Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260096
гр.Д. 12.07.2022 год.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На осми юни 2022 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №433 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството е по реда на
глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ОД на МВР-гр.Д. срещу решение №338/10.04.2020 г. по гр.д.№3718/2019 г. на Д.кия районен
съд в частта,с която
въззивникът е осъден да заплати на А. Н.В. с ЕГН ********** ***
-сумата от 1 782,83 лв,представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019
г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на
предявяване на иска 15.10.2019 г. до окончателното й изплащане;
-сумата от 242,33
лв,представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за
възнаграждение за положен извънреден труд,считано от месеца,следващ
тримесечието,до 14.10.2019 г.;
-сумата от 600
лв съдебно-деловодни разноски /платено адвокатско възнаграждение/,
респ.
въззивникът е осъден да заплати по
сметка на ДРС държавна такса в размер на 121,31 лв и възнаграждение за вещо
лице в размер на 100 лв.
В жалбата се
изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Въззивникът
настоява за отмяна на първоинстанционното решение в тази част и за отхвърляне
на предявените искове.Изразява се становище,че в случая не можела да намери
приложение общата разпоредба на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,тъй като статутът на
служителите в МВР се уреждал със специалния ЗМВР,в който законодателят
изчерпателно посочвал неговите права и задължения и възнаграждения за положен
труд,вкл. допълнителни такива.Ако законодателят считал,че следва да се прилагат
по аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове,то той щял да
изрази тази си воля изрично,както процедирал напр. в чл.190 от ЗМВР и чл.142
ал.5 от ЗМВР.За процесния период имало правна регламентация на нощния труд в
МВР-така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от закона,както и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи.При
наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ от първоинстанционния
съд било неправилно.Освен това се излагат доводи,че районният съд не
съобразил,че при прилагане и на двете регламентации /специална и обща/ ищецът
не е положил извънреден труд поради липса на доказателства да е работил на
смени,превишаващи заложените 12 часа за смяна.Въззивникът ОД на МВР претендира
присъждане изцяло на сторените от него разноски в първата и в настоящата
инстанция.
В писмен
отговор въззиваемият А. Н.В. изразява становище за неоснователност на жалбата и
настоява за потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната част,респ. за
присъждане в негова полза на сторените от същия разноски във въззивната
инстанция.Сочи,че през процесния период липсвало изрично законово
правило,уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата
работни часове при сумирано изчисляване на работното време вследствие
превръщане на нощните часове в дневни.При тази празнота следвало да намери
приложение принципът за законност,според който съдът следвало да решава делата според
точния смисъл на законите,а при тяхна непълнота според общия им разум,основните
начала в правото и морала.Именно затова приложение следвало да намери правилото
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Иначе служителите в МВР щели да бъдат поставени в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение.
Като постави на разглеждане
въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в
рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното
решение в
неизгодната за него част.Разгледана
по същество,жалбата е основателна.
Атакуваното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,съдържащо изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо като постановено по предявените допустими осъдителни искове.Решението
на ДРС е неправилно в обжалваната част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№3718/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.№20509/15.10.2019 г.,като след изменение /увеличение/
на иска за главницата по размер и частично прекратяване на производството по
иска за мораторни лихви поради оттеглянето му с определения в съдебно заседание
на 25.02.2020 г. пред ДРС са предявени от А. Н.В. *** срещу ОД на
МВР-гр.Д.
-иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.179 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 1782,83 лв,представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.,ведно
със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска
15.10.2019 г. до окончателното й изплащане;
-иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 242,33 лв,представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за
положен извънреден труд,считано от месеца,следващ тримесечието,до 14.10.2019 г.
Безспорно е установено по делото,че през процесния период страните
са били в служебни правоотношения и че ищецът е осъществявал трудовата си дейност при ответника по утвърдени графици,при
режим на труд-дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното
време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.
Спорният въпрос по
делото е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд
допустимо ли е горното преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/,уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по
трудов договор,т.е. отношения,регламентирани от Кодекса на труда,или приложение
намират само специфичните правила в тази сфера на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на вътрешните
работи подзаконови актове.
Регламентацията
в ЗМВР е следната:
Съгласно разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Допълнителните възнаграждения са
лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР.Според
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд,а според чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за
нощен труд.Извънреден е трудът,полаган извън рамките на установеното работно
време,т.е. в конкретната хипотеза това са часовете труд,които надвишават нормативно
установения брой часове нощен и/или дневен труд.Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни-подневно,а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за
служителите,работещи на смени,чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 във
връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/.Според разпоредбата на чл.187
ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,за
неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
При
действието на ЗМВР,обн. ДВ,бр.53/27.06.2014 г.,са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:
-Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото
отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от
министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.69 от 19.08.2014
г.,отм.бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,бр.60/02.08.2016 г.,в сила
от 02.08.2016 г./;
-Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за
компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето
за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,отм. с решение №8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ,бр. 59/;
-Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото
отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от
министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г.,отм.бр.3/10.01.2020
г.,в сила от 10.01.2020 г./.
През
процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.В същата липсва
разпоредба,регламентираща преобразуване на нощния труд на държавните служители
в МВР в дневен.Съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата положеният труд извън редовното
работно време се компенсира при условията и в размерите,определени в специалния
ЗМВР.Няма препращане за неуредени хипотези към общия КТ,уреждащ
правоотношенията,произтичащи от трудов договор,респ. към подзаконови нормативни
актове,детайлизиращи приложението на норми от КТ.Факт е,че в определени
хипотези самият ЗМВР извършва такова препращане-така напр. чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР;чл.142 ал.5 от ЗМВР,което означава,че волята на законодателя е спрямо
служебните правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният
ЗМВР,съобразяващ спецификата на работата на тези служители,а субсидиарно
приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в изрично посочени от
специалния закон хипотези-чрез нарочно препращане.
Сочи се от
ищеца,че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота относно начина на
определяне размера на положения извънреден труд,неговото отчитане и
компенсиране,поради което следвало да се приложи субсидиарно разпоредбата на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,приета
с ПМС №4/17.01.2007 г.,обн.ДВ,бр.9/26.01.2007 г.,в сила от 01.07.2007 г.Според
цитираната норма при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,получен
като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа според чл.136 ал.3 от КТ/ и нощното /7 часа според чл.140 ал.1 от КТ/ работно време.Горното правило е напълно
неприложимо спрямо служителите на МВР,за които специалният закон предвижда,че
нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно /чл.187 ал.1
от ЗМВР/,а за работещите на смени се предвижда полагане на труд през нощта
между 22,00 и 06,00 часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период /чл.187 ал.3 изр. посл. от ЗМВР/,т.е. се допуска
нормална продължителност и на нощното работно време до 8 часа.Последното е
съобразено със спецификата на служебните задължения на служителите,които са
призвани да отговарят за опазване на обществения ред през цялото денонощие и е
необходимо да се осигури непрекъснатост на работния процес.Така по логиката на
чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен при
служебните правоотношения в МВР би следвало да е 1 /8:8=1/.Така съотношението
на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1,докато според КТ е
8:7.Последното обосновава и нуждата при правоотношение по КТ и упражняван нощен
труд същият да се преизчисли по реда на чл.9 ал.2 от НСОРЗ чрез коефициент
1,143.По отношение на служителите на МВР коефициентът е 1,поради което и липсва
нужда от извършване на такава трансформация.Горното обяснява и липсата в ЗМВР и
цитираната наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба,сходна с
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Липсата на подобна норма в цитирания
подзаконов акт не може да се разглежда като празнота,а като решение на
изпълнителния орган,съобразено със спецификата на полагания от служителите на
МВР труд.
Изложеното
обосновава неприложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ в служебните
правоотношения в МВР.Тази неприложимост се мотивира и от факта,че горната
наредба е подзаконов нормативен акт,издаден да регулира отношенията по КТ.С
разпоредбата на чл.2 ал.2 от НСОРЗ е определен обсегът на действие на тази
наредба-тя се прилага само по отношение на работниците и служителите по трудово
правоотношение.С разпоредбата на чл.2 ал.3 от НСОРЗ е изключено приложението на
наредбата за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация.След
като НСОРЗ е неприложима според горната изрична разпоредба дори спрямо
категория лица,заети по трудово правоотношение,за които е предвидена специална
нормативна уредба в рамките на КТ /чл.107а от КТ/,то на още по-голямо основание
същата е неприложима спрямо лица по служебно правоотношение,чиято трудова
дейност се регламентира от специален закон-ЗМВР.Следователно НСОРЗ не следва да
се прилага субсидиарно,нито по аналогия в хипотези,за които е налице специална
правна уредба /в този смисъл решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на
III г.о.,ГК на ВКС;решение
№197/07.10.2019 г. по гр.д.№786/2019 г. на IV г.о.,ГК на ВКС/.На държавните служители по служебно правоотношение в
МВР,работещи на смени,се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на
тримесечие /чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/,формиран като разлика между действително
отработените часове по график,в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен,и
нормативно определения брой часове за тримесечие,като размерът на
възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187 ал.6 от ЗМВР /50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение/.Отделно им се дължи и
допълнително заплащане на нощния труд /чл.179 ал.1 от ЗМВР/,като размерът на
възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи
/чл.179 ал.2 от ЗМВР/.Така за полагания от служителите на МВР извънреден и
нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба,не е налице
празнота в нормативната база,нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане
на други нормативни актове.
С решение от
24.02.2022 г. по дело №262/2020 г. съдът на Европейския съюз се е произнесъл по
прeюдициално запитване относно действието на чл.8 и чл.12 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. за някои
аспекти на организацията на работното време. Прието е, че посочените разпоредби
следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна
уредба, която е относима към нормалната продължителност на нощния труд, да
урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор полицаи и
пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на работа през
деня. Възприета е позиция, че при всички случаи в полза на тези работници
трябва да съществуват други мерки за организация под формата на продължителност
на работното време, за плащане обезщетение или сходни придобивки, които
позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. Касателно
действието на чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз съдът е
възприел, че се допуска определената в закон на държавата -членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се
прилага за работници в публичния сектор, в т.ч. за полицаи и пожарникари.
Основно и съществено е разликата в третирането да е обоснована от обективен и
разумен критерий, който е свързан с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и да е съразмерна на тази цел. Правомощие единствено на
националните съдилища е да преценят и проверят релевантните категории работници
съобразно националното законодателство и да преценят налице ли е сходство в
положението им. Подход на законодателя е да извежда особени уредби за
определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях, които се
различават помежду си от една страна, а от друга - от тези по трудово
правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е налице при служителите в
сферата на отбраната, вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. С
разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е
специфично уреден и диференциран от самия закон с оглед осъществяваните
държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативно
определени предимства и ограничения: на работещи по трудово правоотношение, по
служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто
статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е урегулирана
различна продължителност на нощния труд за различните категории работници,
което се определя от характера на извършваната от тях дейност и особености на
трудови функции на полагащите нощен труд - лекари, санитари, медицински сестри,
шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО. Независимо дали работниците
полагат нощен труд в частния или в публичния сектор, обективен е подходът на
законодателя относно разграничението по отношение на продължителността на
нощния труд, обусловено единствено от характерните функции, които осъществява
всяка различна категория служители. Същевременно във всеки един отрасъл са
предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд под форма на
продължителност и организация на работното време и почивките, по-високо
заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане
за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
тежестта на нощния труд - право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за
заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности
и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки.
Предвид изложеното
претенцията на ищеца за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен
и за осъждане на ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден
труд вследствие горното преобразуване е неоснователна и подлежи изцяло на
отхвърляне.Искът за обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 от ЗЗД е
акцесорен по отношение на иска за главното вземане,поради което също подлежи
изцяло на отхвърляне.Първоинстанционното решение като неправилно в обжалваната
част следва да бъде отменено,респ. исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход от спора /цялостно отхвърляне на исковете/ ищецът по делото няма право на
разноски за първата и въззивната инстанция и такива не следва да му се
присъждат,респ. първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта,с която това е сторено.Право на разноски за двете инстанции на основание
чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът по делото ОД на МВР-гр.Д.,който изрично е
претендирал такива.За първата инстанция му се дължат разноски на основание
чл.78 ал.8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение,което съгласно чл.37 от ЗПП
във връзка с чл.23 т.1 предл.2 и чл.25 ал.1 от НЗПП следва да е в размер на 100
лв предвид защитавания неголям материален интерес и средната фактическа и
правна сложност на делото.Районният съд вече е присъдил с необжалваната и
влязла в сила част от решението си в полза на ОД на МВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16,39 лв съразмерно на прекратената част по иска за
мораторни лихви,поради което ДОС следва да присъди разликата от общо дължимото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 83,61 лв.Освен това в полза на
ответника по делото се следват за първата инстанция и съдебно-деловодни
разноски в размер на 50 лв,изплатено от същия възнаграждение за вещо лице по
допуснатата от ДРС съдебно-счетоводна експертиза.
За
въззивната инстанция следва да му се присъдят разноски на основание чл.78 ал.8
от ГПК за юрисконсултско възнаграждение,което съгласно чл.37 от ЗПП във връзка
с чл.23 т.1 предл.2 и чл.25 ал.1 от НЗПП следва да е в размер на 100 лв отново
предвид защитавания неголям материален интерес и средната фактическа и правна
сложност на делото.Юрисконсултското възнаграждение за настоящата инстанция е на
минимума,доколкото делото приключи без събиране на доказателства и при
преповтаряне на доводите,изложени пред първоинстанционния съд.На въззивника
следва да се присъдят и сторените от него разноски в размер на 60,66 лв
държавна такса за въззивното обжалване,които му се дължат от въззиваемия В.,за
когото производството по делото е безплатно,но само относно разноските и
ДТ,дължими по сметка на съда.За разноските,сторени от другата страна по
спора,същият е задължен на общо основание.
При отхвърляне
на исковете ответникът по делото ОД на МВР-гр.Д. не дължи държавна такса за
водене на делото по сметка на ДРС,нито разноски за вещо лице от 100 лв,изплатени
от бюджета на съда.Същите остават за сметка на бюджета на съда,тъй като ищецът
е освободен от заплащане на такси и разноски като държавен служител на МВР и
поради това,че образуваното дело е свързано с негово служебно правоотношение
/така т.23 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.Поради
последното и ищецът не дължи на съда държавна такса /за първата инстанция/ и
заплащане на разноски за възнаграждение на вещо лице,изплатени в първата
инстанция от бюджета на ДРС.Всички те остават за сметка на бюджета на съдебната
власт.
Водим от
гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №338/10.04.2020 г. по гр.д.№3718/2019
г. на Д.кия районен съд в частта,с която ОД на МВР-гр.Д. е осъдена да
заплати на А. Н.В. с ЕГН ********** ***
-сумата от 1 782,83 лв,представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019
г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на
предявяване на иска 15.10.2019 г. до окончателното й изплащане;
-сумата от 242,33
лв,представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение
за положен извънреден труд,считано от месеца,следващ тримесечието,до 14.10.2019
г.;
-сумата от 600
лв съдебно-деловодни разноски /платено адвокатско възнаграждение/,
респ. ОД на
МВР-гр.Д. е осъдена да заплати по сметка
на ДРС държавна такса в размер на 121,31 лв и възнаграждение за вещо лице в
размер на 100 лв,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от А. Н.В. с ЕГН ********** *** срещу
ОД на МВР-гр.Д.,за осъждане на ответника да заплати на ищеца
-сумата от 1 782,83 лв,представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г.,ведно със законната лихва
върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска 15.10.2019 г. до
окончателното й изплащане;
-сумата от 242,33
лв,представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за
възнаграждение за положен извънреден труд,считано от месеца,следващ
тримесечието,до 14.10.2019 г.
ОСЪЖДА А. Н.В. с ЕГН
********** *** да заплати на ОД на МВР-гр.Д. сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 133,61 лв /сто тридесет и три лева и 61
стотинки/,от които 83,61 лв-юрисконсултско възнаграждение и 50 лв възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА А. Н.В. с ЕГН
********** *** да заплати на ОД на МВР-гр.Д. сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 160,66 лв /сто и шестдесет лева и 66
стотинки/,от които 60,66 лв държавна такса за въззивното обжалване и 100 лв
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.