Решение по дело №759/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 22
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20204100500759
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Велико Търново , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров

Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500759 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Въззивната жалба е подадена от името на Г. Г. Й. чрез пълномощника й – адвокат Й.
.М. от ВТАК срещу решение № 585/29.06.2020 г. по гр.д. № 1464/2019 г. на ВТРС,
постановило по реда на чл.32, ал.2 ЗС, разпределение на ползването на незастроена част от
съсобствен поземлен имот, находящ се в гр.В.Т., ул.Й.И. № - в частта му, с която съдът е
приложил вариант трети, вместо вариант втори на заключението на вещото лице, като е
приел, че на ответниците Д. А. Д. и М. А. К. принадлежат общо 2/3 идеални части от
обема на правото на собственост , и съответно /в пряка обусловена връзка/ - в частта му, с
която е отхвърлена молбата за участие в разпределението на Община В.Т. , с искане да
бъде отменено в тези му части, като разпределението на ползването бъде съобразно вариант
2- приложение 2 на експертизата , заедно с присъждане на разноските по производството.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, сведени до /доказателствено неопровергана/ липса на юридически факти , чийто
правни последици да сочат , че държавата / общината/ е изгубила 1/3 идеална част от обема
на правото на собственост на държавата / общината/ върху дворното място, и съответно
придобиването родителите на ответниците да са я придобили .
Жалбата е оспорена в срока по чл.263, ал.1 ГПК от ответниците Д. А. Д. и М. А. К. чрез
пълномощника им адвокат К.Г. от ВТАК с доводи за материалноправна законосъобразност
на решението поради съответствието му със събраните писмени доказателствата за
правото на собственост върху поземления имот.
Община В. Т.чрез процесуалния си представител писмено оспорва жалбата по
съображения за несъществуване на неин титул за право на собственост върху незастроената
част от земната повърхност, включена в поземления имот- предмет на разпределението .
В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват жалбата.
1
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните
доказателства по реда на чл. 273 и чл.235, ал.2 ГПК приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Подадена е молба от Г. Г. Й. да бъде разпределено ползването на незастроената част от
поземлен имот с идентификатор 10447.511.590 по ККР на гр.В.Т., с площ от 431 кв.м. , на
адрес: гр.В.Търново, ул.Й.И. № , с ответниците Д. А. Д., М.А.К. и Община В.Т. при
съобразяване на дяловете им в съсобствеността: по 1/3 идеална част- за нея и общината и
общо 1/3 идеална част – за другите двама. Твърди , че съсобствеността е възникнала по
силата на дарение с нотариален акт № 173, том 6, рег. № 3697, н.д. № 1299/1946 г. на в.
търновски съд и съставяне на акт за държавна собственост № 1743/25.01.1958 г. на това
основание , покупко- продажба , оформена с нот. акт № 1294, том 7, рег. № 10046, издаден
на 14.06.2006 г. по нот. дело № 955/2006 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под №
283 / основание за придобиване на нейната 1/3 идеална част / , покупко- продажба ,
сключена на 09.08.1982 г. и оформена с нот. акт № 42, том 3, н.д. № 938/1982 г. на
в.търновски районен съдия/ основание за придобиване на 1/3 идеална част от родителите на
ответниците/.
Ответниците Д. А. Д. и М. А. К. оспорват участието на О. В.Т. в разпределението на
ползването с възражения , че голословно твърдяния неин дял в съсобствеността им
принадлежи/ общо притежават в резултат на наследяване по закон на родителите си- 2/3
идеални части/ , за което положение разполагат с необорен от доказателствата правен
извод – предмет на издаден им констативен нотариален акт № 1084, том 6 , рег. № 6778,
н.д. № 680/2018 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 283, с район на действие
ВТРС.
Община В.Т. възразява срещу вмененото й участие в разпределението с хронологично
подредени аргументи, показващи , че държавата чрез продажбени сделки, сключени на
10.02.1975 г., 25.06.1982 г. и 05.02.1988 г. окончателно е изгубила правото на собственост
върху дворното място.


Безспорна и доказана по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез
събраните нарочни писмени документи / нотариални актове, договори за продажба на
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти, акт за ДС , скици на СГКК В.Т.
и др./ е битността на значимите за установяване на историята на съсобствеността
юридически факти / обстоятелства / , изложени по-горе. Тъй-като въззивният съд изцяло се
съгласява с тези фактически констатации, то упражнява правомощието си да препрати
към тях /чл.272 ГПК/ и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря.

Според обема на оплакванията в жалбата / чл. 269, изр.2-ро ГПК/, разрешаването на
поставения за разглеждане от въззивния съд материално-правен спор е зависим от отговора
на въпроса : съществува ли или не доказан титул за право на собственост на Община В.Т.
върху незастроената част от земната повърхност, включена в поземления имот- предмет на
разпределението или не ?
Отговорът е отрицателен.
В резултат на дарение правото на собственост върху имота действително е придобито и
принадлежало на държавата/ удостоверено с акт за ДС №№ ./25.01.1958 г /, но с течение на
2
времето тя се е разпоредила с него в пълен обем чрез продажбени сделки до размер на по
1/3 идеални части на 10.02.1975 г. / в полза на родителите на ответниците/ , на
25.06.1982 г. / в полза на лицето Т.Ц.Б., който заедно със съпругата си го продава на
родителите на ответниците по силата на договор , сключен на 09.08.1982 г. и оформен с
нот. акт № 42, том 3, н.д. № 938/1982 г. на в.търновски районен съдия / и на 05.02.1988 г. / в
полза на наследодателя на праводателя на ищцата/ и последиците от тях са , че /
държавата/ го е изгубила- чл.99 ЗС, а купувачите са го придобили- чл. 77, пр.1.во ЗС,
чл.183, ал.1, чл.24, ал.1 ЗЗД. Наистина по делото не са представени заверени преписи на
договорите за продажба от 10.02.1975 г. и от 25.06.1982 г. , сключени чрез ОбНС по реда
на Наредбата да държавните имоти, но тяхното настъпване в битността им на юридически
факти е логически несъмнено , защото е официално удостоверено чрез посочването им
като представени пред районния съдия и нотариуса в нотариален акт № № .., том .., н.д. №
938/1982 г. и нотариален акт № 1084, том 6 , рег. № 6778, н.д. № 680/2018 г. – чл. 143, ал.1
ГПК/отм./ и чл.179, ал.1 ГПК. Делът в съсобствеността на ответниците Д. А. Д. и М. А.
К., възлизащ общо на 2/3 идеални части съответства на правната действителност , защото
придобиването му е вещноправна последица на горепосочените продажбени сделки и
това съответствие е предмет на установяване с необорен от доказателствата правен извод
съгласно издадения им констативен нотариален акт № 1084, том 6 , рег. № 6778, н.д. №
680/2018 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № .., с район на действие ВТРС- чл.
586, ал.2 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на потвърждаване – чл.271, ал.1 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката дължи
на ответниците плащане на сумата 400 лева , представляваща направени от тях разноски
пи въззивното производство във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и следва да
бъде осъдена общо да им я заплати, тъй-като те са упражнили това свое процесуално право с
материалноправни последици.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 585/29.06.2020 г. по гр.д. №
1464/2019 г. на ВТРС в обжалваните му части .
ОСЪЖДА Г. Г. Й., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В.Т. ул.Й. И. №.. да
заплати общо на Д. А.Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к М., блок ..,
вх. .. и М. А. К. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Р., ул.Г.П. № ., вх.. общо
сумата 400/ четиристотин/ лева , представляваща направени по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3