№ 20815
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110129781 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Т. С. К..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 26.01.2019 г. ответницата Т. С. К. е сключила
договор за паричен заем № 264737 със „СИТИ КЕШ“ ООД, по силата на който
е получила сума в размер на 900 лв. срещу задължение да върне последната на
12 вноски в срок до 26.01.2020 г. съгласно погасителен план към договора, при
фиксиран лихвен процент 40, 05% и ГПР – 48, 63%. Излага съображения, че
договорът в сключен в съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че
ответницата не е погасила задълженията си по договора, с оглед на което в
полза на „СИТИ КЕШ“ ООД са налице вземания, както следва:
за сумата 900 лв. главница;
за сумата 186, 82 лв. договорна лихва за периода 26.01.2019 г. –
26.01.2020 г.;
за сумата 212, 05 лв. мораторна лихва за периода 26.01.2020 г. –
20.02.2024 г.
С договор за цесия от 13.01.2022 г. „СИТИ КЕШ“ ООД е прехвърлило
вземанията си по договора в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
длъжникът е уведомен за цесията.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 22.03.2024 г. по
1
ч.гр.д. № 10215/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е
възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Т. С. К., с който оспорва исковете. Оспорва ищецът да е
материалноправно легитимиран да предявява процесните искове по
съображения, че не ставало ясно по отношение на кои вземания е сключен
процесният договор за цесия. Оспорва да се установява сключване на договор
за паричен заем по реда на ЗПФУР, а в случай че се приеме такъв да е налице,
излага съображения, че същият противоречи на ЗПК – на чл.5, ал.10, т.1-7,
ал.13, чл.10, ал.1, чл.10а, ал.3-4, чл.11, ал.1, т.7-12, 20 и ал.2, чл.15, чл.19, ал.4
ЗПК и е недействителен по арг. от чл.22 ЗПК. Прави възражение за давност по
отношение на вземането на възнаградителна лихва. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
С възражението си по чл.414 ГПК ответницата е навела и възражение,
че не се установява усвояване на сумата, което подлежи на разглеждане в
исковото производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 20.02.2024 г. заявителят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГП
срещу длъжника Т. С. К. за сумата 900 лв. главница; сумата 186, 82 лв.
договорна лихва за периода 26.01.2019 г. – 26.01.2020 г.; сумата 212, 05 лв.
мораторна лихва за периода 26.01.2020 г. – 20.02.2024 г.; сумата 765, 38 лв.
неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на
договор за паричен заем.
С разпореждане от 22.03.2024 г., което е влязло в сила, съдът е отказал
издаването на заповед за изпълнение за сумата 765, 38 лв. неустойка за
неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договор за паричен
заем.
С разпореждане от 22.03.2024 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 25,
98 лв. държавна такса и 24, 74 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Представен е договор за паричен заем „Кредирект“ № 264737 от
26.01.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД в качеството на заемодател и Т. С. К. в
качеството на заемополучател, при следните параметри: размер на отпуснатия
2
заем – 900 лв.; размер на погасителната вноска: 3 Х 30, 04 лв. и 9 Х 117, 42 лв.,
ден на плащане – вторник, вид вноска – месечна, ГПР – 48, 40%, брой вноски
– 12; фиксиран ГЛП – 40, 05%, дата на първо плащане – 26.02.2019 г., дата на
последно плащане – 27.10.2020 г., обща сума за плащане – 1 146, 90 лв.
В договора е инкорпориран погасителен план в табличен вид, от който е
видно, че в същия е включена и неустойка.
Представени са Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми
„Кредирект“, предоставени чрез интернет.
По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен
документ – разписка № 2000000170625409/26.01.2019 г. с наредител „СИТИ
КЕШ“ ООД и получател Т. С. К. за сумата 900 лв. с посочено основание:
паричен превод към EasyPay по заем съгласно договор 264737, за нареден
паричен превод в полза на Т. С. К. чрез системата за електронни плащания
ePay.bg.
С договор за цесия от 13.01.2022 г. „СИТИ КЕШ“ ООД е прехвърлило на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парични вземания по договори за кредит,
индивидуализирани в Приложение № 1. По делото е представено извлечение
от Приложение № 1, от което е видно, че под № 353 от същото фигурира
вземане към Т. С. К. по договор № 264737 (л. 58 от делото).
Към исковата молба е приложени уведомление за цесията до Т. С. К..
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем № 264737/26.01.2019 г.
между „СИТИ КЕШ“ ООД в качеството на заемодател и Т. С. К. в качеството
на заемополучател, който не носи подписи на страните. Ищецът твърди
договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По силата на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
3
на доставчика и на потребителя.
Съгласно чл.18, ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1.
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2.
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор, в какъвто смисъл е и докладът по делото.
За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги), по силата на
чл.18, ал.2 ЗПФУР.
В настоящия случай за доказване на възникналото между
кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани
документи – договор за кредит и Общи условия към него.
Съгласно чл.3, ал.1 ЗЕДЕУИ „електронен документ“ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), т.е. по отношение на дефиницията на последния е налице
препращане към Регламента.
Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен
документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУИ), а
„електронно изявление“ от своя страна е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията (чл.2, ал.1 ЗЕДЕУИ)
По делото не е представен договорът за паричен заем под формата на
електронен документ. Следователно, по делото не се установява, че между
кредитора и ответницата е възникнало договорно правоотношение по сключен
договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР.
Твърденията на ищеца са, че договорът е сключен по електронен път,
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице
такова, то ищецът следва да установи получено от ответницата електронно
изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем,
4
каквото електронно изявление в случая не се установява. По делото е
представена единствено разпечатка – извлечение от електронна система – лог
файл по договор за паричен заем № 264737, в която такова изявление не се
съдържа.
С оглед изложеното и предвид изричните възражения на ответницата
да е налице сключен по реда на ЗПФУР договор, съдът намира, че ищецът не е
изпълнил разпределената му доказателствена тежест във връзка с
установяване валидното възникване на договорно правоотношение между
„СИТИ КЕШ“ ООД и Т. С. К..
За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установява в
условията на пълно и главно доказване предаване на сумата в размер на 900
лв. на ответницата. По делото е представен обективиран на хартиен носител
електронен документ – разписка № 2000000170625409/26.01.2019 г.,
генерирана от ePay.bg., от която се установява, че „СИТИ КЕШ“ ООД е
наредило чрез системата за електронни плащания ePay.bg извършването на
паричен превод към EasyPay в полза на Т. С. К., но не и получаване на сумата
чрез EasyPay от страна на ответницата, която изрично е оспорила такова да е
било осъществено.
По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявените искове ищецът няма право
на разноски по делото.
Ответницата има право на разноски, но доколкото не претендира
такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва
да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Т. С. К., ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че Т. С. К. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, както следва:
сумата 900 лв., представляваща главница по договор за паричен заем
„Кредирект“ № 264737 от 26.01.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД и Т. С. К.;
сумата 186, 82 лв., представляваща договорна лихва за периода
26.01.2019 г. – 26.01.2020 г.;
сумата 212, 05 лв., представляваща мораторна лихва за периода
26.01.2020 г. – 20.02.2024 г.,
5
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.03.2024 г. по
ч.гр.д. № 10215/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав /с отстранена очевидна
фактическа грешка с разпореждане от 01.06.2024 г./ - като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6