв.- разноски за въззивното производство. Към молбата за
образуване на изпълнително производство е приложено бланково адвокатско
пълномощно на името на подалия същата адвокат- адв. Т. Т., ведно с договор за
правна защита и съдействие, съдържащ разписка за плащане на договореното
адвокатско възнаграждение от 1 100 лв. от взискателя на адвоката.
На 7.12.2017 г. на банката- длъжник е
изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 8.12.2017 г., в която са
посочени следните задължения по изпълнителното дело: 9 360.71 лв.-
главница; 2 219.21 лв.- лихви; 1 163.52 лв.- „присъдени разноски и
разноски по изп. дело, в т.ч. авансови такси по ТТРЗЧСИ- в полза на взискателя-
48 лв., адвокатско възнаграждение в изп. производство в размер на 1 100
лв., както и такса по т.26 ТТРЧСИ /с ДДС/ в размер на 1 260.73 лв.“.
На 13.12.2017 г., в срока за
доброволно изпълнение по специалната сметка на ЧСИ е преведена от длъжника по
изпълнението сумата 15 177.69 лв., съответна на задълженията, посочени в
цитираната по- горе покана за доброволно изпълнение.
Разгледана по
същество, жалбата на длъжника по изпълнението е основателна.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
По общите правила за възлагане на
разноските както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство,
заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника,
респ. длъжника- чл.78, ал.1 ГПК. Ако, обаче, ответникът, респ. длъжникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, респ. взискателя- чл.78, ал.2 ГПК.
В случая изпълнителното дело, за което
са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение /7.12.2017 г./,
към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника
/7.12.2017 г./, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 1 100
лв.- за адвокатско възнаграждение, а също и към датата на даденото от длъжника
доброволно изпълнение- 13.12.2017 г., от адвокат- пълномощника на взискателя не
са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричните вземания, поради което и необосновано се явява определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен
размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на взискателя процесуално
представителство /според посочения в договора предмет на правната помощ/ се
изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 7.12.2017
г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1 100 лева следва да
бъдат намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. размер, а именно до размер на сумата 200 лв.
Следва да се отбележи, освен това, и
че длъжникът е търговска банка, поради което и своевременното получаване на
сумите по изпълнителния лист е било сигурно за взискателя, като в случая е
извършено и плащане на същите в срока за доброволно изпълнение- видно от
приложеното платежно нареждане, цитирано по- горе, което представлява
допълнителен аргумент за необоснованост на претендираните от взискателя и
признати от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези
съображения обжалваното постановление на ЧСИ А.Д. от 7.12.2017 г. следва да бъде отменено за горницата
над признатите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение от 200 лева.
Основателна е жалбата
на длъжника по изпълнението и в останалата й част- относно незаконосъобразно
определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ в атакуваното постановление
размер на дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 1 260.73 лв., видно от цитираната покана за
доброволно изпълнение от 7.12.2017 г. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Под
"парично вземане" по смисъла на т.26 се разбира само вземането, което
е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото
изпълнително дело, върху които такса по т.26 не се дължи. Противното би
означавало и че върху самата такса по т.26 следва да се дължи такса по т.26,
върху която също да се дължи такса, и т.н.- извод, лишен от всякаква правна и
житейска логика.
В случая паричното вземане, което ЧСИ е следвало да
събере от длъжника „У.Б.“ АД, е в размер на 12 743.44 лв. общо /9 360.71 лв.- главница; 2 219.21 лв.-
законна лихва върху главницата, дължима от 6.08.2015 г.; и 1 163.52 лв.-
съдебни разноски/. Определена по реда на т.26, б.“г“ ТТРЗЧСИ, дължимата от
ответника пропорционална такса следователно възлиза на 984.60 лв., която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за
разликата до размер на сумата 1 260.73 лв. /или за сумата 276.13 лв./
обжалваното постановление за разноски следва да бъде отменено, тъй като начисляването
й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от длъжника
постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и разноски по
изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумите 200 лв.- разноски за платено от взискателя адв. възнаграждение, и 984.60
лв.- пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „У.Б.“ АД- ***- длъжник
по изпълнението, Постановлението за
разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№
03447/ 7.12.2017 г.,
издадено по изпълнително дело № 20178530400936 на ЧСИ А.Д.- с рег.№ 853 на КЧСИ
и район на действие- СГС, в частта му относно възложените на длъжника „У.Б.“ АД- ***
/ЕИК *******/ разноски по изпълнението за дължимо на взискателя И.Н.К. /ЕГН **********/
адвокатско възнаграждение над сумата 200
лв. /двеста лева/ до признатите от ЧСИ разноски от 1 100 лв., и в
частта му относно определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
дължима от длъжника „У.Б.“ АД, над
сумата 984.60 лв. /деветстотин
осемдесет и четири лева и 60 ст./ до пълния начислен от ЧСИ размер от
1 260.73 лв.
Решението
не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.