№ 939
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503227 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.Делото е обявено за решаване.
Подадена е въззивна жалба от от М. З. Б., ЕГН ********** от гр.Пловдив чрез
назначения му служебен защитник адв.М.Н. Л. - Зенкова, със служебен адрес: гр. Пловдив,
*** против решение № 262390/21.10.2021г. по гр.д.№124390/2020г. на Пловдивския РС, в
частта, с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на „Теленор
България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и АУ: град София, Ж.К. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор Д.К.К. и Члена на Съвета
на директорите М.С., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет.5, адв.
З.Ц. сумата от485, 71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за
мобилни услуги и Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г., която сума е
било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1920/16.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 1481/2020
г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав; с което е оставено без уважение възраженията му за
нищожност на сключените между страните Договори за мобилни услуги №
*********/18.02.2017 г., № *********/17.04.2017 г., № *********/15.11.2017 г. и
Допълнително споразумение № *********/28.12.2017 г. към него, договор №
*********/27.02.2018 г. и Допълнително споразумение № *********/27.02.2018 г. към него,
както и Договори за лизинг от 17.04.2017 г. и от 27.02.2018 г., и Общи условия към тях, на
претенцията на ищеца за заплащане на неустойка; с което е осъден да заплати „Теленор
България“ ЕАД направените разноски за производството по делото, в т.ч. и по ч.гр. дело
№1481/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, в размер на 1 300 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение в посочените части е неправилно и
незаконосъобразно. Оплаквания –предявеният иск за гланицата бил изцяло недоказан;
договорите за мобилни услуги и за лизинг са оспорени в отговора на ИМ по отношение
1
подписите и предаването на усторойствата, како и по отношение на ползването на на
мобилните номера; че че издадените данични фактури не са подписани от получателя; не се
доказало, че процесните договори сапрекратени по вина на потребителя; по отношение на
неустойката – позовава се на ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4 от ТР №1/15.6.2010 по
т.д.№1/2009 на ОСТК на ВКС, р.№228/21.01.2013г по т.д.№995/2011г, ТК,2ТО на ВКС,
според което неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция има и наказателна
функция, т.к. е санкция на неизправния длъжник; счита, че договорента неустойка
противоречи на добрите нрави, т.к. уговореният размер, формиран от месечните такси до
изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в
гражданските отношения. Позовава се на р.219/09.05.2016г по т.д.№203/2015г на ВКС,1ТО,
според което уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на
договор по вина на лизингополучателя, задължението му да заплати лизговите вноски за
периода от прекратяването до края на срока на договора има характер на неустойка за
вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нарави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което
обезпечава; по отношение на претенцията за лизинговите вноски – съдът не се е произнесъл
по наведените възражения, че страните нямат право да прекратят договора преди изтичане
на уговорения срок на действие; прекратяването не е било съобщено на ответника, нито му е
даден подходящ срок за изпълнение.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове.
От въззиваемия „Теленор България“ЕАД, чрез адв.З.Ц., е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно –с него РС е оставил без уважение претенцията за неустойка; че правилно
съдът е приел, че след като са налице писмени доказателства, върху ответника лежи
докателствената тежест да докаже твърденията си, че не е подписал тези договори, не е
ползвал предоставените по тях услуги, не е закупувал устройства на лизинг, което не е
доказано от последния; счита, че правилно съдът е приел, че ответникът дължи сумата по
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, включително и неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите поради неизпълнение, които неустойки и размерите им са
определени в съответствие със спогодбата между ищеца и Комисията за защита на
потребителите от 11.01.2018 г по гр.д.№15549/2014г и гр.д.№16476/2014г на СГР, а
условията, при които предсрочно се прекратяват договорите са уредени в тях и ОУ; от ССЕ
се установявало, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени процесните фактури и
неизплатените задължения по тях, потребените услуги, начинът на остойностяването им; от
същите се установявало, че ищецът е предоставил достъп до електронната си мрежа,
извършените от потребителя обаждания, тяхната продължителност и дължимата
абонаментна такса за съответния отчетен период; счата за неоснователно възражението на
ответника, че процесните фактури не били подписани от получателя – в ОУ, които Б. е
декларирал, че е запознат, в чл.26 от ОУ е записано, че при сключване на договора
2
потребителят е уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, а
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимите суми; на 14.02.2019г е ограничен достъпа на Б. до мобилната мрежа , от която
дата не му са начислявани месечните абонаментни такси, а на 26.02.2019г му е изпратена
последната покана за доброволно плащане, уведомен е за размера на дължимите суми за
мобилни услуги, за размера на оставащите лизингови вноски и за дължимите неустойки.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
ПОС, ХІV гр.с., като се прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
С оглед наведените от страните доводи, ПОС намира, че 1.ищецът не е представил
доказателства, че на 26.02.2019г е изпратил на Б. последната покана за доброволно плащане,
че същият е уведомен за размера на дължимите суми за мобилни услуги, за размера на
оставащите лизингови вноски и за дължимите неустойки, а РС е следвало в своя доклад да
укаже на ищеца, че не сочи доказателства за твърдението си, че е уведомил длъжника, че ще
развали договора поради неговото неизпълнение като му даде подходящ срок за изпълнение,
тъй като няма данни посочената по-горе покана / на л.85 от д.РС/ да е изпратена,
респективно получена от длъжника.
2. От ИМ е видно, че с Б. ищецът е сключил 4 договора за мобилни услуги и договори
за лизинг, по които се претендира неизпълнение на парични задължения за заплащане на
абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите- не е посочено, обаче, в ИМ по всеки договор каква сума се претендира
съответно за абонаментни такси, каква за лизингови вноски и каква за неустойки и
съответно на коя дата е падежа на всяка от претендираните вноски, към кой момент всяка
една от претендираните вноски /за аб.такси и за лизингови вноски/ по всеки от договорите е
станала предсрочно изискуема, вместо което е посочена една обща сума – 485,71 лв. ПРС
е следвало да остави ИМ без движение до уточняване на всяка една от обективно
съединените претенции. Ето защо ПОС намира, че следва да отмени определението, с което
е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.
Следва да се остави ИМ без движение до отстраняване на констатираните
нередовности в 1-седмичен срок от съобщението.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход по същество и делото е обявено за
решаване.
ОСТАВЯ исковата молба без движение до отстраняване на констатираните
нередовности в 1-седмичен срок от съобщението, а именно: 1. Ищецът да представи
доказателства, че на 26.02.2019г е изпратил на Б. последната покана за доброволно плащане,
респективно, че същият е получил поканата; че ответникът е уведомен за размера на
3
дължимите суми за мобилни услуги, за размера на оставащите лизингови вноски и за
дължимите неустойки към мобилния оператор с предупреждение, че в противен случай той
ще развали сключения по между им договор; 2. Да посочи по всеки договор за мобилни
услуги и договор за лизинг каква сума се претендира съответно за абонаментни такси, каква
за лизингови вноски и каква за неустойки и съответно на коя дата е падежа на всяка от
претендираните вноски, към кой момент всяка една от претендираните вноски /за аб.такси и
за лизингови вноски/ по всеки от договорите е станала предсрочно изискуема.
При неотстраняване на нередовностите ИМ се връща, а решението на РС се обезсилва.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4