Р Е РЕШЕНИЕ
№….………./
11.02.2022г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети януари през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 547 по
описа за 2021 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А с адрес
на управление Франция, Париж, бул.“Осман“ №1 , чрез клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненсес“ С.А, със седалище гр. София за приемане за установено по отношение
на О.Г.М., ЕГН ********** *** съществуването на следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. №13623/2020г. по описа на ВРС, 46-
ти състав, а именно: сумата от 620 лева, представляваща главница
по договор за кредит № CREX-15150685/04.08.2017 г., възнаградителна лихва в
размер на 148.72 лева, за периода от 05.09.2017 г. до 05.08.2019
г., мораторна лихва в размер на 153,29 лева за периода 05.10.2017г. до
12.03.2020г. и 16,36 лева за периода 14.07.2020г. до 16.10.2020г., ведно
със законната върху главницата от датата на подаване на заявлението
27.10.2020г., до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1
от ГПК, а в условията на евентуалност за осъждане на ответника да
заплати горните суми, на осн.чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №
CREX-15150685/04.08.2017 г., кредиторът е финансирал покупката на стоки и
услуги на изплащане при срок на издължаване 24 месеца, като издължаването е
следвало да се осъществи на 24 вноски по 32,03 лева. ГПР по договора е
определен въз основа на индивидуалния кредитен профил на заемателя. Процентът
на възнаградителната лихва е фиксиран. Поддържа се, че предвид
допуснатата забава, на осн. чл. 1 вр. чл.2 от договора на длъжника е
начисленото обезщетение за забава се равнява на ОЛП, обявен от БНБ. Позовава се
на разпоредбата на чл. 3 от договора, съгласно която вземанията по договора
стават изискуеми ако длъжникът просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората вноска. Поддържа се, че длъжникът е
преустановил плащанията на 05.10.2017г. В случая падежната дата на втората пропусната
вноска е 05.10.2017г. Като се позовава на изискуемост на процесните вземания,
предявява настоящата искова претенция. Ако предявеният иск се отхвърли, поради
липса на предсрочна изискуемост, предявява осъдителен иска за вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба. Искът се оспорва. Оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит. Позовава
се, че не е спазено изискването на чл.10 от ЗПК за това всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В тази
връзка твърди, че клаузите на договора са неясни, а шрифтът, на който е
съставен е по-малък от 12. Стича, че договорът за кредит е недействителен
поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1,т. 10 от ЗПК за посочване на
методиката за формиране на ГПР и компонентите, от които е образуван. Възразява
за нищожност на договорните клаузи, с които се определя лихвен процент. Ето
защо намира, че потребителят следва да дължи само чистата стойност на кредита,
на осн.чл. 23 ЗПК. Оспорва исковете по размер. Оспорва на ответника да е
надлежно връчено изявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на дълга.
Възразява изискуемостта да е настъпила на посочената от ищеца дата-
05.10.2017г. В случай, че се приеме, че изискуемостта е настъпила с връчването
на препис от исковата молба, иска за мораторна лихва се оспорва като недоказан.
Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията. По изложените
съображения настоява за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така
предявения иск.
Ответникът, чрез
назначения му от съда особен представител, моли за решение в съответствие с
депозирания отговор.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от правна
страна:
Производството е по реда
на чл. 422 ГПК.
В полза на заявителя, ищец
в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От
приложения по делото договор за потребителски кредит № CREX-15150685/04.08.2017
г., е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило в полза
на ответника О.М. кредит за потребителски цели в размер на 620 лева. Уговорено
е връщането на кредита на 24 месечни вноски всяка в размер на 32,30 лева.
Предвидена е възнаградителна лихва в размер на 21,49 % и ГПР в размер на
23,75%. Съгл. т. 1 от условията по кредита размерът на кредита за покупка на
потребителска стока е преведен директно на съответния търговски партньор-
търговец по договора за продажба. Съгл. чл. 3 при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При забава на две и повече вноски вземането става
предсрочно изискуемо.
От
заключението по експертизата става ясно, че в полза на трето за спора лице
кредиторът е извършил превод на сумата от 620 лева с основание фактура №*********/04.08.2017
г. Следователно сумата е постъпила по сметка на овластено от кредитополучателя
лице съгл. условията на т. 1 от ОУ, поради което и арг. чл. 75, ал. 1 от ЗЗД
преводът представлява надлежно изпълнение на задължението на заемодателя. Тъй като договорът за заем е реален и
правоотношение възниква с предаване на сумата, с изпълнение на това задължение
между страните е възникнало заемно правоотношение.
Формалната
доказателствена сила на договора за кредит не е оспорена, поради което на осн.
чл. 180 от ГПК като частен документ представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат в него, са направени от лица, посочени като автори на
изявленията. Без да е оспорена истинността на изявлението, ответникът е
оспорил действителността на договора, поради противоречие с импертавините
правила на ЗПК, регламентиращи защитни правила в полза на потребителя.
Следва с
категоричност да бъде отхвърлено възражението, че договорът не отговаря на
изискването да бъде съставен на шрифт не по-малък от 12 (чл. 10,а л. 1 от ЗПК),
поради което е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. За изследване на размера
на шрифта по делото е изготвена съдебно-криминалистическа експертиза за
техническо изследване на документи. В експертизата, която съдът счита за ясна и
обоснована е посочено, че размерът на шрифта на бланковите текстове „подпис на
клиент“ и „подпис на кредитор“ в долната част на страниците е 11, а в останала
си част е 12.
Целта на изискването за
съставянето на потребителските договори на определен шрифт има е да охрани
интереса на заемателя от осигуряване на ясна информация по кредитирането, като
му позволи да се запознае със съдържанието на договора, обективирано на четим
за средния потребител материален носител. В случая това изискване е спазено.
Обстоятелството, че бланковите текстове „подпис на клиент“ не са съставени на
същия, а на по-малък шрифт не се отразява върху възможността на ползвателя на
кредита да се запознае със съществените реквизити на договора, за който е
спазено условието на чл. 10 от ЗПК. Тази част от договора не обектира правата и
задълженията на страните по дело, а само удостоверително изявление на
заемателя, което той е направил след като се е запознал с текста на
споразумението.
Неоснователно
е второто възражение за недействителност на договора поради противоречие със
закона, а именно с нормата на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Цитираната
разпоредба регламентира, че договорът трябва да съдържа данни годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит на първата страница съдържа
ясна величина на ГПР-то. На следващо място в т.4 от контракта се съдържат
необходимите допускания, при които кредиторът може да измени остатъчното
задължение- в случая при инфлация по-голяма от 2 % на месечна база или 24 , 00
% на годишна база. Съвсем бланкетни са останалите доводи за липса на яснота в
условията на споразумението. Съдът не констатира нарушение на изискванията на
специалния закон. Налице е яснота както по общия размер на кредита, така и
относно условията за усвояването му( чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК). Общият размер
на дълга е посочен в раздела „Параметри и условия“, а условията за усвояването
му, вкл. относно отпускането му, възможностите за отлагане на падежа,
предсрочното погасяване и забавата за изпълнение, са детайлно регламентирани в
съдържанието на споразумението. Лихвеният процент също е конкретно посочен с
цифрова величина съгл. изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в раздел
„Параметри и условия“, както и размера на ГПР. Самият ГПР съгл. договора не се
отклонява от лимита по чл. 19, ал.4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на
законната лихва. В този смисъл е и заключението по т. 9 от ССчЕ.
В
заключение съдът намира доводите за недействителност на договора за кредит са
неоснователни.
Няма
спор по делото, а и се установява от назначената СТЕ, че предоставената в полза
на кредитополучателя заемна сума е изцяло усвоена. Видно от заключението, а и
по делото не се е твърдяло друго кредитополучателят не е извършвал погасявания
по договора. Видно от приложения погасителен план още преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил крайния падеж на дълга- 05.08.2019 г.,
поради което усвоената главница е изискуема в пълен размер. Ирелеванти в този
смисъл са възраженията на ответника за ненадлежното му уведомяване за
предсрочната изискуемост. Уведомление за настъпил краен падеж кредиторът няма
задължение да изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с
договора е определен реда на погасяване и са фиксирани падежите на
отделните анюитетни вноски.
Съобразявайки изложеното
исковата претенция за заплащане на неиздължена главница се явява основателна и
доказана в предявения размер от 620 лева,
По отношение на договорната
лихва вещото лице, изготвило ССчЕ не е констатирало кредиторът да е
предприел едностранно изменение на уговорения лихвен процент от 21.49 %. Така
уговореният лихвен процент на възнаградителна не влиза е противоречие с
изискването за добросъвестност при договарянето при необезпечени и следователно
високо рискови кредити и не нарушава императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
По отношение конкретния
размер на задължението съдът кредитира ССчЕ, спореди която за процесния период
05.09.2017 г. до 05.08.2019 г. възнаградителната лихва възлиза на 137,24 лева.
До този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за разликата до
претендираните 148,72 лева.
По отношение вземането за мораторна
лихва, съдът съобразява, че договореното в чл.3 от договора мораторно
обезщетение не нарушава императивната уредба на чл. 33, ал.2 от ЗПК, според
която това вземе не може да надвишава размера на законната лихва, поради което
исковата претенция се явява доказана по основание и период. В отговор на
поставения му въпрос, експертът е определил размера на наказателната лихва за
периода от 05.10.2017 г. до 12.03.2020 г., а именно 153,29 лв. и за периода от
14.07.2020 г. до 16.10.2020 г. – 16,36 лв.
По
възражението за давност:
По
отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно
чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението поето от ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на финансовата институция. Предвид това погасени по давност са
вземанията за падежиралите вноски за главница, които попадат извън
петгодишния период, предхождащ подаването на заявлението по чл.410 ГПК /
в случая преди 27.10.2020г./ така Решение по гр.д. № 6629/2013г. ВКС, IV ГО,
решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II ТО; Решение №83/26.05.2017г. по търг.
дело №50394/2016 ГК; Решение №161/08.02.2016г. по търг. дело №1153/2014, 2 -ро
ТК; Решение по възз.т.д № 1457/2018 г. по описа на ВОС/. От приложения към
договора погасителен план става ясно, че първата неиздължена анюитетна вноска в
падеж 05.09.2017г. От тази датата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК не е изминал петгодишен период, поради което възражението за
покриване с давност на главницата се явява неоснователно.
По
отношение на вземанията за лихви следва да се приложи кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Съгласно ТРОСГТК № 3/2011г. на
ВКС тези суми следва да бъдат квалифицирани като периодични плащания, по
смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, доколкото лихвите и наемите, които
са посочени в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД са периодични по естеството си, тъй като са
свързани с периода в който се предоставя насрещната престация. Становището, че
вземането за възнаградителна лихва се погасява с изтичане на общата давност
следва да се счита за изоставено в практиката, тъй като с ТР от 3 /2017г. на
ОСГТК на ВКС ясно се посочи, че по отношение на изпълнението на паричните
задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви –
възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са
акцесорни вземания спрямо вземането за главницата. В тълкувателното решение се подчертава, че правилото на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, за което е съобразена именно
уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. В този
смисъл е и по- новата съдебна практика- Решение по възз.т.д. 589/2019г. и
Решение по възз.т.д. 1457/2018 по описа на ВОС, Определение №396/18.07.2019 по дело №30/2019 на ВКС, ТК, I т.о, с
което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, с което е
прието, че погасителната давност за вземания за възнаградителна лихва е три
години.
Същевременно
по повод и във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. извънредно положение в страната, с нарочен закон - Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), законодателят постановява, че за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
(чл.3, ал.1, т.2). В обхвата на тази разпоредба попадата погасителната давност,
с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради
бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в
„Държавен вестник”. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 44 от
13.05.2020 г.
При
съобразяване на изложеното се налага извода, че считано от 13.03.2020 г.
давностните срокове по чл.110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели и не са текли до
20.05.2020 г., включително. И тъй като в случая до 13.03.2020 г. не са изтекли
съответните давностни срокове както по отношение на вземанията за лихви
(възнаградителна и мораторна),а след тази дата същите са спрели да текат, то
обосновано следва да се заключи, че към датата на предявяване на заявлението, а
оттам и на иска -27.10.2020г.тези вземания не са погасени по давност.
Поради
несбъдване на вътрешно процесуалното условие, осъдителният иск не подлежи на
разглеждане.
По разноските:
С
оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски
съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100 лева, в пределите по чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената
на исковете, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 926,89 лева и общо и признати разноски за държавна такса
(125,00 лева), възнаграждение за вещи лица ( 550 лева), за особен представител(
300 лева) и за юк. възнаграждение (100 лева) се присъждат 1061,84 лева.
Съобразно
даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не се изменят разноските по издадената заповед, какъвто е
настоящия случай. По делото следва да се присъдят сторените разноски за
заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за установени в
настоящото производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира,
че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на
73,03 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между О.Г.М.
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А с адрес на
управление Франция, Париж, бул.“Осман“ №1, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“
С.А, клон България, че О.Г.М., ЕГН **********,***12 ДЪЛЖИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А с адрес на управление Франция, Париж, бул.“Осман“
№1, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ С.А, клон България, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14
сумата от 620 лева, представляваща главница по договор за кредит №
CREX-15150685/04.08.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 137,24 лева за периода от 05.09.2017 г. до 05.08.2019 г.,
мораторна лихва в размер на 153,29
лева за периода
05.10.2017г. до 12.03.2020г. и 16,36 лева за периода 14.07.2020г. до
16.10.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.д.
№13623/2020г. по описа на ВРС, ведно със законната
върху главницата от датата на подаване на заявлението 27.10.2020г., до
окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 137,24 лева
лева до предявения размер от 148,72 лева и, на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О.Г.М., ЕГН **********,***12
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А с адрес на
управление Франция, Париж, бул.“Осман“ №1, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненсес“
С.А, клон България, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14 сумата от 73,03 лева,
представляваща сторените в заповедното производство разноски и сумата от 1061,84 лева, представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: