№ 389
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500545 по описа за 2021 година
С решение № 260349 от 07.05.2021 г. по гр.д.№ 3353/2020 г. по описа
на ПлРС е намален на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН договор за дарение
сключен на 04.05.2006 г., сключен между Л.Е.Ц., починала на 21.01.2020 г., от
една страна, като „прехвърлител“ и от друга страна, В.И. Ц. като
„приобретател“ до размера, необходим за допълване на запазената част на П.
И. Ц., И. М. Ц. и Н.М.К. в качеството им на законни наследници от
наследството на лилия Е.Ц., а именно 4/9 идеални части от 9/32 идеални
части от поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ******* ***, с
идентификатор 56722.656.320 съгласно кадастрална карта, одобрена със
заповед №РД-18-56/18.09.2007 г. на Изпълнителен директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 690, квартал: 556, парцел. V), целия с площ от 508 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления имот: имоти
с идентификатори 56722.656.324, 56722.656.321, 56722.656.316,
56722.656.319, заедно с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда
1
с идентификатор 56722.656.320. 1, съгласно кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на Изпълнителен директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма), със застроена площ от 85. 0 кв. м., с предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по кадастралния план на гр.
***, като ги ВЪЗСТАНОВЯВА в имуществото на ищците: на П. И. Ц. 1/2
идеална част от намаляването, а именно 1/16 от дворното място (1/2 от 4/9 от
9/32 от дворното място с площ 508 кв. м.) заедно с 1/8 от двуетажната къща
(1/2 от 4/9 от 9/16 от двуетажната жилищна сграда) и на И. М. Ц. и Н.М.К. по
1/4 идеална част от намаляването, а именно по 1/32 за дворното място ( по 1/4
от 4/9 от 9/32 от дворното място с площ от 508 кв. м.) заедно с по 1/16 от
двуетажната къща (1/4 от 4/9 от 9/16 от двуетажната жилищна
сграда).Осъдена е В.И.Ц. да заплати на ищците П. И. Ц., И. М. Ц. и Н.М.К.
разноски по делото в размер на 971.71 лева, от която сума 71.71 лева
държавна такса, 600 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева за вещо лице.
Депозирана е въззивна жалба от В.И. Ц. - М.а, М. Д. М., чрез
пълномощник, срещу решение № 260349/07.05.2021 г. по гр.д.№ 3353/2020 г.
по описа на ПлРС.Считат, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск, свръх петитум, поради което следва да бъде
обезсилено.В условията на евентуалност счита, че решението е неправилно,
тъй като е постановено в противоречие със закона, същото е необосновано,
страда от вътрешни противоречия, изразени в мотивите на решението, не е
съобразено със събраните по делото доказателства и съдебната практика на
ВКС, постановено е при процесуални нарушения, изразяващи се в
необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност.Считат изводът на първоинстанционния съд, че в
настоящето производство не следва да се разглежда и обсъжда направеното
от въззивниците възражение за придобивна давност, счита същия за
неправилен.Прави се искане да се обезсили изцяло постановеното решение №
260349/07.05.2021 г. по гр.д.№ 3353/2020 г. по описа на ПлРС като
недопустимо.Ако се приеме, че същото е допустимо, да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло постановеното решение като
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в противоречие
със събраните по делото доказателства, при допуснати съществени
процесуални нарушения и да се постанови решение, с което да се отхвърлят
2
предявените искове от ищците като неоснователни и недоказани, поради
придобиване на процесните 5/32 идеални части от дворното място и 5/16
идеални части от къщата по давност в сочения период от време - от
04.06.2006 г. до 21.01.2020 г., когато е починала Л.Е.Ц..Прави се искане, ако
се приеме, че постановеното решение е допустимо и въззивниците не са
придобили по давност 5/32 идеални части от дворното място и 5/16 идеални
части от къщата, да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при
допуснати съществени процесуални нарушения и да постанови решение, с
което да уважи исковете на ищцата П. И. Ц. и да намали на основание чл.30,
ал.1 ЗН дарственото разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение
№ 8, том VІ, рег.№ 6757, дело № 421/2006 г., извършено от наследодателя
Л.Е.Ц. в полза на В.И.Ц. до размера на запазената част на ищцата - 2/9
ид.части от откритото наследство от наследодателя Л.Е.Ц., а именно 5/32
идеални части от процесното дворно място заедно с 5/16 ид.части от
построената в този имот сграда и я възстанови в имуществото на П. И. Ц., а
именно 2/9 ид.части от 5/32 ид.части от дворното място, заедно с 2/9 ид.части
от 5/16 ид.части от двуетажната къща и да отхвърли исковете на ищците И.
М. Ц. и Н.М.К. като неоснователни и недоказани, тъй като тяхната запазена
част не е нарушена, поради извършено в полза на баща им М.И.Ц.,
обективирано в Н.А.№ 69, том VІ, дело № 2654/1974 г., което няколко пъти
надвишава размера на запазената им част, като се присъдят и направените
разноски за двете инстанции.
За въззиваемите страни П. И. Ц., И. М. Ц. и Н.М.К. процесуалният
представител изразява становище да се остави без уважение въззивната жалба
като изцяло неоснователна и да се потвърди обжалваното първоинстанционно
решение като правилно, законосъобразно и обосновано на установените
факти и на доказателствата по делото.
Въззивната жалба, депозирана от В.Ц. е процесуално допустима, а по
същество – основателна.
Въззивната жалба, депозирана от М. Д. М., следва да се остави без
разглеждане като процесуално недопустима и да се прекрати производството
по делото в тази му част.
3
М.М. е страна - ищец по предявения инцидентен установителен иск с
правно основание чл.26 във вр. с чл.17 ЗЗД да бъде обявена за нищожна
сделката, обективирана в нотариален акт № 8, том VI, рег.№ 6757, дело 420
на нотариус С.И. с рег.№ 016 на НК, като нищожна и прикриваща
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.В тази му част
производството по делото е прекратено с определение от 16.04.2021 г., влязло
в сила.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, свръх
петитум.
Въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е допустимо.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове от
П.Ц., И.Ц. и Н.К. са с правно основание чл.30 ЗН.
Във въззивната жалба се сочи, че от представените по делото
4
доказателства се установява, че Л. Ц. не е била собственик на имота, от който
съдът е намалил дарственото разпореждане, извършено в полза на В.Ц. и не е
извършвала дарствено разпореждане в нейна полза с такъв имот, а именно:
9/32 ид.части от поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.”***”№ ***, с
идентификатор 56722.656.320 съгласно кадастралната карта, одобрена със
Заповед РД-18-56/18.09.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, /стар
идентификатор:няма, номер по предходен план:690, квартал :556, парцел V/,
целият с площ от 508 кв.м., трайно предназначение на
територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до
10 м./, при съседи на поземления имот:имоти с идентификатори
56722.656.324, 56722.656.321, 56722.656.316, 56722.656.319, заедно с 9/16
идеални части от построената в този имот сграда с идентификатор
56722.656.320.1, съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-
56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, /стар
идентификатор:няма, номер по предходен план:няма/ със застроена площ от
85 кв.м., с предназначение: жилищна сграда: еднофамилна, брой етажи:2 по
кадастралния план на гр.Плевен.
Сочи се, че от представения Н.А.№ 44, том ІІІ, дело № 877/1956 г. се
установява, че И.Ц. и Л. Ц. - родители на въззивницата и въззиваемата П.Ц. и
дядо и баба на въззиваемите Н.К. и И.Ц. са закупили ½ идеална част от
дворното място.
От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 12.07.1956 г. е видно, че Л. Е. и И.Ц. са купили част от лозе от 250 кв.м.,
цялото от половин декар в землището на гр.Плевен, ул.”***”, което сега е
дворно място от 250 кв.м. със застроена в него 28 кв.м. къща.
Не е спорно между страните, че по време на брака си са построили
жилищната сграда, с площ от 85 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том VІ, нот.дело №
2654/1974 г. И.Ц. и Л. Ц. са дарили на сина си М. Ц. следния свой собствен
имот, а именно:1/2 идеална част от дворното място, цялото от 240 кв.м.,
урегулирано в парцел ХІІІ, с пл.№1273, в стр.кв.556 по плана на гр.Плевен
заедно с ½ идеална част от двуетажната жилищна сграда, построена в това
дворно място, ½ идеална част от шопрона и ½ идеална част от избените
помещения, таванските помещения и общите части на сградата.
5
Във въззивната жалба се сочи, че между тях е възникнала съсобственост
в следните квоти: 1/4 идеални части от дворното място и ½ идеална част от
жилищната сграда общо в режим на СИО за И.Ц. и Л. Ц.; ¼ идеална част от
дворното място и ½ идеална част от жилищната сграда за М. Ц..
Съсобствеността е налице така, както е посочена по отношение на
жилищната сграда, а по отношение на дворното място тя е 1/ 4 ид.ч. от
дворното място, ако се приеме, че то е от половин декар, или ½ ид.ч. от
дворното място, цялото от 240 кв.м., урегулирано в парцел ХІІІ, с пл.№1273, в
стр.кв.556 по плана на гр.Плевен.
Основателно във въззивната жалба се сочи, че след смъртта на И.Ц. - на
18.04.2000 г., съпругата му Л. Ц. е станала собственик на 1/8 идеална част от
дворното място поради прекратяване на брака й със смъртта на съпруга й и на
1/32 ид.ч.- по наследство или общо 5/32 ид.ч. от дворното място, а от къщата
е станала собственик на ¼ идеална част поради прекратяване на брака й със
смъртта на съпруга й и на 1/16 ид.ч. по наследство или общо на 5/16 ид.части
от къщата.
Основателно във въззивната жалба се сочи, че Л. Ц. се е разпоредила със
своята част от имота, а именно: 5/32 ид.части от дворното място и 5/16
ид.части от къщата, като я е дарила на въззивницата.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том VІ, рег.№
6757, дело № 420 е видно, че Л. Ц. е дарила на дъщеря си В. Ц. следния свой
собствен поземлен имот, а именно:5/32 ид.части от УПИ, находящ се в
гр.Плевен, ул.”***”№***, целият от 480 кв.м., съставляващ имот V-690 в
кв.556а по плана на града, заедно с 5/16 ид.части от построената в него
двуетажна жилищна сграда-северен близнак.
По делото са приложени и скици от 25.02.2020 г. относно процесното
дворно място, което е с площ от 508 кв.м. и построената в него жилищна
сграда от 85 кв.м.
Във въззивната жалба се сочи, че исковете на ищците са насочени към
това дарствено разпореждане, като съдът се е произнесъл за имот, който
наследодателката не е притежавала към 04.05.2006 г. и с какъвто не се е
разпореждала на тази дата в полза на въззивницата.Наследодателката Л. Е. не
е била собственик на 9/32 идеални части от дворното място и на 9/16 ид.части
от къщата към 04.05.2006 г.
6
Както се посочи по - горе, тя е била собственик на 5/32 идеални части от
дворното място и 5/16 идеални части от къщата.
Съгласно чл.29, ал.1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато
наследодателят не е оставил съпруг, какъвто е и процесният случай, е 2/3 от
имуществото на наследодателя, а разполагаемата част е 1/3.
Както се посочи по-горе, с дарението на 04.05.2006 г. Л. Ц. се е
разпоредила с притежаваните от нея 5/32 ид.ч. от дворното място и 5/16
ид.части от къщата.
Следователно запазената част на въззиваемите П.Ц. е 2/9 ид.части и на
наследниците на М. Ц. - Н.К. и И.Ц. е 2/9 ид.части общо (2/3:3=6/9:3=2/9).
Следователно запазената част на въззиваемата П.Ц. от наследството на
Л. Ц. е 2/9 от 5/32 или 10/288 ид.ч. от дворното място и 2/9 от 5/16 от къщата
или 10/144 ид.ч.
Аналогично запазената част на Н. Ц. и И.Ц. от наследството на Л. Ц. е 2/9
от 5/32 или 10/288 ид.ч. общо от дворното място и 2/9 от 5/16 или 10/144
ид.ч. общо от къщата.
В процесния случай дарствените разпореждания са две: от 26.12.1974 г. и
от 04.05.2006 г.
При универсалните завещания, както и в хипотезата, каквато не е
процесната, ако дарената част изчерпва цялото наследствено имущество, тя се
приравнява на разпореждане с цялото наследствено имущество, като по
отношение на същите намалението им, за да се възстанови запазената част,
следва да се извърши направо в дробната част по чл.29, ал.1 ЗН, без да се
формира наследствена маса по чл.31 ЗН.Чл.31 ЗН следва да намери
приложение при наличие на извършени от наследодателя на няколко
последователни дарения - в процесния случай две (определение №
60252/7.06.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1675/2021 г., ІІ г.о.).
Това обаче обстоятелство не води до недопустимост на обжалваното
решение, а налага неговата отмяна изцяло и постановяване на ново решение
по съществото на спора.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Неправилно
първоинстанционният съд е образувал наследствена маса и е намалил двете
дарения, от които едното е извършено в полза на бащата на въззиваемите Н.
7
Ц. и И.Ц., а другото е извършено в полза на въззивницата, като необосновано
и незаконосъобразно е възложено в нейна тежест възстановяване на
запазената част и от дарението, извършено в полза на брат й, което тя не е
получавала.Позовава се в тази насока и на назначените СТЕ.
От заключението на ВЛ инж.С., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че стойността на
процесния имот към момента на откриване на наследството на Л. Ц. -
21.01.2020 г. е 102 700 лв.
Оценката на дарената част от процесния имот на М. Ц. на 26.12.1974 г. по
НА № 69, том VІ, дело № 2654/1974 г. към момента на откриване на
наследството на Л. Ц. - 21.01.2020 г. е 51 350 лв.
Оценката на дарената част от процесния имот на Л. Ц. на въззивницата на
04.05.2006 г. с НА №8, том VІ, рег.№ 6757, дело № 421/04.05.2006 г. към
момента на откриване на наследството на Л. Ц. на 21.01.2020 г. е 30 093.75 лв.
Оценката на запазената част от дела на Л. Ц. към момента на откриване
на наследството-21.01.2020 г. 2/3 от 5/16 от къща и 2/3 от 5/32 от двор е 20
062.50 лв.
Стойността на 2/9 идеални части (съставляваща съответната запазена
част общо на И.Ц. и Н.К., респ. това е и запазената част на П.Ц.) от 5/16 от
къща и от 5/32 от двор е 6 687.50 лв., както е посочено от въззивницата.
Както се посочи, в процесния случай следва да се формира
наследствената маса по чл.31 ЗН, която да включва:имотите, които са
принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му (30 093.75 лв.);
задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл.12, ал.2
ЗН; извършените от наследодателя дарения (51 350 лв.).
При така установеното, наследствената маса по чл.31 ЗН е на стойност
81 443.75 лв. към 21.01.2020 г. ( 30 093.75 лв. + 51 350 лв.).
Запазената част на въззиваемата П.Ц. от наследството на Л. Ц. съгласно
чл.29, ал.1 ЗН е 2/9 от имуществото на наследодателката (от 5/16 от къща и от
5/32 от двор), което е в размер на 6 687.50 лв., с която част праводателката не
може да се разпореди в полза на въззивницата.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.30 от ЗН от П.Ц. е
основателен.
8
Следва да бъде възстановена на основание чл.30 ЗН по предявения иск от
П.Ц. срещу В.Ц. запазената част на П.Ц. - 2/9 идеални части от наследството
на Л. Ц., починала на 21.01.2020 г., от недвижимите имоти, обективирани в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том VІ, рег.№ 6757, дело
№ 421/2006 г. на нотариус С.И., рег.№ 016 на НК, а именно от: 5/32 идеални
части от урегулиран поземлен имот в гр.Плевен, ул.”***”№ ***, целия с
площ 480 кв.м., съставляващ имот V-690, в кв.556а по плана на града, заедно с
5/16 идеални части от построената в този имот двуетажна жилищна сграда-
северен близнак, при съседи на целия имот: ул.”***”, УПИ ІV-689 на Ц.М.П.,
УПИ ІІІ-686 на И.н Т.К. и УПИ VІ, като описанието е съгласно акт за
собственост, а съгласно скица на сграда №15-194-272-25.02.2020 г. на СГКК
гр.Плевен и скица на поземлен имот № 15-194253-25.02.2020 г. на СГКК
гр.Плевен имотите представляват: поземлен имот с идентификатор
56722.656.320 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Плевен, одобрени със Заповед РД-18-56818.09.2007 г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес на имота: гр.Плевен, ул.”***”№ ***, площ 508 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване:ниско застрояване ( до 10 м), номер по предходен план 690, кв.556,
парцел V, при съседи:56722.656.324, 56722.656.321, 56722.656.316,
56722.656.319, и сграда с идентификатор 56722.656.320.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
заповед РД-18-56/18.09.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Плевен, ул.”***”№***, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.656.320, застроена площ 85 кв.м., брой надземни
етажи:2, брой подземни етажи няма, брой самостоятелни обекти в сградата-
няма данни, с начин на трайно ползване-жилищна сграда-еднофамилна, номер
по предходен план:няма, като следва да бъде намалено дарственото
разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 8, том VІ, рег.№ 6757, дело № 421/2006 г. на нотариус С.И., рег.№ 016 на
НК, извършено от Л. Ц. в полза на В. Ц., с 10/288 идеални части от
горепосоченото дворно място ( 2/9 от 5/32 ) и 10/144 идеални части ( 2/9 от
5/16 ) от построената в него горепосочена жилищна сграда.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че изводът на
първоинстанционния съд, че в настоящето производство не следва да се
разглежда и обсъжда направеното възражение от въззивниците за придобивна
9
давност, като считат същия за неправилен, тъй като са живели на втория етаж,
М. Ц. - на първия, като се позовават на показанията на свидетелите Т.Т. и
Е.К., както и становището на П.Ц., че сестра й не я допускала в имота,
установяват, че въззивниците са се чувствали собственици на същия и са
отблъснали владението на П.Ц..
Въззивният съд споделя изложеното от първоинстанционния съд в тази
насока.
Искът за намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на
запазената част е ограничен със срок и това е срокът на общата петгодишна
погасителна давност, която за даренията започва да тече от откриване на
наследството - от 21.02.2020 г.
Въззивницата В. Ц. - М.а е придобила по дарение от майка си 5/16
идеални части от процесната къща и 5/32 от дворното място.Дали тя може да
придобие права, по-големи от посочените идеални части в съсобствеността и
в какъв обем, не е предмет на настоящето производство.
От друга страна, запазената част на въззиваемите Н.К. и И.Ц. общо като
наследници на М. Ц. от наследството на Л. Ц. съгласно чл.29, ал.1 ЗН е 2/9 от
имуществото на наследодателката (от 5/16 от къща и от 5/32 от двор), което е
в размер на 6 687.50 лв. съгласно горепосоченото заключение на ВЛ.
Тази стойност – 6 687.50 лв. е по-малка от стойността на извършеното в
полза на М. Ц. дарение – 51 350 лв., което следва да се прихване съгласно
чл.30, ал.1 ЗН.
Следователно предявените искове с правно основание чл.30 ЗН от Н.К. и
И.Ц. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на процеса следва да бъдат осъдени въззиваемите да
заплатят на въззивницата разноски по делото общо в размер на 979 лв., от
които 343.09 лв. са разноските по компенсация за първата инстанция и 635.86
лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260349/07.05.2021 г. по гр.д.№ 3353/2020 г. по описа
на Плевенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
10
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 ЗН по предявения иск от П. И. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес **************, срещу В.И.Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул.”***”№ ***, запазената част на
П. И. Ц. - 2/9 идеални части от наследството на Л.Е.Ц., починала на
21.01.2020 г., от недвижимите имоти, обективирани в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 8, том VІ, рег.№ 6757, дело № 421/2006 г. на
нотариус С.И., рег.№ 016 на НК, а именно от: 5/32 идеални части от
урегулиран поземлен имот в гр.Плевен, ул.”***”№***, целия с площ 480
кв.м., съставляващ имот V-690, в кв.556а по плана на града, заедно с 5/16
идеални части от построената в този имот двуетажна жилищна сграда-северен
близнак, при съседи на целия имот: ул.”***”, УПИ ІV-689 на Ц.М.П., УПИ
ІІІ-686 на И.н Т.К. и УПИ VІ, като описанието е съгласно акт за собственост,
а съгласно скица на сграда №15-194-272-25.02.2020 г. на СГКК гр.Плевен и
скица на поземлен имот №15-194253-25.02.2020г. на СГКК гр.Плевен имотите
представляват:поземлен имот с идентификатор 56722.656.320 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със
Заповед РД-18-56818.09.2007г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Плевен, ул.”***”№***, площ 508 кв.м., трайно предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване ( до
10 м), номер по предходен план 690, кв.556, парцел V, при
съседи:56722.656.324, 56722.656.321, 56722.656.316, 56722.656.319, и сграда с
идентификатор 56722.656.320.1, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със заповед РД-18-
56/18.09.2007г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Плевен,
ул.”***”№***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.656.320, застроена площ 85 кв.м., брой надземни етажи:2, брой
подземни етажи няма, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с
начин на трайно ползване-жилищна сграда-еднофамилна, номер по предходен
план:няма, КАТО НАМАЛЯВА дарственото разпореждане, обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том VІ, рег.№ 6757, дело
№ 421/2006 г. на нотариус С.И., рег.№ 016 на НК, извършено от Л.Е.Ц. в
полза на В.И. Ц., ЕГН **********, с 10/288 идеални части от горепосоченото
дворно място ( 2/9 от 5/32 ) и 10/144 идеални части ( 2/9 от 5/16 ) от
построената в него горепосочена жилищна сграда.
11
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове с правно
основание чл.30 от ЗН от И. М. Ц., ЕГН **********, от гр.Плевен,
************, и Н.М.К., ЕГН **********, с адрес гр.Плевен, ************,
срещу В.И. Ц. - М.а, ЕГН **********, от гр.Плевен, *******, за
възстановяване на запазените им части - общо 2/9 идеални части от
наследството на наследодателя им Л.Е.Ц., починала на 21.01.2020 г., от
недвижимите имоти, описани в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 8, том VI, рег.№ 6757, дело № 421/2006 г. на нотариус С.И., рег.№ 016 на
НК, а именно: 5/32 идеални части от урегулиран поземлен имот в гр.Плевен,
ул.”***”№ ***, целия с площ 480 кв.м., съставляващ имот V-690, в кв.556а по
плана на града, заедно с 5/16 идеални части от построената в този имот
двуетажна жилищна сграда-северен близнак, при съседи на целия имот:
ул.”***”, УПИ ІV-689 на Ц.М.П., УПИ ІІІ-686 на И.н Т.К. и УПИ VІ, като
описанието е съгласно акт за собственост, а съгласно скица на сграда №15-
194-272-25.02.2020 г. на СГКК гр.Плевен и скица на поземлен имот №15-
194253-25.02.2020 г. на СГКК гр.Плевен имотите представляват:поземлен
имот с идентификатор 56722.656.320 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед РД-18-
56818.09.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Плевен,
ул.”***”№ ***, площ 508 кв.м., трайно предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване ( до
10 м), номер по предходен план 690, кв.556, парцел V, при
съседи:56722.656.324, 56722.656.321, 56722.656.316, 56722.656.319, и сграда с
идентификатор 56722.656.320.1, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със заповед РД-18-
56/18.09.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Плевен,
ул.”***”№ ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.656.320, застроена площ 85 кв.м., брой надземни етажи:2, брой
подземни етажи няма, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с
начин на трайно ползване - жилищна сграда - еднофамилна, номер по
предходен план:няма, като бъде намалено дарственото разпореждане,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том VI,
рег.№ 6757, дело № 421/2006 г. на нотариус С.И., рег.№ 016 на НК, с район на
действие-РС Плевен, извършено от наследодателя им Л.Е.Ц., починала на
21.01.2020 г., в полза на В.И. Ц. - М.а, до размера на запазената им част, както
12
следва: общо 2/9 идеални части от откритото наследство.
Осъжда П. И. Ц., ЕГН **********, от ***********, И. М. Ц., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ************ и Н.М.К., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ************, да заплатят на В.И.Ц., ЕГН **********, от
гр.Плевен, *******, разноски по делото за двете инстанции в общ размер на
979 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима въззивна
жалба вх.рег.№ 266478/22.06.2021 г., депозирана от М. Д. М., ЕГН
**********, чрез пълномощник, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13