№ 12166
гр. С. 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110152935 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу И. Н. Н. и Б. П. Н., с
която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците били потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЮЛ на потребители в гр.
С. одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите
условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези
суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
ищцовото дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия
до следния топлоснабден имот, находящ се в гр. С. /адрес/, абонатен № *******, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
1
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с ЮЛ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 на 23.03.2022
г. по ч. гр. д. № 1905 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Заповедта за изпълнение била връчена на ответниците по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.
Ето защо последният моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същите е назначен особен представител. С
подадения от него в срока по чл. 131 ГПК отговор предявените искове се оспорват в
цялост като неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на
облигационно правоотношение между страните, както и за реално потребление на
топлинна енергия през исковия период в процесния имот. Ответната страна поддържа,
че размерът на претендираните суми бил неправилно определен, като оспорва
количеството на отчетената топлинна енергия. Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в
цялост като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно субективно и обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответниците И. Н. Н. и Б. П. Н., в качеството им на потребители на топлинна енергия в
недвижим имот, находящ се в гр. С. /адрес/, абонатен № *******, дължат на ЮЛ в
условията на разделна отговорност при равни квоти следните парични суми: 1/ сумата
от 3602,04 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
2
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 649,21 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
06.01.2022 г.; 3/ сумата от 37,54 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м. декември 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 8,48 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г., начислена върху
претендираната такса за дялово разпределение, за които на 23.03.2022 г. по ч. гр. д. №
1905/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
3
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От представените по делото писмени доказателства - Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от
06.10.1997 г. (л. 109), Акт за граждански брак № 850/21.10.1991 г. (л. 119),
Постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20188630400284 от
20.12.2019 г. (л. 106), списък на етажните собственици от общо събрание, проведено на
31.09.2002 г. (л. 23) и молба-декларация за откриване на партида от 17.10.1995 г. се
установява, че ответниците И. Н. Н. и Б. П. Н. са собственици на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. С. /адрес/, абонатен № *******. Видно от посочените
документи, те са придобили процесния имот чрез продажба и са се легитимирали като
собственици на апартамента пред общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, както и пред ищцовото дружество. Доказателства, че
ответниците са отчуждили придобитите от тях права върху имота не са ангажирани по
делото. Напротив - именно адресът на процесния имот е регистрираният в НБДН адрес
и на двамата, видно от изготвените в хода на производството справки (л. 45 и л. 47).
Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира за
доказано, че ответниците, в качеството си на потребители на топлинна енергия, дължат
заплащането на задълженията за топлинна енергия, потребена в находящия се в гр. С.
/адрес/, абонатен № *******, в периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответниците е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения, се установяват от представените от третото лице-помагач
документи за извършеното дялово разпределение на потребената енергия (л. 100 и сл.)
и от изслушаните по делото съдебно-техническа (л. 121) и съдебно-счетоводна (л. 134)
експертизи, които съдът кредитира в цялост като пълни, обосновани и компетентно
изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК. Видно от заключенията на вещите
лица, претендираните от ищеца вземания са съответни на стойността на реално
потребените от ответника услуги по доставка и дялово разпределение на топлинна
енергия в процесния имот.
В срока за отговор е релевирано възражение за изтекла погасителна давност
спрямо процесните вземания, което съдът намира за частично основателно.
4
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
ЮЛ месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка
една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е депозирано на 14.01.2022 г., то следва да се приеме, че погасени по давност са
вземания на ищеца с падеж най-късно 30.11.2018 г. Следователно погасени по давност
са процесните задължения, начислени за периода от м. май 2018 г. до м. ноември 2018
г. включително, като такива ищецът претендира само за главница за потребена
топлинна енергия. Размерът на погасената част от погасените по давност вземания
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, като същият възлиза на сумата от 561,65 лева, за която исковата претенция
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване дължимостта на цената
за потребена топлинна енергия се явява основателен за сумата от 3040,39 лева и за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., а искът за услугата „дялово разпределение“ -
изцяло основателен за пълния предявен размер от 37,54 лева.
По отношение разпределението на отговорността за процесните вземания
между двамата ответници съдът намира, че от събрания доказателствен материал може
да се направи извод за наличие на солидарна отговорност между тях поради
притежаването правото на собственост върху топлоснабдения имот в режим на
съпружеска имуществена общност. Ищецът, обаче, претендира вземанията от двамата
съпрузи в условията на разделна отговорност при равни квоти и именно съобразно това
искане следва да се произнесе съдът, предвид принципа на диспозитивното начало в
5
процеса, задължението на съда да се произнесе съобразно заявения от ищеца петитум,
както и с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение за процесните задължения
също е издадена при режима на разделна отговорност между длъжниците. Доколкото
се установи в хода на производството, че ответниците са съпрузи и именно като такива
са придобили собствеността върху процесния имот, то същите следва да носят в равна
степен тежестта за разходите по семейното жилище, в случая - за потребената там
топлинна енергия. Предвид изложеното, стойността на дължимите процесни вземания
следва да бъде разпределена между тях при равни квоти.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ЮЛ на клиенти в гр. С. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В
процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената
цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от
приложимите Общи условия за периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., възлиза на
сумата от общо 649,21 лева, според съдебно-счетоводната експертиза по делото.
Въпреки че периодът, за който е начислявана процесната лихва за забава, е извън
обхванатия от погасителна давност, част от същата също се явява погасена по давност,
на основание чл. 119 ЗЗД, съгласно който с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Размерът на погасената част от претендираната лихва за забава възлиза на
сумата от 101,28 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК. За тази сума исковата
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а за останалата част,
възлизаща на сумата от 547,93 лева - да бъде уважена.
6
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 8,48 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер
общо на 936,26 лева за платена държавна такса, депозити за съдебни експертизи и за
особен представител, както и за юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното
производство – сумата от общо 114,71 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Последното съдът определи в минимален размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Не се установява в хода на производството ответниците да са направили разноски,
доколкото са представлявани от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Н. Н., ЕГН:
**********, и Б. П. Н., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. С. /адрес/, дължат на
ЮЛ, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Ястребец“ №
23Б, в условията на разделна отговорност при равни квоти сумата от 3040,39 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. декември
2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от 14.01.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 37,54 лева, представляваща цена на извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода от м. декември 2018 г. до м. април 2020 г., ведно
със законната лихва от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 547,93
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., за които на 23.03.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1905/2022 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважените части от 3040,39 лева и от 547,93 лева до пълните
предявени размери съответно от 3602,04 лева и от 649,21 лева, и за периода от м. май
2018 г. до м. ноември 2018 г. включително, както и в цялост предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 8,48 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 31.01.2019 г. до
06.01.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН: **********, и Б. П. Н., ЕГН: **********, двамата с
адрес гр. С. /адрес/, да заплатят на ЮЛ, ЕИК: ********** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 936,26 лева – разноски в исковото производството, и сумата от 114,71
лева – разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8