№ 85
гр. гр.Несебър, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101532 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.К.” ЕАД срещу ОЛ. М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за присъждане на сумата от 109,28 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, както и на сумата от 31,85 лв. – лихва върху главницата за периода
27.12.2018г. – 14.11.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 06.10.2017г. – 25.10.2018г. до имот, находящ се в
к. к. „Слънчев бряг - запад“, комплекс ******************, с идентификатор ******** аб. №
741911. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно
действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 109,28 лв., като за тази сума от ищеца е
издадена фактура № ********** от 26.11.2018г. за сумата от 149,81 лв. (за плащане 109,28 лв.).
Наведено е, че дължимите по фактурата суми не са заплатени в предвидените срокове. С тези
доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се ответницата да е
потребила количество вода, съответстващо на посочената парична сума. Твърди се, че ответницата
не е била уведомена за съществуващото задължение и дружеството не е извършвало засичания на
изразходената вода.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
1
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 47 – л. 48 от делото) се
установява, че ответницата ОЛ. М. е придобила на 18.10.2016г. собствеността върху имот, находящ
се в к. к. „Слънчев бряг - запад“, комплекс ******************, с идентификатор ********.
На 06.04.2017г. подала чрез упълномощен представител (видно от заявление за промяна на
партида и пълномощно на л. 49 – л. 50 от делото) заявление, с което изявила желание партида с №
233977, касаеща апартамент 508А, да бъде прехвърлена на нея. Видно от фактура № **********
от 26.11.2018г. (на л. 16 от делото) за посочения обект била открита партида с аб. № 741911 към
„В.К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 5 от
делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (№ 1715/925) е правено отчитане на
25.10.2018г. (при предходно отчитане на 06.10.2017г.), като водомерът е видян и е начислено
количество от 37 куб. м. Същевременно за същия период са правени отчитания и на централните
водомери в сградата (справки на л. 6 – л. 7 от делото), като за периода 06.10.2017г. – 02.04.2018г. за
водомер 1715/845 са начислени 214 куб. м., за периода 03.04.2018г. – 25.10.2018г. – 2369 куб. м. За
водомер 1715/846 за първия от тези периоди са начислени 627 куб. м., а за втория – 4122 куб. м.
От фактура № ********** от 26.11.2018г. (касаеща периода 06.10.2017г. – 25.10.2018г.,
разделен на три периода: 06.10.2017г. – 30.11.2017г., 01.12.2017г. – 31.12.2017г. и 01.01.2018г. –
25.10.2018г.) се установява, че за обекта на ответницата била фактурирана стойност на отчетените
количества от общо 149,81 лв. (за общо 37 куб. м. от водомера в обекта и общо 19,51 куб. м. –
разпределение от общите водомери).
Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2017г. била без ДДС: 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,540 лв. на куб. м. Към 01.12.2017г. тези цени били в
следните размери: 1,287 за доставяне на вода, 0,286 за отвеждане и 0,557 – за пречистване
(Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. на КЕВР). За 2018г. тези цени били в следните размери: 1,335
лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕВР). Видно от фактурите различните цени през различните периоди са
съобразени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг - запад“, комплекс
******************, с идентификатор ********, за процесния период (06.10.2017г. –
25.10.2018г.), е доставено фактурираното количество вода, включително и „от разпределение“ от
централните водомери, находящи се в сградата. По делото не се спори и се доказа (вкл. чрез
подаване на заявление за промяна на титуляр по партида), че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който ответницата е станала титуляр по откритата партида с
посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е
възникнала облигационна връзка, по силата на която ответницата е била потребител на вода
(налице е нотариален акт за придобита от ответника собственост върху самостоятелен обект, който
видно от представените фактури и справки е отразен при ищеца и до този обект е доставяна вода).
Съдържанието на фактурите в частта относно качеството на ответника не е оспорено по делото,
поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до
цитирания адрес вода. Не се приемат доводите, че дружеството не е извършвало засичане на
2
потребената вода и ответницата не е потребила посочените количества, тъй като от справките (при
„видяни“ водомери), фактурите и решенията, с които са определени цените на съответните услуги,
свързани с водоподаването, се установяват по безспорен начин разходването на количествата вода
и механизмът на начисляване на съответните суми. Наличието на общи условия не се спори,
поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.
Не се доказват и възраженията на особения представител за ненадлежно отчитане, тъй като
отчетникът е „видял“ показанията на водомера, което на практика води до извод, че са отчетени
действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би
следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено
надлежно и е отчетено действително потребеното количество вода. Непосредствено след
извършване на отчетите е издадена и съответната фактура – на 26.11.2018г. (в рамките на до един
месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите са станали изискуеми в
рамките на един месец след издаване на фактурите - арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователни са и възраженията, свързани с неуведомяването на ответницата, тъй като
падежът на задълженията е фиксиран по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и уведомяването не е част
от фактическия състав за възникване на изискуемост на вземането.
С оглед горното се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са
потребени от ответницата. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в
карнета, че водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника,
поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 109,28 лв.,
която се претендира като част от общата фактурирана сума в размер на 149,81 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава за посочения период – 27.12.2018г. – 14.11.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената
фактура е с краен срок за плащане до 26.12.2018г., поради което ответницата действително е
изпаднала в забава още към 27.12.2018г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е 31,85 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
3
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЛ. М., родена на **********г., гражданка на Украйна, с постоянен адрес
гр.Несебър, к.к.СЛ.БРЯГ к-с ******, БУЛСТАТ: *****, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „**************, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 109,28 лв.,
представляваща незаплатена стойност по фактура № ********** от 26.11.2018г., за доставена,
отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг - запад“, комплекс
******************, с идентификатор ******** аб. № 741911, с отчетен период 06.10.2017г. –
25.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 31,85 лв. – лихва върху главницата за периода 27.12.2018г. – 14.11.2021г., а на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4