№ 20347
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110171861 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 30.01.2025 г., срещу ответника Г.Ф. О. Ф. за осъждането
му да заплати на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ул. ****, аб. № 99513, както
следва: 511.94 лева – цена на потребена топлинна енергия в имота за периода
от м.05.2021 г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба /04.12.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението; 71.36 лв. - мораторно обезщетение върху главницата за
топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2022 г. – 05.11.2024 г.; 25.70
лева – цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2022 г. –
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба /04.12.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението; както и
сумата от 06.02 лева - мораторно обезщетение върху главницата за дялово
разпределение, дължимо за периода от 15.09.2022 г. – 05.11.2024 г.
Ищецът твърди, че от 01.05.2021 г. до 25.06.2021 г., между него и
наследодателя на ответника - Р. Г. К., е съществувало облигационно
правоотношение по сключен договор за доставка на топлинна енергия,
възникнал по силата на закона – в резултат на притежаваното от Р. К. право на
собственост върху имота. Сочи, че след нейната смърт, т.е. за периода от
26.06.2021г. до 30.04.2023 г., такова облигационно отношение е възникнало и
съществувало с ответника по спора Г.Ф. О. Ф., който, в качеството си на
единствен наследник на Р. К., е придобил правото на собственост върху
имота, както и отговаря за задълженията от пасива на наследството.
1
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителите..
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописаните задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК /възстановен по реда на чл. 64 ГПК/
ответникът Г.Ф. О. Ф. подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава
качеството на „потребител“ на топлинна енергия, доколкото не е реален
ползвател на топлинната енергия в имота. Сочи, че със заявления от 2021 г. и
2023 г. топлинният счетоводител е признал липста на потребление на
топлинна енергия в имота. Сочи, че в апартамента няма монтирани радиатори,
което се установява от приложените от самия ищец доказателства. Оспорва
реалната доставка на енергия в претендираното количество и годността на
измервателните уреди, както и законосъобразността на извършваното дялово
разпределение. Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно
обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД
взема становище по предявените искове със становище за тяхната
основателност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника /респективно – с неговия наследодател в рамките на част от
периода/, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в
качеството му на собственик на имота и в качеството му на наследник на
задълженията на предишния потребител на топлинна енергия, е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Установява се от представения по делото нотариален акт от 01.09.1994
г. за продажба на недвижим имот, че Р. Г. К. е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот – апартамент № 51, находящ се на ***
2
С оглед на това, при липса на данни за последващи разпореждания с
имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на част от
исковия период /м.05.2021-25.06.2021 г./ собственик на процесния недвижим
имот, респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна
енергия, се явява Р. К..
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, като собственик на
топлоснабдения имот, Р. К. е била обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същата дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява клиентът да се е възползвал от правото си
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Не е спорно на следващо място, а и се установява по делото от
представеното удостоверение за наследници /л. 50/, че Р. К. е починала на
25.06.2021 г. /т.е. в рамките на исковия период/, като е оставила за свой
единствен наследник по закон своя син Г.Ф. О. Ф. – ответник по спора.
По силата на настъпилото наследствено правоприемство, ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот, считано от датата на смъртта
на наследодателя му, респективно - считано от този момент се явява и страна
по облигационната връзка с топлопреносното дружество въз основа на
презумптивния договор, основан на притежаваното от него вещно право върху
имота.
Предвид изложеното, съдът намира, че в качеството си на универсален
правоприемник на Р. К., ответникът Г.Ф. О. Ф. се явява материалноправно
легитимиран да отговоря по предявените искове, като за периода 01.05.2021 г.
– 25.06.2021 г. същият отговаря за задълженията за потребена в имота
топлинна енергия, като част от пасива на наследството, оставено му от
неговата майка, а в останалата част от исковия период /26.06.2021 г. -
30.04.2023 г./ ответникът отговаря за задълженията към ответното дружество
на лично основание – в качеството си на собственик на топлоснабдения имот,
респективно – клиент на топлинна енергия.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
3
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не
се установи по делото да са правени рекламации във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са
начислени сметките за процесния период.
Видно от експертизата, от дадените разяснения на вещото лице в
проведеното по делото изслушване по чл. 200 ГПК, както и от представените
от третото лице-помагач данни за извършени отчети, в имота има два броя
отоплителни тела /респективно – два броя индивидуални разпределители/,
както и един брой щранг лира. Потреблението на топла вода в имота се отчита
от един брой топъл водомер. С оглед на така ангажираните доказателства,
съдът намира, че в периода между 2002 г. /към който момент по делото има
данни че в имота няма поставени радиатори – л. 19/ и началото на исковия
период през 2021г., в процесния апартамент са поставени отоплителни уреди,
върху които са монтирани индивидуални разпределители.
Цитираните от ответника в отговора на исковата молба писма от месец
декември 2021 г. и януари 2023 г., освен непредставени по делото, не биха
били относими към правилното решаване на спора, доколкото видно от
твърденията в отговора, същите представляват изявления на самият
потребител, отправено към топлинния счетоводител, в което се твърди, че
имотът е необитаем и в него липсва потребление на топлинна енергия.
Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени
доказателства, потребената в имота топлинна енергия за периода възлиза на
сумата от 1012.50 лева - т.е. повече от цена на предявения иск.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
4
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 04.12.2024 г.
погасени по давност са вземанията, падежирали три години преди тази дата –
т.е. преди 04.12.2021 г., а именно – тези в периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г.
вкл. /падежиращи на 15.11.2021 г./. За този период искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
Непогасени по давност се явяват вземанията за периода 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г., възлизащи, според заключението на вещото лице, на сумата от
919.46 лева. Доколкото вземането на ищеца е в размер, по-нисък от доказания
по делото, въпреки частичната основателност на възражението за изтекла
погасителна давност, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата
от 511.94 лева за непогасения по давност период.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, направени в
открито съдебно заседание, съгласно които претенцията на ищеца за
начислени суми за сградна инсталация не следва да бъде уважавана, предвид
актуалната практика на СЕС. Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025г.,
постановено по дело C‑760/23, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да
заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена
от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на
топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите
на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална
на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите,
въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление. По делото не са
събрани доказателства, от които да може да се направи извод за липса на
прозрачност и точност в отчитането на потреблението в конкретната сграда в
режим на етаж на етажна собственост, поради което съдът намира, че
претенцията на ищеца е доказана по основание и в тази й част.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
5
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по
делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в
процесния период. По делото се установява с помощта на изготвената СТЕ и
ангажираните писмени доказателства, че за исковия период цената за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 25.70 лв., поради което и този иск се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява основателен до
размера на сумата от 71.36 лева /изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК/.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
6
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 06.02 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски в
размер на 200 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозити за
извършване на СТЕ, 5 лева – такса за издаване на съдебни удостоверения, като
е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 200 лева. С оглед на
това, общият размер на сторените разноски възлиза на сумата от 705 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 698.10 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не са
претендирани и не са доказани, разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф. О. Ф., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 511.94 лева –
цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София , ул. ****, аб. № 99513 за периода от м.10.2021 г. - м.04.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /04.12.2024 г./
до окончателното изплащане на задължението; 71.36 лв. - мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от
15.09.2022 г. – 05.11.2024 г.; 25.70 лева – цена на услуга дялово
разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба /04.12.2024 г./ до
7
окончателното изплащане на задължението;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Г.Ф. О. Ф., ЕГН **********, иск с правено основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и 153 ЗЕ за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. –
като погасен по давност, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 06.02 лева - мораторно обезщетение върху главницата за дялово
разпределение, дължимо за периода от 15.09.2022 г. – 05.11.2024 г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Ф. О. Ф., ЕГН
**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 698.10 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8