Р Е Ш Е Н И Е №2323
08.06.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на двадесет и
трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа
докла.аното от съдията гр.д. № 5006 по описа за 2018г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
по делото е по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Ищец Р.Р.В. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си а.. Л.М. със съдебен адрес:*** твърди, че по силата на
наследствено правоприемство от м.си М. К.В. и б.си Р. П. В., а ответниците Н.Й.В. с ЕГН **********, М.Н.В. с ЕГН **********
и Р.Н.В. с ЕГН ********** всичките с адрес: ***
по силата на наследствено правоприемство от Н. Р. В./ б.на и.и съпруг на
първата о.и б.на вторите ответници/ са съсобственици както следва: на ½ ид.част за и.и на по 1/6 ид.части
за всяка от ответниците от правото на собственост върху недвижим имот –
самостоятелен обект с идентификатор
56784.506.401.1.18 съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри
на град П. със заповед № ..год. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № .
(осемнадесет) с площ от 90,83 кв.м., с административен адрес - град П., бул.
"Ц. Б. ...О." №.., блок ., вход .", етаж ., с прилежащо
помещение - изба №. с площ от 4 кв.м., както и 2,09% идеални части от общите
части на сградата. Така описания апартамент е бил придобит от р.на и.– Р.- и М.
В. с нотариален акт от ... № .., том ., дело № ... като при извършена
проверка от и.в Служба вписвания – П. последната установила, че ответниците са
се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание давностно
владение върху ½ ид.част от правото на
собственост върху процесния имот, който акт е оформен под № ..., том ., рег. № .,
нот. дело № ... по описа на н.И. М.с рег. № .. от
НК вписан под акт № ., том ., дело ...,
вх. рег. № ... на Служба вписвания – П..
и.посочва,
че след смъртта на общите наследодатели, тя и б.и – Н. В.са подали данъчни
декларации за притежаваните от тях ½ ид.части
от процесния имот. Оспорва се началния момент на владението, както и
обстоятелството, че и.е била уведомена ясно и недвусмислено, че ответниците са
започнали да своят нейната ид.част, респ. тази
идеална част е била своена от техния наследодател, а
те са продължили владението.
Ето
защо и.иска от съда да бъде призната, че притежава ½ ид.част
от правото на собственост върху процесния имот въз основа на наследствено
правоприемство от р.си, да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението
на тази ½ ид.част, както и да бъде отменен
нотариалния акт с който ответниците се признават за собственици по давностно
владение на тази ½ ид.част. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил
е отговор на исковата молба от Н.Й.В., М.Н.В., Р.Н.В. чрез а.. Д.Б., с който се
оспорва изцяло предявения иск. Не се оспорва родствената връзка на и.с общия за
ответниците наследодател – Н. Р.В., както и че на ... страните са се снабди с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за ½ ид.част от
процесния имот. Поддържа се, че приживе Р.В. извършил делба между децата си – и.и
покойния й б.като в полза на и.се определял апартамент в гр. П. на ул. Б.№ .
придобит чрез участие в ЖСК – Строителни войски, който апартамент след
завършването на сградата щял да бъде дарен на ищцата, а процесния апартамент
оставал в собственост на сина му Н.В.. Поддържа се още, че р.на и.заплатили със
свои средства изцяло нейното жилище придобито от ЖСК – Строителни войски като
докато бъде изградено и.заедно със съпруга си живеели в процесния апартамент.
Впоследствие ответник Н.В. заедно със съпруга си и децата се настанили в
апартамента на бул. "Ц. Б. ...О." и започнали основен ремонт, през
1997г. починала свекървата при което семейството заживяло при Р.В., тъй като Н.не
можел да откаже на б.си грижи и помощ. Заявява се, че винаги Н. В.е възприемал
жилището като своя собственост в отношенията със сестра си, заплащал е всички
разходи за него като след смъртта на Р.В. ... започнало владението върху
процесния имот до неговата смърт през ... след което трите ответници продължили
неговото владение спокойно, постоянно и необезпокоявано. Посочва се, че през
2008г. е Н. В.е поискал сестра му да прехвърли притежаваната от нея ½ ид.част, но последната е поискала заплащането й при което той е отказал и е заявил, че се
възприема за собственик на имота при което реално е и демонстрирал
собственическото си намерение. Твърди се още през 2007г. е бил извършен мащабен
основен ремонт на стойност повече от 30 000 лева.
Ето
защо се иска предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
и.представя
нот.акт № ./... от който се установява, че Р. П. В. и
М. К.В., нейни родители съгласно удостоверение за наследници изх. № ... и
удостоверение за наследници № .. са придобили чрез покупко-продажба от Градския
народен съвет – П. процесния апартамент. Представят се и декларация по чл. 14 ЗМДТ от Н. Р.В., в която той е декларирал ½ ид.част
от процесния имот – таблица 4 от декларацията, л. 22 от делото, а като
собственик на другата ½ ид.част е посочена и.Р.Р.В. – таблица № 1- л.25 от делото. Подадена е била и
декларация по чл. 14 ЗМДТ след смъртта на Н. Р. В.от преживялата съпруга – отв. Н.Й.В., като в таблица 1 – л. 28 от делото наред с
децата на починалия е посочен като съсобственик и.Р.Р.В..
С декларация от 09.07.2015г. подадена от отв. М.Н.В.
като собственици на процесния имот са посочени ответниците, като прави
впечатление, че и.Р.В. не е отразена в данъчната декларация така както това е
било направено през 2011г.
Видно
от нотариален акт по обстоятелствена проверка издаден по приобщението
към настоящето дело нот.дело № ... на н.И. М.на
основание давностно владение върху ½ ид.част
от правото на собственост върху процесния имот, който акт е оформен под № ...,
том ., рег. № ., нот. дело № ... по описа на н.И. М.с
рег. № . от НК вписан под акт № ., том .,
дело ..., вх. рег. № ... на Служба вписвания – П. се установява, че ответниците
са признати за собственици въз основа на давностно владение на ½ ид.част от процесния апартамент.
По
делото не се оспорва обстоятелството, че ответниците ползват процесния
апартамент.
Ответниците
представят квитанции за платени данъци за периода от 2009г. до 2014г.
включително за твърдяната притежавана от и.½ ид.част
от процесния имот като и.посочва, че тези плащания са със средства на които тя
е имала право по вземания от арендоването на
земеделски земи и което твърдение се установява от издаваните в нейна полза
разходни касови ордери.
Представя
се и нотариален акт за собственост на жилище построено върху държавно място от
ЖСК – Строителни войски – апартамент № ., находящ се на втори жилищен етаж от
жилищна сграда на бивша ул. „М. о.“ № . сегашна ул. Б.№ . гр. П. като актът е
съставен на основание заповед № ... на Общински народен съвет и окончателен
разпределителен протокол с който общото събрание на кооперацията е взело решение и.да бъде снабдена с този
нотариален акт. Представят се и квитанции за внесени суми към ЖСК от и.на л.
158-161 от делото, като по делото е приета съдебно-счетодовна
експертиза, която установява, че и.е била член-кооператор на ЖСК „Строителни
войски“ за което е представен и разпределителен протокол от 04.07.1987г. и е
била включена в строяща се кооперация. Бил е сключен договор за
покупко-продажба и строеж на апартамент на бивша ул. „М. о.“ № . в размер на
15 000 лева като кредитът е изплатен в пълн
размер от и.е платен апартамент № . на стойност 23 507 лева.
По
делото са приети и удостоверения за адресна регистрация на ответниците от които
се установява, че ответниците са били адресно регистрирани на ул. „П. Ш.“ № .,
гр. П..
От
показанията на св. Т. И. К. се установява, че свидетелят не си спомня Н.да му е
заявявал, че е собственик на апартамента, както и че Р.не бил споделял да е
искал да остави апартамента на Н.. Свидетелката Н. М. заявява в показанията си,
че Н.е искал да му бъде прехвърлен апартамента, но в.Р.категорично отказвал
като къщата в Ц.била уредена на Н.. Свидетелката заявява още, че Н.е искал
апартамента да бъде приписан, но б.му не е искал това. Свидетелят Г. К. си
спомня, че в апартамента е бил извършен тотален ремонт на голяма стойност 45-50
хил. лева. Свидетелят М. Б. - П.си спомня, че след юли месец 2008г. била
изготвила договор за доброволна делба за да може да се подели съсобствеността между
Н.и сестра му, не била разговаряла лично с Н.тъй като въпросите движела
съпругата му – Н., свидетелят посочва още, че Н.повикал сестра си и тя е била
засегната от това, че в акта пише, че получава пари, но реално нямало да получи
пари. Свидетелката посочва, че Н.е имал съзнанието на собственик, като е
говорел за документално оформяне.Съветът на свидетеля бил да се направи делба,
за да няма дела.
При
така установената фактология съдът намира от правна
страна следното.
и.се
легитимира като собственик на ½ ид.част от
процесния апартамент въз основа на наследствено правоприемство от р.си, които
са закупили жилището. По делото не се установява с категоричност наличието на
извършена приживе от страна на Р.В. и съпругата му М.В. делба съгласно която
процесния апартамент да се поставя в дял на общия на ответниците наследодател –
Н.В., а в полза на и.да се предоставя жилище на ул. Б.№ .. Липсата на
категоричност в установяването на тези твърдения на ответниците произтича преди
всичко от липсата на форма за доказване волята на наследодателите приживе,
която и форма съгласно чл. 77, ал.2 ЗН освен за доказване е и за действителност
– акт за дарение или завещание какъвто не е бил съставен – така Решение № 269
от 8.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 707/2003 г., I г. о., ГК. Следователно и Н.
В.не може да се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент
въз основа на този придобивен способ, което пък от
своя страна елиминира възможността ответниците – негови наследници да го
придобият. Независимо от това по делото се събраха доказателства, че р.на и.и Н.
В.не са заплатили апартамента на ул. Б.№ ., за да може от субективна страна да
се приеме, че и.е била наясно с волята на р.си, респ. е била и наясно с волята
на б.си да възприема процесния апартамент като свои собствен от което пък да
може да се направи извод, че Н. В.още приживе на р.си е манифестирал
намерението са за своене пред сестра си. В допълнение
и.е теглила заем и го е изплащала като след смъртта на б.си през 2005г. е
възникнала обикновена съсобственост между нея и б.й по повод на процесното
жилище, която съсобственост Н. В.очевидно чрез съпругата си – отв. Н. В. е търсил начин да прекрати като придобие дела на
сестра си. Именно показанията на св. М. Б. - П.насочват съда към
обстоятелството, че Н. В.е започнал да свои апартамента като собствен с отказа
си да изплати дела на сестра си, с което и реално да бъде ликвидирана
собствеността. Следователно и първият доказан момент на своене
от страна на наследодателя на ответниците, който е достигнал до и.е след м.юли
2008г. когато св. Б. - П.е подготвяла проект за доброволна делба и когато е
разбрала, че и.не е съгласна срещу дела си да не получи пари. Другояче казано и.ясно
и недвусмислено е обективизирала пред б.си, че
възприема себе си за собственик, а не него доколкото в противен случай би се
съгласила на доброволна делба, без да получи реално цената на дела си. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че
м.октомври 2007г. Н. В.подава данъчна декларация в която е отразено, че той и
сестра му притежават по ½ ид.част, а след юли
2008г. започва реално да манифестира намерението си, че иска да придобие
притежаваната ½ ид.част от сестра му, без да я
заплати, т.е че я свои. Това своене обаче не намира
място и в декларацията от 2011г. когато преживялата съпруга – отв. Н.В. декларира, че и.притежава ½ ид.част. Дори да се приеме тезата на ответниците, че поради
липсата на изричен писмен документ – нотариален акт се декларира частта на
ищцата, то по делото няма преки косвен доказателствени източници затова че след
смъртта на съпруга си отв. Н.В. и двете й деца
продължават своенето на общия наследодател, което своене изрично ясно и недвусмислено да доведат до знанието
на ищцата. Обстоятелството, че данъците са заплащани от отв.
Н.В. не може да се свърже със своенето на жилището,
тъй като се разколебава от установеното от ищцата, че това е ставало със
средства на които тя е имала право от арендоването на
съсобствени земи.
Следва да
се посочи, че дори и това своене да се предполага до
колкото вече е било манифестирано веднъж след юли 2008г. от Н.В., то същото се
прекъсва с предявяването на ревандикационния иск от
27.03.2018г. тъй като по съществото си с този иск се търси защита спрямо това своене, а законът изисква 10-годишно владение както от обективна,
така и от субективна страна, което към момента на предявяването на иска не е
изтекло. Обстоятелството, че ответниците, техния наследодател след смъртта на Р.В.
са извършвали подобрения и са се възприемали за собственици по никакъв начин не
засяга правната сфера на ищцата, защото законът не се интересува от действията
които владелеца извършва ако той не ги сведе до знанието на собственика, за да
изключи правата му, респ. санкцията на закона се свежда до това, че след като
собственика знае, че владелеца извършва подобрения в имота му за себе си, респ.
ползва го необезпокоявано за себе си и бездейства, то в крайна сметка след
изтичане на законовопредвидения срок владелецът може
да придобие завладяното в собственост.
По делото
няма убедителни доказателства за твърденията на ответниците, че Н. В.е завладял
и своил наследствената част на и.след смъртта на
тяхната м.М.В. през 1997г., а след 22.03.2005г. да е завладял и своил дела на ищцата, който й се полага по наследство от Р.В..
Показанията на разпитаните по делото свидетели дори са в насока, че Н. В.е
искал от б.си да му бъде прехвърлен апартамента, а след смъртта му, че той се е
възприемал за собственик, бил е управител на етажната собственост, правел е
ремонти, но не и че е довел до знанието на сестра си фактът, че се счита за
собственик на нейната, полагаща й се по закон ½ ид.част
от правото на собственост върху жилището.
Следователно
ответниците не биха могли да придобият по давностно владение към 2015г.
собствената на и.½ ид.част. Ето и защо
предявеният иск е доказан, следва да се признае за установено по отношение на
ответниците, че и.е собственик на ½ ид.част от
жилището, следва ответниците да бъдат
осъдени да предадат владението на тази ½ ид.част,
а титула има собственост въз основа на давностно владение да бъде отменен по
реда на чл. 537, ал.2 ГПК.
На
основание чл. 78 ГПК в полза на и.следва да се присъдят сторените от нея
разноски в размер на сумата от общо 2 072,83 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Й.В. с ЕГН **********,
М.Н.В. с ЕГН ********** и Р.Н.В. с ЕГН ********** всичките с адрес: ***, че Р.Р.В. с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК на ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот –
самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.401.1.18 съгласно одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри на град П. със заповед № ..год. на ИД
на АГКК, представляващ апартамент № .. (осемнадесет) с площ от 90,83 кв.м., с
административен адрес - град П., бул. "Ц. Б. ...О." №., блок ., вход .",
етаж ., с прилежащо помещение - изба №. с площ от . кв.м., както и 2,09%
идеални части от общите части на сградата въз основа на наследствено
правоприемство от р.си М. К.В. и Р. П. В.
ОСЪЖДА Н.Й.В. с ЕГН **********, М.Н.В. с ЕГН ********** и Р.Н.В.
с ЕГН ********** всичките с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ в полза на Р.Р.В. с ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО върху ½ ид.част от правото на собственост върху недвижим имот –
самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.401.1.18 съгласно одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри на град П. със заповед № ..год. на ИД
на АГКК, представляващ апартамент № . (осемнадесет) с площ от 90,83 кв.м., с
административен адрес - град П., бул. "Ц. Б. ...О." №., блок ., вход .",
етаж ., с прилежащо помещение - изба №. с площ от 4 кв.м., както и 2,09%
идеални части от общите части на сградата;
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт по
обстоятелствена проверка издаден по нот.дело № ... на
н.И. М.на основание давностно владение върху ½ ид.част
от правото на собственост върху процесния имот, който акт е оформен под № ...,
том ., рег. № ., нот. дело № ... по описа на н.И. М.с
рег. № . от НК вписан под акт № ., том .,
дело ..., вх. рег. № ... на Служба вписвания – П.;
ОСЪЖДА Н.Й.В. с ЕГН **********, М.Н.В. с ЕГН ********** и Р.Н.В.
с ЕГН ********** всичките с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Р.Р.В. с ЕГН ********** *** Е сумата от 2 072,83 /две хиляди
седемдесет и два лева и 83 ст./ разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.