РЕШЕНИЕ
№…………….
1.02.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 883 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
искова молба от З.К., Ф.К., К. Г., Н. А.,
Н.Т., Н.К., Х.К., Я.Б., Д.Б., Н.Й., Н.К., К.К., Х.Б., всички със съдебен адреса*** против И.Е.С. ***
и И.П.Д. *** признаване за установено,
че ищците са носители на правото на
собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот с
идентификатор 02508.532.605 по кад.карта на гр.
Балчик, представляващ нива с площ от 39,750 дка
и осъждане на И.П.Д. да им предаде владението върху имота, както и за осъждане на И.Е.С. да заплати следните суми
получени без правно основание на:
З.К. – 294,44 лв., Ф.К. – 294,44
лв., К. Г.-294,44 лв., Н. А.-220,83 лв.,
Н.Т.-220,83 лв., Н.К.-110,42 лв., Х.К.-110,42 лв., Я.Б.-220,83 лв., Д.Б.-110,42
лв., Н.Й.-220,83 лв., Н.К.-220,83 лв., К.К.-220,83 лв., Х.Б. -110,42лв.
В съдебно заседание проц. представител на ищеца направи искане и премина от
осъдителен към установителен иск за защита правото си на собственост.
Съдът след
преценка на събраните по делото
доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от
ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи
и възражения прие за установено от
правна и фактическа страна следното:
Ищците твърдят, че са
носители на правото на собственост, по отношение на процесния имот, придобито
по наследство от С.А.и съдебна делба, по гр.д.
№152/2004 г. по описа на Районен съд-Балчик.
Ищците заявяват, че праводателите
на първият ответник незаконосъобразно са се снабдили с нот.акт
за собственост върху процесния имот под №98 т.6 рег. №4822 д.№711/2018 г. по
регистъра на нотариус Обретен Обретенов с район на действие Районен съд-
Балчик, като впоследствие с нот .акт вписан в СВ при
Районен съд – Балчик под №135 т. 3 д.№511/2019 г. са го прехвърлили на първия
ответник, който го е прехвърлил на втория ответник. Според ищците, сделките за
прехвърляне правото на собственост не са породили вещно правни последици, т.к. прехвърлителите не са били носители на правото на
собственост върху вещта.
Първият ответник, според ищците,
е заявил за стопанската 2018/2019 г. пред ОбСЗ и
получил суми по чл. 37в ал. 7 от ЗСПЗЗ без правно основание като удостоверил
правото си на собственост с нот.акт, по силата на
който същият е придобил имота, според ищцовата
страна, от несобственици.
Изложеното мотивирало ищците да
предявят настоящите субективно и обективно съединени искове.
Ответниците оспорват, че ищците
са носители на правото на собственост върху процесния имот; оспорват
обстоятелството, че ищците са наследници на А.Т., Р.Т., Т.Т.и
С.А.. Навеждат доводи относно наличие на множество несъответствия в имената на
наследодателя и наследниците. Правят възражение за липсата на осъществена
процедура по признаване на представените по делото съдебни решения на турски
съд, както и за нищожност на извършената съдебна делба, поради неучастие на
един от наследниците на С.А..
Правната квалификация
на исковете е в нормите на чл. 55 от ЗЗД и
чл. 124 от ГПК.
При анализ на представените от
страните доказателства и направените доводи, съдът стига до заключението, че както
ищците, така и ответниците твърдят и предявяват претенции, че са придобили
правото на собственост върху процесния имот чрез наследствено правоприемство от
общите наследодатели: А.А.В., съответно С.А.и
сочените в представеното удостоверение за наследници №32/14.05.2004 г. на длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Балчик, нейни наследници: А.Т. Р.Т. и Талиб
Тефик.
Всъщност и двете страни заявяват,
че са наследници на тримата синове на С.А., за което представят, съответно:
1. ищците – решение
№2008/1060 г . на Миров съд Газиосманпаша; решение
№2016/1870 г . на Миров съд Газиосманпаша; решение
№2011/960 г . на Миров съд Бакъркьой;удостоверение за
съответствие на имената, рег. №458/2019 г . на Каймакамство
Газиосманпаша; удостоверение за съответствие на
имената, рег. №219/2019 г . на Каймакамство Бакъркьой; удостоверение за съответствие на имената, рег.
№629/2019 г . на Каймакамство Газиосманпаша;
2. ответниците–решение
№2018/345 на Миров съд Чорлу; решение №2017/3694 на Миров съд Чорлу; решение
№2018/5265 на Миров съд Чорлу.
По делото бе
назначена и изслушана съдебна експретиза, вещото лице
по която установи, че според семейните регистри Саиде
и Тефик са имали 4 деца А, Г, Т, Р, като регистри за раждане на с. Момчил не
са запазени, а в регистрите за раждане на гр. Балчик на румънски език за
съответните години за раждания, посочени в семейните регистри на с. Момчел, не са открити такива лица. Всички членове на
семейството са изселени през 1950 г. в Репулика
Турция, като други актове на гражданско състояние не са съставяни или пресъставяни. Според данните от семейния регистър и
изселническия паспорт С./С.е родена през 1905 г., а
съпругът й през 1882 г.
Наследодателката Саиде фигурира в регистрите още с имената С.А., Ф.Т.А., С.Т.и С.А.А..
По
отношение на направените възражения по делото:
По силата на закона и съдебната
практика (така Определение №194/24.04.2020 по дело №136/2020 на ВКС, ГК, I г.о.) удостоверението за наследници
представлява официален документ с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Непълнотата на
регистъра за населението, на което се позовава
ответната страна, не опорочава изпълнената процедура по издаването на
удостоверението за наследници №32/14.05.2004 г. на
Община Балчик. Въз основа на
това не може
да се направи
извод, че материалната доказателствена сила, с която се
ползва удостоверението за наследници, е оборена.
Той се ползва
с доказателствена сила за удостоверените в него факти докато
те не бъдат
опровергани или допълнени чрез други доказателствени средства. В този смисъл са и мотивите на решение
№ 100 от 2.03.2001 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, I -
г. о. В случая, събраните
показания на вещото лице Сн.Й., което установи, че С.А.е имала вместо удостоверените три - четири деца, оборва
доказателствената сила на удостоверение за наследници, но при липса на
доказателства посочени от страните и събрани от съда относно обстоятелството
жив ли е Г.Т.и има ли живи наследници към момента на
извършване на съдебната делба и към настоящия момент, установеното не може да
повлияе върху извода за носителство на правото на
собственост върху вещта. Всъщност самите ответници нямат правен интерес да
оспорват удостоверението за наследници, от което техните праводатели черпят
права и въз основа, на което е извършена съдебната делба, получили са реален
дял от наследственото имущество, което впоследствие и при тези данни от
удостоверение за наследници №32/14.05.2004 г.
са изповядали нотариалната сделка.
От друга страна, наведеният довод
от ответната страна, че извършената съдебна делба е нищожна поради неучастието
на наследник не води сам по себе си до извод, че ищците нямат право на собственост
върху процесния имот, защото нищожността на делбата води до съсобственост върху
процесния имот от всички съделители, вкл. и
наследниците на А.Т., Р.Т. и Т.Т.и като такива те
могат да предявяват иск за защита на правото си на собственост.
Идентичността на имената на едно
лице по два
различни документа, респ. обстоятелството, че два или
повече документа се отнасят до
едно и също лице, може да се установява
със всякакви доказателствени средства. В случая, ищците представиха удостоверение за
съответствие на имената, рег. №458/2019 г. на Каймакамство
Газиосманпаша; удостоверение за съответствие на
имената, рег. №219/2019 г . на Каймакамство Бакъркьой; удостоверение за съответствие на имената, рег.
№629/2019 г . на Каймакамство Газиосманпаша.
По силата на съдебна практика (така решение
№36/26.03.2018 по дело №1733/2017 на ВКС, ГК, II г.о.) за да се приеме, че
два или повече
документа се отнасят до едно
и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада
поне личното име на лицето
и да има доказателства за причините, поради които това лице
е използвало различни бащино и/или фамилно име в тези два
документа.
В тоя смисъл съдът приема, че е налице идентичност между наследодателите на ищците
и тези сочени като наследници на Саибе Абдулгани в удостоверение за наследници от 2004 г.
По отношение на направеното възражение за
неосъществяване на производство за признаване на решенията на чуждестранния съд
относно определяне и разпределяне наследството на Т. К., Р. К., А. Б.:
По силата на съдебната практика (така решение №248/ 26.10.2012
г . по гр.д. №241/ 2012
г. на ВКС) признаването и допускане
на изпълнението на чуждестранни решения съобразно разпоредбите на Кодекса за международно
частно право, се извършва в случаите, когато липсва уредба на
това признаване в общностното право, международен договор или друг закон.
В КМЧП са уредени също два вида
признаване на чуждестранно решение или друг акт
- чрез самостоятелно производство и инцидентно от органа, пред който са представени.
В тоя
смисъл, настоящият състав на съда, като взе предвид, че е налице компетентност
на чуждестранния съд, постановил
акта и тази компетентност не
противоречи на българското право, съвместимо е с българския обществен ред
намира, че следва да признае и зачете последиците от решенията представени от
ищците и ответниците по отношение определяне и разпределение наследството на
техните наследодатели по отношение на ищците и тези касаещи представените от
ответниците решения за наследодателите на техните праводатели.
При така установената фактическа
и правна обстановка и събраните по делото доказателства, съдът приема, че страните
представиха убедителни доказателства относно наследственото си правоприемство
от тримата наследници на С.А.– решения на Мирови съдилища, което има за правна
последица провеждане на успешно насрещно доказване от страна на ответниците в
процеса, което налага извода относно неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция.
Неоснователността на претенцията
за установяване право на собственост има за правна последица отхвърляне на
исковете за неоснователно обогатяване. Ищците не доказаха наличието на имуществено разместване
между тях и ответника И.С., респ. неговата неоснователност.
Ответникът претендира разноски,
но не представя доказателства за извършени такива.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на З.К., Ф.К., К. Г., Н. А., Н.Т.,
Н.К., Х.К., Я.Б., Д.Б., Н.Й., Н.К., К.К., Х.Б., всички със съдебен адреса*** против И.Е.С. ***
и И.П.Д. *** за признаване за
установено, че ищците са носители на
правото на собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот с
идентификатор 02508.532.605 по кад.карта на гр.
Балчик, представляващ нива с площ от 39,750 дка.
ОТХВЪРЛЯ иска на
З.К. за осъждане на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 294,44 лв.(двеста
деветдесет и четири лева и четиридесет и четири ст.), получена без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.К. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 294,44 лв.(двеста деветдесет и четири
лева и четиридесет и четири ст.), получена без правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. за осъждане на И.Е.С. да му заплати сумата
в размер на 294,44 лв.(двеста деветдесет и четири лева и
четиридесет и четири ст.), получена без правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. за
осъждане на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 220,83 лв.(двеста и
двадесет лева и осемдесет и три ст.), получена без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Т. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 220,83 лв.(двеста и
двадесет лева и осемдесет и три ст.), получена без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.К. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 110,42 лв.(сто и десет лева
и четиридесет и две ст.), получена без правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.К. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 110,42 лв.(сто и десет лева
и четиридесет и две ст.), получена без правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.Б. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 220,83 лв.(двеста и
двадесет лева и осемдесет и три ст.), получена без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Б. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 110,42 лв.(сто и десет лева
и четиридесет и две ст.), получена без правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Й. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 220,83 лв.(двеста и
двадесет лева и осемдесет и три ст.), получена без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.К. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 220,83 лв.(двеста и
двадесет лева и осемдесет и три ст.), получена без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.К. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 220,83 лв.(двеста и
двадесет лева и осемдесет и три ст.), получена без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Б. за осъждане
на И.Е.С. да му заплати сумата в размер на 110,42 лв.(сто и десет лева
и четиридесет и две ст.), получена без правно основание.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……