РЕШЕНИЕ
№ 4231
гр. Варна, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110106089 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „ППК „Й.Й.", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Изворово, община Генерал Тошево, област Добрич
срещу „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21 осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 14 000 лева, представляваща остатък от дължима цена за доставени стоки/
царевица, реколта 2021 година/ по издадена фактура № **********/25.01.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по
силата на сключения на 25.01.2022 година между страните Договор за продажба на
царевица, реколта 2021 година, дружеството ищец, в качеството му на доставчик е
доставило на ответника 51.340 тона царевица на цена 430 лева/тон, на обща стойност 22
076.20 лева. За извършената доставка е издадена фактура № № **********/25.01.2022г., по
които е извършено частично плащане в общ размер на 06.06.2022г.; 15.07.2022 г.;
11.08.2022г. и 03.01.2023г. Неплатеното задължение към настоящия момент възлиза на 14
076.20 лева. Въпреки приемането на стоката и изправността на ищеца, до настоящия момент
ответникът – купувач не е изпълнил оставащото непогасено задължение за плащане на
дължимата цена на доставената стока. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице
правен интерес от получаване на реално изпълнение. Върху просрочената главница
ответникът дължи и обезщетение за от датата на исковата молба. Ето защо обективира
искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва по основание и размер заявените претенция. Не въвежда конкретни
възражения за недължимост на сумата.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуален представител поддържа заявеното с исковата
молба становище. Ответникът не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
1
Представена е фактура № **********/25.01.2022 г., издадена от ППК Й.Й. –
доставчик, с получател Пол Аграр Кампани АД и посочено основание – Царевица,
собствено производство, реколта 2021г., количество 51.3400 т., цена 430 на тон, данъчна
основа 22 076.20 лв. Основанието за неначисляване на ДДС е по чл. 163а, ал.2 ЗДДС.
На л.11-19 от делото са приложени извлечения по банкова сметка на Кооперация
ППК Й.Й. в Банка ДСК, от които се установяват извършени частични плащания по фактура
№ **********/25.01.2022 г. възлизащи общо на 8076.20 лева.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ,
заключението на вещото лице по която установява следното: По счетоводни данни на ищеца
има издадена фактура № **********/25.01.2022г. с основание „Царевица - собствено
производство - реколта 2021г., количество 51.3400 т., цена 430 на тон. ДО на фактурата е 22
076.20 лв. Фактурата е включена в дневника за продажбите по ЗДДС. Фактурата е
осчетоводена от ищеца ППК „Й.Й.". Фактурата е включена в Дневника за продажбите по
ЗДДС за данъчен период м.02.2022г. на ред 1. Фактурата не е включена в дневниците за
покупки на фирма „Пол Аграр Кампани " АД за периода м. 01/2022 - м. 10/2023г. В дневника
за покупките за отчетен период м.01/2022г. е включен протокол № ********** от
25.01.2022г. с контрагент ППК „Й.Й." с данъчна основа 22076.20 лв. и ДДС 4415.24лв. По
данни от аналитичен регистър на сметка 411, с контрагент 3 „Пол Аграр Кампани " АД има
частично плащане по банка на фактура № **********/ 25.01.2022г. по банковата сметка на
ищеца с IBAN: **** Плащанията са на: 06.06.2022г. - 2 076.20 лв., с основание „ф 26
частично". Наредител: „Пол Аграр Кампани " АД от сметка ****; 15.07.2022г. - 2 000 лв., с
основание „ф 26 частично". Наредител: „Пол Аграр Кампани " АД от сметка ****;
11.08.2022г. - 2 000 лв., с основание „ф 26 частично". Наредител: „Пол Аграр Кампани " АД
от сметка ****; 03.01.2023г. - 2 000 лв., с основание „ф 26 частично Пол Аграр Кампани".
Наредител: „Пол Аграр Трейд" ЕООД от сметка ****. Общият размер на плащанията е 8
076.20 лв., от които: 6 076.20 лв. платени от „Пол Аграр Кампани " АД; 2 000.00 лв. от трето
лице „Пол Аграр Трейд" ЕООД. Остатъчното задължение по фактура №
**********/25.01.2022г. е 14 000 лв.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с осъдителен иск с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ. Същият е процесуално допустим.
По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор и да установи
вземането си по основание и размер.
От представената по делото фактура № **********/25.01.2022г. се установява, че
страните са се намирали в договорни отношения през процесния период, породени от
договор за покупко-продажба на стоки.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на
закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и
купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза.
Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е.,
за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С
факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда
целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде
вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са юридически лица регистрирани в
Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя
характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския
закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е сключен
валиден договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е обективиран в нарочна писмена
форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е представил фактура №
**********/25.01.2022г.
В разглеждания случай, волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за
създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по тях, е дадено с
действията по приемане на фактурата, което приемане безспорно се установи по делото,
доколкото същата е включена в дневника за покупки и е декларирана.
Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията
в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски
сделки, в тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
2
страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че фактурата е осчетоводена в
счетоводствата на двете дружества. С редовното отразяване от ответника в счетоводството
му на процесната фактура и записването на сумата по нея, като непогасено задължение към
ищеца следва, че ответникът е признал и приел доставените стоки. Затова с оглед редовното
осчетоводяване на задълженията на ответника към ищеца по фактурата по аргумент на чл.
55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за
наличието на облигационни правоотношения – твърдяната от ищеца сделка, по силата на
които ответникът е приел доставените от ищеца в негова полза стоки, срещу което в тежест
на ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимата за стоките цена.
Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетата фактура. В случай
на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на издателя фактурата, като му
противопостави конкретни възражения по сделката.
Установи се, че ответникът е погасил частично дълга по фактура №
**********/25.01.2022г., като след извършено плащане в общ размер от 8 076.20 лв. е
останал остатък в размер от 14 000 лв.. Извършеното частично погасяване, приемането на
стоките и отразяване на фактурата в дневника за покупки на ответника, представляващи
извънсъдебно признание на факти, говори в полза на извода, че стоките са доставени от
ищеца и приети от ответника, което аргументира извода, че по правоотношението,
възникнало от договор за продажба, ищецът е изпълнил задълженията си и в тежест на
ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на договорената цена.
Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил
доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си
задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски
правоотношения, обективирани в издадената от ищеца фактура.
Исковата претенция се явява основателна в предявения размер.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от предявяване на исковата
молба – 15.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Относно разноските:
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца
искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно:
563.05 лева дължимата и заплатена държавна такса; 250 лева – депозит за вещо лице; 1600
лева - платено възнаграждение за един адвокат. Така разноските направени в настоящото
производство, които следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 2413.05 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21 ДА ЗАПЛАТИ на „ППК „Й.Й.", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Изворово, община Генерал Тошево,
област Добрич, сумата 14 000 лева, представляваща остатък от дължима цена за доставени
стоки/ царевица, реколта 2021 година/ по издадена фактура № **********/25.01.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /15.05.2023г./ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21 ДА ЗАПЛАТИ на „ППК „Й.Й.", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Изворово, община Генерал Тошево,
област Добрич сумата 2413.05 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса; депозит за вещо лице и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4