РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Русе, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520101032 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. А. А. твърди, че към месец октомври 2019 г. живеел в с.С.,
обл.Русе и се познавал с ответника Д. Х. И.. Поддържа, че на 24.10.2019г., в с.
С., обл. Русе, се проведеждало събрание по повод местни избори за кмет, на
което ищецът и ответникът присъствали. Във връзка с възникналите
разногласия между тях относно кандидатите за кмет, след приключване на
събранието И. нанесъл побой над ищеца А..
Твърди се в исковата молба, че вследствие на този побой на ищеца била
причинена телесна повреда от страна на ответника, изразяваща се в избиване
на зъби - счупване на нивото на зъбната шийка на пети горен десен зъб /15/,
трети горен десен зъб /13/, първи горен ляв зъб /21/ и втори горен ляв зъб /22/,
без които се затруднявало дъвченето и говореното - средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Твърди се в исковата молба, че ищецът, вследствие на побоя, нанесен
1
му от ответника И. е претърпял значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените му болки, страдания и дисконфорт. През
продължителен период от време той не можел нормално да се храни и говори,
срамувал се да се покаже сред приятели и познати. Тези неимуществени
вреди ищеца оценява на 12 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. Х. И. да му
заплати обезщетение за претърпяни неимуществени ди в размер на 12000
лева, ведно със законната лихва от деня на деликта, до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор по исковата
молба, с който развива съображения за неоснователност на предявените
искове и прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От материалите на приложеното НОХД-1746/2021г. по описа на
Русенски районен съд се установява, че на 24.10.2019г., в с.С., обл. Русе се
провеждало събрание по повод местни избори за кмет, на което ищецът и
ответникът присъствали. Във връзка с възникналите разногласия между тях
относно кандидатите за кмет, след приключване на събранието И. нанесъл
побой над ищеца А..
Вследствие на този побой на ищеца била причинена телесна повреда от
страна на ответника, изразяваща се в избиване на зъби - счупване на нивото
на зъбната шийка на пети горен десен зъб /15/, трети горен десен зъб /13/,
първи горен ляв зъб /21/ и втори горен ляв зъб /22/, без които се затруднявало
дъвченето и говореното - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 от НК. За инцидента били сигнализирани органите на МВР, а ищецът
посетил УМБАЛ -Русе, тъй като изпитвал силни болки от нанесените му
удари и причинените от тях телесни увреждания.
По случая, след извършена проверка, било образувано ДП № 12/2020 г.
по описа на РУ - Сливо поле към ОДМВР - Русе /съответно Пр. пр. №
2
5915/2019 г. по описа на РРП. На Досъдебното производство по отношение на
Д. Х. И. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК. След приключилото разследване в РРС бил внесен обвинителен акт
срещу И. за посоченото престъпление, като било образувано НОХД №
1746/2021г. по описа на РРС - V н.с. Делото приключило с влязло в сила
Определение от 24.11.2021г. по силата, на което Д. Х. И. бил признат за
виновен, в това, че на 24.10.2019г. в с.С., обл.Русе, причинил средна телесна
повреда на С. А. А. от с.с., изразяваща се в избиване на зъби, без които се
затруднявало дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1
от НК.
От показанията на св.С. Н. А. се установява, че инцидента е станал в
с.С., обл.Русе по време на събрание през 2019г. по повод на местните избори.
Твърди, че по време на това събрание ответникът Д. И. станал и започнал да
ругае техния кмет. Казал му „…Какво си направил, от теб не става кмет. Ти
като беше кмет, нищо не направи …“. Тогава ищецът С. А. станал и
репликирал ответника. Свидетелят установява, че ответникът Д. И. се ядосал
и казал на С. А. „ …Излез навън, ще видиш аз ще те оправя ….“. Установява,
че след тези реплики двамата излезли навън, а в последствие когато излязъл и
той, разбрал, че ответникът Д. е ударил ищеца в областта на челюстта.
Твърди, че в този момент синовете на Д. го били прибрали, а С. имал кръв по
устата си и споделил, че го болят зъбите от удара. Свидетелят установява, че
била извикана полиция по повод станалия инцидент. Установява, че в
последствие С. се оплаквал, че зъбите го болят повече, не излизал навън от
срам, не можел да говори поради избитите 4-5 зъба, не можел да се храни
нормално, което налагало жена му да готви само супи. Установява, че в
момента ищецът вече бил с поставени изкуствени зъби (чене), но пак не
можел да се храни нормално както преди инцидента. Съдът кредитира
показанията на св.С. Н. А., тъй като същите са последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондират с доказателствения материал по
делото.
От показанията на св.З. И. А.а, съпруга на ищеца се установява, че тя не
е присъствала на инцидента. Твърди, че когато отишла на място видяла
линейка, като лекарят й казал, че съпругът й има счупени зъби. Вслествие на
тези увреждания съпругът й не работел, бил много отчаят, защото с Д. били
приятели, помагали си и не е очаквал такъв удар. Установява, че С. се
3
срамувал да излиза сред хората. Не искал да общува, съскаше и не можеше да
говори и дори тя трдно го разбирала когато й говорел. Установява, че едва
месец след инцидента съпругът й ходил на зъболекар, тъй като имали
финансови затруднения и не можели да платят. Установява, че зъболекаря му
поставил чене, но и с него му било трудно да се храни и говори. Твърди, че
след инцидента посещавал няколко пъти зъболекар. Около месец се хранел
трудно, правела му супи, консумирал прясно и кисело мляко. Съдът
кредитира показанията на св.З. И. А.а, тъй като същите са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с доказателствения
материал по делото.
С показанията си св.Б. Н. М., приятел на ответника Д. И., описва
фактическа обстановка, коренно различна от тази съобщена от св.А.а и св.А..
Твърди, че именно С. тръгнал срещу Д. и се опитал да го удари но не успял, а
ответникът го ударил с глава в областта на челюстта. Описва случаи след
инцидента при които често виждал С. да купува храна от магазина. Твърди,
че нямал никакви белези по лицето. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, тъй като същите са в противоречие с показанията на св.А.а и св.А.,
както и от заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ.
С показанията си св.Е. В. И., доведен син на ответника, се установява,
че в момента на стълкновението С. тръгнал срещу баща му ( ответника Д.),
при което последния му нанесъл удар с глава в областта на зъбите. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, доколкото от тях се установява, че
именно ответникът е нанесъл удар с глава в зъбите на ищеца.
В задължителната съдебна практика е изяснено, че понятието
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а изисква
съобразяване на редица конкретни обстоятелства.
От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза и поясненията му в съдебно заседание се установява, че С. А. А. е
получил следните увреждания: Кръвонасядане и оток на горната устна.
Кръвонасядане на шията. Счупвания на нивото на зъбната шийка на пети
горен десен (15), трети горен десен (13), първи горен ляв (21) и втори горен
ляв (22) зъби, носещи мостова конструкция. Изкълчване на седми горен ляв
зъб (27). Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на
4
24.10.2020г.
Експертът твърди, че така установените увреждания на А. могат да се
квалифицират по медико-биологичния признак - Счупване на зъби, без които
се затруднява дъвченето и говоренето. При такива мекотъканни увреждания
(кръвонасядания и оток), каквито са установени при А., обикновено настъпва
пълно възстановяване в рамките на около една седмица.
Експертът твърди, че по отношение на счупванията на зъби не може да
настъпи спонтанно анатомично възстановяване. Възможно е функционално
възстановяване, чрез различни дентално-медицински подходи (протези,
импланти), като периодът необходим за възстановяване зависи от
конкретното състояние на зъбите и избрания метод на лечение - обичайно
около 2 месеца. Твърди, че в исковата молба са налични данни, затова че
функционалното възстановяване на зъбите на А. е извършено чрез поставяне
на импланти, но не е представена медицинска документация от поставянето
им, от която да могат да се правят конкретни изводи за възстановителния
период. В зависимост от вида на имплантите и състоянието на пациента
периодът за възстановяване може да е много различен - 2-7 и повече месеца.
В делото са налице и данни, че към 18.12.2019г. (близо 2 месеца след
инцидента) не е било започнато активно лечение на увредените зъби.
От приложеното НОХД-№1746/2021г. по описа на РРС се установява,
че с влязло в сила Определение №402/24.11.2021г. по същото дело,
ответникът Д. Х. И. с ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на
24.10.2019 г, в с.С., обл.Русе, причинил на С. А. А. от същото село, средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби - счупване на нивото на
зъбната шийка на пети горен десен (15), трети горен десен (13), първи горен
ляв (21) и втори горен ляв (22) зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, на
основание чл.54 от НК е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕСЕТ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА е отложено
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Възпитателната работа с обвиняемия
Д. Х. И. през изпитателния срок на условното осъждане е възложена на
ОДМВР по местоживеене.
Разпоредбата на чл.413, ал.3, вр. ал.2 от НПК сочи, че влезлите в сила
5
съдебни актове по реда на гл."Двадесет и девета" НПК „Решаване на делото
със споразумение" са задължителни за гражданския съд по въпросите,
извършено ли е деянието и виновен ли е дееца, които са основни
предпоставки във връзка с основателността на иска с правно основание чл.45
от ЗЗД.
Под понятието „деяние" разпоредбите на чл.413 от НПК и чл.300 от
ГПК имат предвид това дали са осъществени всички елементи включени в
състава на конкретното престъпление. По изложените аргументи, съдът
приема, че в конкретния случай със задължителна сила е установено, че
съществува причинна връзка между деянието на Д. Х. И. и причинената
средна телесна повреда на С. А. А., изразяваща се в следните увреждания:
Кръвонасядане и оток на горната устна. Кръвонасядане на шията. Счупвания
на нивото на зъбната шийка на пети горен десен (15), трети горен десен (13),
първи горен ляв (21) и втори горен ляв (22) зъби, носещи мостова
конструкция. Изкълчване на седми горен ляв зъб (27). Описаните увреждания
са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да
бъдат получени при инцидент на 24.10.2020г. Така установените увреждания
на А. са квалифицирани по медико-биологичния признак - Счупване на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето.
При съобразяване на преживените болки, страдания и неудобства, от
една страна, както и на размера на присъжданите при подобен вид случаи
обезщетения, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 11 000 лева. До този размер искът за
неимуществените вреди следва да бъде уважен, като следва да бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 12 000 лева.
Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД предвижда, че при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. По тази
причина законната лихва върху обезщетението за неимуществените вреди
следва да бъде присъдено от датата на деликта - 24.10.2019г.
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева съгласно удостовереното в представения договор за правна
помощ. Съразмерно с уважената част на иска и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ищецът има право на разноски в размер на 916,67 лева.
Съразмерно с уважената част от иска и на основание чл.78, ал.6
6
вр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, в тежест на ответника е и дължимата държавна
такса в размер на 440,00 лева, както и заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице в размер на 400,00 лева, които суми следва да
бъдат заплатени по сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. И. с ЕГН:********** да заплати на С. А. А. с
ЕГН:********** сумата от 11 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.129, ал.2, вр. с
ал.1 от НК описано в Определение №402/24.11.2021г. по НОХД
№1746/2021г. по описа на Русенски районен съд, с което обвиняемият Д. Х.
И. с ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на 24.10.2019 г, в с.С.,
обл.Русе, причинил на С. А. А. от същото село, средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъби - счупване на нивото на зъбната шийка на
пети горен десен (15), трети горен десен (13), първи горен ляв (21) и втори
горен ляв (22) зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради
което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, на основание чл.54 от НК е
осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ месеца, а
на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието „Лишаване от
свобода" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА е отложено за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта – 24.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. А. с ЕГН:**********, против Д. Х. И.
с ЕГН:********** иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 11000,00 лева до пълния предявен размер от 12000,00 лева.
ОСЪЖДА Д. Х. И. с ЕГН:********** да заплати на С. А. А. с
ЕГН:**********, сумата от 916,67 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Х. И. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен
7
съд – Русе сумата от 440.00 лева – държавна такса, съобразно уважената част
на иска, както и сумата от 300.00 лева - заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по изготвената и приета СМЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8