Решение по дело №59/2013 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 96
Дата: 7 август 2013 г. (в сила от 6 февруари 2014 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20137130700059
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2013 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 07.08.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря Й.И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 59 / 2013 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 118 от КСО, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Постъпила е жалба от С.А.С. ***, ЕГН: **********, срещу Решение № 3/13.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № **********/15.12.2012 г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч. В жалбата се твърди, че ответникът неправилно е изчислил индивидуалния коефициент, поради което е занижил размера на отпуснатата на жалбоподателката пенсия, като вместо 526,77 лв. е определен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 374,21 лв. В заключение моли съда да отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата, като по нейно искане са допуснати две съдебно- икономически експертизи.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч се представлява от юрк. Д. Ц., която намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Решение № 3/13.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/15.12.2012 г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, са издадени от материално и териториално компетентния орган съгласно КСО.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че Решение №№ 3/13.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/15.12.2012 г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, са издадени в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във  вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че отговарят на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържат наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържат и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му-чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. При това положение установи се по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо липсва  каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административно-производствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административно-производствените правила-чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК като констатира, че при издаване на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-РУСО-Ловеч, както и на потвърденото с него разпореждане на Ръководител „ПО” не са допуснати нарушения на материалния закон. Видно от двете заключение по единичната и тройна съдебно-икономическа експертиза, които като компетентни и безпристрастни, съдът кредитира: „с оглед разпоредбите на чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от КСО и чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от КСО и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от КСО от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, размерът на индивидуалният коефициент на лицето за периода 01.01.1994 г. – 31.12.2009 г. е 1.342 лв., а размерът на месечната пенсия на жалбоподателката е 374,21 лв.” При това положение и като съобрази писмените доказателства и двете съдебно-икономически експертизи съдът намира, че правилно е индивидуализиран както индивидуалния коефициент, така и размера на пенсията, които напълно съвпадат в оспореното разпореждане, потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ и заключенията на двете съдебно-икономически експертизи. Ето защо съдът намира, че оспорените административни актове съответстват на разпоредбите на материалния закон.

Съдът служебно констатира, че Решение № 3/13.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/15.12.2012 г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, съответстват и на целта на закона-чл. 146, т. 5 от АПК, като при определяне размера на  индивидуалният коефициент на лицето и размера на месечната пенсия са съобразени разпоредбите на чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от КСО и чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от КСО и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от КСО от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Решение № 3/13.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/15.12.2012 г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, са законосъобразни, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответника сумата от 150 лв. разноски за юрисконсулт.  

На основание гореизложеното и чл.  172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С.А.С. ***, ЕГН: **********, срещу Решение № 3/13.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № **********/15.12.2012 г. на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч.

ОСЪЖДА на основание 143, ал. 4 от АПК С.А.С. ***, ЕГН: **********, да заплати на ТП на НОИ-Районно управление „Социално осигуряване” гр. Ловеч сумата от 150 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

                         

 

              

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: