№ 14424
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110142444 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано e по искова молба на з срещу з, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1100 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване
на платено по договор за застраховка „Имущество“, застрахователно обезщетение за
вреди, причинени на метален контейнер за отпадъци, вследствие на ПТП, настъпило
на 05.07.2023 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до окончателното плащане,
и сумата от 59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 20.02.2024 г. до 10.07.2024 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 05.07.2023 г. на
територията на бензиностанция „Шел“, намираща се в **, водачът на лек автомобил
„Тойота Хайлукс“, с рег. № ,, с прикачено ремарке с рег. № ,, при извършване на
маневра завиване на дясно не спазил достатъчно странично отстояние и реализирал
ПТП, в резултат на което били причинени вреди на метален контейнер за отпадъци,
собственост на „ИПМ“ ООД. Навежда доводи, че за увреденото имущество бил
сключен при ищеца договор за застраховка „Имущество“, обективирана в полица №
2200231430000038, с период на застрахователно покритие от 16.06.2023 г. на
15.06.2024 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/18-23 от 13.10.2023 г.,
като след извършена оценка на щетите по застрахованото имущество е било
определено застрахователно обезщетение в размер от 1100 лева, което е заплатил на
„ИПМ“ ООД с преводно нареждане на 17.10.2023 г. Твърди, че към момента на
1
настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати
претендираното регресно вземане, но последният отказал да стори това. По така
изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП,
наличието на противоправно поведение и вина на застрахования при него водач на лек
автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ,, както и факта на плащане на
застрахователното обезщетение от ищеца. Оспорва размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност
на причинените от процесното ПТП вреди. Твърди вредите да са настъпили от ремарке
с рег. № ,, обект на застраховане от „ЗК Лев Инс“ АД. Навежда доводи, че служители
на бензиностанция „Шел“ са били допринесли за настъпване на произшествието, като
не са били предприели действия по предупреждаването на водача на МПС, че ще
настъпи контакт с контейнер за отпадъци, а евентуално са го били насочили да
извърши маневрата, като го били заблудили, че няма да настъпи съприкосновението.
Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1. По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на
процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на причинителя на имуществени вреди
(делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца
2
по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4)
към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е
съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални
предпоставки за възникване на регресното му право. В случай, че ищецът установи
посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия
довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението за плащане на претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение, както и да докаже твърденията си, че механизмът на ПТП-то е различен
от твърдения, в т.ч. че служители на бензиностанция „Шел“ са допринесли за
настъпване на ПТП.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не
се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че за
увреденото имущество – метален контейнер за отпадъци, находящ се на територията
на бензиностанция „Шел“ в **, е бил сключен договор за застраховка „Имущество“,
обективиран в застрахователна полица № 4704230100003112, с период на
застрахователно покритие от 16.06.2023 г. на 15.06.2024 г.; 2) че към момента на
настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Тойота
Хайлукс“, с рег. № ,, е била покрит застрахователен риск от ответника по договор за
задължителна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочените
обстоятелства са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване с постановено по делото по реда на чл. 140 ГПК
определение от 16.01.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото
доказателствен материал.
Във връзка с установяване факта на настъпване на процесното произшествие по
делото е ангажиран Протокол за ПТП № 1151823 от 05.07.2023 г., изготвен от Иван
Петков – младши автоконтрольор при РУ – Гоце Делче. Протоколът като съставен от
компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено
посещение на място, и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява по
своята правна природа официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179
ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице
факти и обстоятелства. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на
3
протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се
кредитират по отношение на удостоверените дата и място на настъпване на ПТП,
участващи в него лица, респ. автомобили, причинени видими щети. Като отчита този
характер на документа, настоящият съдебен състав приема за установено от
отразените в същия данни, че на 05.07.2023 г. около 12:15 ч., на територията на
бензиностанция „Шел“, намираща се в **, е настъпило ПТП между лек автомобил
„Тойота Хайлукс“, с рег. № ,, с прикачено ремарке, с рег. № ,, управлявано от К. А. К.,
и метален кош за боклук. В протокола е съставена схема на ПТП, като са описани
установените видими щети по превозното средство.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от
страните. От констатациите на вещото лице се установява, че на 05.07.2023 г. около
12:15 ч., на територията на бензиностанция „Шел“, намираща се на **, водачът на лек
автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ,, с прикачено ремарке (каравана) с рег. № ,, е
предприел маневра за завиване надясно, вследствие на което настъпва
съприкосновение между ремаркето и намиращият се отляво метален кош за боклук.
Последното било увредено до степен за подмяна. Експертът е изяснил, че съобразно
вида и степента на уврежданията по процесното кошче и материалите за изработка на
същото, неговата подмяна с ново е била наложителна, доколкото щетите не могат да се
възстановява технологично. Установява се, че вредите по процесната вещ са настъпили
вследствие на удар от задната лява част на прикаченото ремарке, и същите се намират
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертът е посочил, че
пазарната стойност, необходима за възстановяване на вредите, е в размер на 1788 лева,
съобразно приетата като писмено доказателство по делото фактура № ********** от
18.12.2023 г., издадена от „Иса - България“ ООД. В посочената сума са включени и
разходи за доставка и монтаж на ново кошче за отпадъци.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза, съдът приема за
установени относимите за изясняване механизма на процесното ПТП обстоятелства.
Анализът на същите сочи, че произшествието е настъпило в резултат от виновното и
противоправно поведение на водача лек автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ,, с
прикачено ремарке, с рег. № ,, който с поведението си е нарушил установената в
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП обща забрана за всички участници в движението
по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да
поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени
вреди.
По изложените съображения съдът намира, че поведението на К. А. К. като
водач на участвалия в процесното ПТП лек автомобил се явява в разрез с дължимото
по закон такова и поради това е противоправно, а по силата на установената в чл. 45,
4
ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, доколкото ответникът, който носи
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за оборването й чрез
установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.
От експертното заключение се установи безпротиворечиво, че вредите по
процесната вещ са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения
механизъм на реализирането му.
С оглед на горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното право. Несъстоятелно е
възражението на ответника, че отговорността по регреса следва да бъде понесена от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена за ремарке, с рег. № ,. Това така, доколкото съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вреди,
нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение и/или когато то се
е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването
и ползването на теглещото моторно превозно средство.
По аргумент от чл. 411, изр. първо КЗ обемът на отговорността по регреса е
обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя,
което съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ е съизмеримо с действителната стойност на вредите,
причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за
необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на застрахованото лице,
в т.ч. и разходи за доставка и монтаж. В този смисъл и като ползва заключение на
вещо лице по съдебната автотехническа експертиза, настоящият съдебен състав
намира, че дължимото обезщетение за обезвреда се съизмерява със сумата от 1788
лева. Тъй като посочената сума надвишава размера на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение, който определя обема на регресното му право,
отговорността на ответника следва да се ангажира до размера на извършеното от
ищеца плащане от 1100 лева. Последното се установява от приетото като писмено
доказателство по делото преводно нареждане от 17.10.2023 г.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи в пълния предявен размер. Като последица от уважаването на иска
на ищеца се следва и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното плащане.
2. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се
установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
5
главен дълг; 2) изпадане на ответника в забава; 3) размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на
делото, в размер на 1100 лева, за ищеца е възникнало и акцесорното такова,
изразяващо се в парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от
ответника в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на
процесното регресно парично задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е
причинило вредата на застрахованото имущество, е предявило претенцията си срещу
този застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага.
В случая, на л. 31 от делото е представена покана за плащане, съставена на 03.01.2024
г., като липсват по делото доказателства, от които да се направи извод за датата на
получаване на същата от ответното застрахователно дружество. Същевременно по
делото е прието писмо, с изх. № 964/20.02.2024 г. по описа на з, с което от ищеца
изискана допълнителна информация как е формирано изплатеното обезщетение –
фактура с разбивка на вложени материали и труд и други. Така изисканите документи
следва да се съотнесат към изключенията, установени в разпоредбата на чл. 106, ал. 5
КЗ, която разпоредба установява забрана да изискват доказателства, с които
ползвателят на застрахователната услуга, съотв. застрахователят по имуществената
застраховка /по арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ/ не може да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им,
както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на
претенцията. Следователно за начален момент на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ следва да
се приеме датата 20.02.2024 г., към който момент ответникът безсъмнено е получил
регресната покана. Ето защо, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава,
считано от изтичане на 30-дневния срок за плащане на обезщетението по регреса, т.е.
21.03.2024 г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на претенция на ищеца за лихва за забава, начислена за период
от 21.03.2024 г. до 10.07.2024 г., възлиза на сумата от 47,15 лева, до който размер
предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 59 лева и за периода от
20.02.2024 г. до 20.03.2024 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора с правна възможност да претендира разноски разполага
всяка от страните.
6
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 752,23 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 7,26 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в размер от 150 лева юрисконсултското
възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалните им представители, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на з
ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 1100 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на
платено по договор за застраховка „Имущество“, застрахователно обезщетение за
вреди, причинени на метален контейнер за отпадъци, вследствие на ПТП, настъпило
на 05.07.2023 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до окончателното плащане,
и сумата от 47,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 20.02.2024 г. до 10.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 47,15 лева до пълния
предявен размер от 59 лева и за периода от 20.02.2024 г. до 20.03.2024 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на з
ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 752,23 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА з ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати
на з, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 7,26 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8