№ 16
гр. Карнобат, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100842 по описа за 2022 година
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина,
ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв.Д. П.
АК-Стара Загора с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Цар И. Шишман" № 77
ет.2 против И. Й. Н., с ЕГН ********** с адрес в *******, с която се претендира да
бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца
следните суми по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК07-
00612, сключен със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ от 29.08.2007
г.:
1. 6 022, 96 лв. главница, ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2. 807, 24 лв. лихви за забава за периода от 30.07.2019 г. до 24.07.2022 г.;
Претендират се и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, както и разноски по чгд №644/2022 г. на КРС в размер на
136, 60 лв. държавна такса.
Твърди се в исковата молба, че на 29.08.2007г. бил сключен Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № РК07-00612 между „Стопанска и
инвестиционна банка" АД /СИБАНК/ и ответникът И. Н., по силата на който
1
Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 10 000лв. В чл.4 било
договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през срока за
издължаване на кредита, годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен Процент
за потребителски кредити на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в размер
на 2,9% пункта за срока на издължаване на кредита. Ищецът сочи, че към момента на
сключване на договора БЛП за потребителски кредити бил в размер на 4,9% годишно.
ГПР по кредита към дата на подписване на договора бил уговорен на 7,83%.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, следвало да се заплащат ежемесечно на 29то число на месеца,
като крайният срок на погасяване на кредита бил уговорен на 29.08.2017г. Общата
сума, която Кредитополучателят се задължил да върне била посочена в погасителния
план, като кредитът бил разсрочен на 120 анюитетни вноски, всяка от която включвала
в себе си главницата плюс възнаградителна лихва. Сочи още, че длъжникът е погасил
част от месечните си вноски съгласно договора, след което е преустановил плащанията
си, след което останала непогасена главница в размер на 9022,96лв. и съответните
лихви. След изтичане на крайния срок за издължаване на кредита-29.08.2017г,
вземането станало изцяло изискуемо. Ищецът твърди още, че съгл. Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него
между „СИБАНК" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД задължението на ответника,
произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК07-
00612 от 29.08.2007г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като Н. бил
уведомен от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, за което ищецът бил изрично упълномощен от
цедента. Сочи се, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
по делото, ответникът получил и уведомлението, изходящо от „СИБАНК" АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания за втори път. Сочи се
още, че към настоящия момент погасяване на задължението по Договора не било
осъществено. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът И. Н. не е подал отговор на исковата
молба, не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание и не заема
становище по предявения иск.
Ищецът в писмена молба от 09.12.2022 г. е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като съобрази
представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.46, ал. 2 от ГПК – на съпругата на И. Й.
2
Н. – П. С. Х., видно от приложената разписка, със задължение да я предаде на
адресата, който е със същия настоящ адрес. Исковата молба е връчена ведно с
разпореждане № 1109/29.09.2022 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му указани
последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и
неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 20.12.2022 г. открито съдебно заседание,
ответникът е редовно призован в хипотезата на чл.46, ал. 2 от ГПК – отново чрез лице
от домашните му, съпруга, не се явява, не се представлява от пълномощник и не е
заявено искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 644/2022 г., в
рамките на което с разпореждане от №353 от 26.07.2022 г. по повод заявление на
ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за 6 022, 96 лв., представляващи останала несъдебна главница, ведно със
законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;
807, 24 лв. лихви за забава за периода от 30.07.2019 г. до 24.07.2022 г., както и за
разноски в размер на 136, 60 лв. за държавна такса. Издадена е заповед №353 от
26.07.2022 г., връчена лично на длъжника на 29.07.2022 г. В законния едномесечен
срок на 15.08.2022 г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, след което
с разпореждане №977 от 16.08.2022 г. съдът на осн. чл. 415 от ГПК е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на
30.08.2022 г., като пред КРС на 28.09.2022 г. в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК,
съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 417 от ГПК в
заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото
производство.
Като отговор на исковата молба в случая не може да бъде разгледано
възражението по чл.414 ГПК, доколкото неговото съдържание се свежда до бланкетно
изявление, част от бланката, че длъжникът не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Липсват наведени насрещни твърдения за факти,
изключващи или ограничаващи дължимостта на вземанията или конкретни възражения
срещу тях, а само такива възражения по чл.414 ГПК подлежат на разглеждане в
производството по чл.422 ГПК и се приравняват по правно значение и последици на
подаване на отговор на исковата молба, т.е. съставляват процесуална пречка за
постановяване на неприсъствено решение (приетото в т.11а от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение №
442/20.10.2016 г. по ч.гр.д. № 1593/2016 г. на I T.O. на ВКС).
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата молба
за сключване на договор за кредит между „Стопанска инвестиционна банка“ АД /СИ
БАНК/ и И. Н., по силата на който на ответника е предоставена сума от 10 000 лв., със
3
задължение за връщане на 120 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване
29.08.2017 г, преустановяване на плащанията на задълженията и настъпване на
крайния срок на договора, след който цялото задължение е станало изискуемо.
Представено е и Решение №68 от 26.04.2022 г. на КРС по гр.д. №1152 от 2021 г., съгл.
което спрямо И. Н. е било установено по частично предявена претенция по същия
договор за кредит, че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД главница в размер на 3 хил. лв,
мораторна лихва в размер на 797, 49 лв. Съгл. Решение №114 от 07.09.2016 г. по т.д.
№362 от 2015 г. на ВКС длъжникът узнава за извършената цесия с връчване на
приложените към исковата молба доказателства в хода на исковото производство,
както е станало и в процесния случай. Приложените към исковата молба външно
редовни писмени доказателства (съответно на твърденията – договор за банков кредит,
ведно с общи условия, погасителен план, договор за цесия от 28.09.2012 г.,
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД – л. 44, Решение №68 от 26.04.2022 г. на КРС по
гр.д. №1152 от 2021 г. – л. 8-12 вкл.) подкрепят и не разколебават изложените от ищеца
обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
срещу И. Й. Н. положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде уважен.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в заповедното производство. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са
направени разноски в заповедното производство от 136, 80 лв. за държавна такса и в
исковото производство – 154, 32 лв. за държавна такса. Адвокатско възнаграждение не
се претендира. Така ответникът дължи да заплати на ищеца разноските за заповедното
и исковото производство в общ размер от 291, 12 лв.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че И. Й. Н., с ЕГН
********** с адрес в ******* дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо Петков-
Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв.Д. П. АК-Стара Загора
с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Цар И. Шишман" № 77 ет.2, както
следва: сумата от 6 022, 96 лв. /шест хиляди двадесет и два лева и деветдесет и шест
ст./ главница по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК07-
4
00612 от 29.08.2007 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението; и 807, 24 лв. /осемстотин и седем лева и двадесет и
четири ст./ лихви за забава за периода от 30.07.2019 г. до 24.07.2022 г., за които суми
са издадени заповед №353 от 26.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 644/2022 г. по описа на Районен съд –Карнобат.
ОСЪЖДА И. Й. Н., с ЕГН ********** с адрес в ******* да заплати на „„ЕОС
МАТРИКС" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4-6, с ЕИК *********, чрез
пълномощника адв.Д. П. АК-Стара Загора с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул.
„Цар И. Шишман" № 77 ет.2 сумата от 136, 80 лв. /сто тридесет и шест лева и
осемдесет ст./, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса в
заповедното производство и сумата от 154, 32 лв. /сто петдесет и четири и тридесет
и два лева/, представляваща направени разноски за заплатена държавна такса в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5