Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 09.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №954
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”***********” №*, чрез
юрисконсулт К.А., с
адрес *** против М.И.П., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на 14.11.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към М.И.П.. По входираните
документи е образувано ЧГД №4654/2018г. По посоченото дело е издадена заповед
за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок, поради което ищцовото
дружество подава настоящата искова молба на основание чл.415 ал.1, т.2 ГПК в
срока по чл.415 ал.4 ГПК.
Ищецът твърди,
че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството.
Твърди, че
по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение
да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 3105883, находящ се
в гр.П., ул.“*****“ №*, ап.*. За М.И.П. е открит клиентски номер **********.
Сочи, че ответникът
от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2.
Съгласно
чл.27 ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на М.И.П. за периода
23.11.2017г.-22.01.2018г. електроенергия на обща стойност 101,17 лв., която до
този момент не е заплатена.
Твърди, че
поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна
лихва в общ размер от 8,24 лв. за периода 11.01.2018г.-13.11.2018г. Законна лихва за
забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на
фактурата е посочен в същата.
Моли съда да установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД към М.И.П., както следва: 101,17 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2017г. - 22.01.2018г., 8,24 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 11.01.2018г.-13.11.2018г., законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 14.11.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Моли на основание Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., т.12 да осъди М.И.П.
да заплати на ищцовото дружество присъдените в заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№4654/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик, представляващи платена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Моли в тежест на
ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства и е направено доказателствено искане - за изискване и прилагане на заповедното
производство.
В срок по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответницата, с който взема становище, че предявеният иск с правно основание
чл.422 от ГПК е подаден в посочения от съда законов срок и като такъв е
допустим.
Оспорва основателността
на предявените искове. Не оспорва точността на изчисленията, направени въз
основа на приложените фактури, вкл. и относно мораторните лихви. Оспорва
твърдението, че към процесния период ответникът има качеството на „потребител“ на
предлаганите от ищеца услуги.
Оспорва и
твърдението, че са предоставени услуги от ищеца на ответника, както и да са
изпращани и получавани от ответника фактури за това, като счита, че има
неизпълнение на възложени с Общите условия задължения от страна на ищцовото
дружество.
Не възразява да бъдат
приети приложените към исковата молба доказателства.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските. Представя списък
на същите по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на
ответницата взема становище, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да
го отхвърли.
Съдът, след като се запозна с
твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и с възраженията на особения
представител на ответницата и като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 14.11.2018 год., ищцовото дружество
е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело №4654/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било
уважено и съдът е издал Заповед №2577 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 15.11.2018 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да
заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 101,17 лв. – главница, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 11.01.2018г. до 13.11.2018г. в размер на 8,24 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 14.11.2018г. до пълното й изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 25,00 лева - държавна такса
и 50,00 лева – представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Стойност
на електрическа енергия, доставена за периода от 23.11.2017г. до 22.01.2018г. на основание Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и
чл.98а от Закона за енергетиката. Електрическата енергия е доставена по партидата на М.И.П.,
с клиентски номер №1010156914, отнасяща се за
обект на потребление: гр.П.,
ул.“*****“ №*, ап.*, ИТН: 3105883. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, ищцовото дружество „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно
чл.35 ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани и на сайта на дружеството-ищец.
По силата
на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия следния обект: обект с ИТН 3105883, находящ се в гр.П.,
ул.„**********“ №*, ап.*.
Видно от
писмо изх.№45/04.02.2020г. на БМ „СПЖФНСИ“ - Община Пазарджик е, че ответницата
М.И.П. е настанена в същия обект – общинско жилище на адрес: гр.П., ул.“*****“
№*, ап.*, ет.*, със Заповед №393/2019г. и договор за наем 316/19.03.2012г. на Община-Пазарджик.
През периода от 23.11.2017г. до 22.01.2018г. ответницата е ползвала същото
общинско жилище като наемател, тъй като договорът й за наем с Община-Пазарджик
не е прекратяван. Със заповед №587/27.03.2019г. на Кмета на Община Пазарджик
ответницата М.И.П. е пренастанена като наемател в същото общинско жилище за нов
срок от 5 години.
За
ответницата М.И.П. е открит клиентски номер **********, видно от приложеното
заявление-декларация на същата от 23.03.2012г. Ответницата е подписала и
декларация за достъп до мрежата на ищеца с дата 23.03.2012г., с която е приела
общите условия на дружеството.
Като
наемател /ползвател/ на процесното общинско жилище, ответницата има качеството
на потребител на доставяната в обекта електрическа енергия.
Съгласно
чл.11, т.1 от Общите условия ответницата като потребител е задължена да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2 от Общите
условия.
Съгласно
чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По делото са
представени и приети като доказателства, заверени копия на фактури, както
следва: фактура №**********/31.12.2017 год. на стойност 59,39 лева, с падеж 10.01.2018г.
и фактура №**********/31.01.2018 год. на стойност 41,78 лева, с падеж 12.02.2018г.
Видно от тях е, че доставчик на описаното
количество електрическа енергия - е търговското дружество-ищец, а получател е
ответницата. Фактурите са за общата сума от 101,17 лева, с включен ДДС. В тях
подробно са описани възможните начини за плащане.
Съдът
счита, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и цени същите като
доказателства по делото. Фактурите не са оспорени от ответната страна.
Установява
се от представената от ищеца и неоспорена от страната-ответник справка, че
отчетените показания за клиентския номер на ответницата и за ИТН 3105883 за
периода от 23.11.2017г. до 22.01.2018г. са, както следва: на 22.12.2017г. - дневна
184 квтч и нощна 169 квтч - общо консумирана ел.енергия 353 квтч; на
22.01.2018г. – дневна 143 квтч и нощна 95 квтч – общо консумирана ел. енергия
238 квтч. Електромер №********* се отчита четвърта календарна седмица на 22-ро
число от месеца. Електромер №********* е закупен на 06.02.2017г., съгласно MID директивата на ЕС: СЕ М 17 1781
като преминал проверка в завода произвдител през 2017. Следващата метрологична
проверка на електромера, съгласно законовите изисквания ще бъде през 2023г.
Ответницата
не представи доказателства за плащане на дължимите суми по процесните фактури.
Не противопостави други правопогасяващи или правоизключващи възражения и
обстоятелства.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на цената на доставена електрическа енергия и за лихви за
забавено плащане е процесуално допустим и основателен по следните съображения:
Въз основа на представените,
приети и неоспорени писмени доказателства, съдът приема за установено по
делото, че през процесния период от време, ищецът е доставил на ответницата
електрическа енергия и че в имота, отдаден й под наем, е ползвана такава в
количествата, посочени в писмените документи и на стойност, отразена във
фактурите и в препис-извлечението от сметката на ответницата. Установи се по
делото, че електромерът, който е отчитал електрическата енергия в имота е бил проверен
и в изправност.
Ответницата не е изплатила на
ищеца дължимите суми по процесните фактури в размер общо на 101,17 лева за
консумираната електрическа енергия за периода от 23.11.2017 год. до 22.01.2018
год.
Вземането е съществуващо и изискуемо
и длъжникът-ответницата дължи заплащането на претендираната сума като главница
на обща стойност 101,17 лева на ищеца, тъй като не е сторила доброволно това до
настоящия момент.
Върху главницата,
ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 14.11.2018г. до окончателното й
изплащане.
Ответницата
е в забава на плащанията, тъй като е изтекъл падежът за плащане на сумите по
процесните фактури за процесната ел. енергия. Затова ответницата дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на
забавата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Общият размер на това задължение е 8,24 лева, видно от приетия препис-извлечение
от сметката на ответницата, неоспорен. Затова исковата претенция за вземане в този
размер ще следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода
на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от него разноски, както в
заповедното, така и в настоящето исково производство в размер общо на 400,00
лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи /при претендиран размер на юрисконсултското възнаграждение
за настоящето производство в размер на 100 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”***********” №*, чрез юрисконсулт К.А., с адрес *** против М.И.П., с ЕГН **********,*** с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.П., с ЕГН **********
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: сумата от 101,17 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2017г. - 22.01.2018г., сумата от 8,24 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 11.01.2018г. - 13.11.2018г.,
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №2577 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.11.2018 год. по
ч.гр.дело №4654/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА М.И.П.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”***********” №* разноски в заповедното и в исковото производство в размер общо на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: