Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 05.07.2018 г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, пети състав в
публично заседание на пети юни, през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател
: ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при секретаря Р.
Андреева, като разгледа докладваното от съдията Личева гр.д. № 398 по описа за
Обективно
съединени искове, с правно основание чл. 128 т.1 и т. 2 КТ; чл. 261 КТ; чл. 262 КТ; чл.264 КТ; чл. 224 ал. 1 КТ; чл. 79 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ Н.Б.О., чрез пълномощник – адв. М.П. от ВТАК
твърди, че е работил при ответника на длъжност „Охранител” на пълно работно
време – 8 часа при сумирано изчисляване на заплащането с основно трудово
възнаграждение /ОТВ/ 420.00 лв. и доплащане за нощен труд. Трудовият договор е
подписан със срок на изпитване за период от шест месеца, като в същото време е
и срочен до приключване на договора за охрана на обекта. Прекратен е на
основание чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ, считано от 01.08.2017 г. Твърди, че е работил
една дневна смяна от 7:00 до 19:00 часа, една нощна смяна от 19:00 до 7:00 часа,
т.е. 48 часа без прекъсване и после два почивни дни. Така е полагал 15-16
дежурства месечно, всяко едно по 12 часа. В процесния период не е изплащано възнаграждение
за полаган нощен труд, за работа през официални празници и за извънреден труд. При
прекратяване на трудовото правоотношение останал неизползван платен годишен
отпуск за целия период на работа в обекта, а именно 18 дни за 2016-
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати, както следва: За периода от 01.03.2017
г. до 30.04.2017 г. - трудово възнаграждение 530.00 лв., ведно със законната
лихва, считано от 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за
ОТВЕТНИКЪТ - „Агенция за охрана и сигурност Сириус” ЕООД,
представлявано от управител – В.П., чрез пълномощник – адв. С. от
См.АК депозира писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Заема се становище, че те са
неоснователни по основание и размер и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При ответника било въведено сумирано изчисляване на работното време, като
работният процес бил организиран в дневни и нощни смени. В този случай ако
работното време превишавало нормалното, работата в повече се компенсирала с
почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното и свободното
време се спазвало средно за периода, през който се отчитал положеният труд.
Положените нощни часове труд се превръщали с дневен коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане.
Позовава се на изтекла погасителна
давност относно претенциите за заплащане на трудово възнаграждение, както и за
положен извънреден труд.
Съдът след като обсъди основанията,
изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори от страните, че между
ищеца и ответника е бил сключен Трудов договор № 6788 от 14.09.2016 г.(л.4),
прекратен на основание чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ със Заповед № 6788/28.07.2017 г.,
считано от 02.08.2017 г.(л.25). През периода на действие на трудовото правоотношение
ищецът е заемал длъжността „Охранител” в обект РВД Горна Оряховица със срок на
изпитване 6 месеца, с работно време от 8 часа дневно при сумирано изчисляване
на работното време, с уговорено трудово възнаграждение 420.00 лв. месечно. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на ищеца на
02.08.2017 г. С оглед естеството на извършваната дейност и отдалечеността на
обекта от населеното място, на 01.08.2014 г. бил сключен договор № 227/ДП РВД
между държавно предприятие «Ръковдство на
въздушното движение» и Агенция за сигурност и охрана «Сириус» ЕООД.
Съобразно чл.4.1.19 от договора изпълнителят, в случая настоящия ответник, имал
задължение да предостави на служителите, чрез които ще обезпечава сигурността в
обектите, траспорт до местата, където са разположени обектите. Предвид
естеството на работата от работодателя на ищеца били изработвани месечни
графици за разпределение на смените им(л.42-50).
За периода на
съществуване на трудовото правоотношение,
на ищеца било начислявано и заплащано трудово възнаграждение, видно
от съставените ведомости за заплати(л.51-62),
които били подписвани от лицата при получаването на сумите.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза
като вещото лице дава заключение по
поставените му въпроси в следния смисъл: На ищеца О. са изплатени основните трудови
възнаграждения за претендирания от него период.
Трудовото възнаграждение за
положения извънреден труд от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., което ответникът не е изплатил на ищеца е в брутен
размер 990.89 лв. и нетен
размер 773,93 лв.
Трудовото възнаграждение за за положен труд през официални
празници за периода от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., което ответникът не е изплатил на ищеца е в брутен размер 192.26 лв. и нетен размер 131.50 лв.
Трудовото възнаграждение за
положения нощен труд от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., което ответникът не е изплатил на ищеца е в брутен
размер 59.12 лв. и нетен
размер 46.19 лв.
Неизплатеното дължимо обезщетение за неизползван от
ищеца 17 работни дни
платен годишен отпуск за периода от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г. е в брутен размер 372.38
лева и нетен размер на
335.14 лв.
Със сключване
на трудовия договор на ищеца е
определено работно време - 8 часа дневно, при сумирано месечно отчитане. Със
Заповед № 43/29.06.2016 г. на работодателя, на основание чл. 142 ал. 2 от КТ и
във връзка с организацията на работното време, е разпоредено въвеждането на сумирано изчисляване на работното време за
обект РВД Велико Търново, като е определен отчетен период от шест месеца.
Заповедта е влязла в сила от 01.07.2016 г. Със Заповед № 169/20.12.2016 г. на работодателя, на
основание чл. 142 ал. 2 от КТ и във връзка с организацията на работното време,
е разпоредено въвеждането на сумирано
изчисляване на работното време за обект РВД Велико Търново, като е определен
отчетен период от шест месеца. Заповедта е влязла в сила от 01.01.2017 г. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение
за положен извънреден труд е определено на основание разпоредбите на чл. 9 ал.
2 от НСОРЗ, чл. 262 ал. 1 т. 4 и ал. 2
КТ и предвид отразените в графиците дежурства на ищеца.
Сумата
на пътните разноски на работника от и до работното му място възлиза на 340.00
лева.
Заключението
беше прието от съда като пълно,
компетентно и обосновано. Същото не беше оспорено от страните.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск, с правно основание чл. 128 т.1 и т. 2 КТ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
Предявените искове, с правно
основание чл. 261 КТ, чл. 262 КТ, чл. 264 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ са основателни и следва да бъдат уважени.
Искът с правно основание чл. 79 ЗЗД
е основателен и следва
да бъде уважен.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства беше
установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
започнало на 14.09.2016 г., със сключване на трудов договор № 6788 и е
приключило на 02.08.2017 г., с издаване на Заповед № 6788/28.07.2017 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ,
връчена на 02.08.2017 г.
Съобразно заключението на вещото
лице, на ищеца са изплатени в брой всички трудови възнаграждения, който
се е подписал за това на ведомостта за заплати. Ведомостите са допуснати и приети като доказателства по
делото. Оспорването на част от тях не беше направено своевременно от страна на ищеца,
поради което настоящият съдебен състав
приема, че искът с правно основание чл. 128 т. 1 и т. 2 КТ за сумата от
530.00 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Трудовото възнаграждение за положения извънреден труд от ищеца за времето от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г. което
ответникът не му е начислил и изплатил е
в брутен размер 990.89 лв. и нетен такъв от 773,93 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 773,93 лв.(претендирания
размер) по иска с правно основание чл. 262 КТ за периода от 16.09.2016 г. до
01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2018 г.
до окончателното заплащане на сумата.
Трудовото възнаграждение за положения нощен труд за периода от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г.,
което ответникът не е начислил и заплатил на ищеца е в брутен размер 59.12 лв.
и нетен размер 46.19 лв. По иска с правно основание чл. 261 КТ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 46.19 лева за периода от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.02.2018 г. до окончателното заплащане на
сумата. В останалата част над сумата от 46.19 лв. до пълния предявен размер от 130.00
лева, искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Трудовото възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., което ответникът не е начислил и заплатил на ищеца е в
брутен размер 192.26 лв. и нетен размер 131.50 лв. По иска с правно основание чл.264 КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 131.50 лева (претендирания размер) за
периода от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.02.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
В настоящото производство се събраха доказателства,
че ищецът е имал право на 17 дни платен годишен отпуск за времето от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г.,
които не са използвани от него. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал. 1 т.
4 КТ със Заповед № 6788/28.07.2017 г. на ищеца не е изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 17 работни дни в брутен размер от 372.38 лв. и
нетен размер от 335.14 лв. Искът с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ е
основателен до размер от 335.14 лв. и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва считано от 22.02.2018 г. до
окончателното заплащане на сумата. В останалата част за разликата над сумата от
335.14 лв. до пълния предявен размер от 380.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Безспорно се установи, че между възложителя - ДП ”РВД” и изпълнителя – Агенция за
сигурност и охрана „Сириус” ЕООД е бил
сключен договор № 227/ДП РВД/01.08-
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 142.36 лева в
полза на ищеца – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за
сумите относно присъденото трудово възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 106.76 лв. в
полза на ГОРС, представляваща направените по делото разноски за експертиза,
съразмерно с уважената част от исковете, ведно със сумата от 5.00 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавни такси върху уважените размери на
исковете по бюджета на съдебната власт, в полза на ГОРС, както следва: По иска
с правно основание чл. 261 КТ - държавна такса в размер от 50.00 лв., на
основание чл. 3 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК); По иска с правно основание чл.
262 КТ- държавна такса в размер от 50.00 лв., на основание чл. 3 от ТАРИФА
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК); По иска
с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ - държавна такса в размер от 50.00 лв., на
основание чл. 3 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК); По иска с правно основание чл.
264 КТ- държавна такса в размер от 50.00 лв., на основание чл. 3 от ТАРИФА
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК); По иска
с правно основание чл. 79 ЗЗД- държавна такса в размер от 50.00 лв., на
основание чл. 3 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
както и за сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА «Агенция за сигурност и охрана Сириус» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София и адрес на управление ЖК „Лозенец”, ул.”Козяк” № 1 а, представлявано
от управител В.П.П., по иск с правно основание чл. 262 КТ ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.О., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата
от 773.93 лв.(седемстотин седемдесет и
три лева и 93 ст.), представляваща неначислено и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.09.2016 г. до
01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
22.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА «Агенция за сигурност и охрана Сириус» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София и адрес на
управление ЖК „Лозенец”,
ул.”Козяк” № 1 а, представлявано от управител В.П.П., по иск с правно основание
чл. 261 КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.О., с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 46.19 лв.(четиридесет и шест лева и 19 ст.),
представляваща неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 22.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от сумата 46.19
лв.(четиридесет и шест лева и 19 ст.), до пълния предявен размер от 130.00 лева(сто и тридесет лева), като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА «Агенция за сигурност и охрана Сириус» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София и адрес на
управление ЖК „Лозенец”,
ул.”Козяк” № 1 а, представлявано от управител В.П.П., по иск с правно основание
чл. 264 КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.О., с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 131.50 лв.(сто тридесет и един лева и 50
ст.), представляваща неначислено и неизплатено допълнително трудово възнаграждение
за положен труд през официални празници,
за периода от 16.09.2016 г. до
01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА «Агенция за сигурност и охрана Сириус» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София и адрес на
управление ЖК „Лозенец”,
ул.”Козяк” № 1 а, представлявано от управител В.П.П., по иск с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.О., с постоянен адрес
***, ЕГН **********, сумата от 335.14 лв.(триста тридесет и пет лева и 14
ст.), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
от 16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
22.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от сумата 335.14 лв.(триста
тридесет и пет лева и 14 ст.), до пълния предявен размер от 380.00 лева(триста и осемдесет лева), като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА «Агенция за сигурност и охрана Сириус» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София и адрес на
управление ЖК „Лозенец”,
ул.”Козяк” № 1 а, представлявано от управител В.П.П., по иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.О., с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 340.00 лв.(триста и четиридесет лева),
представляваща неизплатени пътни разноски до и от работното място за периода от
16.09.2016 г. до 01.08.2017 г., въз основа на Договор № 227/ДП РВД/01.08.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 22.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, ведно
със сумата от 142.36 лева(сто четиридесет и два лева и 36 ст.) - направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 128 т. 1 и т. 2 КТ, предявен от Н.Б.О., с постоянен
адрес ***, ЕГН ********** против «Агенция за сигурност и охрана Сириус»
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на
управление ЖК „Лозенец”,
ул.”Козяк” № 1 а, представлявано от управител В.П.П. за СУМАТА
от 530.00 лв.(петстотин и тридесет лева) – неначислено и неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА «Агенция
за сигурност и охрана Сириус» ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление
ЖК „Лозенец”, ул.”Козяк” № 1 а, представлявано от управител В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Съдебната власт, в полза на
ГОРС СУМАТА от 356.76 лева (триста
петдесет и шест лева и 76 ст.) лева, от които 106.76 лева(сто и шест лева и 76
ст.) - разноски по делото за изготвена експертиза и 250.00 лева (двеста и
петдесет лева) –държавни такси върху уважените размери на исковете, ведно със сумата
от 5.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242 ал. 1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението, в частта за присъдените
суми относно неизплатено трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВТОС.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: