№ 10066
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110102023 по описа за 2023 година
При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът АСВ ЕАД е предявил обективно съединени
установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му
дължи следните суми: 2 445,88 лв, представляващи неплатена главница по Договор за заем
CrediGo №****г. , сключен между наследодателя на ответника – Н. В. Д. като
заемополучател и „М.К.”АД като зааемодател , вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. и Анекс № 4/22.01.2018г. към
него; 499,14 лв, представляващи договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 15.05.2019г.;
2 100 лв, представляващи застлахователна премия за периода от 15.04.2018г. до
15.05.2019г. , и 191,34 лв, представляващи лихва за забава за периода от 15.04.2018г. до
30.06.2019г.,заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.07.2019г. до окончателното пралащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 37587/2019г. по описа на
СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. В заседанието на 30.04.2025г. не се е явил представител на ищцовото
дружество , но с писмена молба от 29.04.3025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
1
уважаване на исковете.
Ответникът Н. Н. Д. (конституиран на основание чл.227 ГПК с определение №
5328/08.02.2023г. като единствен наследник по закон на първоначалния ответник Н. В. Д. –
б.с.) оспорва по основание и по размер предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 20.03.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че
ответникът като наследник на заемополучателя не е получавал покана за доброволно
плащане , нито други книжа от ищцовото дружество. Според ответната страна не е доказано
, че сумата по процесния договор за заем е била платена на Н. В. Д.. Посочва се , че с
исковата молба не е представена застрахолателна полица, както и доказателства за нейното
подписване от Н. В. Д.. Оспорва се „описаният застрахователен договор” , като се твърди ,
че е сключен „в нарушение на добрите нрави и заблуждаващ заемополучателя”. Предявено е
възражение за изтекла погасителна давност.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 30.04.2025г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника , но с писмена молба от 30.04.2025г.
адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
По заповедното гр.д. № 37587/2019г. по описа на СРС, 68 състав са издадени заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по чл.416 ГПК в полза на заявителя АСВ
ЕАД срещу длъжника Н. В. Д..
Наследникът на длъжника - Н. Н. Д. е предявил възражение по чл.423 ГПК пред СГС.
С определение № 11719/17.11.2022г. по ч.гр.д. № 10691/2022г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав е
ПРИЕТО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ПО ЧЛ.423 ГПК , предявено от Н. Н. Д. срещу заповедта по
чл.410 ГПК от 22.07.2019г., издадена по ч.гр.д. № 37587/2019г. по описа на СРС, 68 състав и
делото е ВЪРНАТО в СРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.
След връщане на заповедното дело в СРС е изпълнена процедурата по чл.415,ал.1 ГПК
, като е указано на заявителя да предяви установителни искове по чл.422 ГПК, което той е
изпълнил.
Поради посочените причини за ищеца е налице правен интерес от предяваването на
установителните искове по чл.422 ГПК , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1
ГПК.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Предявеното от ответницата възражение по чл.120 ЗЗД е неоснователно. Това е така
по следните причини :
2
Видно от Договора за заем CrediGo №****г. , сключен между наследодателя на
ответника – Н. В. Д. като заемополучател и „М.К.”АД като заемател и Погасителния план
към този договор , погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите лихви и застрахователни премии,се заплащат ежемесечно на изброените дати.
Следователно вземанията, предмет на исковете (за главница , лихви и неустойки), са
периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт
(договорът за паричен заем между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно
от останалите. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни
еднородни задължения с общ източник. Факът , че с предявените искове се претендират
сборовете от погасителните вноски по главницата , по лихвата и по нейстойката , не
променя естетството на вземанията.
Тъй като предявените от ищеца вземания по процесния договор са периодични
(месечни), съгласно изричната разпоредба на чл.111, буква"в",предл.3 ЗЗД те се погасяват с
изтичането на тригодишна давност.
Общата петгодишна давност по чл.110 ГПК се прилага само когато няма установена
друга по-кратка давност. В конкретния случай се прилага СПЕЦИАЛНИЯТ давностен срок
по чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД , който ДЕРОГИРА ОБЩАТА погасителна давност по
чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. По настоящото дело видно от
погасителния план към процесиня договор падежът на първата погасителна вноска е
настъпил на 15.12.2017г.
Следователно от тази дата (15.12.2017г.) е започнал да тече 3-годишният давностен
срок и е изтекъл на 15.12.2020г. , т.е. този давностен срок не е бил изтекъл към датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК– 01.07.2019г., а съгласно чл.422,ал.1 ГПК от
тази дата се считат предявени исковете по чл.422 ГПК. Падежите на останалите
погасителни вноски са настъпили след 15.12.2017г. , което означава , че давностните срокове
за всака от тези погасителни вноски са изтекли след 15.12.2020г. , т.е. не са били изтекли към
01.07.2019г. , когато е предявено заявлението по чл.410 ГПК по гр.д. № 37587/2019г. по
описа на СРС, 68 състав.
Поради посочените причини възражението на ответника за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за заем CrediGo №****г. ,
сключен между Н. В. Д. като заемополучател и „М.К.”АД като зааемодател. Процесният
договор е представен по настоящото дело в заверено ксерокопие и в оригинал. От
съдържанието му се устонявава , че той е подписан от Н. В. Д. като заемател.
С възражението по чл.423 ГПК с вх. № 23002967/06.04.2022г. , по което е образувано
3
ч.гр.д. № 10691/2022г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б състав , е представено удостоверение за
наследници , изх. № РЛН20-УГ01-3683/1 от 05.03.2020г. , издадено от длъжностно лице в
район „Люлин” при Столична община , от което се установява , че Н. В. Д. е починал на
04.03.2020г. , като негов единствен наследник по закон е Н. Н. Д. (ответникът по настоящото
дело).
Според процесния договор за заем страните са уговорили предаването от
заемодателя на наследодателя на оветника на сумата от 3000 лв срещу задължението му да
я върне заедно с лихвените задължения и еднократна такса на обща стойност 3 787, 56 лв за
срок от 18 месеца на 18 месечни погасителни вноски , всяка в размер на 210,42 лв , като
падъжът на първата вноска е на 15.12.2017г. , а падежът на последната вноска е на
15.05.2015г. От съдържанието на договора се установява , че срокът на действието му е
изтекъл и са настъпили падежите на всички погасителни вноски.
Както в договора за заем CrediGo №****г., така и в искането за заем CrediGo №****г.
заемополучателят е декларирал изрично , че чрез подписването им приема Общите условия
и сключването на застахователен договор „Защита” по специалните условия на тарифа №
МС32014 на ЗК „У.Ж.”АД по риска „СТАНДАРТ живот” с покрити рискове „Смърт” и
„Трайна пълна неработосрособност над 50% в резултат на злополука”, както и , че желае да
ползва допълнителната услуга , представляваща финасиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключения застрахователен договор с 18 броя погасителни
месечни вноски , всяка в размер на 150 лв. Следователно задължението за плащане на
застрахователна преумия е част от задълженията по договора за заем и е включено в
погасителния план на останалите договорни задължения. Възраженията на ответника за
противоречие на застрахователния договор с добрите нрави и за заблуждаващи клаузи са
недоказани.
Според приетото в заседанието на 30.04.2025г. заключение по съдебно-техническата
експертиза , неоспорено от страните , Договорът за заем CrediGo №****г. е написан на
серифен шрифт „Arial Narrow” , нормален стил с размер от 11 pt , а Общите условия към
Договорът за заем CrediGo №****г. са написани на серифен шрифт „Arial”, нормален стил с
размер от 10,5 pt. Въпреки че размерът на шрифта на договора е по-малък от 12,
същественото е , че написаният текст на договора и на всички документи към него ,
включително Общите условия , позволява разчитане на съдържанието на договора, поради
което не обуслява неговата недействителност по смисъла на чл.10 ,ал.1 ЗПК според
установената съдебна пректика и правна доктрина
Според установеното от вещото лице в приетото в заседанието на 11.12.2024г.
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните , непогасената
главница по процесния договор е с общ размер от 2 445,88 лв, а дължимата договорна
лихва е в размер на 499,14 лв за периода от от 15.04.2018г. до 15.05.2019г., а
застрахователната премия е в размер на 2 100 лв за периода от 15.04.2018г. до
15.05.2019г. Според вещото лице начислена е лихва за забава за периода от 15.04.2018г. до
01.07.2019г. върху главницата от 2 445 ,88 лв в размер на 300,98 лв, от която ищецът
4
претендира 191,34 лв.
С исковата молба е представен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015г. между ищеца и „М.К.”АД, Анекс № 4/22.01.2018 към този
договор за цесия, препис-извлечение от Приложение № 1 към този договор за цесия и
Потвърждание за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД от „М.К.”АД , от които се
установява , че вземанията на „М.К.”АД по процесния договор за заем с наследодателя на
ответника са прехвърлени на ищцовото дружество.
С исковата молба е представено и Уведомително писмо, изх. № УПЦ – П-МКР/5332-
00011180 /15.08.2018г. от ищцовото дружество като пълномощник на „М.К.”АД , с което се
уведомява Н. В. Д. за прехвърлянето на вземанията срещу него по процесния договор за
заем, осъществено с договора за цесия между ищеца и „М.К.”АД. С исковата молба е
представено и пълномощното, с което „М.К.”АД е упълномощил ищеца да отправя
уведомленията по чл.99,ал.4 ЗЗД до длъжниците по прехвърлените вземания с договора за
цесия. Видно от приложеното Известие за доставяне , в която е вписано , че уведомително
писмо, изх. № УПЦ – П-МКР/5332-00011180 /15.08.2018г., адресирано до Н. В. Д. му е
връчено на 22.08.2018г.
Освен това уведомлението по чл.99,ал.4 ЗЗД се счита връчено по настоящото дело на
ответника (като наследник по закон на починалия заемополучател) с преписите от исковата
молба и от приложенията към исковата молба (тъй като е приложено към исковата молба), а
това според правната доктрина и според съдебната практика е редовно връчване на
уведомоление по чл.99,ал.4 ЗЗД. Няма законова пречка уведомлението по чл.99,ал.4 ЗЗД да
се връчи от пълномощник на предишния кредитор, както няма пречка и този пълномощник
да е новият кредитор.
Пасивната материално-правна легитимация на ответника по настоящото дело
произтича от наследственото правооприемство между него и първоначалния длъжник-
заемополучател , поради което правноирелевантно е обстоятелството, че ответникът не е
получавал покани за изпълнение на задълженията на неговия наследодател преди
осъществяване на наследственото правоприемство. Възраженията на ответника в този
смисъл са неоснователни.
Тъй като по делото е доказано съществуването и изискуемостта на претендираните от
ищцовото дружество вземания, както и договора за цесия между първоначалния кридитор и
ищцовото дружество, както и уведомлението по чл.99,ал.4 ГПК, исковете по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
настоящото исково производство – платените държавни такси ( 143,11 лв), депозит за
съдебно-счетоводна експертиза (400 лв) и депозит за съдебно- техническа експертиза (400
лв).
5
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
На ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение според действащата
редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(104,73 лв), както и юрисконсултско възнаграждение (50 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски във връзка със заповедното дело,
тъй като претенциите срещу неговия наследодател са уважени изцяло.
С оглед чл.77 ГПК и изхода от настоящото дело (уважаване на исковете) ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС дължимия депозит за възнаграждение
на вещото лице по приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, тъй като
въпреки изричните указания ответникът не е внесъл дължимия депозит (400 лв) за приетото
експертно заключение. Искането на пълномощника на ответника съдът да допусне
„служебно” поисканата от ответната страна съдебно-техническа ексертиза, не
означава освобождаване на страната от задължението за плащане на разноски , в
конкретния случай от задължението за плащане на депозит за възнаграждението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че Н. Н. Д. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „*** със съдебен адрес : град София,
ул. ***, чрез адв. С. А., дължи на АСВ АД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление :
гр. София, бул. *** следните суми: 2 445,88 лв (две хиляди четиристотин четиридесет и пет
лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи неплатена главница по Договор за заем
CrediGo №****г. , сключен между наследодателя на ответника – Н. В. Д. като
заемополучател и „М.К.”АД като зааемодател , вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. и Анекс № 4/22.01.2018г. към
6
него; 499,14 лв (четиристотин деветдесет и девет лева и четиринадесет стотинки),
представляващи договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 15.05.2019г.; 2 100 лв (две
хиляди и сто лева), представляващи застлахователна премия за периода от 15.04.2018г. до
15.05.2019г. , и 191,34 лв (сто деветдесет и един лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи лихва за забава за периода от 15.04.2018г. до 30.06.2019г.,заедно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК
– 01.07.2019г. до окончателното пралащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 37587/2019г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Н. Н. Д. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „*** със съдебен адрес : град
София, ул. ***, чрез адв. С. А., ДА ЗАПЛАТИ на АСВ АД, ЕИК: *** , със седалище и адрес
на управление : гр. София, бул. *** следните суми: 943,11 лв (деветстотин четиридесет и
три лева и единадесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата
молба , депозити за съдебно-счетоводна експертиза и за съдебно-техническа експертиза
(чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8
ГПК); 104,73 лв (сто и четери лева и седемдесет и три стотинки), представляващи
направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 37587/2019г. по
описа на СРС,68 състав – платената държавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв (петдесет
лева ), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 37587/ 2019г. по описа на
СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА Н. Н. Д. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „*** със съдебен адрес : град
София, ул. ***, чрез адв. С. А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД на основание чл.77 ГПК сумата от 400 лв (четиристотин лева), представляващи
дължимия депозит за възнаграждение на вещото лице по приетото заключение по съдебно–
техническата експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7